Хранителните разстройства не са капризи
“Напрежението и безпокойството, ниската самокритика, себесъжалението, страховете и нестабилните страсти са отключващи фактори на питателните разстройства, ” споделя психотерапевтът Детелина Стаменова пред списание EVA.
В изявлението си за изданието тя визира една много наболяла тематика, на която у нас към момента се гледа като табу. “Хранителните разстройства постоянно се одобряват като прищявки, а анорексията е с най-голяма смъртност от всички психиатрични болести, ” предизвестява тя и добавя, че корените на казуса постоянно се крият в детството.
“ В България децата са положителни, в случай че си изяждат всичко, естествено е да се насърчават със сладко. Храната се свързва с любовта, тъй като е част от близостта на кърменето, от връзките майка-дете. От напълно дребни привикваме, че ни успокоява. Твърде доста хора не познават тялото си и не разпознават вярно сигналите му и по тази причина се хранят не когато усещат апетит, а когато е време за хранене, когато се чудят какво да вършат, даже бъркат жаждата с глада. ” Според Стаменова, гладът за храна е апетит за любов и неведнъж хората протягат ръка към храната като премия за нещо, което ни липсва в действителния живот.
Повече за питателните разстройства, по какъв начин да ги познаем и кои са застрашените от тях групи, четете в цялото изявление на уеб страницата на Eva.bg.
