Експортът на руски въглеводороди: ще се разшири ли международният транспортен коридор „Север-Юг“?
Нарастващите разноски за пренос през Суецкия канал и Черноморските проливи актуализират вероятните други възможности
В края на октомври т.г. Управлението на Суецкия канал (SCA) разгласи нарастване на директните такси за прекосяване на танкери с нефт, петролни артикули и полутечен газ с 5-15% от 15 януари 2024 година В комбиниране с по-нататъшното нарастване на цената на преноса през турските проливи, това решение усилва търсенето на различни интернационалните направления за нефтени и газови (включително руски) артикули.
Уточнява се, че директната такса ще се усили с 15% за танкери, пренасящи недопечен петрол, петролни артикули, кораби, пренасящи полутечен нефт и природен газ, както и за круизни кораби. Таксите за кораби за насипни товари, кораби за насипни и общи товари и ро-ро кораби (ро-ро кораби) ще се усилят с 5%. Увеличението на таксите няма да засегне контейнерните кораби, пътуващи от пристанищата на Северозападна Европа непосредствено до пристанищата на Далечния изток и в противоположната посока.
Участниците на пазара са уверени, че увеличението на директната такса ще докара до в допълнение нарастване на разноските за чартиране на кораби, преминаващи през Суецкия канал, което от своя страна ще се отрази на цените на превозените артикули.
Този сюжет визира целия трансконтинентален маршрут Босфора – Дарданелите – Средиземно море – Суецкия канал – Червено море – Индийския океан. Както по-рано заяви GMK Center, Турция още веднъж усили таксата за прекосяване на кораби през проливите Босфора и Дарданелите от юли 2023 година с 8,3% спрямо предходната ставка - до 4,42 $ за звук товар.
Съгласно прогнозите, с помощта на нарастването на таксите, приходите на страната от прекосяване на проливите, които в този момент възлизат на $160-170 млн., тази година ще набъбнат до $900 млн. Имайте поради, че през октомври 2022 година Анкара към този момент увеличи таксите за прекосяване през Босфора и Дарданелите 5 пъти – от 0,8 до 4 $.
Може да се допусна, че упоменатото „ Суецко “ решение, взето в разгара на войната за Газа, се трансформира, заради невъзможността за по-ефективни ограничения, в индиректен отговор на Кайро на поддръжката на режима на Бенямин Нетаняху от груповия Запад.
Традиционно до 70% от размера на превозването на петрол и газ през Червено море и Суецкия канал до Средиземно море се изнасят за европейските страни от Арабския полуостров, частично от Австралия и от редица страни в Югоизточна Азия.
Що се отнася до продуктите на съветските енергийни компании, би трябвало да се напомни, че в общия размер на преноса на петрол и петролни артикули през Босфора делът на съветския пренос към този момент надвишава 70% в продължение на доста десетилетия. При преноса на нефт през Суецкия канал тази цифра е най-малко 20%.
Нестабилността в Близкия изток при избрани условия може да „ вдъхне живот “ на трансарабските и трансиракските петролопроводи до пристанищата на Турция, Сирия, Ливан и Израел, което им разрешава да заобиколят Суецкия канал. Възможно е скоро да се възобнови постоянното изпомпване през тръбопровода Киркук (Кюрдски самостоятелен район на Ирак) – пристанище Банияс (Сирия) с отклонение до близкото северноливанско пристанище Триполи.
Киркук е обвързван и с турските пристанища Джейхан и Искендерун. Още през юли президентът на Сирия Б. Асад и министър-председателят на Ирак Мохамед Шиа ал-Судани организираха диалози в Дамаск за взаимна рационализация на тръбопровода Киркук-Банияс/Триполи за обновяване на постоянната му употреба, планувана от пролетта на 2024 година
В допълнение, заради възходящите разноски за преноса на нефт от Суец, търсенето на постоянната употреба на трансарабския петролопровод Dhahran - Dammam - Qaisum (Саудитска Арабия) - пристанище Saida (Ливан), минаващ през източната част на Йордания и Южна Сирия, се усилва. Още през 2005 година и по-късно беше получена информация за периодическа работа за актуализиране на инфраструктурата на тази артерия.
Споменатите артерии са издигнати през 30-те - 80-те години на предишния век. Характерно е, че по време на непрекъснатите арабско-израелски спорове и конфликти петролните артерии от Арабския полуостров и Ирак съвсем в никакъв случай не са ставали обект на саботажи и терористични офанзиви от враждуващите страни, както и от разнообразни терористични групи.
Въпреки изключителната грубост на военните интервенции в Газа, съпроводени от цялостното заличаване на гражданската инфраструктура на палестинския анклав, като цяло те удостоверяват тази наклонност. Вероятно сигурността на петролопроводите се дължи до решаваща степен на търсенето на постоянни директни доходи от всички страни от Източното Средиземноморие, в това число Израел.
Ала продължаващото военно наличие на Съединени американски щати в Сирия и Северен Ирак вкарва спомагателен детайл на неустойчивост: през последните седмици интензивността на обстрела на обекти на окупационните сили се е нараснала доста, а и те не остават в дълг. Терористите от неразрешената в Русия " Ислямска страна " още веднъж подсетиха за себе си, действайки напълно в логиката на англосаксонските проекти за хаотизиране на Големия Близък изток.
В същото време нараства смисъла на трансизраелския петролопровод (Ейлат - Ашкелон), употребен от началото на 2020-те години. за преноса на емиратски нефт, заобикаляйки Суец, което от своя страна въздейства върху сдържаната позиция на страните от Съвета за съдействие в Персийския залив във връзка с израелското „ пречистване “ на Газа.
Що се отнася до алтернативата за пренос на съветски нефт, изнасян на юг, можем да предположим, че неотдавнашното нарастване на цената на преноса на нефт през Босфора и Суецкия канал надалеч не е последното. Съответно, създаването на план за нефтопровод по маршрута Руската федерация – Азербайджан – Иран с един или няколко изхода към иранските пристанища в Персийския залив и на брега на Индийския океан може да бъде търсено и належащо.
Според наличните данни, вероятностите за появяването на такава артерия са били обсъждани още при започване на 70-те години. при шах Мохамед Реза Пахлави по отношение на откриването на иранско-съветския газопровод през Азербайджанската ССР и невъзможността за употреба на Суецкия канал от 1967 година Разработването на разновидности за подобен нефтопровод стартира през 1972 година, само че по-късно те не са доведени до съответни планове.
Може би тези проекти ще бъдат търсени в новите условия. В края на октомври в Техеран се организира втората среща на районната платформа във формат „ 3+3 “ с присъединяване на ръководителите на външните ведомства на Русия, Азербайджан, Армения, Иран и Турция.
Между другото беше разисквано икономическото съдействие сред страните от района, в това число развиването на транспортни и логистични планове и енергийното съдействие. Сътрудничеството сред Баку и Москва в енергийния бранш може да получи спомагателен подтик.
Русия предложи да усили потенциала на нефтопровода Тихорецк-Баку и реверсивните доставки по него до 4 милиона тона петрол годишно. Обемите съветски нефт, доставяни по този водопровод, могат да се преработват на територията на Азербайджан.
По мнението на водещия анализатор на Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков, за Москва би било забавно съветският нефт да бъде доставян освен в Бакинската петролна рафинерия посредством разширяващия се нефтопровод Тихорецк-Баку, само че и по-нататък директно към Иран до пристанищата на Персийския залив.
Вярно е, че концепцията за различен експортен маршрут на петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан през турска територия най-вероятно ще срещне мощни възражения от Турция, която е главният военно-политически съдружник на Азербайджан и значим търговско-икономически сътрудник на Русия.
И въпреки всичко, като се вземат поради периодическите директни проблеми и вероятните ограничавания по Суецкия маршрут, както и по отношение на все по-активното потребление на мултимодалния кулоар Север-Юг от Москва и Техеран, търсенето на спомагателни логистични връзки единствено нараства.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
В края на октомври т.г. Управлението на Суецкия канал (SCA) разгласи нарастване на директните такси за прекосяване на танкери с нефт, петролни артикули и полутечен газ с 5-15% от 15 януари 2024 година В комбиниране с по-нататъшното нарастване на цената на преноса през турските проливи, това решение усилва търсенето на различни интернационалните направления за нефтени и газови (включително руски) артикули.
Уточнява се, че директната такса ще се усили с 15% за танкери, пренасящи недопечен петрол, петролни артикули, кораби, пренасящи полутечен нефт и природен газ, както и за круизни кораби. Таксите за кораби за насипни товари, кораби за насипни и общи товари и ро-ро кораби (ро-ро кораби) ще се усилят с 5%. Увеличението на таксите няма да засегне контейнерните кораби, пътуващи от пристанищата на Северозападна Европа непосредствено до пристанищата на Далечния изток и в противоположната посока.
Участниците на пазара са уверени, че увеличението на директната такса ще докара до в допълнение нарастване на разноските за чартиране на кораби, преминаващи през Суецкия канал, което от своя страна ще се отрази на цените на превозените артикули.
Този сюжет визира целия трансконтинентален маршрут Босфора – Дарданелите – Средиземно море – Суецкия канал – Червено море – Индийския океан. Както по-рано заяви GMK Center, Турция още веднъж усили таксата за прекосяване на кораби през проливите Босфора и Дарданелите от юли 2023 година с 8,3% спрямо предходната ставка - до 4,42 $ за звук товар.
Съгласно прогнозите, с помощта на нарастването на таксите, приходите на страната от прекосяване на проливите, които в този момент възлизат на $160-170 млн., тази година ще набъбнат до $900 млн. Имайте поради, че през октомври 2022 година Анкара към този момент увеличи таксите за прекосяване през Босфора и Дарданелите 5 пъти – от 0,8 до 4 $.
Може да се допусна, че упоменатото „ Суецко “ решение, взето в разгара на войната за Газа, се трансформира, заради невъзможността за по-ефективни ограничения, в индиректен отговор на Кайро на поддръжката на режима на Бенямин Нетаняху от груповия Запад.
Традиционно до 70% от размера на превозването на петрол и газ през Червено море и Суецкия канал до Средиземно море се изнасят за европейските страни от Арабския полуостров, частично от Австралия и от редица страни в Югоизточна Азия.
Що се отнася до продуктите на съветските енергийни компании, би трябвало да се напомни, че в общия размер на преноса на петрол и петролни артикули през Босфора делът на съветския пренос към този момент надвишава 70% в продължение на доста десетилетия. При преноса на нефт през Суецкия канал тази цифра е най-малко 20%.
Нестабилността в Близкия изток при избрани условия може да „ вдъхне живот “ на трансарабските и трансиракските петролопроводи до пристанищата на Турция, Сирия, Ливан и Израел, което им разрешава да заобиколят Суецкия канал. Възможно е скоро да се възобнови постоянното изпомпване през тръбопровода Киркук (Кюрдски самостоятелен район на Ирак) – пристанище Банияс (Сирия) с отклонение до близкото северноливанско пристанище Триполи.
Киркук е обвързван и с турските пристанища Джейхан и Искендерун. Още през юли президентът на Сирия Б. Асад и министър-председателят на Ирак Мохамед Шиа ал-Судани организираха диалози в Дамаск за взаимна рационализация на тръбопровода Киркук-Банияс/Триполи за обновяване на постоянната му употреба, планувана от пролетта на 2024 година
В допълнение, заради възходящите разноски за преноса на нефт от Суец, търсенето на постоянната употреба на трансарабския петролопровод Dhahran - Dammam - Qaisum (Саудитска Арабия) - пристанище Saida (Ливан), минаващ през източната част на Йордания и Южна Сирия, се усилва. Още през 2005 година и по-късно беше получена информация за периодическа работа за актуализиране на инфраструктурата на тази артерия.
Споменатите артерии са издигнати през 30-те - 80-те години на предишния век. Характерно е, че по време на непрекъснатите арабско-израелски спорове и конфликти петролните артерии от Арабския полуостров и Ирак съвсем в никакъв случай не са ставали обект на саботажи и терористични офанзиви от враждуващите страни, както и от разнообразни терористични групи.
Въпреки изключителната грубост на военните интервенции в Газа, съпроводени от цялостното заличаване на гражданската инфраструктура на палестинския анклав, като цяло те удостоверяват тази наклонност. Вероятно сигурността на петролопроводите се дължи до решаваща степен на търсенето на постоянни директни доходи от всички страни от Източното Средиземноморие, в това число Израел.
Ала продължаващото военно наличие на Съединени американски щати в Сирия и Северен Ирак вкарва спомагателен детайл на неустойчивост: през последните седмици интензивността на обстрела на обекти на окупационните сили се е нараснала доста, а и те не остават в дълг. Терористите от неразрешената в Русия " Ислямска страна " още веднъж подсетиха за себе си, действайки напълно в логиката на англосаксонските проекти за хаотизиране на Големия Близък изток.
В същото време нараства смисъла на трансизраелския петролопровод (Ейлат - Ашкелон), употребен от началото на 2020-те години. за преноса на емиратски нефт, заобикаляйки Суец, което от своя страна въздейства върху сдържаната позиция на страните от Съвета за съдействие в Персийския залив във връзка с израелското „ пречистване “ на Газа.
Що се отнася до алтернативата за пренос на съветски нефт, изнасян на юг, можем да предположим, че неотдавнашното нарастване на цената на преноса на нефт през Босфора и Суецкия канал надалеч не е последното. Съответно, създаването на план за нефтопровод по маршрута Руската федерация – Азербайджан – Иран с един или няколко изхода към иранските пристанища в Персийския залив и на брега на Индийския океан може да бъде търсено и належащо.
Според наличните данни, вероятностите за появяването на такава артерия са били обсъждани още при започване на 70-те години. при шах Мохамед Реза Пахлави по отношение на откриването на иранско-съветския газопровод през Азербайджанската ССР и невъзможността за употреба на Суецкия канал от 1967 година Разработването на разновидности за подобен нефтопровод стартира през 1972 година, само че по-късно те не са доведени до съответни планове.
Може би тези проекти ще бъдат търсени в новите условия. В края на октомври в Техеран се организира втората среща на районната платформа във формат „ 3+3 “ с присъединяване на ръководителите на външните ведомства на Русия, Азербайджан, Армения, Иран и Турция.
Между другото беше разисквано икономическото съдействие сред страните от района, в това число развиването на транспортни и логистични планове и енергийното съдействие. Сътрудничеството сред Баку и Москва в енергийния бранш може да получи спомагателен подтик.
Русия предложи да усили потенциала на нефтопровода Тихорецк-Баку и реверсивните доставки по него до 4 милиона тона петрол годишно. Обемите съветски нефт, доставяни по този водопровод, могат да се преработват на територията на Азербайджан.
По мнението на водещия анализатор на Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков, за Москва би било забавно съветският нефт да бъде доставян освен в Бакинската петролна рафинерия посредством разширяващия се нефтопровод Тихорецк-Баку, само че и по-нататък директно към Иран до пристанищата на Персийския залив.
Вярно е, че концепцията за различен експортен маршрут на петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан през турска територия най-вероятно ще срещне мощни възражения от Турция, която е главният военно-политически съдружник на Азербайджан и значим търговско-икономически сътрудник на Русия.
И въпреки всичко, като се вземат поради периодическите директни проблеми и вероятните ограничавания по Суецкия маршрут, както и по отношение на все по-активното потребление на мултимодалния кулоар Север-Юг от Москва и Техеран, търсенето на спомагателни логистични връзки единствено нараства.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ