Да си спомним за незабравимата Катя Паскалева: Защо забравихме, че всичко е тленно
Наричат я актрисата – картина. Красотата ѝ, бликаща от дълбоките ѝ и чувствени бадемови очи, е покоряваща, а мащабите на нейния гений трансфораха кинозаглавия като „ Козият рог “, „ Матриархат “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Вилна зона “, „ Спирка за непознати “, „ Бедният Лука “ в златен сборник за бъдещите генерации създатели на седмото изкуство.
Отдадена на театъра и киното, тя е подготвена да слезе в най-дълбоката пропаст поради тях. Любов за цялостен живот. До финален мирис. На театралната сцена тя е Йовковата Албена, Чеховата Нина Заречная, Розалинда на Шекспир, Вела от спектакъла „ Вампир ”, Лавиния в „ Тит Андроник ”, Сара в „ Любовникът ”. В живота е просто Катя. Естествена и постоянно себе си. Не крие мислите си, а страстите ѝ са като музика на Вивалди – един ден люта и безжалостна като зима, различен път – сияеща от любов и вяра пролет.
Казват ѝ, че няма актьорско лъчение. Но тя се трансформира в Мария от кино лентата „ Козият рог ” и оставя нестихващо години наред удивление след себе си. В далечната 1973 година тази роля ѝ печели белгийската премия „ Фемина ”.
Витален и непокорен дух, смелост и чупливост, деликатност и пристрастеност, събрани в едно. Темперамент, какъвто рядко можеш да срещнеш. Такава беше Катя Паскалева – „ непокорната скитница на българското кино “.
Младата петричанка е родена на днешната дата - 18 септември, през 1945 година Завършва актьорско майсторство през 1967 година в НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ) „ Кръстьо Сарафов “ в класа на Методи Андонов. Театралния си дебют прави в Пазарджишкия спектакъл.
Следват внушителните ѝ изяви на сцените на Драматичен спектакъл „ Йордан Йовков “ Толбухин (1969-1970), Драматичен спектакъл „ Н. О. Масалитинов “ в Пловдив, Театър „ София “ (1976-1984), Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “ (1985).
Малко преди да си отиде от огромната сцена на живота, Катя Паскалева приготвя моноспектакъла „ Скитница “. Заради него неведнъж е засичана по улиците на София, дегизирана като клошарка. Моноспектакълът от Жан-Клод ван Итали се играе на камерната цена „ Методи Андонов ” в Сатиричния спектакъл, а за ролята си в него актрисата признава в изявление пред Миряна Башева:
„ Досега търсех очите на колегата, щото съм си дашна. А в този момент сама, дори без огледало, си приказвам с всички останали, а пък всички останали съм аз! Господ ми е дал неприлична емоционалност, лесни сълзи, жалостива съм към другите, към себе си – безпощадна. Все си споделям: абе, що не са всички като мене? Което си е надутост. В тая „ Скитница ” отново ме гони тъгата по киното. Всяко зрелище ми е първи, втори, десети дубъл, сама си блъскам клапата пред камерата на сцената. Слизам в бездната, която още моят преподавател Боян Дановски откри и укрепи в природата ми. ”
Зад гърба си Катя има два брака. Първият е с художника-живописец Георги Божилов Слона, а вторият – със сценариста и режисьор Иван Росенов.
Отива си на 23 юли 2002 година след дълготрайно боледуване от рак на гърлото. Причина за болестта е дългогодишно тютюнопушене.
„ Хората станаха по-материални, в сравнение с заслужава един къс човешки живот. Забравят, че всичко е тленно “, е една от най-знаковите изречения на актрисата, която, уви, през днешния ден продължава да звучи с особена новост.
Отдадена на театъра и киното, тя е подготвена да слезе в най-дълбоката пропаст поради тях. Любов за цялостен живот. До финален мирис. На театралната сцена тя е Йовковата Албена, Чеховата Нина Заречная, Розалинда на Шекспир, Вела от спектакъла „ Вампир ”, Лавиния в „ Тит Андроник ”, Сара в „ Любовникът ”. В живота е просто Катя. Естествена и постоянно себе си. Не крие мислите си, а страстите ѝ са като музика на Вивалди – един ден люта и безжалостна като зима, различен път – сияеща от любов и вяра пролет.
Казват ѝ, че няма актьорско лъчение. Но тя се трансформира в Мария от кино лентата „ Козият рог ” и оставя нестихващо години наред удивление след себе си. В далечната 1973 година тази роля ѝ печели белгийската премия „ Фемина ”.
Витален и непокорен дух, смелост и чупливост, деликатност и пристрастеност, събрани в едно. Темперамент, какъвто рядко можеш да срещнеш. Такава беше Катя Паскалева – „ непокорната скитница на българското кино “.
Младата петричанка е родена на днешната дата - 18 септември, през 1945 година Завършва актьорско майсторство през 1967 година в НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ) „ Кръстьо Сарафов “ в класа на Методи Андонов. Театралния си дебют прави в Пазарджишкия спектакъл.
Следват внушителните ѝ изяви на сцените на Драматичен спектакъл „ Йордан Йовков “ Толбухин (1969-1970), Драматичен спектакъл „ Н. О. Масалитинов “ в Пловдив, Театър „ София “ (1976-1984), Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “ (1985).
Малко преди да си отиде от огромната сцена на живота, Катя Паскалева приготвя моноспектакъла „ Скитница “. Заради него неведнъж е засичана по улиците на София, дегизирана като клошарка. Моноспектакълът от Жан-Клод ван Итали се играе на камерната цена „ Методи Андонов ” в Сатиричния спектакъл, а за ролята си в него актрисата признава в изявление пред Миряна Башева:
„ Досега търсех очите на колегата, щото съм си дашна. А в този момент сама, дори без огледало, си приказвам с всички останали, а пък всички останали съм аз! Господ ми е дал неприлична емоционалност, лесни сълзи, жалостива съм към другите, към себе си – безпощадна. Все си споделям: абе, що не са всички като мене? Което си е надутост. В тая „ Скитница ” отново ме гони тъгата по киното. Всяко зрелище ми е първи, втори, десети дубъл, сама си блъскам клапата пред камерата на сцената. Слизам в бездната, която още моят преподавател Боян Дановски откри и укрепи в природата ми. ”
Зад гърба си Катя има два брака. Първият е с художника-живописец Георги Божилов Слона, а вторият – със сценариста и режисьор Иван Росенов.
Отива си на 23 юли 2002 година след дълготрайно боледуване от рак на гърлото. Причина за болестта е дългогодишно тютюнопушене.
„ Хората станаха по-материални, в сравнение с заслужава един къс човешки живот. Забравят, че всичко е тленно “, е една от най-знаковите изречения на актрисата, която, уви, през днешния ден продължава да звучи с особена новост.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ