Голямата загадка: Кога Луната ще се сблъска със Земята
Нашумелият кино лентата „ Moonfall “ подпали страховете на хората
Възможно ли е Луната да се трансформира в снаряд, който да излезе от орбитата си и да се сблъска със Земята? От епохи този въпрос провокира страхове, само че в никакъв случай колкото през последните дни.
Причината е страховитият филм „ Moonfall “, който направи премиера на 4 февруари.Режисьорът Роланд Емерих ефектно демонстрира по какъв начин мистериозна мощ изкарва Луната от орбита, насочва я към Земята и единствено след няколко седмици се чака съдбовния удар.
Докато героите във кино лентата се борят да спасятпланетата ни научават, че Луната въобще не е натурален сателит, а изкуствена мегаструктура, издигната от извънземни преди милиарди години.
Макар финалът да е с хепи енд, всеки се замисля дали има галактическо тяло, което може изтласка Луната и тя да се забие в Земята.На пръв взор, това наподобява евентуално, поради теориите за нейното основаване. Макар едни от учените да поддържат тезата, че Луната се е образувала при конфликт на Земята с протопланета, наречена Тея, други техни сътрудници са безапелационни, че това е станало след конфликт на две тела, всяко от които е било пет пъти по-голямо от Марс.
Така че, вероятността галактически гърмеж да раздруса отначало и Земята, и Луната, на процедура съществува. Но хубавото в този случай е, че тази възможност е минимална. Защо?Изображенията на Луната демонстрират, че
повърхността й е изпъстрена с кратери с разнообразни размери
направени от минали удари. Повечето от тях са отпреди милиарди години, когато в Слънчевата система е имало доста повече парчета, твърди Пол Чодас, управител на Центъра за проучвания на близко прелитащи до Земята обекти към НАСА пред Live Science, представен от офнюз.
Според него множеството от образуващите планети скалисти парчета, които в миналото са изпълвали Слънчевата система, от дълго време са се разпръснали, по тази причина и има доста по-малко материал за удари върху Земята или Луната.
Той е един от учените, които наблюдава всички близко прелитащи до Земята обекти - метеорити и комети, с цел да дефинира дали съставляват опасност за Земята, Луната или другите ни галактически съседи.
Към днешна дата се следи придвижването на към 28 000 обекти, които се доближават до Земята на разстояние 194,5 милиона км.Чодас споделя, че конфликтите на метеорити сЛуната са доста по-малко евентуални от конфликтите със Земята, защото нашата планета е по-масивна цел, има по-силна гравитация. Заради това всяка галактическа канара, която навлезе в нашия галактически квартал, ще бъде привлечена от Земята, а не от Луната.
За да бъде този обект избран като рисков за планетата обаче би трябвало да е с диаметър минимум 140 метра, съгласно стандарта на НАСА.В същото време, с цел да може ударът на подобен метеорит да промени орбитата на Луната, той би трябвало да бъде най-малко толкоз огромен, колкото самата луна, отбелязва Чодас.
Има ли великански метеорити в близост?
Безспорно, най-големият метеорит в Слънчевата система е Церера. За благополучие, той е със постоянна орбита и обикаля чак сред Марс и Юпитер. Диаметърът му е от съвсем 1000 км. Ако тази " планета джудже " по някаква причина промени орбитата си, съдбовен ще е конфликтът и за Земята, и за Луната.
Още по-силен мотив, че няма упования за удар Земя-Руна, дават отколешните изследвания, че Луната се отдалечава.Разбира се, това става постепенно и са нужни милиарди години, с цел да напусне земната гравитация.
Ако това се случи, Луната ще стартира да обикаля без значение към Слънцето. И това е малко евентуално, тъй като е известно, че след след 5 милиарда години Слънцето се чака да се трансформира в бяло джудже, което ще погълне вътрешните планети, в това число Земята.
Възможно ли е машина, създадена на Земята, да разбие Луната?
Макар да звучи злокобно, ние хората, сме потвърдили разрушителната си мощ.Ракетата на SpaceX Falcon 9, която се изстреля през 2015 година, към този момент се е насочила към Луната и се чака да се удари в нея през март тази година.
Катастрофата няма заплаха да ни засегне, само че все пак следим отблизо траекторията на ракетата, споделя Чодас.
Той твърди, че ползата на учените е къде корабът ще удари Луната и къде ще се образува следващия кратер след месец.Всичко казано до момента звучи оптимистично. Така че, погледнете без боязън към небето, Луната няма скоро да ни срещне. Голямата заплаха за оцеляването на планетата сме си ние, а не метеоритите.....
Възможно ли е Луната да се трансформира в снаряд, който да излезе от орбитата си и да се сблъска със Земята? От епохи този въпрос провокира страхове, само че в никакъв случай колкото през последните дни.
Причината е страховитият филм „ Moonfall “, който направи премиера на 4 февруари.Режисьорът Роланд Емерих ефектно демонстрира по какъв начин мистериозна мощ изкарва Луната от орбита, насочва я към Земята и единствено след няколко седмици се чака съдбовния удар.
Докато героите във кино лентата се борят да спасятпланетата ни научават, че Луната въобще не е натурален сателит, а изкуствена мегаструктура, издигната от извънземни преди милиарди години.
Макар финалът да е с хепи енд, всеки се замисля дали има галактическо тяло, което може изтласка Луната и тя да се забие в Земята.На пръв взор, това наподобява евентуално, поради теориите за нейното основаване. Макар едни от учените да поддържат тезата, че Луната се е образувала при конфликт на Земята с протопланета, наречена Тея, други техни сътрудници са безапелационни, че това е станало след конфликт на две тела, всяко от които е било пет пъти по-голямо от Марс.
Така че, вероятността галактически гърмеж да раздруса отначало и Земята, и Луната, на процедура съществува. Но хубавото в този случай е, че тази възможност е минимална. Защо?Изображенията на Луната демонстрират, че
повърхността й е изпъстрена с кратери с разнообразни размери
направени от минали удари. Повечето от тях са отпреди милиарди години, когато в Слънчевата система е имало доста повече парчета, твърди Пол Чодас, управител на Центъра за проучвания на близко прелитащи до Земята обекти към НАСА пред Live Science, представен от офнюз.
Според него множеството от образуващите планети скалисти парчета, които в миналото са изпълвали Слънчевата система, от дълго време са се разпръснали, по тази причина и има доста по-малко материал за удари върху Земята или Луната.
Той е един от учените, които наблюдава всички близко прелитащи до Земята обекти - метеорити и комети, с цел да дефинира дали съставляват опасност за Земята, Луната или другите ни галактически съседи.
Към днешна дата се следи придвижването на към 28 000 обекти, които се доближават до Земята на разстояние 194,5 милиона км.Чодас споделя, че конфликтите на метеорити сЛуната са доста по-малко евентуални от конфликтите със Земята, защото нашата планета е по-масивна цел, има по-силна гравитация. Заради това всяка галактическа канара, която навлезе в нашия галактически квартал, ще бъде привлечена от Земята, а не от Луната.
За да бъде този обект избран като рисков за планетата обаче би трябвало да е с диаметър минимум 140 метра, съгласно стандарта на НАСА.В същото време, с цел да може ударът на подобен метеорит да промени орбитата на Луната, той би трябвало да бъде най-малко толкоз огромен, колкото самата луна, отбелязва Чодас.
Има ли великански метеорити в близост?
Безспорно, най-големият метеорит в Слънчевата система е Церера. За благополучие, той е със постоянна орбита и обикаля чак сред Марс и Юпитер. Диаметърът му е от съвсем 1000 км. Ако тази " планета джудже " по някаква причина промени орбитата си, съдбовен ще е конфликтът и за Земята, и за Луната.
Още по-силен мотив, че няма упования за удар Земя-Руна, дават отколешните изследвания, че Луната се отдалечава.Разбира се, това става постепенно и са нужни милиарди години, с цел да напусне земната гравитация.
Ако това се случи, Луната ще стартира да обикаля без значение към Слънцето. И това е малко евентуално, тъй като е известно, че след след 5 милиарда години Слънцето се чака да се трансформира в бяло джудже, което ще погълне вътрешните планети, в това число Земята.
Възможно ли е машина, създадена на Земята, да разбие Луната?
Макар да звучи злокобно, ние хората, сме потвърдили разрушителната си мощ.Ракетата на SpaceX Falcon 9, която се изстреля през 2015 година, към този момент се е насочила към Луната и се чака да се удари в нея през март тази година.
Катастрофата няма заплаха да ни засегне, само че все пак следим отблизо траекторията на ракетата, споделя Чодас.
Той твърди, че ползата на учените е къде корабът ще удари Луната и къде ще се образува следващия кратер след месец.Всичко казано до момента звучи оптимистично. Така че, погледнете без боязън към небето, Луната няма скоро да ни срещне. Голямата заплаха за оцеляването на планетата сме си ние, а не метеоритите.....
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ