Нашият учител господин Леман имаше сноп от пръчки, които обичаше

" Нашият преподавател господин Леман имаше вързоп от пръчки, които обичаше да кисне във вода, с цел да станат по-жилави ". Това споделя в една своя автобиографична книга любимецът на няколко генерации Ерих Кестнер - създател на " Антон и Точица ", " Емил и тримата близнаци " и десетки други произведения, които са съумели да допрян свободолюбието и възприятието за съпричастност у децата. Спомням си, че когато се зачетох за пръчките на господин Леман, си помислих за това какво ли е трябвало на дребния Ерих, с цел да се трансформира в създател на книгите, които да разсънят децата и ги накарат да потърсят самите себе си. По-късно към този момент узнах, че наказванията в учебно заведение тогава са нещо безусловно всекидневно - и в английското, и в немските школа е имало строго създадена система от санкции, в това число физически, с цел да бъдат вкарани младежите " в правия път ". Телесните санкции в английските школа се ползват и в 20-и век и никой не намира нещо извънредно в тях. Както и никой не намира нещо извънредно да унижаваш по този метод дребни деца, с цел да ги " вкараш в пътя " - детето тогава е създание, което предстои на промяна, а не независима персона. 

В 21-ви век една учителка отиде в другата прекаленост - да накара цялостен клас да заплюе дете, с цел да го накаже за това, че то самото е плюло по други съученици. Вероятно са й се скъсали нервите, разбирам. Вероятно ученикът, който е желала да накаже, е бил проблематичен от много време и й е било мъчно да се оправи с него. Вероятно, отивайки от страната на несъразмерните санкции в зоната на прекомерния демократизъм, сме разрешили на децата си държание, което другояче те нямаше да демонстрират. Каквато и да е повода обаче, в случай че желаеме да накажем дете за държанието му, нямаме право да правим оскърбление по отношение на него. Нямаме право да смачкаме личността му (да не приказваме и за това по какъв начин са се почувствали унизени тези съученици, накарани да плюят върху детето, с цел да бъде санкционирано). Онова, което вършим по този метод, е окончателно съсипване на личността на ученика, а наказването въпреки всичко би трябвало да подхожда на тежестта на постъпката му. Учител, който прекрачи тази граница, е господин Леман, без значение дали употребява за средства на наказването пръчки, натопени във вода, или своите лични възпитаници.