Директорът на “Опера Европа” Никълъс Пейн: Софийската опера има идентичност
Нашият посетител
Никълъс Пейн е един от най-сведущите хора, що се отнася до оперното изкуство. Почти целия си умишлен живот е прекарал в оперните театри. Бил е шеф на Ковънт гардън и на Националната опера на Англия. От 2003 година е шеф на “Опера Европа”, в която вземат участие 182 компании от 42 страни. Последният конгрес на организацията се организира през предишния уикенд в София.
– Преди 7 година за първи път стъпихте в България. Бяхте тук за премиерата на “Валкюра ” – втората опера от вагнеровата тетралогия “Пръстенът на нибелунга ”.
– Толкова години ли минаха? Не може да бъде!
– Тогава казахте, че сте обсъждали с шефа на Софийската опера Пламен Карталов опцията да станем домакини на една от идващите конференции на организацията “Опера Европа ”. И не щеш ли това стана. Сложно ли беше да ви убедим?
– От една страна, аз доста обичам конференциите на “Опера Европа ” да се организират в разнообразни елементи на света. Ако предходната е била на Север, идната да е на Юг, в случай че е била в някоя Западна страна, след това да се организира някъде по на изток. Ако е била в огромен град, идващият път да е в някой по-малък. Но в това време не бих желал да се натрапваме – организацията на едно такова огромно събитие не е по никакъв начин лесна, лишава много време, хора и разноски. За никого не е загадка че във вашия район е извънредно мъчно да се финансира оперен спектакъл. Последното, което бих желал, е “Опера Европа ” да бъде финансов товар за някого.
– Домакинът на събитието ли заплаща разноските към конференцията?
– Той заплаща на локално равнище – наем на залите за конференции, за хората, които вземат участие в организацията. Ако сме поканили някой преподавател, аз, като шеф, му заплащам.
Много ми се искаше да създадем конференция в Югоизточна Европа. Но първата беше в Букурещ през 2015 година Но за господин Карталов беше значимо освен събитието да се състои в Софийската опера, само че и това да стане в знаков миг. И когато стартира президентството на България на Европейски Съюз, той ми сподели: “Мисля че в този момент е най-удачният миг. ”
– Кой поема разноските за храна и хотел?
– Всеки пратеник си ги заплаща самичък. Идеята е никой да не бъде доста ощетен.
– Как ви се коства организацията на събитието от българска страна?
– Фантастична е! Нямам думи какъв брой е добра! Господин Карталов е отличен и великодушен хазаин. Всички, които вземат участие в организацията, са съвършени – като стартираме от приятните младежи, които демонстрират пътя на делегатите, с цел да не се объркат по коридорите на операта, минем през озвучители, преводачи, до планирането на графика на лекциите и полемиките и коя в коя зала ще се организира. Всичко е съвършено. Да ви кажа почтено, не на всички места, където сме провеждали конференциите, е било по този начин.
– Какво съставлява вашата организация?
– Ние сме асоциация на 187 оперни компании от 42 страни. Целта е фирмите да се съберат, с цел да обменят хрумвания за управлението, какви нови продукции слагат, какви проблеми срещат. Ако тези компании желаят да се разиска дадена тематика, ние им оказваме помощ това да стане. Намираме лектори, вършим полемики. Това е интернационална организация. Идеята е да се учим, като споделяме опита си. За тази конференция особено сме поканили основния изпълнителен шеф на Опера Америка. Поканили сме и лектори, които не са от оперните среди – с цел да ни поразтърсят малко.
– Защо е нужно да ви раздрусват?
– Много е елементарно, когато ръководиш оперен спектакъл, да се забатачиш в настоящите проблеми – този реализатор е болен, с кого ще го заместиш, трябват пари за ремонт, и да загубиш от взор общата картина. Затова имаме потребност от хора отвън нашата сфера. Нашата задача е да накараме хората да погледнат по-далеч от носа си – да видят по какъв начин ще се развият процесите след три, пет години.
– Какво развиване очаквате през идващите 10 години?
– Нещата в операта към този момент се развиват прекомерно бързо, с помощта на новите технологии. Интернет е фантастично средство за връзка.
– По какво Софийската опера се отличава от западните оперни театри?
– Тук има нещо, което в множеството западни театри е изгубено. Чувството за отбор, за екип. Вашата опера има еднаквост. Докато западните опери, които наемат за спектаклите си артисти от целия свят, от ден на ден се уеднаквяват. Кажете, къде другаде по света може да бъде подложен целият “Пръстен на нибелунга ” с напълно народен състав?
– Гледахте премиерата на българската опера “Янините девет братя ”. С какво усещане останахте?
– Особено забавно ми беше да видя българска опера от ХХ век. Историята за Яна и братята й би могла да се роди само в този район. През цялото време участва чувството за една страна, която епохи наред е под угрозата от следващата окупация – дали ще са турци, германци или руснаци. Това основава общество, в което са вероятни Историята е ужасна, съвсем непоносима за гледане – по какъв начин ревностният максимален брат отрязва ръцете на най-малкия.
Никълъс Пейн е един от най-сведущите хора, що се отнася до оперното изкуство. Почти целия си умишлен живот е прекарал в оперните театри. Бил е шеф на Ковънт гардън и на Националната опера на Англия. От 2003 година е шеф на “Опера Европа”, в която вземат участие 182 компании от 42 страни. Последният конгрес на организацията се организира през предишния уикенд в София.
– Преди 7 година за първи път стъпихте в България. Бяхте тук за премиерата на “Валкюра ” – втората опера от вагнеровата тетралогия “Пръстенът на нибелунга ”.
– Толкова години ли минаха? Не може да бъде!
– Тогава казахте, че сте обсъждали с шефа на Софийската опера Пламен Карталов опцията да станем домакини на една от идващите конференции на организацията “Опера Европа ”. И не щеш ли това стана. Сложно ли беше да ви убедим?
– От една страна, аз доста обичам конференциите на “Опера Европа ” да се организират в разнообразни елементи на света. Ако предходната е била на Север, идната да е на Юг, в случай че е била в някоя Западна страна, след това да се организира някъде по на изток. Ако е била в огромен град, идващият път да е в някой по-малък. Но в това време не бих желал да се натрапваме – организацията на едно такова огромно събитие не е по никакъв начин лесна, лишава много време, хора и разноски. За никого не е загадка че във вашия район е извънредно мъчно да се финансира оперен спектакъл. Последното, което бих желал, е “Опера Европа ” да бъде финансов товар за някого.
– Домакинът на събитието ли заплаща разноските към конференцията?
– Той заплаща на локално равнище – наем на залите за конференции, за хората, които вземат участие в организацията. Ако сме поканили някой преподавател, аз, като шеф, му заплащам.
Много ми се искаше да създадем конференция в Югоизточна Европа. Но първата беше в Букурещ през 2015 година Но за господин Карталов беше значимо освен събитието да се състои в Софийската опера, само че и това да стане в знаков миг. И когато стартира президентството на България на Европейски Съюз, той ми сподели: “Мисля че в този момент е най-удачният миг. ”
– Кой поема разноските за храна и хотел?
– Всеки пратеник си ги заплаща самичък. Идеята е никой да не бъде доста ощетен.
– Как ви се коства организацията на събитието от българска страна?
– Фантастична е! Нямам думи какъв брой е добра! Господин Карталов е отличен и великодушен хазаин. Всички, които вземат участие в организацията, са съвършени – като стартираме от приятните младежи, които демонстрират пътя на делегатите, с цел да не се объркат по коридорите на операта, минем през озвучители, преводачи, до планирането на графика на лекциите и полемиките и коя в коя зала ще се организира. Всичко е съвършено. Да ви кажа почтено, не на всички места, където сме провеждали конференциите, е било по този начин.
– Какво съставлява вашата организация?
– Ние сме асоциация на 187 оперни компании от 42 страни. Целта е фирмите да се съберат, с цел да обменят хрумвания за управлението, какви нови продукции слагат, какви проблеми срещат. Ако тези компании желаят да се разиска дадена тематика, ние им оказваме помощ това да стане. Намираме лектори, вършим полемики. Това е интернационална организация. Идеята е да се учим, като споделяме опита си. За тази конференция особено сме поканили основния изпълнителен шеф на Опера Америка. Поканили сме и лектори, които не са от оперните среди – с цел да ни поразтърсят малко.
– Защо е нужно да ви раздрусват?
– Много е елементарно, когато ръководиш оперен спектакъл, да се забатачиш в настоящите проблеми – този реализатор е болен, с кого ще го заместиш, трябват пари за ремонт, и да загубиш от взор общата картина. Затова имаме потребност от хора отвън нашата сфера. Нашата задача е да накараме хората да погледнат по-далеч от носа си – да видят по какъв начин ще се развият процесите след три, пет години.
– Какво развиване очаквате през идващите 10 години?
– Нещата в операта към този момент се развиват прекомерно бързо, с помощта на новите технологии. Интернет е фантастично средство за връзка.
– По какво Софийската опера се отличава от западните оперни театри?
– Тук има нещо, което в множеството западни театри е изгубено. Чувството за отбор, за екип. Вашата опера има еднаквост. Докато западните опери, които наемат за спектаклите си артисти от целия свят, от ден на ден се уеднаквяват. Кажете, къде другаде по света може да бъде подложен целият “Пръстен на нибелунга ” с напълно народен състав?
– Гледахте премиерата на българската опера “Янините девет братя ”. С какво усещане останахте?
– Особено забавно ми беше да видя българска опера от ХХ век. Историята за Яна и братята й би могла да се роди само в този район. През цялото време участва чувството за една страна, която епохи наред е под угрозата от следващата окупация – дали ще са турци, германци или руснаци. Това основава общество, в което са вероятни Историята е ужасна, съвсем непоносима за гледане – по какъв начин ревностният максимален брат отрязва ръцете на най-малкия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ