Отидохме до родилното да приберем новородената ни дъщеря, а си тръгнахме с цели три бебета
Наскоро жена ми Диана роди за повторно. Имаме наследник на три години, а този път отидохме до родилния дом, с цел да вземем щерка си.
За благополучие раждането мина леко, жена ми към този момент не се притесняваше, тъй като знаеше какво да чака. Когато чу първия рев на бебето, тя се усмихна толкоз радостно, че акушерката не можа да сдържи насладата си: „ Ех, да можехме всички да раждаме по този начин! “
Поздравиха ме за раждането на щерка ми и ме изпратиха вкъщи със лист какво да донеса на следващия ден.
Но когато на идващия ден пристигнах при жена ми, видях три бебета в стаята й! Виждайки сюрпризираните ми очи, Даяна се засмя безшумно и ми сподели какво става.
Вчера в патологията младо момиче родило за първи път. Родили се близначки, леко недоносени, само че много здрави.
Това момиче било настанено в същото поделение като жена ми и защото тя или нямала задоволително мляко, или не желала да кърми, моята Диана се съгласила да храни и дъщерите си. За благополучие имала доста кърма, тъй че всички деца били нахранени и спокойни.
На другия ден станах очевидец на обстановка, която ме шокира до дъното. При родилката на близнаците пристигна майка й.
Жените говореха за нещо доста дълго, родилката изглеждаше потисната, от време на време даже плачеше. Дойдоха лекари, даже началникът на отделението, всички отделения бяха обезпокоени за новородените девойки – майка им написа отвод – пътят им водеше в сиропиталището.
Никой не съумя да убеди момичето да не оставя дъщерите си на произвола на ориста, тя опакова нещата си и до вечерта напусна болничното заведение без децата.
Даяна продължи да храни девойките, а аз всеки ден идвах да ги навестявам и не спирах да се удивлявам на жена си, не можех да спра да бленувам какъв брой прелестно би било да имаш огромно семейство – наследник и три дъщери!
Един ден най-сетне взех решение да споделя мислите си със брачната половинка си и се оказа, че тя самата желала да ми предложи да поемем попечителството над изоставените девойки, тъй като беше привикнала с тях.
Въпреки обстоятелството, че дребните близнаци към този момент бяха регистрирани в сиропиталището, началникът на родилния дом ни направи отстъпки, изтегли към този момент готовите документи и се погрижи с жена ми да получим позволение да поемем попечителството над девойките незабавно вероятен.
Ето по какъв начин отидохме в родилния дом, с цел да вземем сестричката на огромния ни наследник, а докарахме у дома цели три девойки! Винаги съм мечтал да имам щастливо огромно семейство и в този момент съм уверен, че фантазиите се сбъдват.
