Норвежкият пример, или защо са №1 в света с електромобилите?
Населението на Норвегия е по-малко от това на България - едвам 5,26 милиона. Страната нашумя през последните дни с образеца си за грижа за децата и възбраната да се шамарят понякога. Не знам до каква степен работата с подрастващите, както я разказват, е истина, само че знам друго – страната е международен първенец в електрификацията на автомобилния си парк. Както и по брой на електрическите и електрифицираните коли на глава от популацията. Това вероятно я прави и страната с минимум излъчвания на вредности от колите по пътищата в света.
Как са го постигнали?
С доста огромна заангажираност на държавното управление и обществото в тази посока. Правителството употребява съразмерно облагане на колите според от замърсяването, което вършат. И с държавни начинания за облекчение пазаруването и потреблението на електрическите автомобили, което ги прави по-изгодни за пазаруване и употреба от класическите коли с ДВГ. Огромната част от купувачите на електрически автомобили в страната настояват, че главната причина за закупуването на електрически автомобил е на първо място икономическата.
Минавай на ток, или плащай налози и тол такси!
В Норвегия електрическите коли не са по-евтини, в сравнение с в останалите страни, просто дизеловите и бензиновите коли са по-скъпи. Събраните от страната средства под формата на налози и пътни такси не се прахосват, а се трансформират в помощи и поддръжка за закупуването и потреблението на електрически коли. Независимо дали са на батерии, или работят с така наречен горивни кафези, и двата вида спадат към категорията коли с нулеви излъчвания (zero-emission vehicles – ZEV). За тях не се начислява Данък добавена стойност, до момента в който за класическите бензинови и дизелови коли той е цели 25%! За електричките няма регистрационни такси, няма годишен налог за благосъстоятелност, няма и горивен налог. Пътните такси са изцяло анулирани или съществено отчасти понижени, като доста значимите за страната с втората по величина брегова линия в света фериботни връзки са доста крепко редуцирани. Бус лентите са отворени за колите вид ZEV, обществените паркинги са безвъзмездни, налице е голям брой безвъзмездни зарядни станции на комфортни дистанции една от друга.
Tази държавна политика работи крепко от 1990 година насам, когато първата стъпка от нея беше премахването на вносния налог върху електрическите автомобили. Данъчната политика на страната във връзка с колите има дълга история – още от 1920 година насам. Според нея до края на 60-те години на предишния век колите са считани за първокласна стока и заради тази причина са били товарени крепко с налози. Акцентът в данъчната политика на страната през днешния ден е преместен към колите с ДВГ. Основанието за намаляването им в страната и спада на продажбите е едно – колкото един артикул излиза по-скъпо, толкоз по-малко се купува.
Един образец за това по какъв начин работи този принцип през днешния ден, сравнявайки европазарния първенец Volkswagen Golf с елекрическия му вид Volkswagen e-Golf във връзка с цена и разноски по употреба. Единственият идентичен разход по колата е таксата за бракуване, възлизаща на към 250 евро.
VW Golf: вносна цена 19 250 евро, налог CO2 – 3360 евро, налог азотни окиси NOx – 232 евро, налог тегло – 2238, Данък добавена стойност – 6268, и крайна цена – 31 340 евро.
VW Golf-e: вносна цена – 27 390 евро, налог CO2 – 0, налог NOx – 0, налог тегло – 0, Данък добавена стойност – 0, и крайна цена – 27 757 евро.
И това са единствено първичните разноски по закупуването на автомобила, облекченията при употребата на електрическите автомобили смъкват още по-драстично разликата в интерес на електрическия вид на колата. В Норвегия управляващите назовават това принцип “замърсителят плаща”. Той е в деяние още от 1990 година насам, когато отпадат налозите и импортната такса, а през 2001 година отпада и облагането с Данък добавена стойност за електрическите автомобили. Причината тогава да няма такова бурно разпространяване на електрическите автомобили е елементарна – просто няма или са малко пазарните оферти за електрически автомобили. През 2010 година нещата стартират да се трансформират – появява се Mitsubishi i-MiEV, през 2011 година идва на пазара и Nissan Leaf и той напряко експлодира. Все повече хора се насочват към електрическите автомобили, даже и без да схващат новата технология, а поради икономическите аргументи. През 2013 година електрическите автомобили са едвам 5,5% от автомобилния парк на страната, предходната година техният дял доближава към този момент 31,2%.
Стремежът на държавното управление е през 2025 година целият авто парк на страната да е от вида ZEV. Може би е прекомерно амбициозно и анализаторите считат, че техният дял тогава ще е 80%. И повода за това съгласно тях е желанието на притежателите да зареждат елмобилите си у дома, до момента в който множеството зарядни станции са на публични места.
Дали норвежкият опит може да бъде прибавен сполучливо и в други страни по света, за какво не и у нас? Анализаторите считат, че норвежката данъчна политика в тази посока надали ще хване дикиш на открито и вероятно приемането й би било политическо самоубийство в други страни. Норвегия е на девето място по % налози към държавния си артикул измежду развитите страни. Щатите да вземем за пример са едвам 30-и от 35 страни в тази група. За сметка на това в Норвегия има редица обществени привилегии – гратис цялостно здравно обслужване и учебно заведение. Но там хората считат, че плащайки налози, получават съществени неща отсреща. И тази политика се следва праволинейно, подкрепяна от всички партии в страната. Дори дясно настроените, които считат, че равнището на налозите е високо, изцяло поддържат генерално системата им, тъй като цялата стопанска система печели от съществуването на необятен междинен клас.
Има и още нещо, което не се вижда от пръв взор.
Икономиката на страната означи невъобразим напредък след откриването на нефтените залежи в Северно море. Износът му заема 43% от тоталния износ и носи 21% от облагата на страната. Добивът и търговията с нефт способстват 17% от брутния артикул на страната. Вече се задават въпроси дали политиката на Норвегия е подтикнала мощната, отчасти държавна енергийна компания Statoil (сега наричана Equinor) да добива повече нефт. През последните години износът се е нараснал и някои специалисти по околната среда сочат, че въглеродните излъчвания от износа на нефт в страната са до 10 пъти по-големи от вътрешните излъчвания. Може би страната ще би трябвало в бъдеще да позатвори петролното си кранче към света, даже това и да заплаши главния мотор на стопанската система й. Задава се и въпросът: Как ще живее страната след петрола, той няма да е постоянно в близост. Подпомагането на електрическите автомобили също няма да е постоянно, сега това се прави, с цел да се промени пазарът. Освобождаването от електрически транспортни средства също няма да трае постоянно, даже в случай че всички политически партии се спогодят за това в този момент. Но триумфът на опита по посока на електрическите автомобили в Норвегия е двоен: той прави електрическите коли по-достъпни, а тяхната употреба и разпространяване към този момент са се трансформирали в норма.
Как са го постигнали?
С доста огромна заангажираност на държавното управление и обществото в тази посока. Правителството употребява съразмерно облагане на колите според от замърсяването, което вършат. И с държавни начинания за облекчение пазаруването и потреблението на електрическите автомобили, което ги прави по-изгодни за пазаруване и употреба от класическите коли с ДВГ. Огромната част от купувачите на електрически автомобили в страната настояват, че главната причина за закупуването на електрически автомобил е на първо място икономическата.
Минавай на ток, или плащай налози и тол такси!
В Норвегия електрическите коли не са по-евтини, в сравнение с в останалите страни, просто дизеловите и бензиновите коли са по-скъпи. Събраните от страната средства под формата на налози и пътни такси не се прахосват, а се трансформират в помощи и поддръжка за закупуването и потреблението на електрически коли. Независимо дали са на батерии, или работят с така наречен горивни кафези, и двата вида спадат към категорията коли с нулеви излъчвания (zero-emission vehicles – ZEV). За тях не се начислява Данък добавена стойност, до момента в който за класическите бензинови и дизелови коли той е цели 25%! За електричките няма регистрационни такси, няма годишен налог за благосъстоятелност, няма и горивен налог. Пътните такси са изцяло анулирани или съществено отчасти понижени, като доста значимите за страната с втората по величина брегова линия в света фериботни връзки са доста крепко редуцирани. Бус лентите са отворени за колите вид ZEV, обществените паркинги са безвъзмездни, налице е голям брой безвъзмездни зарядни станции на комфортни дистанции една от друга.
Tази държавна политика работи крепко от 1990 година насам, когато първата стъпка от нея беше премахването на вносния налог върху електрическите автомобили. Данъчната политика на страната във връзка с колите има дълга история – още от 1920 година насам. Според нея до края на 60-те години на предишния век колите са считани за първокласна стока и заради тази причина са били товарени крепко с налози. Акцентът в данъчната политика на страната през днешния ден е преместен към колите с ДВГ. Основанието за намаляването им в страната и спада на продажбите е едно – колкото един артикул излиза по-скъпо, толкоз по-малко се купува.
Един образец за това по какъв начин работи този принцип през днешния ден, сравнявайки европазарния първенец Volkswagen Golf с елекрическия му вид Volkswagen e-Golf във връзка с цена и разноски по употреба. Единственият идентичен разход по колата е таксата за бракуване, възлизаща на към 250 евро.
VW Golf: вносна цена 19 250 евро, налог CO2 – 3360 евро, налог азотни окиси NOx – 232 евро, налог тегло – 2238, Данък добавена стойност – 6268, и крайна цена – 31 340 евро.
VW Golf-e: вносна цена – 27 390 евро, налог CO2 – 0, налог NOx – 0, налог тегло – 0, Данък добавена стойност – 0, и крайна цена – 27 757 евро.
И това са единствено първичните разноски по закупуването на автомобила, облекченията при употребата на електрическите автомобили смъкват още по-драстично разликата в интерес на електрическия вид на колата. В Норвегия управляващите назовават това принцип “замърсителят плаща”. Той е в деяние още от 1990 година насам, когато отпадат налозите и импортната такса, а през 2001 година отпада и облагането с Данък добавена стойност за електрическите автомобили. Причината тогава да няма такова бурно разпространяване на електрическите автомобили е елементарна – просто няма или са малко пазарните оферти за електрически автомобили. През 2010 година нещата стартират да се трансформират – появява се Mitsubishi i-MiEV, през 2011 година идва на пазара и Nissan Leaf и той напряко експлодира. Все повече хора се насочват към електрическите автомобили, даже и без да схващат новата технология, а поради икономическите аргументи. През 2013 година електрическите автомобили са едвам 5,5% от автомобилния парк на страната, предходната година техният дял доближава към този момент 31,2%.
Стремежът на държавното управление е през 2025 година целият авто парк на страната да е от вида ZEV. Може би е прекомерно амбициозно и анализаторите считат, че техният дял тогава ще е 80%. И повода за това съгласно тях е желанието на притежателите да зареждат елмобилите си у дома, до момента в който множеството зарядни станции са на публични места.
Дали норвежкият опит може да бъде прибавен сполучливо и в други страни по света, за какво не и у нас? Анализаторите считат, че норвежката данъчна политика в тази посока надали ще хване дикиш на открито и вероятно приемането й би било политическо самоубийство в други страни. Норвегия е на девето място по % налози към държавния си артикул измежду развитите страни. Щатите да вземем за пример са едвам 30-и от 35 страни в тази група. За сметка на това в Норвегия има редица обществени привилегии – гратис цялостно здравно обслужване и учебно заведение. Но там хората считат, че плащайки налози, получават съществени неща отсреща. И тази политика се следва праволинейно, подкрепяна от всички партии в страната. Дори дясно настроените, които считат, че равнището на налозите е високо, изцяло поддържат генерално системата им, тъй като цялата стопанска система печели от съществуването на необятен междинен клас.
Има и още нещо, което не се вижда от пръв взор.
Икономиката на страната означи невъобразим напредък след откриването на нефтените залежи в Северно море. Износът му заема 43% от тоталния износ и носи 21% от облагата на страната. Добивът и търговията с нефт способстват 17% от брутния артикул на страната. Вече се задават въпроси дали политиката на Норвегия е подтикнала мощната, отчасти държавна енергийна компания Statoil (сега наричана Equinor) да добива повече нефт. През последните години износът се е нараснал и някои специалисти по околната среда сочат, че въглеродните излъчвания от износа на нефт в страната са до 10 пъти по-големи от вътрешните излъчвания. Може би страната ще би трябвало в бъдеще да позатвори петролното си кранче към света, даже това и да заплаши главния мотор на стопанската система й. Задава се и въпросът: Как ще живее страната след петрола, той няма да е постоянно в близост. Подпомагането на електрическите автомобили също няма да е постоянно, сега това се прави, с цел да се промени пазарът. Освобождаването от електрически транспортни средства също няма да трае постоянно, даже в случай че всички политически партии се спогодят за това в този момент. Но триумфът на опита по посока на електрическите автомобили в Норвегия е двоен: той прави електрическите коли по-достъпни, а тяхната употреба и разпространяване към този момент са се трансформирали в норма.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ