Нашата Слънчева система е едно прекрасно място. Независимо дали става

Нашата Слънчева система е едно прелестно място. Независимо дали става въпрос за блестящо оцветената вулканична повърхнина на Меркурий, за прашните червени равнини на Марс, красивите пръстени на Сатурн или даже за синьо-зелените цветове на нашия личен свят - това е едно удивително място, изпълнено със забележителни гледки и естествени чудеса.

Знаем научното изложение: Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи към него – планети, планети джуджета, спътници, метеорити, комети, космичен прахуляк и газ. Всички те са формирани при разпадането на молекулярен облак преди към 4.6 милиарда години. 

До 2006 година се считаше, че планетите в системата са девет, само че по-късно Плутон към този момент не е класифициран по този метод, тъй като се смята, че има повече общи черти с обектите от така наречен Пояс на Кайпер - околозвезден диск, сходен, само че доста по-голям от Астероидния пояс, който се състои от дребни тела или остатъци от образуването на Слънчевата система.

Разбира се, всичко това нямаше да съществува без звездата в системата - Слънцето. Знаем по какъв начин наподобява то, гледано от третата планета - нашата Земя, тъй като го виждаме всеки ден. Но е любопитно да разберем по какъв начин би изглеждало то от другите, даже и от бедничкия, намален в сан Плутон. 

Художникът и илюстратор Рон Милър е прекарал повече от 40 години в изобразяване на тъмните владения на Космоса - както от близко, по този начин и отдалеко. И е измайсторил възможно най-реалистичните изображения на Слънцето, по този начин както то би се виждало от онези далечни светове. Сам Милър споделя за себе си, че се е специализирал в астрономията, научната фантастика и фентъзи жанра. Илюстрирал е повече от 50 книги, работил е като дизайнер на кино продукции и като художник на специфични резултати, даже е проектирал пощенски марки.

Поредицата с изображения на Слънцето е измежду специфичните негови писания.  " Погрижил съм се освен да се уверя, че нашата звезда е изобразена реалистично, само че също по този начин и повърхностите на планетите и спътниците им ", споделя Милър.

Например макар обстоятелството, че разжалваният от ранга на планета Плутон е най-отдалечен - на приблизително 6 милиарда километра, от него Слънцето наподобява все по този начин блестящо.

" От там Слънцето наподобява малко, само че все пак е извънреден източник на светлина - пояснява Милър. - Нивата на осветеност на повърхностите на Плутон ги вършат да наподобяват, като че ли са в здрач, само че самото Слънце въпреки всичко е един доста ослепителен обект в небето, въпреки и извънредно дребен. "

Милър, несъмнено, има по какъв начин да пресметна с акуратност осветеността в която и да е част на нашата звездна система. Законите на физиката споделят, че яркостта на Слънцето е еквивалентна на квадрата на относителното разстояние до него. Така че, в случай че се приближите на половина по-близо до звездата, в сравнение с сте поначало, забележимата му бляскавост ще бъде четвъртинка от това, което е по принцип: (1/2)2 = 1/4.

С други думи, това сочи само, че яркостта на Слънцето понижава фрапантно колкото повече се отдалечавате от него. Или най-осветена (и топла) е планетата Меркурий, която е най-малката и е най-близо до звездата - кръжи в орбита на към 60 млн. километра. А междинната температура на повърхността му е 180 градуса по Целзий. 

Фактът, че от Плутон, който кръжи по елиптична орбита на разстояние сред 4.425 и 7.375 милиарда км, Слънцето се вижда към момента доста блестящо, е удивително удостоверение за енергийната мощност на нашата звезда. Въпреки това междинната температура на Плутон е минус 229 градуса по Целзий.

Ето и гледната точка на Рон Милър за това по какъв начин бихме виждали звездата от разнообразни места в Слънчевата система: