Нашето пътешествие в крайна сметка ни доведе до осъзнаването на

" Нашето странствуване в последна сметка ни докара до осъзнаването на най-важния проблем: човечеството не е в положение да прави разлика сред положително и зло. "
До това умозаключение стига в международния си бестселър от 90-те години на предишния век " Мощ против мощ " Дейвид Р. Хокинс (3 юни 1927 година - 19 септември 2012 г.) - лекар по медицина, член на Американската психиатрична асоциация.
Ако човек разпознае тази уязвимост в себе си (че не може да отличава положителното от злото), той ще получи доста преимущество. Когато признаем, че прекомерно елементарно се доверяваме и се подчиняваме на изводи, направени от сетивното усещане и външната прелест, в това число привлекателната мощ на интелекта, тогава най-малко започваме да придобиваме основата на разпознаването. За благополучие, в нашия дуален свят, човек е получил схващане, което може неотложно да забележи разрушителната сила и да заяви това на мозъка благодарение на видимо намаляване на мускулната реакция на тялото в наличието на неподходящ тласък. 
Мъдростта е просто да заобикаляме въздействието на тези фактори, които ни вършат слаби - нищо друго не е належащо, споделя Хокинс.
Според него в случай че непрекъснатото прилагаме този прийом, духовната ни слепота и неспособността да отличим истината от измислицата последователно ще бъдат изместени от все по-силна вътрешен глас и прозорливост. Хокинс счита, че някои хора се раждат с тази мъдрост и техният живот е предпазен от безумните лутания, с които се сблъскват множеството хора в живота си.
Болшинството от нас отделяме доста време за унищожаване на вредите, породени от разрушителни атрактори, които работят като внушаемост. Възстановяването единствено от взаимозависимост може да отнеме доста години живот. 
И най-често срещаната и нездравословна взаимозависимост е отричането, което е заслепяващо заради суетата
на мозъците ни, написа психотерапевтът.

" Въпреки илюзорното си предимство, интелектът освен не е в положение да разграничи истината от лъжата, само че и му липсват нужната мощ и прозорливост, с цел да се отбрани от подлата небивалица. Неуважително ли е, в светлината на големия набор от исторически трудове за същността на интелекта, да се твърди, че на прехваленият човешки разум му липсва по този начин нужната прозорливост? Самата философия е доказателство, че в продължение на доста хиляди години човек се е опитвал и не е съумял да стигне даже до най-простото схващане за това какво е истина и кое е неистина. "

И това не е всичко. По мнението на създателя на " Мощ против мощ " даже мозъкът да успее в катарзисите си да откри тази фундаментална разлика, той отново няма да има силата да спре въздействието на негативните полета. 
Причините за нашите несгоди остават незнайни за нас, до момента в който мозъкът измисля всевъзможни правдоподобни оправдания, към момента оставайки под въздействието на тези полета. Дори човек да схваща интелектуално, че дейностите му са саморазрушителни, това схващане не го спира; интелектуалното схващане не дава сили на индивида да управлява своите пагубни зависимости, без значение дали те са на ментално, физическо или прочувствено равнище.

Хокинс споделя за енергийните полета на атрактора, които ни унищожават. Те са невидими, само че не по-малко въздействащи, макар че дълбаят душите ни незабелязано и тайно.
Адът е резултат от непрекъснат избор на негативни сили и изключване на любовта от живота.

" Просветлените същества постоянно са казвали, че елементарните хора са в капан на илюзия; множеството хора се ръководят от невидими сили и съвсем всички ние изпитваме обезсърчение през по-голямата част от живота си. Ние се молим на Бог той да смъкна от нас бремето на нашите грехове и ние се стремим към освобождение посредством смирение. Угризението на съвестта ни съпровожда непрекъснато. "

Авторът на " Мощ против мощ " счита, че избавление е допустимо. Енергията на една мисъл, изпратена с обич, е доста по-силна от всяка отрицателна сила. Следователно обичайното решение посредством обич и молитва има солидна научна основа. Силата, нужна да избави човек от разрушителните въздействия, е в самия човек.

Целта на най-важната борба в живота ни е да се преодолее тази късогледство. Не можем да се издигнем до по-високи равнища на битие, до момента в който съзнанието не доближи точката, в която се оказваме отвън дуализма и земните привързаности, написа Хокинс.
Вездесъщото човешко его въобще не е нашето същинско аз, напомня той. 
Тази заблуда е една безкрайна смешка на Вселената, в която човешката покруса остава единствено част от галактическата комедия. Иронията на човешкия живот се крие в обезвереното предпочитание на егото да резервира тази заблуда за настрана, самостоятелно „ Аз “, макар че това е освен невероятно от позиция на онтологията, само че е източникът на всички премеждия.

Човешкият разум неуморно се изчерпва, пробвайки се да изясни необяснимото.  Тъй като мозъкът се разпознава с егото, той по формулировка е некадърен да разбере реалността; в случай че можеше да направи това, той незабавно щеше да изчезне, осъзнавайки илюзорната си същина. Само посредством превъзмогване на парадокса на разсъдъка и границите на егото човек може да види че Битието не изисква доказателство и изумява със своята безспорна Безкрайност. 

" Сега ние сме изцяло виновни за това, което се случва, без значение дали ни харесва или не. Сега сме в точка от еволюцията на груповото познание, където даже можем да получим достъп до надзор върху нашето схващане. Човечеството към този момент не е обречено пасивно да заплаща за своето незнание, другояче груповото му схващане не би било на това ново равнище. "