Най-известният уличен музикант в Пловдив: Не съм беден, отнасял съм ритници
Ексклучивно изявление за Plovdiv24.bg с уличния музикант, който всички назовават " Пловдивския Моцарт ".
Голяма атракция сте двамата с Тера. Харесва ли ви да ви назовават " Пловдивския Моцарт "?
Пловдивският Моцарт ме назовават от дълго време. Дали ми харесва, или не, значимото е на хората да се харесва. Но другояче какъв брой огромна атракция съм, това може да се реши по усмивките на хората. Мисля, че за това време, откогато върша това изкуство на Главната улица, съм се потвърдил и фактически имам доста фенове.
Познавате ли творчеството на Моцарт? Колко негови неща свирите?
Познавам творчеството на доста композитори. Все отново съм приключил музикална академия и имам музикално обучение, висше, и познавам доста композитори, а Моцарт има ужасно доста произведения.
Даже има и които до ден-днешен не са разкрити, надали има някой, който да ги познава всичките.
Мисълта ми е дали свирите много от неговите произведения?
Свиря няколко неща, само че най-известното, което бих споделил е възприемливо от хората, това е Eine kleine Nachtmusik или по този начин наречената серенада, нощна серенада " Малка нощна музика “, която е най-слушана както от децата, даже от бебета в корема на майката. Нали някои лекари предлагат да се слуша Моцарт още когато децата са в корема на майката. А по този начин също и от възрастните хора.
Иначе, Вие не сте пловдивчанин, нали?
Не, не съм пловдивчанин. Не ми ли проличава, или по акцента към този момент съм? Придобил съм пловдивски акцент. От Велико Търново съм, само че към този момент половината ми живот мина тук, в Пловдив.
Живеете на основната?
На Главната пребивавам, да.
Много е необичайно, тъй като нормално визията за махленски музикант е като зза човек, който е безпаричен. И някак си, има някакво противоречие при Вас, сякаш, или?
Ами, аз нямам такива наблюдения. Беден е този, който има единствено пари, съгласно мен. Аз, с цел да си разреша да пребивавам тук, с цел да имам това, което имам и това, което съм, съм работил дълги години и съм го заслужил. И не бих споделил, че съм безпаричен. Това няма значение, съгласно мен, дали свириш на концертния подиум или на улицата. Дори да ви кажа, улицата е доста по-голяма сцена.
Престижно ли е?
Ами, влиятелно не знам дали по този начин звучи, тъй като тук минават всевъзможни хора и биха споделили: Тоя е вманиачен като споделя, че на улицата е влиятелно. Но улицата е първото място, през което минават хората, с цел да стигнат до залата.
В залата, в случай че си реализатор, ще те видят тези, които са си купили билети, а тук, на улицата, ще те видят всички.
Да, и тук можеш да се слуша и гратис концерта, който изнасяте.
Да, доста хора слушат гратис. Аз не съм оповестил цени, няма билети при мен. Както виждате, всичко е на благосклонност. Мога да изкарам през днешния ден пари, мога да не изкарам. Все отново, това е методът, по който пребивавам. Който има сърце и душа, дава. Така че всеки мой лев е изкаран с копнеж, да кажем.
Всъщност, това си е вашата съществена специалност – махленски музикант. Когато отивате някъде в институция да се регистрирате, това ли сочите? Без никакви терзания?
Да, безусловно.
Достойна специалност?
Ами по какъв начин да не е почтена? Вие по какъв начин го оценявате? Има някои хора, които си мислят, че уличните музиканти са надали не просяци. Да виждате аз да депозирам ръка да крънкам? Но това са хора, които са за мен некомпетентни, които нямат душа или са завистливи. Тези, които не могат да разграничат царевично от златно зърно, без да споделям, че аз съм златното зърно. Защото един плачевен, одрипан, смрадлив човек, тук както има да минава през мен всеки ден. А аз не съм облечен в най-скъпите облекла, само че съм естествен човек. И въпреки всичко би трябвало да се прави разлика. Това е една специалност, отново да кажа, която е от най-старите в целия свят. Така нар. " улични музиканти “ в предишното, в Средновековието, във към този момент Късния романтизъм, са били наричани минезингери, трубадури, трувери, шпилмани, вие знаете. Това са хора, които са били удостоявани с чест и респект и самопризнание от кралските дворове, и по всички карнавали, празненства на улиците са участвали като неимоверна част, неразделно в града, във всевъзможни мероприятия, най-много в тържествени, само че и също по този начин и в други церемонии.
Добре де, от време на време не ви ли се желае в зала да излезете някъде, да изнесете концерт?
Ами аз съм изнасял концерти и съм ходил в доста зали, и по света даже. Свирил съм в едни от най-хубавите зали по света.
Къде?
Ами в този момент примерно в Барселона съм свирил в Palau de la Música. Това е зала, която е строена от самия Гауди. Просто е една невероятна зала, доста малко актьори могат да свирят там, като цяло. Свирил съм по ужасно доста зали във Франкфурт, в Мюнхен, в Театъра, в Парижката опера, в Южна Корея съм обитавал също, в Швейцария. Навсякъде съвсем, и във всички влиятелни и огромни зали. В Карнеги Хол не съм свирил и в Роял Албърт, или Концертгебау. Но там са свирили други българи.
Сравнително млад сте, а към този момент имате богат опит.
Да, млад съм, татко на две деца.
Пишеше, че имате близнаци. И въобще това, което се написа по уеб страниците за Вас, правилно ли е?
Да, правилно е. В 90% от всичко, което е написано за мен, е правилно. Има и такива, които са недоброжелатели, желаят да ми вменят някои неща, някои добавки към моята персона, които аз одобрявам с усмивка. Представям се за момент в тях и просто ги отминавам. По-рано отвръщах, само че към този момент счетох, че не е належащо да се отвръща на простака с нецензурност, или най-голямото отношение към идиота е пренебрежението. Това е най-хубавото.
Вече нямате проблеми с общината, тъй като имаше и подобен интервал, когато гонеха уличните музиканти?
Имаше и подобен интервал. Дори аз съм отнасял ритници от Общинска защита тогава.
Ритници?!
Да. Шут в задните елементи. Това беше от чиновник техен, който незабавно изхвърча на другия ден. Но това беше по Иван Тотево време, когато Иван Тотев беше кмет и аз не оставих нещата по този начин. Ходих при него, позволиха ми казуса. Имаше отраслов кмет, с който направихме правила, внесоха ги в Общинския съвет, взеха решение разпоредбите и към този момент всичко е, по какъв начин да кажем, легално и обикновено. Просто би трябвало човек да си подаде позволение. Нямам проблеми с общината, с " Общинска защита “, с полиция. Напротив, всички сме в прелестни връзки и се радваме, и всеки ден се поздравяваме, и си приказвам с тях, както с вас.
А с хората имате ли проблеми?
Ами хората, имам съм проблеми. Примерно, някои желаят да крадат пари, някои са психологично заболели. Крали се ме.
Това е рискът на улицата.
Да, това е рискът на улицата. Нож са ми вадили два пъти, наркомани са падали пред мен. Има по този начин опасности на специалността, само че има и доста изненади, както...
Пиратки са ви хвърляли?
А, и пиратки са ми хвърлили, да. И с дрон имах проблем. Малко по-надолу от настоящето място дрон падна до момента в който свирих, на 50 сантиметра от очите ми. Ако беше паднал на мен или минута преди този момент, когато имаше майка с дете, можеше да убият детето, или нещо да го нарани. Слава богу, не се случи нищо, само че просто би трябвало да ги забранят тия дронове.
Харесвате си това, което вършиме, значи? Много е атрактивна Тера, вашето куче. На какъв брой години е тя?
Тера е на 9 години. Голдън ретривър.
И нормално е постоянно с вас?
Всеки ден е неразделно с мен, със фамилията ми. Това, което върша, да, харесва ми. Всеки ден изсвирвам. Дори виждате през днешния ден е минусова температурата, отново си изсвирвам.
Има дори предложение да ми вършат монумент до Мильо. Смея се и аз на това предложение. Но хората желаят да чуят музика, някои се радват, помагал съм на някои душевен, тъй като има хора, които са натоварени, които изживяват нещо, няма с кого да споделят. Идват тук, виждам ги в профил, слушат. Дори някои желаят да споделят нещо, или да ми кажат нещо и съм малко като отдушник. И може би съм предотвратил и самоубийства на някои. Знае ли се?
Разбира се, не се знае в действителност. А другите музиканти по какъв начин се отнасят към Вас?
Другите музиканти, нямам проблем с другите музиканти. Има някои, които ме копират напълно. Това са такива, които са безидейни, които не могат нищо друго, с изключение на да имитират. Но тя имитацията е неприятна, това се вижда от хората. Дори има цигуларка, която си взе куче и написа като моите табели. И всички това го виждат и знаят.
И свири единствено три неща.
Да, свири две неща. Няма значение, жива и здрава да е! Тя си има други работи и просто й поисквам да имитира по-малко, да измисли свои лични хрумвания, тъй като това е един тип културна кражба. Като не можеш да измислиш нищо, вземаш от сътрудника.
Знам, че се изискват огромни старания, с цел да поддържа човек репертоар, да поддържа техника. Вие по какъв брой време дневно отделяте? У дома свирите ли?
Ми ето, през днешния ден примерно съм свирил 4 часа. Свиря, да, свира в този момент у дома, зимата. Уча и някакви части, да кажем за съществени концерти, където вие ме попитахте, за зала, за сцена. Но по този начин, напоследък наклонността е тези концерти да не могат да се осъществят. Дори аз самият отивам на концерти на съществени реализатори в днешно време, които не са доста в България, цигулари имам поради. Миналата вечер бях на концерт на мой сътрудник, имаше празни места в публиката. Предната седмица свири Лия Петрова – това е изтъкната към този момент наша млада изпълнителка. За страдание на нейния концерт също имаше толкоз празни места. И сякаш това потомство въобще няма никакъв нюх, никаква нужда за музика. Няма жадност за ученолюбивост. Те не могат и да поддържат връзка – ти му казваш нещо, той няма почитание към възрастния. Или някакви такива. Това е крахът. И по тази причина не си коства да подготвиш някакъв репертоар, където хвърляш старания и няма кой да пристигна да го чуе. А с цел да пристигна да го чуе, то би трябвало да има противоположна връзка сред реализатор и аудитория. Тази връзка към този момент е откъсната.
Така е, пък и наемите на залите са много високи.
Да, един наем на една зала, мисля че към този момент е към 3-4 хиляди лв.. Аз би трябвало с цел да продам една зала, да пусна билети по 20-30 лв.. Това са непостижими пари. Виждате инфлация, рецесии, ще има митинги на маркети, заплатите са задоволително ниски на хората и по този начин да кажем не им е до концерт, и множеството не могат да заведат децата си.
Вие имате ли си ваши композиции?
Не. Аз считам, че Всевишният е дал на всеки това, което би трябвало да прави. Трябва всеки да го осъзнае и да го оцени. Както вие може да сте кореспондент и да държите микрофона и да задавате въпроси, не на всеки се отдава, или на оператора, който да има обектив.
Много добре, че го оценявате това.
Аз не мога това да го върша. И всеки би трябвало да си знае своето място.
Много днешни музиканти обаче си мислят, че могат, и се пробват, и е тъпо.
Ами всеки. Да, то не е казуса единствено тук, както виждате и в Народното събрание доста хора не са си на мястото. Даже съвсем всички. Така че това с специалностите – би трябвало всеки да си е оценил това, което желае да прави и което може да прави. От това страда съгласно мен всеобщият българин и България, нали, като цяло.
А Тера, кучето ви, желае ли специфични команди, с цел да пее?
Не, тя с годините е толкоз обиграна, тя към този момент е приключила трети курс на Академията.
Доставя й наслаждение да пее, сякаш.
Да, доставя и наслаждение. Според някои аз изтезавам кучето, съгласно някои пущам ток, съгласно други е с каишка с електрошок. Може сами да видите дали има електрошок. Всичко, което прави, е да издава звуци под цигулката. Но в никакъв случай не ми е споделила, че това я нервира или че не й прелестно.
Добре де, не са ли доста тези табелки пред Вас?
Имам и още. Даже още ще извадя.
Виждали сме, да.
Тези табелки са една провокация към хората, с които способства дружно със свиренето за още една страст – да видя кой чете, по какъв начин се отнасят хората към закачката. Това е тип задявка, която би трябвало да бъде призната под форма на усмивка и просто да бъде за да усмихне хората, тъй като знаете, усмивката е здраве.
А същинското Ви име по какъв начин е?
Моето име е Георги. Георги Димитров се споделям.
Георги Димитров – хубаво име! Пловдивският Моцарт.
Да, пловдивският Моцарт. Неведнъж съм взел участие и във ваши излъчвания, ваши рубрики, ваши публикации. " Пловдив 24 “. Всеки ден несъмнено по най-малко две публикации чета от вашите уеб сайтове. Пожелавам ви да има по-малко фалшив вести! И да сте по-малко подвластни. Вие сте въпреки всичко от по-независимите. Докато други медии, които са по този начин да кажа платени, могат да нагласят. Аз и с платените нямам проблеми, тъй като не зависи от мен бита на хората и заплатите, да кажем.
А, апропо, в този момент се сещам и за различен въпрос: Данъци внасяте ли?
Да, няма по какъв начин. Вече аз ви споделих, половината ми живот мина тук, в един миг ми се наложи.
Съвсем открит сте, да, няма по какъв начин да се скриете.
Е, може да съм не запомнил някъде някой лев. Това са детайлности, само че имам си компания, имам и различен бизнес. Декларирам приходи, налози, тъй като въпреки всичко работя с банки. Понякога ми трябват пари в заем, заем. Знаете, банките без черно на бяло не отпускат. Само това, че си, там на улицата, няма по какъв начин.
А какъв е другият бизнес, в случай че не е загадка?
Имам си къща за посетители, с нощувки се занимавам, и това е.
Добре, триумф ви поисквам! Наистина е прелестно с Вас. И сте нещо като емблема на Пловдив, тъй че монумент до Мильо ще ви отива.
Ами може и първият приживе монумент да е това. Не знам дали съм емблема, само че от доста хора го чувам.
Пловдив не може без вас. И културата може би.
Благодаря за тези думи. Много са благи, изключително от вашата медия. Като се върна обратно, когато бяхме културна столица през 2019-а, рекламата на Пловдив, една от рекламите, които беше по света, беше точно в " Ню Йорк Таймс “, в " Индипендънт “ и в " Дейли “. Там бяха поставили – в моя профил може да ги видите, от тези три медии, които са съществени медии, мен и моето куче по какъв начин представяме и презентираме града. Имаше и покана към всички пловдивчани и посетители на града да излязат на Главната, посетители на България, посетители от чужбина. Изобщо по този начин беше една доста сериозна реклама за мен, която е заслужена. Пак споделям, хората ще го оценят.
Чужденците дашни ли са? Радват ли Ви се?
Да, всички чужденците се радват. Сега, дали са дашни, аз отново ви споделям, на никого не съм оповестил цена, не съм задължил, не съм хванал за гърлото да ми дава. Кой каквото има, в случай че има. Все се намират положителни хора. Слава богу, аз пребивавам от милостта да кажа, само че не милостинята, и от добротата на тези хора, които за благополучие усещам, че са повече от другите. И мисля, че положителното ще спечелва.
Така е. А може ли на финала една " Малка нощна музика “, фрагмент?
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Голяма атракция сте двамата с Тера. Харесва ли ви да ви назовават " Пловдивския Моцарт "?
Пловдивският Моцарт ме назовават от дълго време. Дали ми харесва, или не, значимото е на хората да се харесва. Но другояче какъв брой огромна атракция съм, това може да се реши по усмивките на хората. Мисля, че за това време, откогато върша това изкуство на Главната улица, съм се потвърдил и фактически имам доста фенове.
Познавате ли творчеството на Моцарт? Колко негови неща свирите?
Познавам творчеството на доста композитори. Все отново съм приключил музикална академия и имам музикално обучение, висше, и познавам доста композитори, а Моцарт има ужасно доста произведения.
Даже има и които до ден-днешен не са разкрити, надали има някой, който да ги познава всичките.
Мисълта ми е дали свирите много от неговите произведения?
Свиря няколко неща, само че най-известното, което бих споделил е възприемливо от хората, това е Eine kleine Nachtmusik или по този начин наречената серенада, нощна серенада " Малка нощна музика “, която е най-слушана както от децата, даже от бебета в корема на майката. Нали някои лекари предлагат да се слуша Моцарт още когато децата са в корема на майката. А по този начин също и от възрастните хора.
Иначе, Вие не сте пловдивчанин, нали?
Не, не съм пловдивчанин. Не ми ли проличава, или по акцента към този момент съм? Придобил съм пловдивски акцент. От Велико Търново съм, само че към този момент половината ми живот мина тук, в Пловдив.
Живеете на основната?
На Главната пребивавам, да.
Много е необичайно, тъй като нормално визията за махленски музикант е като зза човек, който е безпаричен. И някак си, има някакво противоречие при Вас, сякаш, или?
Ами, аз нямам такива наблюдения. Беден е този, който има единствено пари, съгласно мен. Аз, с цел да си разреша да пребивавам тук, с цел да имам това, което имам и това, което съм, съм работил дълги години и съм го заслужил. И не бих споделил, че съм безпаричен. Това няма значение, съгласно мен, дали свириш на концертния подиум или на улицата. Дори да ви кажа, улицата е доста по-голяма сцена.
Престижно ли е?
Ами, влиятелно не знам дали по този начин звучи, тъй като тук минават всевъзможни хора и биха споделили: Тоя е вманиачен като споделя, че на улицата е влиятелно. Но улицата е първото място, през което минават хората, с цел да стигнат до залата.
В залата, в случай че си реализатор, ще те видят тези, които са си купили билети, а тук, на улицата, ще те видят всички.
Да, и тук можеш да се слуша и гратис концерта, който изнасяте.
Да, доста хора слушат гратис. Аз не съм оповестил цени, няма билети при мен. Както виждате, всичко е на благосклонност. Мога да изкарам през днешния ден пари, мога да не изкарам. Все отново, това е методът, по който пребивавам. Който има сърце и душа, дава. Така че всеки мой лев е изкаран с копнеж, да кажем.
Всъщност, това си е вашата съществена специалност – махленски музикант. Когато отивате някъде в институция да се регистрирате, това ли сочите? Без никакви терзания?
Да, безусловно.
Достойна специалност?
Ами по какъв начин да не е почтена? Вие по какъв начин го оценявате? Има някои хора, които си мислят, че уличните музиканти са надали не просяци. Да виждате аз да депозирам ръка да крънкам? Но това са хора, които са за мен некомпетентни, които нямат душа или са завистливи. Тези, които не могат да разграничат царевично от златно зърно, без да споделям, че аз съм златното зърно. Защото един плачевен, одрипан, смрадлив човек, тук както има да минава през мен всеки ден. А аз не съм облечен в най-скъпите облекла, само че съм естествен човек. И въпреки всичко би трябвало да се прави разлика. Това е една специалност, отново да кажа, която е от най-старите в целия свят. Така нар. " улични музиканти “ в предишното, в Средновековието, във към този момент Късния романтизъм, са били наричани минезингери, трубадури, трувери, шпилмани, вие знаете. Това са хора, които са били удостоявани с чест и респект и самопризнание от кралските дворове, и по всички карнавали, празненства на улиците са участвали като неимоверна част, неразделно в града, във всевъзможни мероприятия, най-много в тържествени, само че и също по този начин и в други церемонии.
Добре де, от време на време не ви ли се желае в зала да излезете някъде, да изнесете концерт?
Ами аз съм изнасял концерти и съм ходил в доста зали, и по света даже. Свирил съм в едни от най-хубавите зали по света.
Къде?
Ами в този момент примерно в Барселона съм свирил в Palau de la Música. Това е зала, която е строена от самия Гауди. Просто е една невероятна зала, доста малко актьори могат да свирят там, като цяло. Свирил съм по ужасно доста зали във Франкфурт, в Мюнхен, в Театъра, в Парижката опера, в Южна Корея съм обитавал също, в Швейцария. Навсякъде съвсем, и във всички влиятелни и огромни зали. В Карнеги Хол не съм свирил и в Роял Албърт, или Концертгебау. Но там са свирили други българи.
Сравнително млад сте, а към този момент имате богат опит.
Да, млад съм, татко на две деца.
Пишеше, че имате близнаци. И въобще това, което се написа по уеб страниците за Вас, правилно ли е?
Да, правилно е. В 90% от всичко, което е написано за мен, е правилно. Има и такива, които са недоброжелатели, желаят да ми вменят някои неща, някои добавки към моята персона, които аз одобрявам с усмивка. Представям се за момент в тях и просто ги отминавам. По-рано отвръщах, само че към този момент счетох, че не е належащо да се отвръща на простака с нецензурност, или най-голямото отношение към идиота е пренебрежението. Това е най-хубавото.
Вече нямате проблеми с общината, тъй като имаше и подобен интервал, когато гонеха уличните музиканти?
Имаше и подобен интервал. Дори аз съм отнасял ритници от Общинска защита тогава.
Ритници?!
Да. Шут в задните елементи. Това беше от чиновник техен, който незабавно изхвърча на другия ден. Но това беше по Иван Тотево време, когато Иван Тотев беше кмет и аз не оставих нещата по този начин. Ходих при него, позволиха ми казуса. Имаше отраслов кмет, с който направихме правила, внесоха ги в Общинския съвет, взеха решение разпоредбите и към този момент всичко е, по какъв начин да кажем, легално и обикновено. Просто би трябвало човек да си подаде позволение. Нямам проблеми с общината, с " Общинска защита “, с полиция. Напротив, всички сме в прелестни връзки и се радваме, и всеки ден се поздравяваме, и си приказвам с тях, както с вас.
А с хората имате ли проблеми?
Ами хората, имам съм проблеми. Примерно, някои желаят да крадат пари, някои са психологично заболели. Крали се ме.
Това е рискът на улицата.
Да, това е рискът на улицата. Нож са ми вадили два пъти, наркомани са падали пред мен. Има по този начин опасности на специалността, само че има и доста изненади, както...
Пиратки са ви хвърляли?
А, и пиратки са ми хвърлили, да. И с дрон имах проблем. Малко по-надолу от настоящето място дрон падна до момента в който свирих, на 50 сантиметра от очите ми. Ако беше паднал на мен или минута преди този момент, когато имаше майка с дете, можеше да убият детето, или нещо да го нарани. Слава богу, не се случи нищо, само че просто би трябвало да ги забранят тия дронове.
Харесвате си това, което вършиме, значи? Много е атрактивна Тера, вашето куче. На какъв брой години е тя?
Тера е на 9 години. Голдън ретривър.
И нормално е постоянно с вас?
Всеки ден е неразделно с мен, със фамилията ми. Това, което върша, да, харесва ми. Всеки ден изсвирвам. Дори виждате през днешния ден е минусова температурата, отново си изсвирвам.
Има дори предложение да ми вършат монумент до Мильо. Смея се и аз на това предложение. Но хората желаят да чуят музика, някои се радват, помагал съм на някои душевен, тъй като има хора, които са натоварени, които изживяват нещо, няма с кого да споделят. Идват тук, виждам ги в профил, слушат. Дори някои желаят да споделят нещо, или да ми кажат нещо и съм малко като отдушник. И може би съм предотвратил и самоубийства на някои. Знае ли се?
Разбира се, не се знае в действителност. А другите музиканти по какъв начин се отнасят към Вас?
Другите музиканти, нямам проблем с другите музиканти. Има някои, които ме копират напълно. Това са такива, които са безидейни, които не могат нищо друго, с изключение на да имитират. Но тя имитацията е неприятна, това се вижда от хората. Дори има цигуларка, която си взе куче и написа като моите табели. И всички това го виждат и знаят.
И свири единствено три неща.
Да, свири две неща. Няма значение, жива и здрава да е! Тя си има други работи и просто й поисквам да имитира по-малко, да измисли свои лични хрумвания, тъй като това е един тип културна кражба. Като не можеш да измислиш нищо, вземаш от сътрудника.
Знам, че се изискват огромни старания, с цел да поддържа човек репертоар, да поддържа техника. Вие по какъв брой време дневно отделяте? У дома свирите ли?
Ми ето, през днешния ден примерно съм свирил 4 часа. Свиря, да, свира в този момент у дома, зимата. Уча и някакви части, да кажем за съществени концерти, където вие ме попитахте, за зала, за сцена. Но по този начин, напоследък наклонността е тези концерти да не могат да се осъществят. Дори аз самият отивам на концерти на съществени реализатори в днешно време, които не са доста в България, цигулари имам поради. Миналата вечер бях на концерт на мой сътрудник, имаше празни места в публиката. Предната седмица свири Лия Петрова – това е изтъкната към този момент наша млада изпълнителка. За страдание на нейния концерт също имаше толкоз празни места. И сякаш това потомство въобще няма никакъв нюх, никаква нужда за музика. Няма жадност за ученолюбивост. Те не могат и да поддържат връзка – ти му казваш нещо, той няма почитание към възрастния. Или някакви такива. Това е крахът. И по тази причина не си коства да подготвиш някакъв репертоар, където хвърляш старания и няма кой да пристигна да го чуе. А с цел да пристигна да го чуе, то би трябвало да има противоположна връзка сред реализатор и аудитория. Тази връзка към този момент е откъсната.
Така е, пък и наемите на залите са много високи.
Да, един наем на една зала, мисля че към този момент е към 3-4 хиляди лв.. Аз би трябвало с цел да продам една зала, да пусна билети по 20-30 лв.. Това са непостижими пари. Виждате инфлация, рецесии, ще има митинги на маркети, заплатите са задоволително ниски на хората и по този начин да кажем не им е до концерт, и множеството не могат да заведат децата си.
Вие имате ли си ваши композиции?
Не. Аз считам, че Всевишният е дал на всеки това, което би трябвало да прави. Трябва всеки да го осъзнае и да го оцени. Както вие може да сте кореспондент и да държите микрофона и да задавате въпроси, не на всеки се отдава, или на оператора, който да има обектив.
Много добре, че го оценявате това.
Аз не мога това да го върша. И всеки би трябвало да си знае своето място.
Много днешни музиканти обаче си мислят, че могат, и се пробват, и е тъпо.
Ами всеки. Да, то не е казуса единствено тук, както виждате и в Народното събрание доста хора не са си на мястото. Даже съвсем всички. Така че това с специалностите – би трябвало всеки да си е оценил това, което желае да прави и което може да прави. От това страда съгласно мен всеобщият българин и България, нали, като цяло.
А Тера, кучето ви, желае ли специфични команди, с цел да пее?
Не, тя с годините е толкоз обиграна, тя към този момент е приключила трети курс на Академията.
Доставя й наслаждение да пее, сякаш.
Да, доставя и наслаждение. Според някои аз изтезавам кучето, съгласно някои пущам ток, съгласно други е с каишка с електрошок. Може сами да видите дали има електрошок. Всичко, което прави, е да издава звуци под цигулката. Но в никакъв случай не ми е споделила, че това я нервира или че не й прелестно.
Добре де, не са ли доста тези табелки пред Вас?
Имам и още. Даже още ще извадя.
Виждали сме, да.
Тези табелки са една провокация към хората, с които способства дружно със свиренето за още една страст – да видя кой чете, по какъв начин се отнасят хората към закачката. Това е тип задявка, която би трябвало да бъде призната под форма на усмивка и просто да бъде за да усмихне хората, тъй като знаете, усмивката е здраве.
А същинското Ви име по какъв начин е?
Моето име е Георги. Георги Димитров се споделям.
Георги Димитров – хубаво име! Пловдивският Моцарт.
Да, пловдивският Моцарт. Неведнъж съм взел участие и във ваши излъчвания, ваши рубрики, ваши публикации. " Пловдив 24 “. Всеки ден несъмнено по най-малко две публикации чета от вашите уеб сайтове. Пожелавам ви да има по-малко фалшив вести! И да сте по-малко подвластни. Вие сте въпреки всичко от по-независимите. Докато други медии, които са по този начин да кажа платени, могат да нагласят. Аз и с платените нямам проблеми, тъй като не зависи от мен бита на хората и заплатите, да кажем.
А, апропо, в този момент се сещам и за различен въпрос: Данъци внасяте ли?
Да, няма по какъв начин. Вече аз ви споделих, половината ми живот мина тук, в един миг ми се наложи.
Съвсем открит сте, да, няма по какъв начин да се скриете.
Е, може да съм не запомнил някъде някой лев. Това са детайлности, само че имам си компания, имам и различен бизнес. Декларирам приходи, налози, тъй като въпреки всичко работя с банки. Понякога ми трябват пари в заем, заем. Знаете, банките без черно на бяло не отпускат. Само това, че си, там на улицата, няма по какъв начин.
А какъв е другият бизнес, в случай че не е загадка?
Имам си къща за посетители, с нощувки се занимавам, и това е.
Добре, триумф ви поисквам! Наистина е прелестно с Вас. И сте нещо като емблема на Пловдив, тъй че монумент до Мильо ще ви отива.
Ами може и първият приживе монумент да е това. Не знам дали съм емблема, само че от доста хора го чувам.
Пловдив не може без вас. И културата може би.
Благодаря за тези думи. Много са благи, изключително от вашата медия. Като се върна обратно, когато бяхме културна столица през 2019-а, рекламата на Пловдив, една от рекламите, които беше по света, беше точно в " Ню Йорк Таймс “, в " Индипендънт “ и в " Дейли “. Там бяха поставили – в моя профил може да ги видите, от тези три медии, които са съществени медии, мен и моето куче по какъв начин представяме и презентираме града. Имаше и покана към всички пловдивчани и посетители на града да излязат на Главната, посетители на България, посетители от чужбина. Изобщо по този начин беше една доста сериозна реклама за мен, която е заслужена. Пак споделям, хората ще го оценят.
Чужденците дашни ли са? Радват ли Ви се?
Да, всички чужденците се радват. Сега, дали са дашни, аз отново ви споделям, на никого не съм оповестил цена, не съм задължил, не съм хванал за гърлото да ми дава. Кой каквото има, в случай че има. Все се намират положителни хора. Слава богу, аз пребивавам от милостта да кажа, само че не милостинята, и от добротата на тези хора, които за благополучие усещам, че са повече от другите. И мисля, че положителното ще спечелва.
Така е. А може ли на финала една " Малка нощна музика “, фрагмент?
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ