Бет Харт: Мястото за молитва е пред пианото
Наричат я по всевъзможен метод. Сравняват я с всевъзможни реализатори. И може би това е един от дребното случаи в музиката, когато всяка оценка е вярна. Защото Бет Харт има минимум 100 лица, 100 метода да усмихне и още толкоз – да предава страсти посредством песните си.
Тя като че ли е способна не просто да надскочи себе си като актьор и човек, а доста повече – да промени смяната и да надживее живота, да върне времето и незабавно по-късно да го изпревари и да ни помаха от бъдещето. И в случай че всичко това звучи като полуда или изложение на магьосница, или супержена, или извънземно, то вероятно е тъкмо по този начин. Защото в красивия полет на актьора постоянно има доза свръхсила и необяснимост, чиито корени просто не би трябвало да се търсят...
Година след дебюта й на българска сцена в зала 1 НДК, Бет Харт се връща в София – в три пъти по-голямата зала „ Арена Армеец “, която, по всяка възможност, също ще се окаже тясна за феновете й и за невероятното количество обич и удивление, което ще се обменя сред Нея и Публиката. Датата е 10 декември.
Бет Харт – за пианото, музиката и любовта, за новия албум War In My Mind, за сбогуването с детството, за писането на песни, за уроците, за вдъхновението и за идолите. В това изявление няма да стане дума за паденията на индивида – алкохолизъм, наркомания, принуждение и контузии в детството, биполярно разстройство. Защото няма нищо по-хубаво от поставеното начало, което води към ослепителната светлина на блаженството и способността да мултиплицираш гения си в сърцата на другите, с целувка от Бога и прегръдка от галактически неограничения свят на музиката. Музиката, която за нея е Бог, а Бог постоянно е обич.
- Разказвате случай, к огато сте на 4 години : „ Една нощ станах от леглото, седнах на пианото и започнах да изсвирвам „ Лунната соната “ на Бет х овен”. Сега случват ли Ви се такива среднощни концерти вкъщи?
Тогава за първи път сядах на пианото. Беше интервал, в който родителите ми се развеждаха по доста непосилен метод. Бях изцяло откачила. В кухнята работеше тв приемника и вървеше някаква реклама за пиана. Музиката, която използваха, беше „ Лунната соната “ на Бетховен. Винаги плачех, до момента в който я слушах,и си мислех, че има още някой, който може да разбере какъв брой е тежко да се развеждат майка ти и татко ти. Затова взех решение да се занимавам с пиано. Вече не пребивавам с родителите си, само че към момента изсвирвам на пианото като луда...
- Какво свирите отвън студиото и сцената? С каква музика разпускате?
Напоследък чувам доста Лучано Павароти, който е моят най-любим оперен реализатор. Харесвам и Андреа Бочели, който е същински талант. Затова обичам да чувам него и всичко, което наподобява на него. Слушам доста джаз, Дайна Уошингтън и всичко, което е пяла онлайн. Обичам и Биг Джо Търнър – този пич на блуса, светла му памет.
Ако приказваме за модерна музика, не спирам да чувам най-новите записи на Лана Дел Рей и съгласно мен това е най-възхитителното, което съм чувала в последно време. Тя не наподобява на никой различен като музика, гласът й е необикновен, само че метода, по който написа музика, е още по-невероятен. Мисля, че тя е най-великият създател на песни на планетата.
Когато започнах да пиша музика, имах своите кумири – Ленард Коен и доста други, които боготворя, само че той е номер 1. Мисля, че Лана Дел Рей е на неговото равнище – неуместно добра. Много започнах да приказвам за нея (Смее се – бел.а.), а трябваше да описвам за себе си. Но тя е просто талант.
- Започвате да свири те по клубове в Холивуд на 15. Тогава ли се сбогувахте с детството си?
О, не. Сбогувах се с детството си доста по-рано. Мисля, че детството ми завърши, когато бях на 11 години. Още като младеж живеех с един мъж в Бруклин, Ню Йорк. Просто избягах от къщи и той ме последва. Дааа, когато започнах да изсвирвам по клубовете, към този момент живеех с Майк.
- Често оставяте публиката без мирис.. Вас какво може да Ви остави без мирис, а ко диалект и м за музика?
Това са стандартите в класическата музика, джаза и блуса, огромните модерни музиканти, огромните тромпетисти, джаз пианистите като Телониъс Мънк.
Но мисля, че най-любимото ми нещо, е писането на песни. Това е нещо, което ме убива. И такива образци могат да се чуят от типичен или реге композитори – Боб Марли, Питър Тош, соул артисти като Отис Рединг и Арета Франклин, описът може да продължи с Били Холидей.. От хард рока си падам по „ Блек Сабат “. Всичко това, което изброих, в действителност ме оставя без мирис.
- А отвън музиката какво може да Ви направи бездиханна?
Толкова доста неща. Обичам да играя на карти. И съм безусловно безнадеждна картоиграчка. Човек може да ме будалка на карти колкото си желае, само че ми харесва да играя (Смее се – бел. а.).
Обичам да се занимавам с градината и това е нещо, с която всяка заран стартира моят ден. Мога да седнал съм там по през целия ден – от шест до 10 часа, до залез слънце, че и до по-късно. Имаме голям двор с мраморни пътечки.
Много обичам да плавам, обичам да вървя за риба, да скачам във вода от скалите, да се катеря по планините, да сготвям. Обичам да извозвам време с мама. Обичам да отивам на посетители при баща и да бъда с него. А мъжът ми е най-свястното нещо, което е стъпало по тази земя.
Обожавам църквата. Когато пасторът опише история за нещо положително, което се е случило денем, това напряко ме размеква и отваря душата. Чувствам се изпълнена с божието дихание. Това е невероятна наслада и трогателен миг.
Обичам картините. Абе, има доста неща, които могат да спрат дъха. Изобщо, животът е огромно знамение.
- Може ли едно сърце да е леко счупено или да е мал ко разрушено?
Оказва се, че и най-здравото сърце може да бъде стъпкано. Колкото повече те тъпчат и разрушават сърцето ти, толкоз по-силен ставаш. Ще ти дам един образец. Знаеш ли, че когато една кост в тялото се счупи, а по-късно заздравее, това място става най-силната част в цялото тяло. Това не е ли откачена работа? (Смее се – бел. а.)
- К ой е последният урок за любовта, който научихте?
Боже, какъв въпрос! Научих, че не получавам постоянно това, което съм заслужила или съм си въобразила, че ми се поставя. Често пъти имам едни упования, а хората не дават това, което заслужаваш. И тук става въпрос за любовта, която аз съм дала, а чакам да ми върнат.
По-важното е обаче, че когато не получа нещо, просто спирам да го чакам. Защото не е наложително това, което си дал като обич, да ти се върне. И внезапно това ме изпълва със ужасно огромна обич. Най-голямата обич, която мога да преживея, е любовта, която давам.
- Казвате, че пишете музика, когато сте в интервали на битка, болежка и ли рани. Толкова ли е мъчно да се съчини една радостна песничка, въодушевена от хубавата храна, да вземем за пример?
Абсолютно е по този начин. Радвам се, че ми задаваш този въпрос. Тази година взех едно решение. Казах си, в този момент съм депресирана и желая да напиша една мъчителна, тъжна ария. Това ме накара да се усещам по-добре, само че изобщо не е несъмнено, че тази ария ще влезе в идващия ми албум.
Опитвам се да сътворявам ведри песни, само че предизвикването е в тях да има спор, тъй като той е в основата на всяка добра история. Искам да напиша щастлива ария, да направя нещо положително. И нищо чудно, да погледна на идната фаза от живота си като просто описвам за него.
И откакто към този момент съм се пробвала във всички вероятни стилове, в този момент ще се опитам да описвам истории. Не знам до каква степен хората ще го одобряват, само че това ще е добре за мен и моя жанр. Не знам, ще се веселя да ми кажеш какво мислиш...
- Албумът War In My Mind звучи много умерено, само че в това време те кара да настръхваш при всяка изпята дума. Кога една ария е сложна за изпяване? Кога професионализмът не може да победи страстта?
Много прекрасен въпрос! Когато не се усещам в кондиция, мисля че ментално не мога да усетя своите границите. Хубавото е, че колкото и депресивна да е една ария, нямам проблем да я изпея и споделя с хората. И това не е тъй като съм доста смела, а тъй като сега на осъществяването не мога да осъзная границите. Знам, че това е част от моето ментално заболяване – всички лекари ми го споделят.
Има и друго... Когато трябваше да промотирам новия албум, това едвам не ме умъртви. В края на промотура се усещах напряко унищожена. Защото нямах до себе си пианото или оркестъра, които да ме защитят и да не съм толкоз открита и ранима. Срещу мен имаше единствено публицисти, които се изреждаха един след различен,камери, фотоапарати – всеки ден, в продължение на пет седмици, И доста говорене... Ясно е, че освен това състояние, няма по какъв начин да не издадеш и майчиното си мляко.
- Бихте ли изпяла ария без думи, единствено със звуци? Как би се казвала тази ария?
Жесток въпрос! Невероятен! И знаеш ли какво, преди малко ме въодушеви да напиша една такава откачена ария без думи. Къде си бил през целия ми живот, та чак сета ми задаваш тези страхотни въпроси!
(Замисля се – бел. а.) Може би тази ария ще се споделя Love Calls (Зовът на любовта – бел. а.). Направо ме прекатурна. Жестоко. Запали ме!
- Пианото ли е най-хубавият другар на гласа Ви?
То е измежду най-хубавите ми другари. Въобще не си представям, че мога да направя нещо без него. Мисля, че пианото е прищявка на Господ, негово продължение. От дребна считам това. Пред пианото съм все едно на тези дървени пейки в църквата, където хората сядат и се молят. Мястото пред пианото е място за молитва. Господ се е вселил в пианото. Възприемам го като нещо мъжествено, като кон... (Замисля се – бел. а.). Когато съм край конете, се усещам предпазена. Знам, че всяко момиче се усеща по този начин около конете. У тях има нещо доста защитаващо, мъжествено. Такова чувство получавам и от пианото.
- К ое за Вас е най-хубавото пиво за наздравица?
Има една безалкохолна напитка – газиран ябълков сок. Продава се в бутилки като от шампанско и е доста вкусна. Обаче има и едро друго крепко нещо – газирана вода, правена у дома. Тя се подготвя от чиста питейна вода и става доста газирана. Можеш да й сложиш всякаква есенция. Има едни аромати, които вършат сода като от 70-те години и на това пиво му споделяме Orange Crush. Убийствено е, върша си го всеки ден.
- Вече познавате българската аудитория. Какъв тост бихте вдигнала за нас, българите, които обичаме В ас и В ашата музика?
Знаеш ли, ще кажа на теб – тъй като тези въпроси бяха занимателни, умни и духовити. Наистина, ти ме разплака с тези въпроси. Господ да благослови теб и българската аудитория. Нямам самообладание да се срещнем в София. Ще бъде огромен кеф, доста обич и целувки от мен.
Тя като че ли е способна не просто да надскочи себе си като актьор и човек, а доста повече – да промени смяната и да надживее живота, да върне времето и незабавно по-късно да го изпревари и да ни помаха от бъдещето. И в случай че всичко това звучи като полуда или изложение на магьосница, или супержена, или извънземно, то вероятно е тъкмо по този начин. Защото в красивия полет на актьора постоянно има доза свръхсила и необяснимост, чиито корени просто не би трябвало да се търсят...
Година след дебюта й на българска сцена в зала 1 НДК, Бет Харт се връща в София – в три пъти по-голямата зала „ Арена Армеец “, която, по всяка възможност, също ще се окаже тясна за феновете й и за невероятното количество обич и удивление, което ще се обменя сред Нея и Публиката. Датата е 10 декември.
Бет Харт – за пианото, музиката и любовта, за новия албум War In My Mind, за сбогуването с детството, за писането на песни, за уроците, за вдъхновението и за идолите. В това изявление няма да стане дума за паденията на индивида – алкохолизъм, наркомания, принуждение и контузии в детството, биполярно разстройство. Защото няма нищо по-хубаво от поставеното начало, което води към ослепителната светлина на блаженството и способността да мултиплицираш гения си в сърцата на другите, с целувка от Бога и прегръдка от галактически неограничения свят на музиката. Музиката, която за нея е Бог, а Бог постоянно е обич.
- Разказвате случай, к огато сте на 4 години : „ Една нощ станах от леглото, седнах на пианото и започнах да изсвирвам „ Лунната соната “ на Бет х овен”. Сега случват ли Ви се такива среднощни концерти вкъщи?
Тогава за първи път сядах на пианото. Беше интервал, в който родителите ми се развеждаха по доста непосилен метод. Бях изцяло откачила. В кухнята работеше тв приемника и вървеше някаква реклама за пиана. Музиката, която използваха, беше „ Лунната соната “ на Бетховен. Винаги плачех, до момента в който я слушах,и си мислех, че има още някой, който може да разбере какъв брой е тежко да се развеждат майка ти и татко ти. Затова взех решение да се занимавам с пиано. Вече не пребивавам с родителите си, само че към момента изсвирвам на пианото като луда...
- Какво свирите отвън студиото и сцената? С каква музика разпускате?
Напоследък чувам доста Лучано Павароти, който е моят най-любим оперен реализатор. Харесвам и Андреа Бочели, който е същински талант. Затова обичам да чувам него и всичко, което наподобява на него. Слушам доста джаз, Дайна Уошингтън и всичко, което е пяла онлайн. Обичам и Биг Джо Търнър – този пич на блуса, светла му памет.
Ако приказваме за модерна музика, не спирам да чувам най-новите записи на Лана Дел Рей и съгласно мен това е най-възхитителното, което съм чувала в последно време. Тя не наподобява на никой различен като музика, гласът й е необикновен, само че метода, по който написа музика, е още по-невероятен. Мисля, че тя е най-великият създател на песни на планетата.
Когато започнах да пиша музика, имах своите кумири – Ленард Коен и доста други, които боготворя, само че той е номер 1. Мисля, че Лана Дел Рей е на неговото равнище – неуместно добра. Много започнах да приказвам за нея (Смее се – бел.а.), а трябваше да описвам за себе си. Но тя е просто талант.
- Започвате да свири те по клубове в Холивуд на 15. Тогава ли се сбогувахте с детството си?
О, не. Сбогувах се с детството си доста по-рано. Мисля, че детството ми завърши, когато бях на 11 години. Още като младеж живеех с един мъж в Бруклин, Ню Йорк. Просто избягах от къщи и той ме последва. Дааа, когато започнах да изсвирвам по клубовете, към този момент живеех с Майк.
- Често оставяте публиката без мирис.. Вас какво може да Ви остави без мирис, а ко диалект и м за музика?
Това са стандартите в класическата музика, джаза и блуса, огромните модерни музиканти, огромните тромпетисти, джаз пианистите като Телониъс Мънк.
Но мисля, че най-любимото ми нещо, е писането на песни. Това е нещо, което ме убива. И такива образци могат да се чуят от типичен или реге композитори – Боб Марли, Питър Тош, соул артисти като Отис Рединг и Арета Франклин, описът може да продължи с Били Холидей.. От хард рока си падам по „ Блек Сабат “. Всичко това, което изброих, в действителност ме оставя без мирис.
- А отвън музиката какво може да Ви направи бездиханна?
Толкова доста неща. Обичам да играя на карти. И съм безусловно безнадеждна картоиграчка. Човек може да ме будалка на карти колкото си желае, само че ми харесва да играя (Смее се – бел. а.).
Обичам да се занимавам с градината и това е нещо, с която всяка заран стартира моят ден. Мога да седнал съм там по през целия ден – от шест до 10 часа, до залез слънце, че и до по-късно. Имаме голям двор с мраморни пътечки.
Много обичам да плавам, обичам да вървя за риба, да скачам във вода от скалите, да се катеря по планините, да сготвям. Обичам да извозвам време с мама. Обичам да отивам на посетители при баща и да бъда с него. А мъжът ми е най-свястното нещо, което е стъпало по тази земя.
Обожавам църквата. Когато пасторът опише история за нещо положително, което се е случило денем, това напряко ме размеква и отваря душата. Чувствам се изпълнена с божието дихание. Това е невероятна наслада и трогателен миг.
Обичам картините. Абе, има доста неща, които могат да спрат дъха. Изобщо, животът е огромно знамение.
- Може ли едно сърце да е леко счупено или да е мал ко разрушено?
Оказва се, че и най-здравото сърце може да бъде стъпкано. Колкото повече те тъпчат и разрушават сърцето ти, толкоз по-силен ставаш. Ще ти дам един образец. Знаеш ли, че когато една кост в тялото се счупи, а по-късно заздравее, това място става най-силната част в цялото тяло. Това не е ли откачена работа? (Смее се – бел. а.)
- К ой е последният урок за любовта, който научихте?
Боже, какъв въпрос! Научих, че не получавам постоянно това, което съм заслужила или съм си въобразила, че ми се поставя. Често пъти имам едни упования, а хората не дават това, което заслужаваш. И тук става въпрос за любовта, която аз съм дала, а чакам да ми върнат.
По-важното е обаче, че когато не получа нещо, просто спирам да го чакам. Защото не е наложително това, което си дал като обич, да ти се върне. И внезапно това ме изпълва със ужасно огромна обич. Най-голямата обич, която мога да преживея, е любовта, която давам.
- Казвате, че пишете музика, когато сте в интервали на битка, болежка и ли рани. Толкова ли е мъчно да се съчини една радостна песничка, въодушевена от хубавата храна, да вземем за пример?
Абсолютно е по този начин. Радвам се, че ми задаваш този въпрос. Тази година взех едно решение. Казах си, в този момент съм депресирана и желая да напиша една мъчителна, тъжна ария. Това ме накара да се усещам по-добре, само че изобщо не е несъмнено, че тази ария ще влезе в идващия ми албум.
Опитвам се да сътворявам ведри песни, само че предизвикването е в тях да има спор, тъй като той е в основата на всяка добра история. Искам да напиша щастлива ария, да направя нещо положително. И нищо чудно, да погледна на идната фаза от живота си като просто описвам за него.
И откакто към този момент съм се пробвала във всички вероятни стилове, в този момент ще се опитам да описвам истории. Не знам до каква степен хората ще го одобряват, само че това ще е добре за мен и моя жанр. Не знам, ще се веселя да ми кажеш какво мислиш...
- Албумът War In My Mind звучи много умерено, само че в това време те кара да настръхваш при всяка изпята дума. Кога една ария е сложна за изпяване? Кога професионализмът не може да победи страстта?
Много прекрасен въпрос! Когато не се усещам в кондиция, мисля че ментално не мога да усетя своите границите. Хубавото е, че колкото и депресивна да е една ария, нямам проблем да я изпея и споделя с хората. И това не е тъй като съм доста смела, а тъй като сега на осъществяването не мога да осъзная границите. Знам, че това е част от моето ментално заболяване – всички лекари ми го споделят.
Има и друго... Когато трябваше да промотирам новия албум, това едвам не ме умъртви. В края на промотура се усещах напряко унищожена. Защото нямах до себе си пианото или оркестъра, които да ме защитят и да не съм толкоз открита и ранима. Срещу мен имаше единствено публицисти, които се изреждаха един след различен,камери, фотоапарати – всеки ден, в продължение на пет седмици, И доста говорене... Ясно е, че освен това състояние, няма по какъв начин да не издадеш и майчиното си мляко.
- Бихте ли изпяла ария без думи, единствено със звуци? Как би се казвала тази ария?
Жесток въпрос! Невероятен! И знаеш ли какво, преди малко ме въодушеви да напиша една такава откачена ария без думи. Къде си бил през целия ми живот, та чак сета ми задаваш тези страхотни въпроси!
(Замисля се – бел. а.) Може би тази ария ще се споделя Love Calls (Зовът на любовта – бел. а.). Направо ме прекатурна. Жестоко. Запали ме!
- Пианото ли е най-хубавият другар на гласа Ви?
То е измежду най-хубавите ми другари. Въобще не си представям, че мога да направя нещо без него. Мисля, че пианото е прищявка на Господ, негово продължение. От дребна считам това. Пред пианото съм все едно на тези дървени пейки в църквата, където хората сядат и се молят. Мястото пред пианото е място за молитва. Господ се е вселил в пианото. Възприемам го като нещо мъжествено, като кон... (Замисля се – бел. а.). Когато съм край конете, се усещам предпазена. Знам, че всяко момиче се усеща по този начин около конете. У тях има нещо доста защитаващо, мъжествено. Такова чувство получавам и от пианото.
- К ое за Вас е най-хубавото пиво за наздравица?
Има една безалкохолна напитка – газиран ябълков сок. Продава се в бутилки като от шампанско и е доста вкусна. Обаче има и едро друго крепко нещо – газирана вода, правена у дома. Тя се подготвя от чиста питейна вода и става доста газирана. Можеш да й сложиш всякаква есенция. Има едни аромати, които вършат сода като от 70-те години и на това пиво му споделяме Orange Crush. Убийствено е, върша си го всеки ден.
- Вече познавате българската аудитория. Какъв тост бихте вдигнала за нас, българите, които обичаме В ас и В ашата музика?
Знаеш ли, ще кажа на теб – тъй като тези въпроси бяха занимателни, умни и духовити. Наистина, ти ме разплака с тези въпроси. Господ да благослови теб и българската аудитория. Нямам самообладание да се срещнем в София. Ще бъде огромен кеф, доста обич и целувки от мен.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ