Колко близо сме до AI оръжия на бойното поле?
Нарастващото значение на осведомителните и информационните технологии във всички аспекти на бизнеса и всекидневието трагично промени нашия метод на живот. Със своята анонимност, лекост на потребление, експедитивност на връзка и опция за трансгранично шерване на информация и постигане до огромна публика, интернет се трансформира в основен фактор както за законните консуматори, по този начин и за тези, които желаят да правят закононарушения и преследват недобросъвестни ползи.
Човечеството към този момент е съумяло да доближи и последователно да овладява четири физически домейна или пространства. Те са сушата, водата, въздуха и Космоса. Това неизбежно е водило и води до опълчване сред народите и битка за превъзходство във всеки един тях. Наред с това се търсят и средства за спокойно и взаимно потребление на тези пространства. Но в този момент страните са изправени пред предизвикването да употребяват още един нов, нефизически, непрестанно развиращ се, пети домейн. Киберпространството може да бъде пространство за съдействие и развиване, само че също по този начин дава ново поле и благоприятни условия за опълчване, в това число със зараждащия се потенциал за потребление на изкуствен интелект.
Произведенията на научната фантастика от дълго време изобразяват мрачно и злокобно бъдеще, в което роботи-убийци ръководят своите човешки основатели. Десетилетия преди Terminator да направи Арнолд Шварценегер мегазвезда на екшън филмите, пиесата R.U.R. от 1920 година (Rossumovi Univerzální Roboti или Универсалните роботи на Росъм) беше първата, която вкара концепцията за роботи, които се надигат против своите господари. В историята на писателя Карел Чапек, роботите, направени от синтетична органична материя, извършват елементарни ежедневни задания преди да трансформират държанието си.
Писателят Филип К. Дик изследва същата тематика десетилетия по-късно в Do Androids Dream of Electric Sheep. Филмът Blade Runner, определящ жанра киберпънк, е акомодация на романа на Дик, който се концентрира към определението за човечността и това, което ни прави хора. Въпреки че репликантите във кино лентата не стават тъкмо господари на човечеството, е ясно, че те съставляват опасност.
Terminator и The Matrix представяха едно в действителност дистопично бъдеще, в което човечеството е съвсем унищожено. Тогава, ръководена от машини, нашата планета се трансформира в жив пъкъл. Има известна доктрина измежду почитателите, че Terminator е предистория на филмите от поредицата The Matrix. Всяка серия е породила романи, комикси, видеоигри и играчки.
Но дали един филм в действителност съставлява съществено предизвестие за вероятното бъдеще?
Въпреки положителното начало на всяка серия, множеството от последващите филми и други планове разочароваха почитателите, а повода за това като че ли е елементарна. Идеята машините да поробват хората наподобява много пресилена, а ограниченията, които машините подхващат, с цел да потушат протеста, още повече. Гледайте някой от филмите от серията Terminator след втория или някое от продълженията на The Matrix, с цел да се убедите сами.
Въпреки това, в действителния живот има доста специалисти, политици и жители, които остават надълбоко загрижени от появяването на концепциите за самостоятелните оръжия или „ роботи-убийци “. През 2018 година, по време на годишната Международна взаимна конференция за изкуствен интелект в Стокхолм, Швеция, някои от най-хубавите научни мозъци в света подписаха заричане, което приканва за „ закони против смъртоносни самостоятелни оръжия “.
Основателят на SpaceX и Tesla Илон Мъск, както и членовете на плана DeepMind на Гугъл, бяха измежду тези, които подписаха документа, който също има поддръжката на Future of Life Institute. Очевидно задоволително хора, в това число представители на огромния софтуерен бизнес, наподобява угрижен, че самостоятелните системи – или изкуственият разсъдък (AI) – създадени за независимо ръководещи коли и други приложения, съставляват проблем, когато става въпрос за оръжия.
Човечеството към този момент е съумяло да доближи и последователно да овладява четири физически домейна или пространства. Те са сушата, водата, въздуха и Космоса. Това неизбежно е водило и води до опълчване сред народите и битка за превъзходство във всеки един тях. Наред с това се търсят и средства за спокойно и взаимно потребление на тези пространства. Но в този момент страните са изправени пред предизвикването да употребяват още един нов, нефизически, непрестанно развиращ се, пети домейн. Киберпространството може да бъде пространство за съдействие и развиване, само че също по този начин дава ново поле и благоприятни условия за опълчване, в това число със зараждащия се потенциал за потребление на изкуствен интелект.
Произведенията на научната фантастика от дълго време изобразяват мрачно и злокобно бъдеще, в което роботи-убийци ръководят своите човешки основатели. Десетилетия преди Terminator да направи Арнолд Шварценегер мегазвезда на екшън филмите, пиесата R.U.R. от 1920 година (Rossumovi Univerzální Roboti или Универсалните роботи на Росъм) беше първата, която вкара концепцията за роботи, които се надигат против своите господари. В историята на писателя Карел Чапек, роботите, направени от синтетична органична материя, извършват елементарни ежедневни задания преди да трансформират държанието си.
Писателят Филип К. Дик изследва същата тематика десетилетия по-късно в Do Androids Dream of Electric Sheep. Филмът Blade Runner, определящ жанра киберпънк, е акомодация на романа на Дик, който се концентрира към определението за човечността и това, което ни прави хора. Въпреки че репликантите във кино лентата не стават тъкмо господари на човечеството, е ясно, че те съставляват опасност.
Terminator и The Matrix представяха едно в действителност дистопично бъдеще, в което човечеството е съвсем унищожено. Тогава, ръководена от машини, нашата планета се трансформира в жив пъкъл. Има известна доктрина измежду почитателите, че Terminator е предистория на филмите от поредицата The Matrix. Всяка серия е породила романи, комикси, видеоигри и играчки.
Но дали един филм в действителност съставлява съществено предизвестие за вероятното бъдеще?
Въпреки положителното начало на всяка серия, множеството от последващите филми и други планове разочароваха почитателите, а повода за това като че ли е елементарна. Идеята машините да поробват хората наподобява много пресилена, а ограниченията, които машините подхващат, с цел да потушат протеста, още повече. Гледайте някой от филмите от серията Terminator след втория или някое от продълженията на The Matrix, с цел да се убедите сами.
Въпреки това, в действителния живот има доста специалисти, политици и жители, които остават надълбоко загрижени от появяването на концепциите за самостоятелните оръжия или „ роботи-убийци “. През 2018 година, по време на годишната Международна взаимна конференция за изкуствен интелект в Стокхолм, Швеция, някои от най-хубавите научни мозъци в света подписаха заричане, което приканва за „ закони против смъртоносни самостоятелни оръжия “.
Основателят на SpaceX и Tesla Илон Мъск, както и членовете на плана DeepMind на Гугъл, бяха измежду тези, които подписаха документа, който също има поддръжката на Future of Life Institute. Очевидно задоволително хора, в това число представители на огромния софтуерен бизнес, наподобява угрижен, че самостоятелните системи – или изкуственият разсъдък (AI) – създадени за независимо ръководещи коли и други приложения, съставляват проблем, когато става въпрос за оръжия.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ