Горд съм, че Позитано спасява София от опожаряване
* Направих галерия за Леонардо да Винчи, тъй като в този момент имаме потребност от нововъведения, споделя италианският дипломат Стефано Балди * Имах достойнството да прочета екуменическа молитва за мир по време на визитата на папа Франциск * По мотив 140-та годишнина от установяването на формалните ни връзки организираме исторически конгрес * Италия е вторият търговски сътрудник на България * Посолството ни има 10 000 почитатели във Facebook
-------------
– Ваше превъзходителство, тази година се навършват 140 година от установяването на дипломатическите връзки сред България и Италия. Да стартираме нашия диалог с усещанията Ви от неотдавнашното посещаване у нас на папа Франциск. Какво значи височайшата аудиенция за нашата страна, за Балканите и за единението на християните?
- Има всички учредения да определим визитата на папа Франциск като историческо. Не единствено тъй като се прави дълго време след визитата на папа Йоан Павел Втори, само че и поради съответния миг, в който папа Франциск идва в България.
- Какво имате поради?
- Папа Франциск е доста въодушевяващ и доста харизматичен човек и идва да донесе своето обръщение за мир, където това е доста значимо. Със сигурност един различен доста значим аспект е единението сред християните, на което папата държи доста и с съображение. Това е идея, която има дълбоки корени във времето. Мисля, че неговото обръщение оставя диря, която да докара до от ден на ден общи детайли.
- За Вас персонално какво значи това посещаване?
- Аз имах достойнството да прочета пред папата и пред представителите на другите религии, които бяха на площада, част от молитва. За мен бе огромна страст опцията да вземам участие в събитие, което може да назовем екуменическо. Като практикуващ католик за мен беше изключително значимо, че можах да го направя в наличието на папата.
- Преминавайки от религиозна на историческа тематика, може би първият въпрос за 140-годишния празник на дипломатическите връзки сред България и Италия би трябвало да бъде по какъв начин съответно се поставят основите на формалните контакти сред двете страни?
- На 25 юли 1879 година италианското държавно управление публично афишира решението си да открие дипломатическата организация в София. Но има едно доста значимо събитие преди този момент. То е обвързвано с вицеконсула на Италия в София Вито Позитано, който през декември 1877 година успял да избави София от готвеното от османците опожаряване. Така че Вито Позитано е един тип мой предходник. Можем да кажем, че не би могло да има по-хубав метод за започването на връзките сред Италия и България. С протокол на общината в София от 28 май 1878 година Позитано е разгласен за почетен жител в символ на благодарност за спасяването на града. Но първият консулски сътрудник, който връчва акредитивните си писма в България, е Доменико Бруненги. След него до момента е имало още 35 ръководители на дипломатическите задачи на Италия в България.
- В българо-италианските връзки има много знаменателни събития. Знаят ли задоволително актуалните българи и италианци за тях и какво се прави по държавна и социална линия за запазване на общата ни историческата памет?
- По мотив 140-та годишнина от установяването на формалните ни връзки организираме исторически конгрес. Събрали сме и информация за една книга за италианските посланици в България. Събрали сме и доста исторически фотоси. Издирвали сме в архивите и фамилните албуми забавни изображения, които ни дават опция да покажем предишното. Замисляме доста начинания за да успеем да затвърдим историческата памет и да създадем достъпни за хората обстоятелствата за нашето общо минало.
– Ако погледнем към сегашното, за актуалните ни връзки се употребяват оценките „ динамичен разговор, изчерпателност на връзките, възходящо развиване “. Вас какво най-вече Ви впечатлява?
- Ние продължаваме да бъдем на второ място като сътрудник на България в търговията. Също и в културната област нашите връзки са доста живи и интензивни. Щастливо съвпадане е, че нашите два града Пловдив и Матера тази година са европейски столици на културата и притеглят по-голямо внимание. Така че предизвикването пред мен е да съумея да подкрепям тази живост в връзките, както и динамичността на тяхното развиване.
- Споменахте за комерсиалните ни връзки. Какво е ситуацията с вложенията и в другите браншове на стопанската система ?
- Италианското наличие в България се изразявя в огромен брой дребни и междинни предприятия, които съумяват да намерят доста положителни условия. Италианската стопанска система в действителност се крепи на дребните и междинните предприятия. С тази дарба съумяваме да устояваме дори и в по-трудни моменти, каквито бяха предишните години за пазара. Много е значимо да развиваме и да продължим да поддържаме тази наклонност. Мисля, че в тази връзка е доста значимо италианското групово присъединяване на startup и компании от ИКТ бранша в „ WEBIT Festival Europe 2019 “, който се организира в НДК време на почналия тазгодишен обичаен фестивал на италианската просвета в България. Това е фестивал на нововъведенията, на който италианските компании се показват с бъдещите трендове в новите технологии. Проявата е много огромна, бих споделил - на международно равнище. В Съединени американски щати този тип събития са доста чести. Идеята е да се съберат разнообразни представители, да се показват личните хрумвания и да се видят концепциите на другите участници, както и опциите за съдействие и партньорство.
- В културните връзки огромна роля играят Италианският културен институт и Италианският колеж. Какво Ви въодушевява в активността за развиването на културното другарство сред италианците и българите?
- Аз имам вяра доста в културната дипломация. Но и преди мен е имало много дейна активност от страна на Италианския културен институт и други културни институции в България. Аз просто ускори аспектите на връзките за разгласа на това, което вършим. Трябва да заобикаляме дадени събития и изложения да бъдат предопределени единствено за избрана аудитория. Те би трябвало да се отворени за необятен кръг хора. С огромно удоволоствие ще кажа, че напъните в тази посока бяха възнаградени. Например във Facebook разширихме кръга на почитателите и към този момент сме събрали 10 000 лайка.
- Туризмът е значима форма на другарство сред актуалните общества и нации. Развива ли се профилираният културен туризъм?
- Отново бих желал да направя връзка с първия въпрос за екуменическите послания на папата. Защото туризмът е един от главните фактори за поощряване на мира. Той дава опция на нации и хора да се опознаят по-задълбочено. Това естествено оказва помощ и да се преодолеят някои предубеждения. Може би в предишното българите са знаели повече за Италия в сравнение с италианците за България, само че в този момент от ден на ден италианци идват в София, а и българите откриват от ден на ден нови неща за Италия. Културният туризъм несъмненно ще способства за увеличение на туристическите потоци. Показателно в това отношение е направеното от Пулия за развиването на другите аспекти за привличане на от ден на ден туристи. Там ловко се употребяват и филмите, създадени за да провокират интереса на туристите.
– Наскоро бе маркирана 500-годишнината от гибелта на Леонардо да Винчи. Имаше ли събития в тази връзка и у нас?
- Да. Като приказваме за забавните неща, които сплотяват хората, би трябвало да споменем и отбелязването през тази година на 500 година от кончината на Леонардо да Винчи – талант, който принадлежи на света заради своите универсални научни разработки и изкуство. За да се знае повече за Леонардо, проведох персонално една галерия на ролкови банери, които към този момент са показани в Италианския колеж в Горна баня. Панелите илюстрират богато цялостната необятна активност на да Винчи и неговите нововъведения. А през днешния ден имаме огромна потребност от нововъведения. От края на юни изложбата ще може да бъде забелязана в Националната библиотека в София, по-късно ще бъде показана в Пловдив и в други градове на страната.
-------------
– Ваше превъзходителство, тази година се навършват 140 година от установяването на дипломатическите връзки сред България и Италия. Да стартираме нашия диалог с усещанията Ви от неотдавнашното посещаване у нас на папа Франциск. Какво значи височайшата аудиенция за нашата страна, за Балканите и за единението на християните?
- Има всички учредения да определим визитата на папа Франциск като историческо. Не единствено тъй като се прави дълго време след визитата на папа Йоан Павел Втори, само че и поради съответния миг, в който папа Франциск идва в България.
- Какво имате поради?
- Папа Франциск е доста въодушевяващ и доста харизматичен човек и идва да донесе своето обръщение за мир, където това е доста значимо. Със сигурност един различен доста значим аспект е единението сред християните, на което папата държи доста и с съображение. Това е идея, която има дълбоки корени във времето. Мисля, че неговото обръщение оставя диря, която да докара до от ден на ден общи детайли.
- За Вас персонално какво значи това посещаване?
- Аз имах достойнството да прочета пред папата и пред представителите на другите религии, които бяха на площада, част от молитва. За мен бе огромна страст опцията да вземам участие в събитие, което може да назовем екуменическо. Като практикуващ католик за мен беше изключително значимо, че можах да го направя в наличието на папата.
- Преминавайки от религиозна на историческа тематика, може би първият въпрос за 140-годишния празник на дипломатическите връзки сред България и Италия би трябвало да бъде по какъв начин съответно се поставят основите на формалните контакти сред двете страни?
- На 25 юли 1879 година италианското държавно управление публично афишира решението си да открие дипломатическата организация в София. Но има едно доста значимо събитие преди този момент. То е обвързвано с вицеконсула на Италия в София Вито Позитано, който през декември 1877 година успял да избави София от готвеното от османците опожаряване. Така че Вито Позитано е един тип мой предходник. Можем да кажем, че не би могло да има по-хубав метод за започването на връзките сред Италия и България. С протокол на общината в София от 28 май 1878 година Позитано е разгласен за почетен жител в символ на благодарност за спасяването на града. Но първият консулски сътрудник, който връчва акредитивните си писма в България, е Доменико Бруненги. След него до момента е имало още 35 ръководители на дипломатическите задачи на Италия в България.
- В българо-италианските връзки има много знаменателни събития. Знаят ли задоволително актуалните българи и италианци за тях и какво се прави по държавна и социална линия за запазване на общата ни историческата памет?
- По мотив 140-та годишнина от установяването на формалните ни връзки организираме исторически конгрес. Събрали сме и информация за една книга за италианските посланици в България. Събрали сме и доста исторически фотоси. Издирвали сме в архивите и фамилните албуми забавни изображения, които ни дават опция да покажем предишното. Замисляме доста начинания за да успеем да затвърдим историческата памет и да създадем достъпни за хората обстоятелствата за нашето общо минало.
– Ако погледнем към сегашното, за актуалните ни връзки се употребяват оценките „ динамичен разговор, изчерпателност на връзките, възходящо развиване “. Вас какво най-вече Ви впечатлява?
- Ние продължаваме да бъдем на второ място като сътрудник на България в търговията. Също и в културната област нашите връзки са доста живи и интензивни. Щастливо съвпадане е, че нашите два града Пловдив и Матера тази година са европейски столици на културата и притеглят по-голямо внимание. Така че предизвикването пред мен е да съумея да подкрепям тази живост в връзките, както и динамичността на тяхното развиване.
- Споменахте за комерсиалните ни връзки. Какво е ситуацията с вложенията и в другите браншове на стопанската система ?
- Италианското наличие в България се изразявя в огромен брой дребни и междинни предприятия, които съумяват да намерят доста положителни условия. Италианската стопанска система в действителност се крепи на дребните и междинните предприятия. С тази дарба съумяваме да устояваме дори и в по-трудни моменти, каквито бяха предишните години за пазара. Много е значимо да развиваме и да продължим да поддържаме тази наклонност. Мисля, че в тази връзка е доста значимо италианското групово присъединяване на startup и компании от ИКТ бранша в „ WEBIT Festival Europe 2019 “, който се организира в НДК време на почналия тазгодишен обичаен фестивал на италианската просвета в България. Това е фестивал на нововъведенията, на който италианските компании се показват с бъдещите трендове в новите технологии. Проявата е много огромна, бих споделил - на международно равнище. В Съединени американски щати този тип събития са доста чести. Идеята е да се съберат разнообразни представители, да се показват личните хрумвания и да се видят концепциите на другите участници, както и опциите за съдействие и партньорство.
- В културните връзки огромна роля играят Италианският културен институт и Италианският колеж. Какво Ви въодушевява в активността за развиването на културното другарство сред италианците и българите?
- Аз имам вяра доста в културната дипломация. Но и преди мен е имало много дейна активност от страна на Италианския културен институт и други културни институции в България. Аз просто ускори аспектите на връзките за разгласа на това, което вършим. Трябва да заобикаляме дадени събития и изложения да бъдат предопределени единствено за избрана аудитория. Те би трябвало да се отворени за необятен кръг хора. С огромно удоволоствие ще кажа, че напъните в тази посока бяха възнаградени. Например във Facebook разширихме кръга на почитателите и към този момент сме събрали 10 000 лайка.
- Туризмът е значима форма на другарство сред актуалните общества и нации. Развива ли се профилираният културен туризъм?
- Отново бих желал да направя връзка с първия въпрос за екуменическите послания на папата. Защото туризмът е един от главните фактори за поощряване на мира. Той дава опция на нации и хора да се опознаят по-задълбочено. Това естествено оказва помощ и да се преодолеят някои предубеждения. Може би в предишното българите са знаели повече за Италия в сравнение с италианците за България, само че в този момент от ден на ден италианци идват в София, а и българите откриват от ден на ден нови неща за Италия. Културният туризъм несъмненно ще способства за увеличение на туристическите потоци. Показателно в това отношение е направеното от Пулия за развиването на другите аспекти за привличане на от ден на ден туристи. Там ловко се употребяват и филмите, създадени за да провокират интереса на туристите.
– Наскоро бе маркирана 500-годишнината от гибелта на Леонардо да Винчи. Имаше ли събития в тази връзка и у нас?
- Да. Като приказваме за забавните неща, които сплотяват хората, би трябвало да споменем и отбелязването през тази година на 500 година от кончината на Леонардо да Винчи – талант, който принадлежи на света заради своите универсални научни разработки и изкуство. За да се знае повече за Леонардо, проведох персонално една галерия на ролкови банери, които към този момент са показани в Италианския колеж в Горна баня. Панелите илюстрират богато цялостната необятна активност на да Винчи и неговите нововъведения. А през днешния ден имаме огромна потребност от нововъведения. От края на юни изложбата ще може да бъде забелязана в Националната библиотека в София, по-късно ще бъде показана в Пловдив и в други градове на страната.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ