Напредъкът на съвременното човечество в сферата на науката и технологиите

Напредъкът на актуалното човечество в областта на науката и технологиите се дължи и на скъпите открития и знанията, завещани ни от предците. Иранските учени ценят приемствеността и деликатно учат античните текстове, оживели през бурната и на моменти трагична история на Персия (днешен Иран). В свещените книги на тази 25-вековна страна, усвоила културното завещание на месопотамската цивилизация се съдържат мъдри метафизичен и на практика постулати, годни и до през днешния ден. Персия е била страна на изящната литература и архитектура, на удивителна просвета и медицина.

Поучителни са трите антични правилото на хилядолетната персийската държавна традиция във връзка с медицината: Задължение на ръководещите било да обезпечат на своите жители лечебни заведения, а за тях нужните експерти и лекарства;За запазване репутацията на лекарското съсловие работил специфичен професионален кодекс;Държавата определяла точните такси за медицински услуги, защото се смятало, че съществуването на самун и медицински услуги били измежду най-важните условия за живот и повдигането на цената им било закононарушение.

Всички ние сме чели доста научни хипотези, съгласно които българите произлизат от кого ли не… Една от тях твърди, че водим началото си от персите. Дали е по този начин или не, аз не знам. Но дано дружно проследим приликите в двете национални медицини, които са още по-поразяващи на фона на големите разлики (с които през днешния ден няма да се занимаваме) в историята, възгледите и вярванията и на античните, и на днешните потомци на тези огромни култури.

1. Традиционната за българите вяра е източно православното християнство. Традиционен за античните перси е зороастризма. Но и двете религии имат една ясна Божа заповед (без значение, че боговете се назовават с разнообразни имена) и това е: „ Не убивай! “. В здравно отношение това е възбраната за аборт. В основата на ценностната система на зороастризма е залегнало разбирането за светостта и полезността на живота и на тялото. Да се погуби живот, значи да се унищожи най-висшата форма на творението на бога и наказването е същото като за преднамерено ликвидиране.

2. И двете метафизичен и медицински системи предлагат деликатно наблюдаване и грижа за бременната жена. Ето какво се споделя в един заветен персийски текст: „ Подобаващо на правоверния е да се грижи по същия метод за всяка бременна женска, без значение дали тя е с два или четири крайници, жена или кучка. Аттор, синът на Ахура Мазда, бди над бременната кучка по този начин, както и над дамата. “ Забранено било да се прави секс с жена, в напреднала бременност: „ Сношението с жена в напреднала бременност е неприемливо, без значение дали млякото се е качило в гърдите ѝ или не. “

3. И в двете култури родилата жена се изолира до 40-ия ден след раждането. При нас, българите, тогава тя получава правото да влезе в църква, защото към този момент не е „ нечиста “. Нещо повече – жена по време на месечния ѝ цикъл също няма право да влиза в храма. При античните перси важат същите забрани – дамата се изолира в тъмна стая, не ѝ се позволява да излиза, беседва с останалите, да подготвя храна и да бъде бавачка.

4. Забраната за секс с жена по време на месечното ѝ неразположение също битува и в двете култури Ето какво написа в Книга за праведния Вираз: „ Видях душата на жена, на която чаша след чаша даваха да пие нечистотия. Попитах благочестивия Сраоша и господ Адур в какво се е провинило тялото, чиято душа по този начин се разплаща. Отговориха ми:Това е душата на такава грешница, която по време на своята менструация не е спазвала обичаите, не се е пазила, а се е съвокуплявала с мъж. “

5. Билколечението е в основата на всяка антична здравна традиция. Персийските лекари, които били профилирани в това направление се наричали „ гийях-пезешк “ – в превод „ лекарите, които лекуват с треви “. Прави усещане сходството на българската сентенция „ За всяка болежка – и билка “ с текста от „ Бундахишн “: „ И по цялата земя пораснали растения, както порастват косите на индивида. Десет хиляди израснали от едно само дърво, с цел да преборят десетте хиляди заболявания, които основал Злия дух… “

6. Ето някои от употребяваните за медицински потребности растения, които са залегнали и в българската билкарска традиция: перуника (съдържаща успокояващи нервната система етерични масла), джоджен (използвана при храносмилателни смущения), сминдух (съставка на българската „ шарена сол “, подобряваща храносмилането), опиумен мак (използван у нас за усмиряване и успиване на буйни и плачещи деца, под формата на макови кифлички), алое (за укрепване на рани и утешение на кожни раздразнения, само че се приема и вътрешно), седефче (срещу болки в ушите и ставите, както и при главоболие и за контролиране на месечния цикъл) и други

7. Лечение с артикули от маслодайна роза – производните на Rosa Damascena имали необятно приложение и у нас и в антична Персия. Розовото масло се употребило за лекуване на кожни заболявания (псориазис, кожна туберкулоза и др.), при инфектиране на жлъчката, за изчистването на чревни паразити, за общо тонизиране на организма, при гинекологични възпаления, против импотентност, за намаление на кръвното налягане, при слагане в носа – за приспивателно, а в ушите – за лекуване на мъчителни възпаления. Жабуркането с розова вода почиствало устната празнина, премахвало неприятния мирис от устата, заздравявало венците, пособие и при зъбобол. Розовият конфитюр бил желано слабително средство.

8. Изчистване на организма – и в двете обичаи има създадени предписания, съгласно които при диагностицирането на избрани заболявания, тялото би трябвало да се пречисти, като се съблюдава здравословна диета и се употребяват целесъобразни храни. Клизмата също е метод за вътрешно ликвидиране, практикувана и у нас и в антична Персия. Но в Персия лекарите са били строго профилирани и занимаващите се с изчистване били обособена група. Ето по какъв начин са категоризирани лекарите в текста „ Ордибехешт – Яш “: „ Един от лекарите лекува с гийях (растения), различен с ашаа (изчистване), различен с кард (нож), различен с мантре (божествени слова). “

9. Лекуването с кард (нож) – хирургията била прилагана и в двете страни, само че в Парсия тя достигнала по-добро развиване. Лекарите „ кард-пезешк “ полагали тристепенни изпити и практикували първоначално върху неверници, а чак по-късно върху правоверните си сънародници. Те умеели да вършат трапанации на черепа при вътрешночерепен оток на мозъка (интервенция, потвърдена и при прабългарите), цезарово сечение, наричано „ ростамзош “, ампутация на гангренясал крак, даже очни интервенции. Но наказванията за несполучлива интервенция били жестоки: „ Ако един доктор извърши огромна хирургична намеса с бронзов нож върху пациент и аргументи неговата гибел или отвори орбитата на пациента и повреди неговото зрение, то ръката му би трябвало да бъде отрязана от китката. “

10. Баене – четенето на изцеляващи заклинания над болния се правело от „ мантре-пезешк “ (лекарят със свещените думи). Произходът на българския глагол „ доста “ идва от индоевропейския корен „ bha “ (баа) – „ приказвам “, от където произлиза и старобългарското „ доста ти “. За тези експерти се считало, че: „ О, Зортушт, в случай че измежду лекарите един лекува с нож, различен с медикаменти, а трети със свещени думи, то този, който лекува със свещените думи е най-резултатният от тях. “ А във „ Вендидад “ се изяснява: „ Молитвата, която отблъсква всяка дяволска умисъл, всички демони и всички вълшебства, най-красивото свещено слово, е най-великото свещено слово, най-силното свещено слово, най- побеждаващото свещено слово, най-лечебното свещено слово. “