Паметта зависи до голяма степен от контекста както външен, така

Паметта зависи значително от подтекста както външен, по този начин и вътрешен. Да речем, в необикновена обстановка ще си спомним всичко, което сме създали, даже някои рутинни неща, които нормално въобще не се задържат в паметта ни. От друга страна, паметта явно се въздейства както от положителните, по този начин и от неприятните страсти, а мощните страсти могат да повлияят на паметта по разнообразни способи — от време на време заради тях всичко се отпечатва в мозъка съвсем вечно, а от време на време заради страстите мъчно можем да си спомним какво сме създали и какво се е случило въобще.

Един от факторите, които въздействат на паметта, е премията. Всичко, обвързвано с премия, се запомня изключително добре, само че макар че позитивният резултат на премията върху паметта е прочут отдавна, не е изцяло ясно какъв брой дълго продължава този резултат и по какъв начин психологическият механизъм, който свързва премията и паметта, работи в елементи. За да схванат, откриватели от университета в Женева, университета в Торонто и института Weizmann организираха опит, в който десетки доброволци е трябвало да посочат по какъв начин избрани герои и предмети са свързани между тях.

Тестът наподобява по този начин: на човек се показва избран темперамент и той би трябвало да направи избор от два предмета кой обект дава отговор на характера. Тук може да се гадае или не, като за всеки правилен отговор участникът в опита получава точка, само че в случай че не познае, точката се губи; След това извоюваните точки се обръщат в действителни пари. Очевидно откривателите са можели случайно да дефинират какъв брой добре ще играе човек: разрешено му е да познае съвсем всичко, съвсем нищо или петдесет на петдесет.

Двадесет минути след първия рунд е било належащо да се премине вторият тест — още веднъж би трябвало да се познае асоциацията сред героя и предметите, с цел да се завоюват спомагателни точки. Но в този момент участниците в опита могат да си спомнят кои връзки са верни и кои неправилни — те преди малко бяха играли. Ако премията усъвършенства паметта, тогава може да се чака, че тези, които са получили повече пари в първия кръг, ще играят най-добре във втория кръг — те би трябвало да са по-добри в запомнянето на връзките сред картинките.

Участниците в опита играят играта, до момента в който посредством уред за магнитно-резонансна томография е било допустимо да се види, че при припомнянето на асоциациите мозъкът свързва освен нормалния център на паметта — хипокампуса, само че и друга област, която е част от системата за укрепване, виновна за удоволствието от премията и за мотивацията. Въпреки това, както се споделя в публикацията, най-хубавата памет е работила за тези, които са получили умерена премия — не най-малката, само че не и най-голямата. Играта е била прекомерно лесна, премията е била прекомерно лесна за приемане и не е стимулирала мозъка да помни. В този смисъл можем да кажем, че паметта се укрепва от честната премия — т.е. такава, за която в действителност са положени старания, а не получената съвсем на безценица.

Авторите на работата дават следния образец: представете си, че търсите горски плодове или ядки в гората. Ако има малко ядки или горски плодове, тогава няма смисъл да си спомняте местата, където сте ги намерили — тук няма да се наситите и е по-добре да потърсите друго място, където има доста. Ако има доста горски плодове и ядки, тогава още веднъж няма смисъл да си спомняте къде да ги намерите, тъй като те са на всички места. Но в случай че няма прекомерно малко и не прекалено много ядки и горски плодове, тогава можете да напрегнете паметта си — струва си.

От практическа позиция получените резултати биха били потребни в педагогиката, където постоянно е належащо да се стимулира детето (и освен детето) да учи. Разбира се, доста учители и възпитатели евентуално са знаели преди този момент, че в случай че ученикът преодолее някои когнитивни трудности по време на образованието, тогава той запомня материала по-добре. Но благодарение на логиката на психиката и неврологията може да е допустимо да се сътвори способ, който разрешава на всеки обособен възпитаник да дефинира тъкмо какъв брой старания да постави и каква премия да получи, с цел да работи паметта му по най-хубавия вероятен метод.