Наричат го Нелсън Мендела на изтока“, краси корицата на списание

Наричат го „ Нелсън Мендела на изтока “, краси корицата на списание „ Time “ през 1920 година и има впечатляваща житейска история. Това е Того Хейхачиро. Според архивите е един от националните герои на Япония, както и популярен исторически военачалник. Негови са впечатляващите думи:

„ Загубата е честа орис на боеца и в това няма нищо срамно. По-важното е да е извършил дълга си. “

Както доста други негови другари, Того се ражда във Феодална Япония и още в най-ранна възраст се учи на изкуството на войната, употребявайки вярната самурайска катана. Роден е в село Кагошима, намиращ се на брега на южната част на японските острови, през 1848 година Само няколко години след неговото раждане, империята отваря порти за външна търговия, освен това епохи откакто е живяла в цялостна изолираност. Того израства със строгите възпитателни закони, познава доста добре бушидо и е един от възпитаниците на клана Сатсума.

Снимка: By Time Magazine – Time Magazine, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=73449300

През 1864 година стартират да се зараждат и доста спорове против идващите британски лордове. Повечето не уважавали домакина и постоянно успявали да привлекат вниманието с обиди и неприятно образование. Ситуацията излязла отвън надзор за един съответен човек на име Ричардсън. Когато въпросният лорд минал всевъзможни граници, един от самураите извадил своята катана и разделил главата му на две. В резултат на тези дейности, Англия бързо потърсила отмъщение и настояла виновникът да бъде предаден. Отговорът на Япония бил повече от сладкодумен и последвал първият по-сериозен спор. Много скоро на брега на Кагошима пристигнали няколко британски бойни кораба и без никаква причина откриват огън по селото, разрушавайки всичко с безпощадната си артилерия.

Того е едвам на 15 години, когато всичко това се случва и до момента в който огромна част от жителите се опитвали да избягат от жестокия артилерийски огън, той побързал да помогне на бранителите на града, помагайки за отвръщането на огъня с огън. Англичаните съумяват да унищожат няколко здания, потапят кораби на котва и безусловно опустошават селото. И въпреки всичко се разделят с един от личните си кораби.

Останалите записват съществено количество жертви, ненадейно при първичните проекти. Кланът Сатсума взема решение, че втори подобен случай не може да се случи и стартира градежа на военноморски флот. Того незабавно се записва като един от доброволците за тази задача и съумява да се издигне до армейския чин „ офицер “. Първият му транспортен съд е параходът Косуга.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=476727

През 1868 година избухва Бошиновата война, в която доста самураи считат, че техният водач – Шогунът на Япония е слаб и не може да устои на европейското наличие в страната. Именно те вземат решение, че е редно императорът да бъде върне на власт, а с негова помощ да се закупят задоволително бойни кораби и леки картечници. Конфликтът се води сред императора и самураите, а самият Того вижда дейностите на императора като най-адекватни и се причислява към него. Всички морски борби, които се организират покрай Ава, Мияко и Хакодате, не приключват без неговото присъединяване. Бойният му транспортен съд постоянно е в центъра на дейностите. Благодарение на неговото присъединяване, императорът бързо съумява да наложи въздействие върху морските коридори. Победата е реализирана и доста скоро стартира възобновяване на Япония и началото на интервала „ Реставрация Мейджи “.

В този интервал Того е изпратен във Англия, където да изучи военноморското дело. Решението е необичайно, само че той самият желал да бъде квалифициран и подготвен от врага, който в миналото унищожава родния му дом. В Кралския морски лицей е първенец и също така е упражнявал артилерийска пукотевица на борда на HMS Victory, плава известно време към Австралия и южните елементи на Африка – подготовка на борда на HMS Hampshire. Много скоро бъдещият адмирал схваща, че родината му закупува три от най-модерните бойни кораби, издигнати в Портсмът. Хейхачиро е изпратен да следи работата по корабите и да държи в течение империята.

Снимка: By Unknown author –? (originally uploaded on Wikipedia by en:User:PHG., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=571845

Тогава още не е знаел, че един от тези кораби се строи точно за неговото командване. Добрата вест е, че не се намира в родината си през 1871 година при експлоадирането на следващия протест на клана Сетсума. Самураите бързо осъзнали, че императорът се пробва да ги отстрани от ръководството в интерес на модернизиращата се войска и персонално Сетсума повежда своите мъже в протест. Неговите самураи се изправили против огнестрелно оръжие и тежки картечници, дават съществени жертви, само че и до през днешния ден се признава, че са свършили доста добра работа против модерния боец. Тримата братя на Хейхачиро също взели участие в това стълкновение – двама умират в борбата, а третият в болничното заведение от раните си.

Най-вероятно и самият предстоящ адмирал щял да последва братята си в сигурната гибел, само че ориста се усмихнала и той продължавал образованието си в чужбина. Завръща се след близо 7 години и незабавно получава командването на тежкия круйзър Нанива – един от най-модерните бойни кораби на английската корона, оборудван със 260 мм оръдия. Първото му военно предопределение е като наблюдаващ в сраженията сред Франция и Китай от 1884-1885 година Макар и изпратен единствено с задачата да следи протичащото се и да бъде употребен като очевидец при положение на нарушение на военните права, Того съумява да се въвлече във военните дейности и бързо да покръсти крайцера с първа офанзива.

По време на следващ военен автобус, Того вижда транспортен транспортен съд с английски знамена, само че вместо европейци, на борда били качени китайски бойци, които плавали за Корея. Това било задоволителен мотив за Нинава да открие огън и да го потопи – флаговете не отговаряли на наличието. След по-обстойно следствие на случая, някои управляващи считат, че Того е оперирал на база на интернационалните закони и опцията за предизвикателство на война била нулева. За жал, китайският съд не бил изключително склонен, въпреки и бойците да са починали под английски байрак. Войната била факт. В борбата за река Ялу, Того съумява да показва английската военноморска мощ и Нанива потапя два китайски бойни кораба, а с това слага и началото на японската доминация във войната.

Снимка: By E. A. Bushnell – Tacoma Times, September 21 1904 (http://chroniclingamerica.loc.gov/lccn/sn88085187/1904-09-21/ed-1/seq-1/), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34519682

Успешните военни дейности носят на Япония територия от Корея и елементи от Манджурия. Нека не забравяме, че Китай упорствал за война. Тази победа е основна. До този миг корабите идвали непосредствено от Великобратния и Японската империя плащала съществени цени. Колкото и изобретателни да били жителите на изгряващото слънце, един необикновен запас липсвал на тяхна територия – желязо. Манджурия обаче имала тонове находища и руди. Много скоро корабостроителниците на острова почнали да копират технологията на английското оръжие и доста да го усъвършенстват. Това не останало неусетно от европейските страни, които в края на XIX век дали своят вот ембарго и декларирали, че въоражаването би трябвало да спре.

Манджурия е предадена на Русия и бързо била издигната нова морска база, която да охлади пристрастеностите. Унижението на страната победителка било огромно и несъмнено щяло да бъде платено с цената на нова война. През идващите 5 години, Того слиза от кораба и основава морски лицей, където интензивно образова боен морски личен състав. Благодарение на него японските моряци учат модерни бойни маневри, а също така получават най-хубавата техника, с цел да бъдат готови за среща с новия агресор в лицето на Русия. Назряващият спор бил жертван по всички параграфи.

Русия била 3-тата най-голяма морска мощ в света. Военната техника в Манджурия, позиционирана на пристанище Артур, можела умерено да се разправи с цялата японска флота. Освен това във всеки един миг на помощ можели да се притекат към 4.5 милиона бойци, до момента в който японската войска била едвам 283 000. И военните архиви потвърждават, че само Ченгис Хан е съумял да победи Русия в борба, никой различен не е имал още един триумф, а както демонстрират историческите архиви, до през днешния ден сходно военно знамение не се е случвало.

През 1904 година Хейхачиро подрежда на няколко торпедни лодки да се насочат към манджурското пристанище и да атакуван съветската флота на котва. Извършва всичко това без позволение от императора с една единствена концепция – да стартира война. Няколко съветски бойни кораба са извадени от строя и с тази победа, адмиралът се отдръпва и чака среща с новия зложелател. На 5 февруари, откакто към момента нямало ответен удар, Того идва с японска флота и стартира обстрел с вярата, че накара новите жители въз основата да се включат в смъртоносната игра. След като руснаците не остават длъжни и бързо отвръщат на удара, обстановката в действителност излиза от надзор. Руската преса отразява тези събития с подигравка.

Никой не можел да одобри японската флота като опасност и мнозина си спомняли легендите за самурайските дни, само че нищо повече. И до момента в който всички продължавали да се забавляват, японски транспортни кораби сполучливо пускат четири дивизии в Манджурия и всички те се насочват към съветската база. По-голямата изненада е, че вместо самурайски мечове, както мнозина са очаквали, японците разполагали с съвременно оръжие, познавали доста добре бойните тактики и на практика не срещали особена опозиция. И до момента в който поетите могат да възпяват войни като троянската, в Манджурия можели единствено да затворят очи и да избегнат грозната кървава панорама. Когато шегата предходна всички граници, съветския флот изпраща адмирал Макаров да поправи вредите.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1072096

За разлика от своите прародители, той не разглеждал Япония като страна с крепостни селяни, за него врагът би трябвало да се почита. Точно затова единствено два месеца след първата офанзива, към този момент е съумял да ремонтира развалените кораби и откакто забелязал по какъв начин японски кораби хвърлят мини, взема решение да ги нападне и изгони. Няколко съветски кораба потеглят в преследването, с цел да се озоват тъкмо в клопката на Хейхачиро. Мъглата предоставяла цялостно прикритие за цялата японска флота, която чакала умерено първата плячка за деня.

Макаров подрежда незабавно оттегляне и в опита си да се върне на безвредно разстояние, удря мина. Останалите оттеглящи се кораби са изпратени с мощен огън. Макаров по този начин и не съумява да стигне до брега. През юни съветските кораби се пробват да пробият блокадата, само че още веднъж не съумяват и се връщат на пристанището. Жестоката загуба предиздвикала цар Николай II да вземе по-сериозни ограничения. Той подрежда огромна част от военния капитал да се качи на влаковете и да мине с трен през Сибир до Манджурия. Междувременно съветската балтийска флота би трябвало да обиколи Африка, да премине през Югоизточна Азия и по-късно да подкрепи блокираната военна база. Цифровото превъзходство по-късно ще разреши смазване на съперника и изстудяване на всички упоритости за борба.

По една или друга причина, съветският балтийски флот бил доста рисков конкурент и доста постоянно може да излезе отвън надзор. Още с напускането на Балтийско море, флотата взема решение да потопи английски рибарски транспортен съд. Очевидно моряците не можели да изчакат до Азия и трябвало да проведат най-малко едно обучение. Никой не оживял от екипажа на цивилния кораб. Когато излизат в океана, руснаците стартират обстрел на немски и шведски цивилни кораби. В Африка съумяват да пресечен транс-континентален телеграфен кабел и на практика стопират връзката сред Европа и Африка за към седмица. Когато наближават Мадагаскар, където би трябвало да се заредят с муниции, съветските моряци получават единствено няколко сандъка със зимни якета.

Снимка: By Unknown author – This image is available from the website of the National Diet Library, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1552489

И до момента в който балтийският флот е на котва, един от моряците взема решение да закупи отровна змия от пазара и да убие някои от своите сътрудници на борда на кораба. За страдание там получават и идващите неприятни вести – манджурската база е завзета и последните месеци в корабоплаване към този момент нямат никакъв смисъл. Адмирал Зиновий Рожественски, който ннякога е командвал флота на Княжество България, взема решение да пренебрегва нареждането за отдръпване и продължава да извършва задачата си по проект. Избира маршрут към остров Цушима и не осъзнава, че ще води борбата покрай морската територия на Япония, която към момента е непозната за съветските кораби. Освен това, съперникът е оборудван с радио предаватели и връзката сред всички плавателни съдове е съвършена.

Това е и първата историческа приложимост на радиоапарат в борба. Японските моряци не са плавали с месеци, а са чакали умерено съперника, а корабите им са доста по-бързи и осъвременени. Друг голям плюс е изборът на цветова декорация – сиво. Това бил съвършеният камуфлаж за мъгла. Междувременно съветската флота е напълно черна с ярка жълти претекстове, които работят прелестно за зложелател. На 27 май 1905 година японската флота употребява утринното прикритие и безусловно минава през цялата балтийска флота, разменяйки нечовечен огън. Фокусът на Хейхачиро е ориентиран към водещите плавателни съдове и бързо всички мерници стартират съсредоточена пукотевица.

Снимка: By Underwood & Underwood – The World’s Work, 1907: https://archive.org/stream/worldswork14gard#page/9334/mode/2up, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=30722477

Сражението за адмирал Рожественски завършва тъкмо в този момент. При следващият обстрел е ударен и пада в безсъзнание, разсънва се едвам два дни по-късно в японска болница. Сражението надалеч не е завършила и до момента в който обстрелът върху съветските кораби е нечовечен, торпедните офанзиви дефинитивно го осакатяват. При опит да се прегрупират и да отвърнат на офанзивата, Того прави втори заход и пречупва дефинитивно съпротивата. Когато пушекът се подвига и стартира броенето на жертвите, съветската флота е изгубила повече от 127 000 тона военна техника, 10 000 моряци са убити или хванати, едвам 3 бойни кораба съумяват да стигнат до Владивосток.

Адмирал Того губи едвам три торпедни лодки и към 100 мъже в борбата. За първи път Япония се потвърждава като застрашителен съперник и по всичко проличава, че смехът към този момент бил извънредно горчив. Теодор Рузвелт съумява да помогне за подписването на примирието и с това даже печели Нобелова премия за мир. Того Хейхачиро доближава равнището на народен воин и съумява да служи правилно на двама японски императора. На втория предава всички свои познания за морските сражения и умира през май 1934 година на 86-годишна възраст. На погребението му участват военни кораби от Съединени американски щати, Англия, Франция, Холандия, Италия и Китай. Руските кораби също били налични, само че на дъното на океана.

Заглавна фотография: By Unknown author – Historical exhibition, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43737281