НАСА оповести, че небето над марсохода “Опортюнити вече се е

НАСА оповести, че небето над марсохода “Опортюнити ” към този момент се е прояснило задоволително, с цел да има смисъл да се вършат опити за дейна връзка с марсохода. Данни от орбиталната задача “Марс Риконисънс Орбитър ” демонстрират, че коефициентът тау (който демонстрира какво е запрашаването в марсианската атмосфера) е бил под 1.5 при две поредни измервания. Тъй като към този момент има по-голямо количество слънчеви лъчи, които попадат върху слънчевите акумулатори на марсохода, организацията има вяра, че той ще може да се свърже със Земята скоро. Съответно към този момент стартира 45-дневният интервал, в който ще се вършат дейни опити за свързване с “Опортюнити ”. Команди чрез антените “Дийп Спейс Нетуърк ” ще бъдат изпращани няколко пъти денем, а освен три пъти седмично, както беше до момента. 

Веднага щом НАСА оповести, че е заложен 45-дневен краен период, това докара до огромна рецензия в общественото пространство, в това число от страна на хора, които са били свързани с плана. И все пак обстоятелствата са си обстоятелства: НАСА и Лабораторията за реактивно придвижване са жертва на личния си триумф, написа А. Рейл за планетното общество [1]. Никой през 2004 година не е предполагал, че марсоходът “Опортюнити ” ще продължи да работи още цели 14 години след приключването на главната си задача. Междувременно НАСА не може да си разреши безпределно да чака. Освен финансовият аспект, друга спускаема задача на организацията ще кацне през ноември – “ИнСайт ”. Антените “Дийп Спейс Нетуърк ” не могат да са безпределно заети с остарелия марсоход “Опортюнити ”. 

“Никой не желае да каже “довиждане ” на “Опортюнити ”, само че НАСА не ни заплаща, с цел да се мотаем, до момента в който чакаме ”, оповестява Джон Калас, началник на “Опортюнити ” към Лабораторията за реактивно придвижване. “Няма по какъв начин организацията да служи на обществеността по този метод ”, безапелационен е той и призна, че “други имат разнообразни стремежи. Твърде доста обезпокоени и пламенни хора желаят да изстискат всеки вероятен късмет, с цел да прослушваме за сигнал от “Опортюнити ”. Но не може да се застояваме постоянно. Определихме миг, в който си казахме: Стига, задоволително ”. Така се е стигнало до 45-дневния интервал, който, в случай че завърши, НАСА ще престане да изпраща интензивно команди до марсохода. Въпреки това антените ще слушат пасивно още дълги седмици след интервала, ако “Опортюнити ” ненадейно се разсъни. 

Истината е, че в неявяване на радиосигнал ние не знаем какво е положението на марсохода. Но генерира ли той задоволително електрическа енергия? Колко прахуляк се е натрупал върху слънчевите панели? Има ли визия “Опортюнити ” за времето или часовникът на борда е отказал? Колко време би лишило с праха върху слънчевите панели да се презаредят бордовите акумулатори? В положение ли е въобще марсоходът да се свързва със Земята или е настъпила съдбовна щета? Това са въпроси, на които към сегашния миг няма отговор.

Ако радиосигнал от “Опортюнити ” бъде получен, това ще е единствено началото. Извеждането на марсохода от етапа на хибернация и връщането на всички бордови системи в работен режим ще е трудоемка задача. Дори и най-основните системи на борда на работят, това не е гаранция, че марсоходът ще действа по същия първокласен метод, както преди праховата стихия. Отново подсещам, че “Опортюнити ” е бил планиран единствено за 90-дневна работа на Марс, а не за 14-годишна. Нито е бил създаван да оцелява през прахови стихии.

Всичко може да се случи оттук нататък. Освен че може “Опортюнити ” въобще да не се разсъни, може да се случи и нещо друго: да изпрати радиосигнал, само че към момента да няма задоволително електрическа енергия и различен сигнал да не бъде изпратен в продължение на още няколко седмици. 

Стига да не се е стигнало до сериозна щета на главните системи, евентуално бурята е довела някоя от трите типа повреди: 1. Т.нар. повреда на ниската мощ 2. повреда на “ъплос-таймера ” и 3. повреда на систематичния часовник. Трите повреди могат да се припокрият. Анализите демонстрират, че най-вероятно се е случило следното: откакто бурята се е разразила и тау е стигнал до 10.8 (рекорд за Марс), е била задействана 1. повреда на ниската мощ. В рамките на тази спешна обстановка марсоходът изключва всички бордови системи с изключение на систематичния часовник. “Ъплос-таймерът ” е обвързван с UHF-антената и екипът знае сигурно, че той също е претърпял повреда, защото програмата му е била планувана да изтече 28 дни след загубата на сигнала на 10-ти юни. Това се е случило на 7-ми юли. “Ъплос-таймерът ” е, лаишки казано, нещо като надзирател и се инсталира на всяка роботизирана задача на НАСА. Инженерите пренастройват този таймер всякога като изпращат команди към марсохода. Ако настъпи особеност при работата на “ъплос-таймера ”, това е бордови знак, че може да е настъпила щета и “Опортюнити ” е програмиран да стартира да се свързва автоматизирано със Земята в границите на типов информационен прозорец. 

Но в случай че е било чак толкоз прашно, че електрическата енергия не е стигала даже и за поддръжка на систематичния часовник, се е случил 3.-ти сюжет. Хората от екипа не са изцяло уверени, че систематичният часовник в действителност е спрял. Часовникът е пестелив – употребява един ват на час, което значи, че за 24 часа е изразходвал 24 ватчаса. Когато “Опортюнити ” е престанал да изпраща команди, той е генерирал от своя страна 22 ватчаса. Възможно е на идващия ден обстановката да е била по-добра и часовникът да не е спрял. Но в случай че е спрял, казусът е, че марсоходът няма да има визия за времето и ще се пробва да се свързва със Земята в разнообразни и мъчно предсказуеми интервали въз основата на другите му измервания на времето и количеството електрическа енергия, която постъпва на борда. Така да вземем за пример “Опортюнити ” би се свързал със Земята през определен ден, само че не и през идващия. 

Всичко това демонстрира какъв брой сложна би била работата по връщането на “Опортюнити ” в работен режим. Екипът е квалифициран да чака с дни, в случай че няма радиосигнал. Но в този момент, когато 45-дневният интервал на интензивно прослушване, е към този момент почнал, очакванията са, че скоро ще има някаква изясненост по отношение на положението на марсохода.

За повече информация: НАСА