Средиземноморската диета пази сърцето от болести
Народите от Средиземноморието имат доста здрав разсъдък за това, което би трябвало да ядем. Средиземноморската диета не е диета в цялостния смисъл на думата. По-скоро е система, която разказва типа на храната в района и традициите на готвенето. Жителите на Средиземно море имат най-ниска смъртност от сърдечносъдови болести и в действителност, употребяват сирене и месо, както и малко алкохол. Средиземноморската диета не е основана особено за намаляване. В същото време, тя дава опция да се избират здравословни храни, които не съдържат скотски мазнини, захари и консерванти, на които е толкоз богато ежедневното ни меню. Основата на Средиземноморската диета би трябвало да бъде гръбнакът на вашето всекидневно хранене. Това значи унищожаване на консерви, замразени ястия или заведения за бързо хранене.
Важни обстоятелства за Средиземноморската диета бяха показани още през януари 1993 година на конференция за публичното здраве в Харвардския университет.
Тя бе отдадена на проучването на въздействието на питателните обичаи на жителите на Средиземноморските страни – остров Крит, Гърция, райони от Южна Италия и Северна Африка, върху феноменално ниското равнище на хронични болести на сърдечносъдовата система там.
След проучване на над 20 000 гърци, учените стигнали до заключението, че хората, които съблюдават Средиземноморска диета, понижават риска от гибел от рак с 24% и с 33% този от сърдечни болести.
Средиземноморските нации се хранят с доста прясна риба и други артикули, само че употребяват по-малко консерви. Последните изследвания демонстрират, че растителните масла, по-специално зехтинът и рибеното масло, са нужни на организма за производството на простагландини. Това са хормони, субстанции, които контролират клетъчния метаболизъм, като по този метод предотвратяват инфаркти, инсулти и доста други болести. Забелязано е, че приемът на малко количество алкохол също предизвиква производството на простагландини.
Според Европейската сърдечна мрежа, повече от 50% от дневните калорични потребности на човек би трябвало да се попълнят със комплицирани въглехидрати, каквито са макароните да вземем за пример. Това прави този прелестен артикул неразделна част от Средиземноморската диета. Месо (свинско, говеждо или агнешко) се употребява всеки месец, само че не безусловно ежеседмично. Яйца от домашни птици се употребяват всяка седмица, само че не наложително всекидневно. Зеленчуци, плодове, ядки, бобови растения (хумус), зърнени храни, зехтин, сирене, кисело мляко и риба се употребяват съвсем всеки ден.
В Средиземноморската диета няма нищо загадъчно. Просто, в актуалното индустриално общество млечните артикули, аленото месо, както и бързото хранене, и незабавните артикули са се трансформирали в съществени храни. Под лозунга „ битка за стройна фигура “ потреблението на тестени произведения, ориз и картофи е доста понижена – твърди се, тъй като съдържащите се в тях въглехидрати способстват за наддаване на тегло. А жителите на Средиземноморието обичайно построяват диетата си тъкмо противоположното, употребяват малко алено месо и яйца, само че постните риби, морски блага и птици са преди всичко.
Основните правила на морската кухня са много елементарни. Храните с пшеница, ечемик и коноп обезпечават въглехидрати. Ястията с високо наличие на въглехидрати наложително се подправят с чесън, лук, ароматни билки, които, както се оказа, забавят процеса на стареене на клетките. Всичко се готви в зехтин, който подтиква храносмилането, задейства черния дроб и така нататък Често се употребяват плодове и зеленчуци. От млечните артикули се избират нискомаслените сирена и натуралните кисели млека.
Изглежда, че не е нищо комплицирано, само че в действителност, разликата с нормалната „ градска “ храна е голяма, защото всички средиземноморски артикули са богати на витамин F, който също по този начин се назовава витамин на младостта. Особено високо наличие на витамин F има в зърнените храни (тестени произведения, покълнали пшеничени зародиши и пълнозърнест хляб), плодове и зеленчуци, в това число кестени, коноп, слънчоглед и ядки. Освен това, такава диета е доста богата на полизахариди, неналичието на които е извънредно рискова за здравето. Дефицитът им предизвиква болести на храносмилателната система, даже рак на червата.
съдържа всички нужни за организма полизахариди: целулоза (плодове и зеленчуци), пектини (ябълки, френско грозде, нар, моркови), растителен глутен (зърнени храни, водорасли, див ориз, конопени зърна, някои плодове – дюля, сини сливи и др.).
Не се опасявайте от тестените произведения, в случай че са направени от твърда пшеница. Тогава те са освен нискокалорични, само че и богати на „ мудни “ захари, което обезпечава на тялото устойчиво равнище на глюкоза в кръвта, т.е. поддържа се обикновено равнище на инсулин, с релативно ниско наличие на калории.
