В Австралия българи емигранти се правят на италианци
Наши фамилии, които са емигрирали, си трансформират фамилните имена, с цел да не се познава произходът им. В дома на Радослава и Ангел Маркови в Сидни да вземем за пример главата на фамилията по документи към този момент е Ангело Маркони. „ Което не значи, че този човек желае да се впише в австралийското общество. Не, той желае да го помислят за италианец. Всички са емигранти и всички са равни. Австралийските управляващи едва ли вършат разлика сред българи и италианци, само че неговият комплекс прави ”, разяснява Катя Исса от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Тя взе участие в кръгла маса по ономастика (науката за имената - б. а.) по време на Паисиевите четения в Пловдивския университет, като показа отчет на тематика „ Собствените имена на австралийските българчета ”. Катя Исса направила изследването, до момента в който била учителка в продължение на два месеца в българско учебно заведение в Сидни. От описите на децата там извадила единствено тези, които са родени в непознатата страна, с цел да наблюдава какви имена са избрали родителите им. Извадката е от 53 австралийски българчета, които сега са на възраст сред 8 и 15 година
„ Очакванията, че глобализацията, която най-тежко се отразява на емигрантите, ще ги подведе да избират австралийски персонални имена, не се оправдаха. Кретенията е по-голяма на територията на страната ни, в сравнение с на открито - споделя Катя Исса. - Това не значи просрочен национализъм от тяхна страна. Но множеството от тях са избрали тези имена, които учените назовават немаркирани - срещат се в страната правоприемник и не основават неприятни асоциации. ”
Проучването посочило, че във връзка с персоналните имена обстановката в България и измежду емигрантите е сродна - най-често повтарящите се съответстват. И измежду австралийчетата с наши корени има четири момчета на име Александър, двама наречени Виктор, по двама Кристиян, Мартин и Павел. За девойките най-често избираните са Изабела, Лили и Мишел.
„ Изборът на непознато име, както и в България, не се подлага на критика от публичното мнение, изключително в Австралия, където живеят 200 етноса и всеки протяга ръка към който си желае антропонимен фонд. Но доста от хората, които питах за какво са избрали име Емили или Мелъни, ми дадоха отговор: „ Дори и чисто българско да сложим, детето ще стане на 12 година и единствено ще си го смени ” - споделя Исса. - Един доста приветлив и доста добре паметлив българския език Спас не престана да ми се показва като Сам, тъй като всички му споделят по този начин. ”
Това, което ме тормози и което одобрих доста мъчително, е смяната на фамилни имена, споделя Исса. Освен случая с Ангело Маркони, нашенци са се прекръстили на семейство Морком, Модрин, Блис, Логард. „ Тези хора са си сменили фамилното име или са го преиначили, тъй че да не проличава от кое място са. И на въпроса ми за какво, много безогледно дадоха отговор: „ За да не ни разпознават, да не ни търсят други българи, да не ни излагат и да не ни висят на главите с молба за услуги ”, описа авторката на проучването.
Тя прави спогодба, че има и родители, които държат на българското име. Родени в Австралия синове на българи са получили имената Димитър, Антон, Борислав, Павел. Има и една Севда, на чието семейство му стана доста мъчително, като споделих, че името в действителност е турско, тъй като са патриоти и показват това, уточни Катя Исса. Семейство родолюбци даже си трансформирало семейството на Тервел. „ Но това също е заигравка - чужденците отново ще ги считат за небългари, пък те ще си знаят, че са ”, разяснява изследователката. Остава мистерия какъв се усеща синът - Александър Оливър Тервел.
Докато деца от смесени бракове одобряват семейството на таткото австралиец и стават Кристина Прескот и Александра Лорес, други българчета резервират нашенската фамилия, само че с непознато персонално име: Мишел Марков, Райан Драгостинов, Емили Вълчев, Ребека Божилов.
„ Очакванията, че глобализацията, която най-тежко се отразява на емигрантите, ще ги подведе да избират австралийски персонални имена, не се оправдаха. Кретенията е по-голяма на територията на страната ни, в сравнение с на открито - споделя Катя Исса. - Това не значи просрочен национализъм от тяхна страна. Но множеството от тях са избрали тези имена, които учените назовават немаркирани - срещат се в страната правоприемник и не основават неприятни асоциации. ”
Проучването посочило, че във връзка с персоналните имена обстановката в България и измежду емигрантите е сродна - най-често повтарящите се съответстват. И измежду австралийчетата с наши корени има четири момчета на име Александър, двама наречени Виктор, по двама Кристиян, Мартин и Павел. За девойките най-често избираните са Изабела, Лили и Мишел.
„ Изборът на непознато име, както и в България, не се подлага на критика от публичното мнение, изключително в Австралия, където живеят 200 етноса и всеки протяга ръка към който си желае антропонимен фонд. Но доста от хората, които питах за какво са избрали име Емили или Мелъни, ми дадоха отговор: „ Дори и чисто българско да сложим, детето ще стане на 12 година и единствено ще си го смени ” - споделя Исса. - Един доста приветлив и доста добре паметлив българския език Спас не престана да ми се показва като Сам, тъй като всички му споделят по този начин. ”
Това, което ме тормози и което одобрих доста мъчително, е смяната на фамилни имена, споделя Исса. Освен случая с Ангело Маркони, нашенци са се прекръстили на семейство Морком, Модрин, Блис, Логард. „ Тези хора са си сменили фамилното име или са го преиначили, тъй че да не проличава от кое място са. И на въпроса ми за какво, много безогледно дадоха отговор: „ За да не ни разпознават, да не ни търсят други българи, да не ни излагат и да не ни висят на главите с молба за услуги ”, описа авторката на проучването.
Тя прави спогодба, че има и родители, които държат на българското име. Родени в Австралия синове на българи са получили имената Димитър, Антон, Борислав, Павел. Има и една Севда, на чието семейство му стана доста мъчително, като споделих, че името в действителност е турско, тъй като са патриоти и показват това, уточни Катя Исса. Семейство родолюбци даже си трансформирало семейството на Тервел. „ Но това също е заигравка - чужденците отново ще ги считат за небългари, пък те ще си знаят, че са ”, разяснява изследователката. Остава мистерия какъв се усеща синът - Александър Оливър Тервел.
Докато деца от смесени бракове одобряват семейството на таткото австралиец и стават Кристина Прескот и Александра Лорес, други българчета резервират нашенската фамилия, само че с непознато персонално име: Мишел Марков, Райан Драгостинов, Емили Вълчев, Ребека Божилов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ