Когато срещнах жена си след развода, разбрах, че оценяваме нещо, когато го загубим
Напуснах жена си, оставяйки я с две деца на ръце.
Жена ми, в миналото превъзходна жена, която привличаше вниманието на всеки мъж, за чието внимание мъжете безусловно се бореха, към този момент не беше толкоз привлекателна.
Гледах я и се чудeх по какъв начин толкоз красиво момиче може да се трансформира в това. Вместо красива, стегната фигура към този момент беше с висящ стомах и гърди, вместо прически – с елементарна опашка. Неподдържани ръце, без маникюр.
През цялото време тя обръщаше внимание единствено на децата, на битовите действия и доста малко на мен. Тя спря да носи красиви облекла, които подчертаваха нейната хубост. Вместо това вкъщи взе да носи развлечени пуловир, когато е студено, тениски, когато е горещо, и някакви странни панталони.
За грима въобще няма да приказвам. За него тя не помни напълно. Вече не можех да виждам толкоз неподдържана жена до себе си, тъй че дълго време обмислях всичко това, а най-после си взех нещата и си потеглих.
След известно време подадох молба за бракоразвод и оставих жена си в жилището. Плащах прехрана, само че не прекарвах време с децата. Тогава нямах време за тях, проведох персоналния си живот, търсех почтена кандидатка за мен.
А децата са грижа на дамата, тя ги е родила, не аз. Моята работа е да заплащам.
Мина доста време оттогава. 4-5 години. По това време огромният наследник към този момент беше тръгнал на учебно заведение, а дребният ходеше на детска градина, доколкото знам.
Не поддържах връзка с някогашната ми брачна половинка и децата, единствено ссъвестно плащах месечна прехрана. Никога не сътворих семейство и не задържах дълго дамите до себе си.
Всички ставаха като жена ми, когато почвахме да живеем дружно, по тази причина ги напусках.
Един ден се случи нещо необикновено.
до момента в който вървях по улицата, срещнах някогашната си жена. Честно казано, челюстта ми просто падна на земята и не се повдигна.
Тя бе станала още по-красива, в сравнение с когато към момента излизахме дружно. Красива фигура, прическа, грим. Всичко си имаше.
Нито един намек за дамата, която бях изоставил. Не можех да допускам. Дори желаех да се приближа, само че не посмях.
Разбрах, че в този момент тя даже няма да ме поздрави. Все отново аз бях неприятното копеле, което я бе напуснало, тъй като нямаше съвършен външен тип, откакто преди малко беше родила най-малкия си наследник.
Тогава осъзнах всичко. Начинът, по който тя изглеждаше тогава, беше разследване от скорошното раждане и липса на време. Апартаментът постоянно беше чист и квалифициран, децата постоянно бяха добре гледани.
Дори тогава тя ми обръщаше внимание, макар че не намираше време за себе си.
В този миг съжалих за всичко, тъй като изгубих идеалната си жена и децата си. Осъзнах тяхната стойност едвам откакто изгубих всичко. Сега тя не ме приема, даже не ми разрешава да се доближа до нея или децата.
Мъже, не правете прибързани изводи, а помислете добре. Иначе ще загубите всичко, както ги изгубих аз. Пазете обичаните си хора.
