Готвим ли все още за цялото семейство?
Наскоро една другарка, която от няколо месеца върви на работа след второ майчинство, показа на висок глас и без никакво страдание, че е спряла да готви. " Събираме се за вечеря, всичко е наред, само че към този момент не сготвям яденета, които лишават повече от 30 минути. " И изброи - скара, яйца, паста, картофи или ориз, варива, зеленчуци, които стават на тиган. Тя, която до неотдавна не се спираше да си играе да подготвя за децата всевъзможни неща. Винаги носеше на площадката кексче, бисквитки - все домашно и все приготвено с наслада, в този момент споделя, че се старае най-малко зеленчуците да са пресни и да заобикаля полуфабрикатите.
Остави всички ни в безмълвие. Защото всяка се опитваше да си спомни по кое време за последно е правила мусака, гювеч, пълнени пиперки...Не е въпросът в обичайна кухня против модерните оферти като лазаня или панирани хапки с корнфлейкс, за които също би отишло повече от час положително готвене. Накрая приятелката ми сподели: " Просто съм извънредно изтощена вечер и стопирах да се изтезавам, че не сготвям, и по този начин стопирах ". Всички кимаме.
Истината е някъде там, че дамите в действителност сме доста изтощени. Защото приготвянето на фамилната вечеря постоянно е едвам едно от няколкото отговорности след работа. Няма смисъл да изреждам. Оставяме за уикенда разточителните закуски с палачинки или пържени филийки, отнемащите време ястия. Но уикендът и той два дни - за кое по-напред? А и нали бил за отмора, както гласи легендата.
Другата истина е, че постоянно напъните въобще не се отплащат. Децата обичат едно, мъжът - друго, аз - трето. Стараеш се, занимаваш се, а след това - никакво внимание...Аз да вземем за пример обичам обичайните ястия, само че обичам и да пробвам нови предписания. В 5 от 6 случая ми споделят: " доста е вкусно, а в този момент ще поръчаме ли нещо за ястие? ". Само предсказвам къде се рее мозъкът на мъжа ми, само че евентуално е към ястията на майка му. Наистина висока летва. Обичам също да похапвам салата с някакъв пълнозърнест самун, само че вкъщи салатата е единствено предястие и отново би трябвало да се готви. Децата желаят нещо бързо и да стават от масата. Две момчета, без особени искания, стига да не лишава доста време. Да, но аламинути до по кое време? Супите не били съвременни, а като дребни толкоз ги обичаха. Дай им в този момент пица, скара, сандвичи, пържени картофи. Започва да ме мъчи виновността - не успяхме ли с татко им през тези години да им създадем привички - да стоят на масата, да беседваме. Ясно е, че фамилната вечеря е освен това от едно ястие, нали?
Но умората е адска. Очакванията са огромни, работя по 10 часа и в действителност обичам работата си, тя ми върна самочувствието, даде ми провокации, среда. Освен че е добре платена, тя ми носи удовлетворението, което желая. Но у дома ме чака всичко останало. Мъжът ми се прибира след мен и също е доста изтощен. Да го карам в 9 часа занапред да бели картофи ли?
Помня вкъщи, когато бях дете. Майка се прибираше в 5 и започваше да шета, само че с наслада, че се е махнала от завода. Всичко й идваше отръки и го правеше уютно. Кърпите й баха везани, имаше престилка и забрадка за косата. Докато готвеше, пееше. Баща ми също се прибираше към 6 и помагаше доста. Аз помагах пък за слагането на масата, салфетките, приборите. Седяхме с часове, много време, откакто се нахранехме, и говорехме. После баща вдигаше масата, тя измиваше чиниите и отивахме в хола - той с вестник, тя зяпаше телевизия, а аз играех сама против себе си на карти или четях. Сега времената са други, само че тези неща остават - фамилната общественост и знам, че тя идва от майката. Но не тази изтощената, а от тази спокойната, на която й се оказва помощ и на която в действителност това не й тежи, с цел да я омаломощава и самата мисъл за шетането за вечеря. И в случай че храната извън, повече или по-малко здравословна, е цената за моето успокоение и международното равновесие - ще я платя.
Преди време осъждах пазаруването на храна от топли витрини на супермаркети, поръчването за у дома от пицарии и заведения за хранене или от всякакви улични " топли точки " за риба, скара, само че, почтено казано, изцяло разбирам за какво процъфтяват. Защото в случай че аз имам един пълностоен свободен час вкъщи, няма да го прекарам изгърбена над сърмите, а в диалози с децата, игра в парка, разходка. Може да имаме деца, които да приобщим в готвенето и в помагането у дома, само че може и да нямаме. Няма място за виновност. Има място за щастливи и спокойни дами.
Остави всички ни в безмълвие. Защото всяка се опитваше да си спомни по кое време за последно е правила мусака, гювеч, пълнени пиперки...Не е въпросът в обичайна кухня против модерните оферти като лазаня или панирани хапки с корнфлейкс, за които също би отишло повече от час положително готвене. Накрая приятелката ми сподели: " Просто съм извънредно изтощена вечер и стопирах да се изтезавам, че не сготвям, и по този начин стопирах ". Всички кимаме.
Истината е някъде там, че дамите в действителност сме доста изтощени. Защото приготвянето на фамилната вечеря постоянно е едвам едно от няколкото отговорности след работа. Няма смисъл да изреждам. Оставяме за уикенда разточителните закуски с палачинки или пържени филийки, отнемащите време ястия. Но уикендът и той два дни - за кое по-напред? А и нали бил за отмора, както гласи легендата.
Другата истина е, че постоянно напъните въобще не се отплащат. Децата обичат едно, мъжът - друго, аз - трето. Стараеш се, занимаваш се, а след това - никакво внимание...Аз да вземем за пример обичам обичайните ястия, само че обичам и да пробвам нови предписания. В 5 от 6 случая ми споделят: " доста е вкусно, а в този момент ще поръчаме ли нещо за ястие? ". Само предсказвам къде се рее мозъкът на мъжа ми, само че евентуално е към ястията на майка му. Наистина висока летва. Обичам също да похапвам салата с някакъв пълнозърнест самун, само че вкъщи салатата е единствено предястие и отново би трябвало да се готви. Децата желаят нещо бързо и да стават от масата. Две момчета, без особени искания, стига да не лишава доста време. Да, но аламинути до по кое време? Супите не били съвременни, а като дребни толкоз ги обичаха. Дай им в този момент пица, скара, сандвичи, пържени картофи. Започва да ме мъчи виновността - не успяхме ли с татко им през тези години да им създадем привички - да стоят на масата, да беседваме. Ясно е, че фамилната вечеря е освен това от едно ястие, нали?
Но умората е адска. Очакванията са огромни, работя по 10 часа и в действителност обичам работата си, тя ми върна самочувствието, даде ми провокации, среда. Освен че е добре платена, тя ми носи удовлетворението, което желая. Но у дома ме чака всичко останало. Мъжът ми се прибира след мен и също е доста изтощен. Да го карам в 9 часа занапред да бели картофи ли?
Помня вкъщи, когато бях дете. Майка се прибираше в 5 и започваше да шета, само че с наслада, че се е махнала от завода. Всичко й идваше отръки и го правеше уютно. Кърпите й баха везани, имаше престилка и забрадка за косата. Докато готвеше, пееше. Баща ми също се прибираше към 6 и помагаше доста. Аз помагах пък за слагането на масата, салфетките, приборите. Седяхме с часове, много време, откакто се нахранехме, и говорехме. После баща вдигаше масата, тя измиваше чиниите и отивахме в хола - той с вестник, тя зяпаше телевизия, а аз играех сама против себе си на карти или четях. Сега времената са други, само че тези неща остават - фамилната общественост и знам, че тя идва от майката. Но не тази изтощената, а от тази спокойната, на която й се оказва помощ и на която в действителност това не й тежи, с цел да я омаломощава и самата мисъл за шетането за вечеря. И в случай че храната извън, повече или по-малко здравословна, е цената за моето успокоение и международното равновесие - ще я платя.
Преди време осъждах пазаруването на храна от топли витрини на супермаркети, поръчването за у дома от пицарии и заведения за хранене или от всякакви улични " топли точки " за риба, скара, само че, почтено казано, изцяло разбирам за какво процъфтяват. Защото в случай че аз имам един пълностоен свободен час вкъщи, няма да го прекарам изгърбена над сърмите, а в диалози с децата, игра в парка, разходка. Може да имаме деца, които да приобщим в готвенето и в помагането у дома, само че може и да нямаме. Няма място за виновност. Има място за щастливи и спокойни дами.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ