Дьорд Цифра – наследникът на Ференц Лист
Наричаха го „ акробат на рояла и виртуоз на педалите “. Мнозина даже смятаха, че зашеметяващата му техника и невероятният му звуков диапазон по някакъв метод го приближават до именития Ференц Лист – един от извечните знаци на пианизма. Френският композитор и органист Марсел Дюпре споделя по този мотив „ Ако бях будист, а не католик, щях да кажа, че Лист се е преродил в Дьорд Цифра “. Самият Цифра несъмнено имаше уязвимост към музиката на Лист, тъй като остана в историята като един от най-хубавите ѝ интерпретатори. А и животът му с всички свои невероятни моменти, комплицирани превратности и митарствания, бе не по-малко забавен от този на огромния маджарски композитор.
Дьорд Цифра е роден в Будапеща, в фамилията на небогати маджарски роми. Баща му, който също се споделя Дьорд, свири на цимбал в кабаретата и заведенията за хранене на Париж през 1910 година. След началото на Първата международна война, като жител от вражеска страна той е хвърлен в пандиза, а жена му и двете му дъщери са депортирани в Унгария единствено с пет кг багаж. Семейството съумява да се събере още веднъж чак след войната.
Още от напълно дребен Дьорд в цялостна мощ познава глада и нищетата, само че това пробужда заложбите му на вундеркинд. Той се научава да свири на пиано напълно самичък, без някой особено да се е занимавал с него – просто следи уроците на сестра си и по-късно повтаря това, което е правила тя. На пет години момчето към този момент е сензация – свири по заведения за хранене, питейни заведения и на циркови представления, с цел да заработва пари за прехраната на фамилията си. Години по-късно критиците ще се присмиват над пианиста, който в детството си е свирил по кръчмите и началното му музикално обучение не може да бъде несъмнено по никакъв различен метод с изключение на като „ улично “. Но Дьорд Цифра надали се разстройва изключително от това – в края на краищата, на девет години, когато множеството от децата просто вървят на учебно заведение или единствено играят на кукли, той постъпва в Музикалната академия „ Ференц Лист “ в Будапеща и става най-младият студент в историята на образователното заведение, където като предписание се влиза на възраст сред 14 и 17 години.
От 1933 Цифра стартира да изнася концерти в Унгария, а през 1937 гастролира в Холандия и скандинавските страни. Изглежда сякаш младият виртуоз се допира до славата, което дава обещание популярност и огромни възнаграждения, способни да сложат завършек на неговото полугладно битие. Но... внезапно в проектите на пианиста се намесва ВОЙНАТА. През 1942 той е изпратен на фронта, надалеч от младата си жена Зулейка и невръстния им наследник. Отначало служи като пехотинец, по-късно – като танкист, при първия комфортен случай обаче дезертира и по този начин се оказва единственият останал жив от своя батальон. Завръща се в Унгария през 1947 и стартира да свири на пиано в питейни заведения и клубове, с цел да устоя фамилията си.
След края на войната, когато на мястото на нацистите в Унгария идват комунистите, Дьорд Цифра се пробва да се върне към кариерата си на пианист, само че също като татко си е хвърлен в пандиза по политически аргументи. Престоят му там е ужасяващ – знаейки, че Цифра е музикант, надзирателите издевателстват над него: те го бият по ръцете, по пръстите, а по време на работа избират за него такива действия, които най-вече натоварват китките. Изобщо – вършат всичко допустимо, с цел да може той в никакъв случай към този момент да не се допре до клавишите на пианото. И още веднъж, все пак, Дьорд Цифра оцелява! След освобождението от пандиза през 1953 му се постанова да постави значително старания, с цел да възвърне естественото действие на китките и пръстите си. През 1955 печели интернационалния конкурс на името на Ференц Лист в Будапеща.
През 1956 Цифра дружно със фамилията си бяга във Виена. Дългите години на премеждия и унижения приключват – още през същата година музикантът изнася своя първи концерт. Славата и известността идват при Цифра, за него отварят порти концертните зали на Виена, Париж и Лондон. Немалко време пианистът отделя и за педагогическа активност. На уроци при него се стичат музиканти от целия свят.
Към края на живота си Дьорд Цифра се открива във Франция. Получава френско поданство, трансформира името си от Дьорд на Жорж. Като компенсация за това, че го е приютила, Цифра прави доста добрини на страната – основава музикален фестивал на свое име, открива учебно заведение, основава фондация. Изпълненията му от ден на ден попадат под въздействието на френската просвета. И въпреки всичко той, както и преди, отдава желанията си на обичания Лист. Синът му, също Дьорд, роден през 1942, е диригент. Нееднократно свири и записва с татко си. Кариерата му наподобява многообещаваща, само че през 1981 умира по време на пожар. След нещастието огромният пианист в никакъв случай към този момент не работи с оркестър. Измъчван от рак на белите дробове, Дьорд Цифра умира на 72 години от инфаркт. Погребан е в гробищата на Санлис, паралелно със сина си.
Уникален гений с невероятна орис, Дьорд Цифра ще остане в историята на музиката като знак на гениалния пианизъм. Блестящ реализатор с изумителни механически умения, той интерпретира по безподобен метод освен обичания си Лист, само че и Моцарт, Бетовен, произведения на старите композитори. Репертоарът му включва концертите на Шопен, Григ, Рахманинов, Чайковски.
В неделната музикална вечер (14 ноември от 22 часа) ще имате опция да си припомните някои от именитите осъществявания на огромния музикант. Ще звучи музика от Ференц Лист, Йоханес Брамс и Пьот Илич Чайковски, ще чуете и някои от изумителните му виртуозни транскрипции на произведения от Римски-Корсаков, Йохан Щраус и Франц декор Вечей.
Дьорд Цифра е роден в Будапеща, в фамилията на небогати маджарски роми. Баща му, който също се споделя Дьорд, свири на цимбал в кабаретата и заведенията за хранене на Париж през 1910 година. След началото на Първата международна война, като жител от вражеска страна той е хвърлен в пандиза, а жена му и двете му дъщери са депортирани в Унгария единствено с пет кг багаж. Семейството съумява да се събере още веднъж чак след войната.
Още от напълно дребен Дьорд в цялостна мощ познава глада и нищетата, само че това пробужда заложбите му на вундеркинд. Той се научава да свири на пиано напълно самичък, без някой особено да се е занимавал с него – просто следи уроците на сестра си и по-късно повтаря това, което е правила тя. На пет години момчето към този момент е сензация – свири по заведения за хранене, питейни заведения и на циркови представления, с цел да заработва пари за прехраната на фамилията си. Години по-късно критиците ще се присмиват над пианиста, който в детството си е свирил по кръчмите и началното му музикално обучение не може да бъде несъмнено по никакъв различен метод с изключение на като „ улично “. Но Дьорд Цифра надали се разстройва изключително от това – в края на краищата, на девет години, когато множеството от децата просто вървят на учебно заведение или единствено играят на кукли, той постъпва в Музикалната академия „ Ференц Лист “ в Будапеща и става най-младият студент в историята на образователното заведение, където като предписание се влиза на възраст сред 14 и 17 години.
От 1933 Цифра стартира да изнася концерти в Унгария, а през 1937 гастролира в Холандия и скандинавските страни. Изглежда сякаш младият виртуоз се допира до славата, което дава обещание популярност и огромни възнаграждения, способни да сложат завършек на неговото полугладно битие. Но... внезапно в проектите на пианиста се намесва ВОЙНАТА. През 1942 той е изпратен на фронта, надалеч от младата си жена Зулейка и невръстния им наследник. Отначало служи като пехотинец, по-късно – като танкист, при първия комфортен случай обаче дезертира и по този начин се оказва единственият останал жив от своя батальон. Завръща се в Унгария през 1947 и стартира да свири на пиано в питейни заведения и клубове, с цел да устоя фамилията си.
След края на войната, когато на мястото на нацистите в Унгария идват комунистите, Дьорд Цифра се пробва да се върне към кариерата си на пианист, само че също като татко си е хвърлен в пандиза по политически аргументи. Престоят му там е ужасяващ – знаейки, че Цифра е музикант, надзирателите издевателстват над него: те го бият по ръцете, по пръстите, а по време на работа избират за него такива действия, които най-вече натоварват китките. Изобщо – вършат всичко допустимо, с цел да може той в никакъв случай към този момент да не се допре до клавишите на пианото. И още веднъж, все пак, Дьорд Цифра оцелява! След освобождението от пандиза през 1953 му се постанова да постави значително старания, с цел да възвърне естественото действие на китките и пръстите си. През 1955 печели интернационалния конкурс на името на Ференц Лист в Будапеща.
През 1956 Цифра дружно със фамилията си бяга във Виена. Дългите години на премеждия и унижения приключват – още през същата година музикантът изнася своя първи концерт. Славата и известността идват при Цифра, за него отварят порти концертните зали на Виена, Париж и Лондон. Немалко време пианистът отделя и за педагогическа активност. На уроци при него се стичат музиканти от целия свят.
Към края на живота си Дьорд Цифра се открива във Франция. Получава френско поданство, трансформира името си от Дьорд на Жорж. Като компенсация за това, че го е приютила, Цифра прави доста добрини на страната – основава музикален фестивал на свое име, открива учебно заведение, основава фондация. Изпълненията му от ден на ден попадат под въздействието на френската просвета. И въпреки всичко той, както и преди, отдава желанията си на обичания Лист. Синът му, също Дьорд, роден през 1942, е диригент. Нееднократно свири и записва с татко си. Кариерата му наподобява многообещаваща, само че през 1981 умира по време на пожар. След нещастието огромният пианист в никакъв случай към този момент не работи с оркестър. Измъчван от рак на белите дробове, Дьорд Цифра умира на 72 години от инфаркт. Погребан е в гробищата на Санлис, паралелно със сина си.
Уникален гений с невероятна орис, Дьорд Цифра ще остане в историята на музиката като знак на гениалния пианизъм. Блестящ реализатор с изумителни механически умения, той интерпретира по безподобен метод освен обичания си Лист, само че и Моцарт, Бетовен, произведения на старите композитори. Репертоарът му включва концертите на Шопен, Григ, Рахманинов, Чайковски.
В неделната музикална вечер (14 ноември от 22 часа) ще имате опция да си припомните някои от именитите осъществявания на огромния музикант. Ще звучи музика от Ференц Лист, Йоханес Брамс и Пьот Илич Чайковски, ще чуете и някои от изумителните му виртуозни транскрипции на произведения от Римски-Корсаков, Йохан Щраус и Франц декор Вечей.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ