Местни избори 2019: Голямото зарибяване започна
Направиха ни на маймуни, само че дано не забравяме, че ще пристигна денят, в който думата ще има Негово Величество Обикновеният Човек.
София, 2019-та година. Есен с кестени за шанс. Да де, но с тоя шанс все изпускам рейса. А той се движи... - общо взето, от дъжд на вятър и то единствено от който дъжд на който вятър пожелае. Ако е постоянен, то – обратно на всякаква логичност – е препълнен. Имаме нови рейсове, правилно. И по какъв начин няма да ги имаме – при тази цена на билетчето. Ама ето, препълнени са и закъсняват.
Накъдето и да се обърнеш, мирише на кучешка урина и тук-таме по тротоара е украсено с екскременти. Идва ми – в случай, че в никакъв случай не съм имала куче – да си купя един вързоп найлонови торбички и да шетам по пътя за работа. Ама по този начин ли би трябвало да е?
И боклуците ми идват свръх. Излиза, че не е проблем камионът за отпадък да ме разсъни с тракането си в пет и половина сутринта, само че също по този начин остава допустима обстановката с преливащите контейнери в някои от крайните квартали.
А бе, както споделих – София, 2019. Ни повече, ни по-малко. И мръсна, и прашна, и тъмна, и страшна. Само дето тези песнички ги пеехме преди много време. Сега София е многолика: и тъмна, и мръсна, само че и в някои региони слънчева и красива.
А пък времето е удобно. Идеалното време един политик – младеещ, харизматичен и подреден – да влезе в кадър и да обещае. Да обещае непорочност и ред. Да обещае дейности и ограничения. Дори да предвижда – някакви устойчиви растежи и някакви нови рейсове за градския превоз. Облекчение на трафика посредством – забележете! – не просто надлез, а пътна мрежа във въздуха. При това такава пътна инфраструктура, която да може да се употребява и от инвалиди.
Този
нов воин на българската политика
може да обещае даже и безвъзмезден градски превоз – по образеца на Румъния. Той може да обещае... всичко. А в случай че бъде определен за кмет, обещанията му ще се въплътят в хиляди планове и проектченца, които ще бъдат невъзможни за реализиране в границите на мандата. И в последна сметка всички ние ще си бием главата – за какво, аджаба, тъкмо тоя избрахме.
Разбира се, „ тоя “ може да бъде " тая ". И да бъде красива феминистка, с избелени зъби и искрящо руси коси. Може би ще раздава шоколад и питиета на всяка работна среща. Може би ще ни подава по едно бонбонче през решетките. А може и просто да се усмихва, смятайки, че по този метод прави работа.
Но не би трябвало да забравяме стоенето нащрек в дните на предизборните акции. Всички ще се надпреварват за нашето внимание и да, повярвайте ми, тези изискан хрумвания, с които даден претендент ни притегля към себе си, от дълго време са превърнати в следващия шантаж. Ако някой обещае да паркираме в синята зона или да ни даде благоприятни условия за работа в цех, който занапред ще се строи, значи той има изгаряща потребност от нашия глас. По всяка възможност и паркирането ще коства скъпо, и работата в завода ще носи неудобства. Сериозни неудобства. Като това да съжаляваме, че не сме част от малцинствена етническа група.
Стръвта – това са обещанията
Рибите, които би трябвало да клъвнат – това сме ние. Зарибяващите този воден резерват, в който до момента са вършали риболовците и са унищожавали водите и дъното, са те: претендентите. Кандидатите, които ни не разрешават да пием бира в парковете. Кандидатите, които позволяват убийства в тези паркове. Кандидатите, които ни карат да плащаме за некачествена услуга – препълнен рейс или преливаща от отпадък кофа. Кандидатите, които са концентрирали властта в себе си и избавление не дебне отникъде.
Всичко това извънредно доста ми припомня една остаряла телевизионна игра – Колелото на шанса. И по този начин, участнико, ти имаш отлични умения по зарибяване, съвършени знания по агитация и владееш до съвършенство изкуството на договарянията, в които постоянно печелиш. Честито, взимаме те за кмет.
Голямото зарибяване стартира. От през днешния ден до деня на вота ще ни бъде извънредно мъчно да отличим лъскавото стъкълце, което свраката ще донесе в гнездото, от същински стойностния елмаз. Ще бъде даже невероятно да изгледаме репортаж, да прочетем вест или да изслушаме коментар, без в тях да са заложени хитроумните послания на претендентите от локалния избор.
Ще посегнат даже на рекламите по време на снукъра
А това си е сериозен мотив да кършим ръце недоволно.
Но в името на сполучливия политически сезон, ето няколко съвета към претендентите:
• Брандирайте обичаната си паста за зъби с вашия образ.
Така всякога, в който посегнете да измиете зъбите си, ще си казвате „ Аз съм превъзходен! “. А да си превъзходен е наложително изискване за триумф. Същото важи и за мюслито – бъдете смели и брандирайте със размах.
• Застанете вдясно от някое болно детенце или вземете в ръце ранено куче.
Емоционалният шантаж прави чудеса. Остава и да целунете някой дъртак по морното чело, и евентуално ще влезете в топ 10 на новините от деня.
• Включете се в акция по почистване…
…И направете по този начин, че всички да научат за това.
• Изиграйте едно хоро.
Дори да не сте родолюбец, едно хоро или ръченица ще притегли много публика. За качество не става дума изобщо, само че вие си тропкайте.
• Пробягайте два километра в рискови условия, на токчета или… на зиг-заг.
Ако не можете, и петдесет метра са задоволителни, стига да има налице някоя благородна идея с обезпечено медийно отразяване.
Ако се съмнявате в успеваемостта на гореизброените средства, то пробвайте да:
• Примамите 16-годишно момиченце, което да се разгласи в поддръжка на вашите каузи;
Обикновено разплаква, само че и разгневява по-чувствителната аудитория.
• Спонсорирате най-големия музикален фестивал във вашия град;
Това е занимателно, а и ненапълно изтънчено събитие, което си коства напъните. Погрижете се за тоалетните по време на феста, бирата го постанова.
• Организирате срещи с вложители в района.
Ако има нещо работещо, това постоянно са парите. Когато съберете вложители с жители, това е вяра. По-добри условия за бизнес е равно на повече работни места. Хората знаят това.
Скъпи претенденти, на първо място – и все пак дотук – ми се ще да имаме едни почтени избори, в които да си кажем правичката къде ни боли и от какво имаме потребност. А вие да ни разберете – нас, вашите гласоподаватели. И да дадете късмет на нашите дребни, може би от дълго време изгубени дела.
София, 2019-та година. Есен с кестени за шанс. Да де, но с тоя шанс все изпускам рейса. А той се движи... - общо взето, от дъжд на вятър и то единствено от който дъжд на който вятър пожелае. Ако е постоянен, то – обратно на всякаква логичност – е препълнен. Имаме нови рейсове, правилно. И по какъв начин няма да ги имаме – при тази цена на билетчето. Ама ето, препълнени са и закъсняват.
Накъдето и да се обърнеш, мирише на кучешка урина и тук-таме по тротоара е украсено с екскременти. Идва ми – в случай, че в никакъв случай не съм имала куче – да си купя един вързоп найлонови торбички и да шетам по пътя за работа. Ама по този начин ли би трябвало да е?
И боклуците ми идват свръх. Излиза, че не е проблем камионът за отпадък да ме разсъни с тракането си в пет и половина сутринта, само че също по този начин остава допустима обстановката с преливащите контейнери в някои от крайните квартали.
А бе, както споделих – София, 2019. Ни повече, ни по-малко. И мръсна, и прашна, и тъмна, и страшна. Само дето тези песнички ги пеехме преди много време. Сега София е многолика: и тъмна, и мръсна, само че и в някои региони слънчева и красива.
А пък времето е удобно. Идеалното време един политик – младеещ, харизматичен и подреден – да влезе в кадър и да обещае. Да обещае непорочност и ред. Да обещае дейности и ограничения. Дори да предвижда – някакви устойчиви растежи и някакви нови рейсове за градския превоз. Облекчение на трафика посредством – забележете! – не просто надлез, а пътна мрежа във въздуха. При това такава пътна инфраструктура, която да може да се употребява и от инвалиди.
Този
нов воин на българската политика
може да обещае даже и безвъзмезден градски превоз – по образеца на Румъния. Той може да обещае... всичко. А в случай че бъде определен за кмет, обещанията му ще се въплътят в хиляди планове и проектченца, които ще бъдат невъзможни за реализиране в границите на мандата. И в последна сметка всички ние ще си бием главата – за какво, аджаба, тъкмо тоя избрахме.
Разбира се, „ тоя “ може да бъде " тая ". И да бъде красива феминистка, с избелени зъби и искрящо руси коси. Може би ще раздава шоколад и питиета на всяка работна среща. Може би ще ни подава по едно бонбонче през решетките. А може и просто да се усмихва, смятайки, че по този метод прави работа.
Но не би трябвало да забравяме стоенето нащрек в дните на предизборните акции. Всички ще се надпреварват за нашето внимание и да, повярвайте ми, тези изискан хрумвания, с които даден претендент ни притегля към себе си, от дълго време са превърнати в следващия шантаж. Ако някой обещае да паркираме в синята зона или да ни даде благоприятни условия за работа в цех, който занапред ще се строи, значи той има изгаряща потребност от нашия глас. По всяка възможност и паркирането ще коства скъпо, и работата в завода ще носи неудобства. Сериозни неудобства. Като това да съжаляваме, че не сме част от малцинствена етническа група.
Стръвта – това са обещанията
Рибите, които би трябвало да клъвнат – това сме ние. Зарибяващите този воден резерват, в който до момента са вършали риболовците и са унищожавали водите и дъното, са те: претендентите. Кандидатите, които ни не разрешават да пием бира в парковете. Кандидатите, които позволяват убийства в тези паркове. Кандидатите, които ни карат да плащаме за некачествена услуга – препълнен рейс или преливаща от отпадък кофа. Кандидатите, които са концентрирали властта в себе си и избавление не дебне отникъде.
Всичко това извънредно доста ми припомня една остаряла телевизионна игра – Колелото на шанса. И по този начин, участнико, ти имаш отлични умения по зарибяване, съвършени знания по агитация и владееш до съвършенство изкуството на договарянията, в които постоянно печелиш. Честито, взимаме те за кмет.
Голямото зарибяване стартира. От през днешния ден до деня на вота ще ни бъде извънредно мъчно да отличим лъскавото стъкълце, което свраката ще донесе в гнездото, от същински стойностния елмаз. Ще бъде даже невероятно да изгледаме репортаж, да прочетем вест или да изслушаме коментар, без в тях да са заложени хитроумните послания на претендентите от локалния избор.
Ще посегнат даже на рекламите по време на снукъра
А това си е сериозен мотив да кършим ръце недоволно.
Но в името на сполучливия политически сезон, ето няколко съвета към претендентите:
• Брандирайте обичаната си паста за зъби с вашия образ.
Така всякога, в който посегнете да измиете зъбите си, ще си казвате „ Аз съм превъзходен! “. А да си превъзходен е наложително изискване за триумф. Същото важи и за мюслито – бъдете смели и брандирайте със размах.
• Застанете вдясно от някое болно детенце или вземете в ръце ранено куче.
Емоционалният шантаж прави чудеса. Остава и да целунете някой дъртак по морното чело, и евентуално ще влезете в топ 10 на новините от деня.
• Включете се в акция по почистване…
…И направете по този начин, че всички да научат за това.
• Изиграйте едно хоро.
Дори да не сте родолюбец, едно хоро или ръченица ще притегли много публика. За качество не става дума изобщо, само че вие си тропкайте.
• Пробягайте два километра в рискови условия, на токчета или… на зиг-заг.
Ако не можете, и петдесет метра са задоволителни, стига да има налице някоя благородна идея с обезпечено медийно отразяване.
Ако се съмнявате в успеваемостта на гореизброените средства, то пробвайте да:
• Примамите 16-годишно момиченце, което да се разгласи в поддръжка на вашите каузи;
Обикновено разплаква, само че и разгневява по-чувствителната аудитория.
• Спонсорирате най-големия музикален фестивал във вашия град;
Това е занимателно, а и ненапълно изтънчено събитие, което си коства напъните. Погрижете се за тоалетните по време на феста, бирата го постанова.
• Организирате срещи с вложители в района.
Ако има нещо работещо, това постоянно са парите. Когато съберете вложители с жители, това е вяра. По-добри условия за бизнес е равно на повече работни места. Хората знаят това.
Скъпи претенденти, на първо място – и все пак дотук – ми се ще да имаме едни почтени избори, в които да си кажем правичката къде ни боли и от какво имаме потребност. А вие да ни разберете – нас, вашите гласоподаватели. И да дадете късмет на нашите дребни, може би от дълго време изгубени дела.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ