Как емоциите влияят върху усещането ни за време?
Нашите мозъци имат удивителната дарба да наблюдават времето, макар обстоятелството, че нямаме сензорни органи, особено отдадени на измерването на времето. Това кара доста специалисти да имат вяра, че в нашия мозък би трябвало да има някакъв „ вътрешен часовник “, който непрестанно отмерва времето по характерен метод.
Усещането ни за време е податливо на въздействие Може би хората си показват, че вътрешният ни часовник действа просто като естествен подобен, основан от индивида, само че истината е, че това не е по този начин. Часовникът, който имаме някъде в дома си, мери безспорното време. То не се интересува по какъв начин се усещаме или какви са житейските обстановки, през които прекосяваме. Но нашият вътрешен часовник работи малко по-различно - той форсира или забавя според от това, което претърпяваме, а страстите са най-силните въздействия за нашето чувство за време. Например насладата, тази прелестна страст, срещано и универсално прекарване, което основава чувство, че времето като че ли „ лети “, когато се забавляваме. Но за какво се случва по този начин? За да разберете това събитие по-ясно, помислете по какъв начин възприемате времето, когато се чувствате тъжни, депресирани или отегчени. Без никакво подозрение, времето наподобява се движи постепенно в такива обстановки. Сякаш чакате в мъка тези дълги и сложни времена да приключат.
Когато сме тъжни или отегчени, доста повече осъзнаваме миналото време. В моментите, когато се усещаме добре и изпитваме същинска наслада, времето наподобява минава незабелязано, тъй като нашето осъзнаване за време е доста притъпено.
Специалистите дават един елементарен образец, с който концепцията за време да бъде разбрана елементарно от всички: „ да кажем, че в понеделник заран ви следва дълга, скучна лекция в университета или пък административна работа в офиса. В същото време очаквате с неспокойствие дълго чакания концерт на обичан реализатор или футболен мач на тима си. Знаете от опит, че времето в университета/работата наподобява „ спряло “ до момента в който сте там, а когато настъпи събитието, което сте очаквали с неспокойствие, то минава като че ли незабелязано за момент. “ Когато се чувствате отегчени и не обръщате никакво внимание на лекторa или вършите някаква работа механично, времето наподобява като че ли се „ влачи “. Вашето схващане не е ангажирано с лекцията, тъй като мозъкът ви го вижда като скучна и безполезна активност. В такива моменти като че ли мозъкът ви „ изключва “. Ако вашето схващане не е фокусирано върху лекцията, тогава върху какво е насоченo? - миналото време. Със сигурност ви се е случвало, когато сте отегчени да поглеждате часовника си непрекъснато и с изненада да установявате, какъв брой постепенно минават минутите, а чувството е като че ли са минали часове. Това е по този начин, тъй като забравяте, че времето се движи с непрекъсната скорост. Лекцията продължава толкоз дълго, тъй като възприятието ви за време се въздейства от скуката.
Нека обърнем внимание и на другия сюжет, когато присъствате на концерт/футболен мач. Проверявате часовника си малко преди събитието да стартира. Когато това се случи, изцяло се потапяте в играта или музиката, която обичате толкоз доста и не проверявате часовника си до самия край. Вие губите визия за времето както безусловно, по този начин и метафорично. Когато събитието завърши и още веднъж погледнете часовника си са минали цели 2 часа, само че този път чувството е друго – времето в действителност „ лети “, когато се забавлявате. Това е по този начин, защото съзнанието ви е било ориентирано надалеч от времето.
Именно по тази причина приятната музика (или телевизионни екрани с някакви клипове) е желан декор за места, на които има доста чакащи (като летища, жп гари и офисни приеми). Това отвлича вниманието от прекосяването на времето, тъй че чакането за дълги интервали става по-лесно.
Страхът и чувството за време
Страхът е мощна страст и оказва мощно въздействие върху нашето възприятие за време, само че по аргументи, разнообразни от обсъжданите до момента. Проучванията демонстрират, че времето наподобява забавя, когато човек скача с парашут или бънджи, или ненадейно усеща съществуването на евентуална опасност. Оттук идва и изразът: „ Времето като че ли спря/замръзна “. Този израз в никакъв случай не се употребява в подтекста на горест или досада. Времето наподобява стои неподвижно в подтекста на страшни или тревожни обстановки, тъй като тези обстановки постоянно играят значима роля в нашето оцеляване и триумф. Това закъснение на времето ни разрешава да възприемаме обстановката по-рязко и тъкмо, с цел да можем да вземем вярното решение (обикновено битка или бягство), което може да окаже голямо въздействие върху нашето оцеляване. Забавя нещата за нашето усещане, тъй че ни е обезпечено задоволително време да вземем значимите решения в живота си. Ето за какво страхът постоянно се назовава „ нараснало възприятие за осъзнатост “ и най-критичните подиуми във филмите и телевизионните излъчвания от време на време се демонстрират в занимателен кадър, с цел да имитират нашето действително усещане на такива обстановки.
“Защо с напредването на възрастта ни се коства, че дните минават по-бързо? ”
Когато бяхме деца, една година изглеждаше безпределно дълга за нас. Днес седмици, месеци и години се плъзгат като пясък през пръстите. Защо се случва по този начин? Интересно е, че има математическо пояснение за това. Когато сме били на 11 години, един ден е бил почти 1/4000 от живота ни. На 55 години денят е към 1 / 20,000 от живота ни. Тъй като 1/4000 е по-голяма стойност от 1 / 20,000, времето, минало в първия случай, се възприема като по-голямо. И въпреки всичко математиката не е обичана на всички, нали по този начин? Има и по-лесно пояснение. Когато бяхме деца, всичко беше ново, друго, вълнуващо и свежо. Непрекъснато създавахме нови невронни връзки, учейки се по какъв начин да живеем и да се приспособяваме към света. Но с напредването на възрастта, от ден на ден и повече неща стартират да стават част от нашата рутина.
Така че, колкото повече излизате от рутинните занимания и случвания, толкоз по-бавно ще минават дните. Ето за какво се споделя, че хората, които не престават да се учат и да бъдат любопитни към живота, остават вечно млади, несъмнено, не в физически смисъл, само че несъмнено в душевния, вътрешен смисъл. Великият американски създател Джон Стайнбек написа в своя разказ „ На изток от парадайса “, считан за един от най-големите литературни шедьоври: „ Господи, по какъв начин минава денят! Досущ като един живот, толкоз бързо, когато нехаеш за него, и толкоз постепенно, когато го наблюдаваш. “
Усещането ни за време е податливо на въздействие Може би хората си показват, че вътрешният ни часовник действа просто като естествен подобен, основан от индивида, само че истината е, че това не е по този начин. Часовникът, който имаме някъде в дома си, мери безспорното време. То не се интересува по какъв начин се усещаме или какви са житейските обстановки, през които прекосяваме. Но нашият вътрешен часовник работи малко по-различно - той форсира или забавя според от това, което претърпяваме, а страстите са най-силните въздействия за нашето чувство за време. Например насладата, тази прелестна страст, срещано и универсално прекарване, което основава чувство, че времето като че ли „ лети “, когато се забавляваме. Но за какво се случва по този начин? За да разберете това събитие по-ясно, помислете по какъв начин възприемате времето, когато се чувствате тъжни, депресирани или отегчени. Без никакво подозрение, времето наподобява се движи постепенно в такива обстановки. Сякаш чакате в мъка тези дълги и сложни времена да приключат.
Когато сме тъжни или отегчени, доста повече осъзнаваме миналото време. В моментите, когато се усещаме добре и изпитваме същинска наслада, времето наподобява минава незабелязано, тъй като нашето осъзнаване за време е доста притъпено.
Специалистите дават един елементарен образец, с който концепцията за време да бъде разбрана елементарно от всички: „ да кажем, че в понеделник заран ви следва дълга, скучна лекция в университета или пък административна работа в офиса. В същото време очаквате с неспокойствие дълго чакания концерт на обичан реализатор или футболен мач на тима си. Знаете от опит, че времето в университета/работата наподобява „ спряло “ до момента в който сте там, а когато настъпи събитието, което сте очаквали с неспокойствие, то минава като че ли незабелязано за момент. “ Когато се чувствате отегчени и не обръщате никакво внимание на лекторa или вършите някаква работа механично, времето наподобява като че ли се „ влачи “. Вашето схващане не е ангажирано с лекцията, тъй като мозъкът ви го вижда като скучна и безполезна активност. В такива моменти като че ли мозъкът ви „ изключва “. Ако вашето схващане не е фокусирано върху лекцията, тогава върху какво е насоченo? - миналото време. Със сигурност ви се е случвало, когато сте отегчени да поглеждате часовника си непрекъснато и с изненада да установявате, какъв брой постепенно минават минутите, а чувството е като че ли са минали часове. Това е по този начин, тъй като забравяте, че времето се движи с непрекъсната скорост. Лекцията продължава толкоз дълго, тъй като възприятието ви за време се въздейства от скуката.
Нека обърнем внимание и на другия сюжет, когато присъствате на концерт/футболен мач. Проверявате часовника си малко преди събитието да стартира. Когато това се случи, изцяло се потапяте в играта или музиката, която обичате толкоз доста и не проверявате часовника си до самия край. Вие губите визия за времето както безусловно, по този начин и метафорично. Когато събитието завърши и още веднъж погледнете часовника си са минали цели 2 часа, само че този път чувството е друго – времето в действителност „ лети “, когато се забавлявате. Това е по този начин, защото съзнанието ви е било ориентирано надалеч от времето.
Именно по тази причина приятната музика (или телевизионни екрани с някакви клипове) е желан декор за места, на които има доста чакащи (като летища, жп гари и офисни приеми). Това отвлича вниманието от прекосяването на времето, тъй че чакането за дълги интервали става по-лесно.
Страхът и чувството за време
Страхът е мощна страст и оказва мощно въздействие върху нашето възприятие за време, само че по аргументи, разнообразни от обсъжданите до момента. Проучванията демонстрират, че времето наподобява забавя, когато човек скача с парашут или бънджи, или ненадейно усеща съществуването на евентуална опасност. Оттук идва и изразът: „ Времето като че ли спря/замръзна “. Този израз в никакъв случай не се употребява в подтекста на горест или досада. Времето наподобява стои неподвижно в подтекста на страшни или тревожни обстановки, тъй като тези обстановки постоянно играят значима роля в нашето оцеляване и триумф. Това закъснение на времето ни разрешава да възприемаме обстановката по-рязко и тъкмо, с цел да можем да вземем вярното решение (обикновено битка или бягство), което може да окаже голямо въздействие върху нашето оцеляване. Забавя нещата за нашето усещане, тъй че ни е обезпечено задоволително време да вземем значимите решения в живота си. Ето за какво страхът постоянно се назовава „ нараснало възприятие за осъзнатост “ и най-критичните подиуми във филмите и телевизионните излъчвания от време на време се демонстрират в занимателен кадър, с цел да имитират нашето действително усещане на такива обстановки.
“Защо с напредването на възрастта ни се коства, че дните минават по-бързо? ”
Когато бяхме деца, една година изглеждаше безпределно дълга за нас. Днес седмици, месеци и години се плъзгат като пясък през пръстите. Защо се случва по този начин? Интересно е, че има математическо пояснение за това. Когато сме били на 11 години, един ден е бил почти 1/4000 от живота ни. На 55 години денят е към 1 / 20,000 от живота ни. Тъй като 1/4000 е по-голяма стойност от 1 / 20,000, времето, минало в първия случай, се възприема като по-голямо. И въпреки всичко математиката не е обичана на всички, нали по този начин? Има и по-лесно пояснение. Когато бяхме деца, всичко беше ново, друго, вълнуващо и свежо. Непрекъснато създавахме нови невронни връзки, учейки се по какъв начин да живеем и да се приспособяваме към света. Но с напредването на възрастта, от ден на ден и повече неща стартират да стават част от нашата рутина.
Така че, колкото повече излизате от рутинните занимания и случвания, толкоз по-бавно ще минават дните. Ето за какво се споделя, че хората, които не престават да се учат и да бъдат любопитни към живота, остават вечно млади, несъмнено, не в физически смисъл, само че несъмнено в душевния, вътрешен смисъл. Великият американски създател Джон Стайнбек написа в своя разказ „ На изток от парадайса “, считан за един от най-големите литературни шедьоври: „ Господи, по какъв начин минава денят! Досущ като един живот, толкоз бързо, когато нехаеш за него, и толкоз постепенно, когато го наблюдаваш. “
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ