Народът удари звучен шамар на политиците. Едва 40% упражниха правото

Народът удари гласовит пестник на политиците. Едва 40% упражниха правото си на глас

Под 2,7 милиона българи отидоха до урните в историческите избори 2 в 1, извършени с машинно гласоподаване в пика на четвъртата вълна на пандемията от ковид. Народът удари гласовит пестник на политиците, които два пъти не съумяха да излъчат постоянно държавно управление след изборите през април и юли.

Възможностите за постоянен кабинет и този път не са огромни, пресмятат анализаторите. Кирил Петков и Асен Василев, които спорят с ГЕРБ за първа политическа мощ, ще разполагат с 63-65 народни представители в новия парламент. Още преди вота Петков съобщи, че ще разчита на 121 депутати на смяната, с цел да се осъществя съдружен кабинет. Сметките демонстрират, че харвардците могат да разчитат с под 110 народни представители, излъчени от Политическа партия, Демократична България и Има Такъв Народ. Протестните партии изгубиха поддръжката, която можеха да получат от „ Изправи се! Мутри вън”, откакто придвижването на Мая Манолова не прескочи 4-процентовата преграда.

Така Петков и Василев би трябвало да признаят Българска социалистическа партия за партия на смяната, с цел да осъществят концепцията за постоянно държавно управление. С малко над 40 депутати социалистите се трансформират в новия главен балансьор, който ще има тежката дума за това дали да има кабинет, или не.

Ниска интензивност остави ГЕРБ на първа линия, въпреки партията на Борисов да записа най-ниския си резултат в брой гласове откогато съществува.

Голямата въпросителна е влиза ли в 47-ото Народно заседание партия „ Възраждане”. До края на деня през вчерашния ден планът на Костадин Костадинов се движеше по ръба на 4-процентовата преграда. Ако „ Възраждане” е част от Народното събрание, това ще направи още по-трудно съставянето на постоянен кабинет, тъй като водачът Костадинов от дълго време си заплю ролята на съпротива.