Д. Димитров: Хърватските условия за присъединяване на съседите към ЕС
Напоследък се следят опити за втълпяване на възприятие на виновност измежду българското общество във връзка с наложеното несъгласие към Република Северна Македония за началото на преговорния развой по присъединение към Европейски Съюз. Каквито и причини да се привеждат в интерес на лобирането за евроинтеграцията на РСМ, в това число непрекъснато тиражираната лъжа, че България не признава македонската еднаквост и език, българските ръководещи, политици, учени, общественици, публицисти и неправителствени деятели би трябвало да имат поради, че това е битка за опазване БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ на българите.
В документ, озаглавен Принос към отбраната на хърватските национални ползи в договарянията на Република Хърватия с Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия по отношение на присъединението им към Европейски Съюз “ Хърватската академия на науките и изкуствата приканва хърватското държавно управление да сложи условия пред трите страни – претенденти за участие в Европейски Съюз, като преди всичко е отбраната на правата на хърватите, които живеят там. Предлага се също блокиране на Сърбия, в случай че формален Белград не извърши 14 условия. На първо място това е отвод от „ великосръбската агитация ”, както и да бъде прекратено разпалването на неприязън към Хърватия и преследването на хърватски жители. Това разкри особено за БГНЕС въшнополитическият анализатор Детелин Димитров.
БГНЕС разгласява без съкращения цялостния текст на разбора на известния външнополитически наблюдаващ.
Хърватската академия на науките и изкуствата (HAZU) приканва хърватското държавно управление да блокира пътя на Сърбия към участие в Европейски Съюз, в случай че формалният Белград не извърши 14 условия, в това число отвод от „ мита “ за концентрационния лагер " Ясеновац " по време на Втората международна война (ВСВ).
Документът, озаглавен „ Принос към отбраната на хърватските национални ползи в договарянията на Република Хърватия с Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия по отношение на присъединението им към Европейски Съюз “ изброява изискванията, които тези три прилежащи страни би трябвало да изпълнят, съгласно вижданията на HAZU, с цел да получат единодушието и поддръжката на Хърватия по пътя им към участие в Европейски Съюз. Документът беше оповестен на 20 май и изпратен на хърватското държавно управление.
За да поддържа договарянията за присъединение със Сърбия, HAZU дефинира 14 условия, които съгласно Сръбската Академия на Науката и Изкуствата (САНУ) са много провокативни и обидни. В първия и най-съществен миг HAZU упорства Сърбия да се откаже от „ Велико сръбската агитация “, което допуска и „ отричане от мита за Ясеновац “ и отпадане на сериозното отношение към личността и делото на кардинал Алойзие Степинац.
Други условия включват признаването от страна на Сърбия, че е направила акт на експанзия против Хърватия по време на войните от 90-те години в някогашната Югославия, което допуска отплата за нанесените материални вреди и публично опрощение от Белград. Поставя се искане Сръбската православна черква (СПЦ) в Хърватия да придобие статут на „ държавна черква “ и нейният статут да бъде приравнен със степента на отбрана на религиозните права на хърватското малцинство в Сърбия. Сред другите условия е връщане на собствеността на всички прогонени по време на войните, взаимно признание на правата на сръбското и хърватското малцинство, признание на хърватския език като малцинствен език на „ всички равнища ” в Сърбия, признаването на „ хърватската етническа целокупност на малцинството Буневци ”, представянето на документи за хората, убити и изчезнали по време на войните през 90-те години, предаването на всички архиви и документи, свързани със събитията във Вуковар от войната от 90-те години и други
В отговор на настояванията на Хърватската академия на науките и изкуствата, изпълнителният комитет на Сръбската академия на науките и изкуствата (САНУ) декларира на 26 май, че „ членовете на САНУ са сюрпризирани от примитивния звук на Хърватската академия на науките и изкуствата и нейната ненавист, изразена към Черна гора и Сърбия. ”
„ Не се съмняваме, че интернационалната общественост ще се опълчи на тези условия, в това число от почитание към всички жертви на лагера на гибелта Ясеновац, по тази причина ние няма да отговорим на обвиняванията на тези, които нахално употребяват термина „ мит за Ясеновац “. Но е добре и потребно да знаем какво мислят те ”, приключва известието на САНУ.
Кой е прав, дано историята отсъди. Ето и цялостният текст на предложенията на HAZU към хърватското държавно управление по отношение на изискванията, които Хърватия би трябвало да сложи към съседите в процеса им на присъединение към Европейски Съюз:
ПРИНОС ЗА ЗАЩИТА НА ХЪРВАТСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ Пожарна охрана ВРЕМЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ С БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА, ЧЕРНА ГОРА И СЪРБИЯ ОТНОСНО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО ИМ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА
1. Демаркация в Малистонския залив (остров Вели и Мали Школ и Понта Клек); саниране на сметища в региона на Неум, нужда от модернизиране на канализационната инфраструктура (защита на Малистонския залив); нуждата от обезпечаване на филтриране на отпадъчните води преди вливането им в канала Млет, непрестанен мониторинг на заустванията; запазване на водите на река Неретва - попречване на притока на пластмаса и други материали в Малистонския залив, обезпечаване на най-благоприятен отток на водите на Неретва даже след осъществяването на плана Горни хоризонти; превъзмогване сегашната нестабилност на насипните товари в пристанище Плоче – фини частици въглищен прахуляк заплашват фауната в Малистонския залив.
2. Актуализиране на нуждата от съблюдаване на уговорките от подписаните съглашения и договорености – отбрана на правата на хърватите; действително, а освен декларативно право на гладко връщане и свободно предписание с имуществото на всички, които бяха принудени да изоставен домовете си по време на войната в някогашна Югославия; въпросът за границите - разликата сред декларативното и действителното осъществяване на задълженията; въпросът за конституционните права на хърватския народ в БиХ.
3. Разрешаване на най-голямото предизвикателство в БиХ, пред което сега са изправени хърватите, посредством две непримирими политики – сръбската сецесионистка и бошняшката унитаристка. Въпреки че хърватите са по-малобройни в многонационалната общественост, това не значи, че имат по-малко права. На референдума през 1992 година те гласоподаваха за БиХ като страна на равноправни нации. БиХ би трябвало непременно да престане наложително да натрапва на хърватите общественост, която потъпква техните съществени човешки и групови права. Трябва да им бъдат обезпечени съвременни механизми за отбрана на жизненоважни ползи и непременно изборът на хърватския член на председателството на БиХ и изборът на членове в Камарата на представителите и Камарата на народите, както и в Парламентарната асамблея на БиХ и Парламента на Федерация БиХ. Без това, като жители, те са принудени да напущат своите домове, които от епохи населяват в историческия хърватски етнически регион.
4. Да бъде приета същинската и освободителна роля на Хърватия и хърватите в основаването и отбраната на страната БиХ от сръбска експанзия и да бъдат спрени подправените обвинявания към хърватите в Международния съд на Организация на обединените нации за военни закононарушения в някогашната Югославия; да бъде обезпечено равноправието на хърватския народ, т.е. основаването на трети ентитет и осъществяване на всички права, произлизащи от него; неотложно гарантиране равнопоставеността на хърватския език и свободата на деяние на хърватските медии и културни институции.
5. Осигуряване на отбрана на Адриатическо море и крайбрежната зона; Коридор Vc: Плоче - Мостар - Сараево - Осиек - хърватско-унгарска граница (удължение на коридора Адриатика - Дунав) и Адриатическо-Йонийско направление; енергетиката, изменението на климата и опазването на околната среда, както и използването на намаляване на изменението на климата и ограничения в региона на околната среда и устойчивото развиване.
6. Да бъде обърнато внимание на рекомендациите от Глазгоу по отношение на изследването и добива на въглеводороди, изключително в евентуалните залежи в долините на Ливно и Неретва, където живеят най-вече хървати; казусът със замърсяването на околната среда заради потреблението на въглища в доста топлоелектрически централи, изключително Топлоелектрическа централа Тузла, Топлоелектрическа централа Какань, Топлоелектрическа централа Гацко и Топлоелектрическа централа Углевик (общ потенциал 1752 MW и годишно общо ползване на въглища към 5 х 106 тона).
7. Намаляване на негативното влияние на водноелектрическите централи с общ потенциал към 260 MW върху опазването на околната среда - Водноелектрическа централа Фоча, Водноелектрическа централа Бук Биела, Водноелектрическа централа Викоч, Водноелектрическа централа Паунци, Водноелектрическа централа Сутьеска, Водноелектрическа централа Мърсово, Водноелектрическа централа на река Дрина (в развой на изграждане), които слагат под въпрос устойчивостта на водните течения към Водноелектрическа централа Дубровник, басейна на река Неретва и Водноелектрическа централа Чаплина на Неретва.
ЧЕРНА ГОРА
1. Да бъдат предоставени обезпечени мандати за хърватите в Народното събрание на Черна гора; поддръжка за предлагането за взаимно номиниране в ЮНЕСКО на Бокельска морнарица Котор за нематериално културно завещание на Черна гора и хърватския народ, в поддръжка на заключенията на научната конференция „ Идентичност на хърватите в Которския залив “, която се организира през май 2021 година в Загреб.
2. Да бъде дефинитивно демаркирана сухопътната граница (остров Ластавица с крепостта Мамула) и по-специално демаркацията в морето според Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право и след оповестяването на изключителната икономическа зона на Република Хърватия; Черна гора би трябвало да вкара цялостно и отговорно ръководство на пластмасовите и други боклуци, за съкращаване на забележителното количество, което доближава до южните хърватски острови; въздържането на Черна гора от изследването и вероятната употреба на въглеводороди в по-дълбоката част на шелфа на Южна Адриатика.
3. Актуализиране на нуждата от съблюдаване на уговорките, поети според подписаните съглашения и договорености – отбрана на правата на хърватското малцинство; действително, а освен декларативно право на гладко връщане и свободно предписание с имуществото на всички, които са били принудени да изоставен домовете си по време на войната в някогашната Югославия; въпросът за границите - разликата сред декларативно и действително осъществяване на отговорностите.
4. Да бъдат изплатени вредите, породени от експанзията (на Съюзна Република Югославия, в която влизаше и Черна гора) против Хърватия, изключително върху културното завещание и бъдат върнати откраднатите културни ценности; да бъде поискана от страна на черногорските управляващи амнистия от Хърватия за осъществените военни престъпления; да се спре с присвояватета на хърватското културно завещание, изключително литературното; да се обезпечи взаимност на присъединяване в държавните институции на хърватите, т.е. даване на независимост за политическо и културно образуване и деяние на равнището, еквивалентно на това, което Република Хърватия дава на нейните малцинства.
5. В Адриатическо море би трябвало да бъде открит общ и взаимно допустим модел на екологични подводни проучвания в сходство с рекомендациите от Глазгоу и взаимно задоволително продължение на вероятното безвредно произвеждане - някои опити в съдействие в предишното и въздействието на Република Хърватия могат да бъдат важни; да се обърне внимание на замърсяването на Адриатическо море с разнообразни боклуци, пластмаси, канализационни води и други, като се има поради, че всички тези примеси се популяризират от морските течения от юг на север и идват в хърватското адриатическо крайбрежие; понижаване на отрицателното влияние върху околната среда на Топлоелектрическа централа Плевля с мощ 210 MW.
СЪРБИЯ
1. Да бъде прекратено разпалването на неприязън към Хърватия и преследването на хърватски жители, а Сърбия да се откаже от великосръбската агитация (въпросът за буневците, езикът, митът за Ясеновац, отношението към блажения Алойзие Степинац и др.).
2. Ново демаркиране границата по река Дунав – в процеса на мирна реинтеграция, границата сред Република Хърватия и Република Сърбия е била погрешно избрана, а до тогава постоянно е била определяна от средата на естествения поток на река Дунав; Актуализация и незабавното връщане към хърватската кадастрална територия и под суверенитета на хърватската страна на Шаренградска пъкъла (в региона на този остров на Дунав се намират извънредно скъпи и редки агроекосистеми и екосистеми от влажни зони с извънредно биоразнообразие, в това число и частни селскостопански земи на хърватски граждани).
3. Актуализиране на нуждата от съблюдаване на отговорностите по подписаните съглашения и договорености - отбрана на взаимните права на хърватското малцинство, обезпечаване на свободна политическа и културна организация на хърватите и дейности на равнище, еквивалентно на това, предоставено от Република Хърватия на сръбското малцинство с паритет във финансовите действия.
4. Реалното, а освен декларативното право на гладко връщане и свободно предписание с имуществото на всички, които са били принудени да изоставен домовете си по време на войната в някогашната Югославия; въпросът за границите - разликата сред декларативно и действително осъществяване на отговорностите.
5. Необходимостта от дефиниране на статута на Сръбската православна черква в Република Хърватия: православните църкви са държавни църкви, тъй че статутът на Сръбската православна черква не може да бъде идентичен в Сърбия и Хърватия, където църквата може да има цялостна независимост в реализирането само на религиозни действия, и този статут би трябвало да бъде взаимен на равнището на даване на религиозни права на хърватското малцинство в Сърбия. В Хърватия би трябвало да се заобикаля активността на Сръбската православна черква, която може да се отъждестви с воденето на политическа активност.
6. Да бъдат предоставени данните от архиви, взети след Втората международна война (връщане на архивите на Независимата страна Хърватия, архивите на Югославската Народна Армия за подавянето на протести, за наказателните лагери, за хърватската пролет и др.) и всичко обвързвано с историята на хърватите в Хърватия и отвън нея.
7. Да бъде върната документите, взета от болничното заведение във Вуковар.
8. Да се оповестят всички места на екзекуция на хървати по време на експанзията против Хърватия и имената на убитите, като в същото време се даде опция за тяхното почтено заравяне.
9. Да се упорства за даване на данни за всички арестувани и изчезнали хърватски бойци и цивилни лица, арестувани в сръбски лагери, с подобаващи позволения за алегорично маркиране на местата на такива злочинства в цяла Сърбия.
10. Да бъде приета хърватска етническа общественост на буневците в сходство с Изявлението на Комитета за хърватски общоприет език към Хърватската академия на науките и изкуствата по отношение на така наречен „ Буневашки език “ от 8 март 2021 година Да се потърси отвод от оповестяването на буневашкия акцент на хърватите за формален в Суботица, тъй като може да се схваща като част от политическия проект за раздробяване на идентичността на хърватската общественост на буневците във Войводина, т.е. като угнетяване на хърватската национална еднаквост Буневац.
11.На всички равнища в Сърбия, обществено и недвусмислено да бъде приет хърватския език като обособен и самостоятелен общоприет език, един от формалните езици на Европейския съюз в сходство с Декларацията на Комитета по хърватски общоприет език на Хърватската академия на науките и изкуствата от 11 октомври 2021 година В Сърбия, хърватският език подправено се показва като сръбски език, който е именуван единствено с хърватско име.
12. Отказ от присвояването на историческите достижения на културата от хърватска територия и хърватско литературно завещание, в това число по-старата хърватска литература (особено Дубровник), от културни и други институции на Република Сърбия.
13. Сърбия да признае експанзията против Хърватия, основно посредством възнаграждение на вредите, нанесени по време на войната против Хърватия, изключително върху културното завещание, с връщането на откраднатите културни полезности, като морално и материално опрощение към хърватите за осъществените по отношение на тях закононарушения.
14. Да бъдат посочени на Сърбия осъществяване на рекомендациите от Глазгоу за екологията, включително при производството на литий, причиняващо замърсяване на околната среда. Сърбия има повече от 10% от международните ресурси от литий и има намерение да го добива, като построи и фабрики за електрически акумулатори. Екологичните проблеми към Топлоелектрическа централа Колубара, би трябвало да бъдат също решени.
В умозаключение:
Напоследък се следят опити за втълпяване на възприятие на виновност измежду българското общество във връзка с наложеното несъгласие към Република Северна Македония за началото на преговорния развой по присъединение към Европейски Съюз. Каквито и причини да се привеждат в интерес на лобирането за евроинтеграцията на РСМ, в това число непрекъснато тиражираната лъжа, че България не признава македонската еднаквост и език, българските ръководещи, политици, учени, общественици, публицисти и неправителствени деятели би трябвало да имат поради, че това е битка за опазване БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ на българите. Прощаваме на всички съседи, които унищожиха, прогониха или асимилираха огромна част от българите в българските землища, останали след войните от 20 век на техните територии, само че в името на съществуването на самата България, не може да позволим това да се случва и пред очите ни.
Обичаме нашите братя и сестри от Република Северна Македония, само че имаме дълг към България и българския народ! Поклон пред родолюбците! /БГНЕС
---------
Детелин Димитров, външнополитически наблюдател
В документ, озаглавен Принос към отбраната на хърватските национални ползи в договарянията на Република Хърватия с Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия по отношение на присъединението им към Европейски Съюз “ Хърватската академия на науките и изкуствата приканва хърватското държавно управление да сложи условия пред трите страни – претенденти за участие в Европейски Съюз, като преди всичко е отбраната на правата на хърватите, които живеят там. Предлага се също блокиране на Сърбия, в случай че формален Белград не извърши 14 условия. На първо място това е отвод от „ великосръбската агитация ”, както и да бъде прекратено разпалването на неприязън към Хърватия и преследването на хърватски жители. Това разкри особено за БГНЕС въшнополитическият анализатор Детелин Димитров.
БГНЕС разгласява без съкращения цялостния текст на разбора на известния външнополитически наблюдаващ.
Хърватската академия на науките и изкуствата (HAZU) приканва хърватското държавно управление да блокира пътя на Сърбия към участие в Европейски Съюз, в случай че формалният Белград не извърши 14 условия, в това число отвод от „ мита “ за концентрационния лагер " Ясеновац " по време на Втората международна война (ВСВ).
Документът, озаглавен „ Принос към отбраната на хърватските национални ползи в договарянията на Република Хърватия с Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия по отношение на присъединението им към Европейски Съюз “ изброява изискванията, които тези три прилежащи страни би трябвало да изпълнят, съгласно вижданията на HAZU, с цел да получат единодушието и поддръжката на Хърватия по пътя им към участие в Европейски Съюз. Документът беше оповестен на 20 май и изпратен на хърватското държавно управление.
За да поддържа договарянията за присъединение със Сърбия, HAZU дефинира 14 условия, които съгласно Сръбската Академия на Науката и Изкуствата (САНУ) са много провокативни и обидни. В първия и най-съществен миг HAZU упорства Сърбия да се откаже от „ Велико сръбската агитация “, което допуска и „ отричане от мита за Ясеновац “ и отпадане на сериозното отношение към личността и делото на кардинал Алойзие Степинац.
Други условия включват признаването от страна на Сърбия, че е направила акт на експанзия против Хърватия по време на войните от 90-те години в някогашната Югославия, което допуска отплата за нанесените материални вреди и публично опрощение от Белград. Поставя се искане Сръбската православна черква (СПЦ) в Хърватия да придобие статут на „ държавна черква “ и нейният статут да бъде приравнен със степента на отбрана на религиозните права на хърватското малцинство в Сърбия. Сред другите условия е връщане на собствеността на всички прогонени по време на войните, взаимно признание на правата на сръбското и хърватското малцинство, признание на хърватския език като малцинствен език на „ всички равнища ” в Сърбия, признаването на „ хърватската етническа целокупност на малцинството Буневци ”, представянето на документи за хората, убити и изчезнали по време на войните през 90-те години, предаването на всички архиви и документи, свързани със събитията във Вуковар от войната от 90-те години и други
В отговор на настояванията на Хърватската академия на науките и изкуствата, изпълнителният комитет на Сръбската академия на науките и изкуствата (САНУ) декларира на 26 май, че „ членовете на САНУ са сюрпризирани от примитивния звук на Хърватската академия на науките и изкуствата и нейната ненавист, изразена към Черна гора и Сърбия. ”
„ Не се съмняваме, че интернационалната общественост ще се опълчи на тези условия, в това число от почитание към всички жертви на лагера на гибелта Ясеновац, по тази причина ние няма да отговорим на обвиняванията на тези, които нахално употребяват термина „ мит за Ясеновац “. Но е добре и потребно да знаем какво мислят те ”, приключва известието на САНУ.
Кой е прав, дано историята отсъди. Ето и цялостният текст на предложенията на HAZU към хърватското държавно управление по отношение на изискванията, които Хърватия би трябвало да сложи към съседите в процеса им на присъединение към Европейски Съюз:
ПРИНОС ЗА ЗАЩИТА НА ХЪРВАТСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ Пожарна охрана ВРЕМЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ С БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА, ЧЕРНА ГОРА И СЪРБИЯ ОТНОСНО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО ИМ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА
1. Демаркация в Малистонския залив (остров Вели и Мали Школ и Понта Клек); саниране на сметища в региона на Неум, нужда от модернизиране на канализационната инфраструктура (защита на Малистонския залив); нуждата от обезпечаване на филтриране на отпадъчните води преди вливането им в канала Млет, непрестанен мониторинг на заустванията; запазване на водите на река Неретва - попречване на притока на пластмаса и други материали в Малистонския залив, обезпечаване на най-благоприятен отток на водите на Неретва даже след осъществяването на плана Горни хоризонти; превъзмогване сегашната нестабилност на насипните товари в пристанище Плоче – фини частици въглищен прахуляк заплашват фауната в Малистонския залив.
2. Актуализиране на нуждата от съблюдаване на уговорките от подписаните съглашения и договорености – отбрана на правата на хърватите; действително, а освен декларативно право на гладко връщане и свободно предписание с имуществото на всички, които бяха принудени да изоставен домовете си по време на войната в някогашна Югославия; въпросът за границите - разликата сред декларативното и действителното осъществяване на задълженията; въпросът за конституционните права на хърватския народ в БиХ.
3. Разрешаване на най-голямото предизвикателство в БиХ, пред което сега са изправени хърватите, посредством две непримирими политики – сръбската сецесионистка и бошняшката унитаристка. Въпреки че хърватите са по-малобройни в многонационалната общественост, това не значи, че имат по-малко права. На референдума през 1992 година те гласоподаваха за БиХ като страна на равноправни нации. БиХ би трябвало непременно да престане наложително да натрапва на хърватите общественост, която потъпква техните съществени човешки и групови права. Трябва да им бъдат обезпечени съвременни механизми за отбрана на жизненоважни ползи и непременно изборът на хърватския член на председателството на БиХ и изборът на членове в Камарата на представителите и Камарата на народите, както и в Парламентарната асамблея на БиХ и Парламента на Федерация БиХ. Без това, като жители, те са принудени да напущат своите домове, които от епохи населяват в историческия хърватски етнически регион.
4. Да бъде приета същинската и освободителна роля на Хърватия и хърватите в основаването и отбраната на страната БиХ от сръбска експанзия и да бъдат спрени подправените обвинявания към хърватите в Международния съд на Организация на обединените нации за военни закононарушения в някогашната Югославия; да бъде обезпечено равноправието на хърватския народ, т.е. основаването на трети ентитет и осъществяване на всички права, произлизащи от него; неотложно гарантиране равнопоставеността на хърватския език и свободата на деяние на хърватските медии и културни институции.
5. Осигуряване на отбрана на Адриатическо море и крайбрежната зона; Коридор Vc: Плоче - Мостар - Сараево - Осиек - хърватско-унгарска граница (удължение на коридора Адриатика - Дунав) и Адриатическо-Йонийско направление; енергетиката, изменението на климата и опазването на околната среда, както и използването на намаляване на изменението на климата и ограничения в региона на околната среда и устойчивото развиване.
6. Да бъде обърнато внимание на рекомендациите от Глазгоу по отношение на изследването и добива на въглеводороди, изключително в евентуалните залежи в долините на Ливно и Неретва, където живеят най-вече хървати; казусът със замърсяването на околната среда заради потреблението на въглища в доста топлоелектрически централи, изключително Топлоелектрическа централа Тузла, Топлоелектрическа централа Какань, Топлоелектрическа централа Гацко и Топлоелектрическа централа Углевик (общ потенциал 1752 MW и годишно общо ползване на въглища към 5 х 106 тона).
7. Намаляване на негативното влияние на водноелектрическите централи с общ потенциал към 260 MW върху опазването на околната среда - Водноелектрическа централа Фоча, Водноелектрическа централа Бук Биела, Водноелектрическа централа Викоч, Водноелектрическа централа Паунци, Водноелектрическа централа Сутьеска, Водноелектрическа централа Мърсово, Водноелектрическа централа на река Дрина (в развой на изграждане), които слагат под въпрос устойчивостта на водните течения към Водноелектрическа централа Дубровник, басейна на река Неретва и Водноелектрическа централа Чаплина на Неретва.
ЧЕРНА ГОРА
1. Да бъдат предоставени обезпечени мандати за хърватите в Народното събрание на Черна гора; поддръжка за предлагането за взаимно номиниране в ЮНЕСКО на Бокельска морнарица Котор за нематериално културно завещание на Черна гора и хърватския народ, в поддръжка на заключенията на научната конференция „ Идентичност на хърватите в Которския залив “, която се организира през май 2021 година в Загреб.
2. Да бъде дефинитивно демаркирана сухопътната граница (остров Ластавица с крепостта Мамула) и по-специално демаркацията в морето според Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право и след оповестяването на изключителната икономическа зона на Република Хърватия; Черна гора би трябвало да вкара цялостно и отговорно ръководство на пластмасовите и други боклуци, за съкращаване на забележителното количество, което доближава до южните хърватски острови; въздържането на Черна гора от изследването и вероятната употреба на въглеводороди в по-дълбоката част на шелфа на Южна Адриатика.
3. Актуализиране на нуждата от съблюдаване на уговорките, поети според подписаните съглашения и договорености – отбрана на правата на хърватското малцинство; действително, а освен декларативно право на гладко връщане и свободно предписание с имуществото на всички, които са били принудени да изоставен домовете си по време на войната в някогашната Югославия; въпросът за границите - разликата сред декларативно и действително осъществяване на отговорностите.
4. Да бъдат изплатени вредите, породени от експанзията (на Съюзна Република Югославия, в която влизаше и Черна гора) против Хърватия, изключително върху културното завещание и бъдат върнати откраднатите културни ценности; да бъде поискана от страна на черногорските управляващи амнистия от Хърватия за осъществените военни престъпления; да се спре с присвояватета на хърватското културно завещание, изключително литературното; да се обезпечи взаимност на присъединяване в държавните институции на хърватите, т.е. даване на независимост за политическо и културно образуване и деяние на равнището, еквивалентно на това, което Република Хърватия дава на нейните малцинства.
5. В Адриатическо море би трябвало да бъде открит общ и взаимно допустим модел на екологични подводни проучвания в сходство с рекомендациите от Глазгоу и взаимно задоволително продължение на вероятното безвредно произвеждане - някои опити в съдействие в предишното и въздействието на Република Хърватия могат да бъдат важни; да се обърне внимание на замърсяването на Адриатическо море с разнообразни боклуци, пластмаси, канализационни води и други, като се има поради, че всички тези примеси се популяризират от морските течения от юг на север и идват в хърватското адриатическо крайбрежие; понижаване на отрицателното влияние върху околната среда на Топлоелектрическа централа Плевля с мощ 210 MW.
СЪРБИЯ
1. Да бъде прекратено разпалването на неприязън към Хърватия и преследването на хърватски жители, а Сърбия да се откаже от великосръбската агитация (въпросът за буневците, езикът, митът за Ясеновац, отношението към блажения Алойзие Степинац и др.).
2. Ново демаркиране границата по река Дунав – в процеса на мирна реинтеграция, границата сред Република Хърватия и Република Сърбия е била погрешно избрана, а до тогава постоянно е била определяна от средата на естествения поток на река Дунав; Актуализация и незабавното връщане към хърватската кадастрална територия и под суверенитета на хърватската страна на Шаренградска пъкъла (в региона на този остров на Дунав се намират извънредно скъпи и редки агроекосистеми и екосистеми от влажни зони с извънредно биоразнообразие, в това число и частни селскостопански земи на хърватски граждани).
3. Актуализиране на нуждата от съблюдаване на отговорностите по подписаните съглашения и договорености - отбрана на взаимните права на хърватското малцинство, обезпечаване на свободна политическа и културна организация на хърватите и дейности на равнище, еквивалентно на това, предоставено от Република Хърватия на сръбското малцинство с паритет във финансовите действия.
4. Реалното, а освен декларативното право на гладко връщане и свободно предписание с имуществото на всички, които са били принудени да изоставен домовете си по време на войната в някогашната Югославия; въпросът за границите - разликата сред декларативно и действително осъществяване на отговорностите.
5. Необходимостта от дефиниране на статута на Сръбската православна черква в Република Хърватия: православните църкви са държавни църкви, тъй че статутът на Сръбската православна черква не може да бъде идентичен в Сърбия и Хърватия, където църквата може да има цялостна независимост в реализирането само на религиозни действия, и този статут би трябвало да бъде взаимен на равнището на даване на религиозни права на хърватското малцинство в Сърбия. В Хърватия би трябвало да се заобикаля активността на Сръбската православна черква, която може да се отъждестви с воденето на политическа активност.
6. Да бъдат предоставени данните от архиви, взети след Втората международна война (връщане на архивите на Независимата страна Хърватия, архивите на Югославската Народна Армия за подавянето на протести, за наказателните лагери, за хърватската пролет и др.) и всичко обвързвано с историята на хърватите в Хърватия и отвън нея.
7. Да бъде върната документите, взета от болничното заведение във Вуковар.
8. Да се оповестят всички места на екзекуция на хървати по време на експанзията против Хърватия и имената на убитите, като в същото време се даде опция за тяхното почтено заравяне.
9. Да се упорства за даване на данни за всички арестувани и изчезнали хърватски бойци и цивилни лица, арестувани в сръбски лагери, с подобаващи позволения за алегорично маркиране на местата на такива злочинства в цяла Сърбия.
10. Да бъде приета хърватска етническа общественост на буневците в сходство с Изявлението на Комитета за хърватски общоприет език към Хърватската академия на науките и изкуствата по отношение на така наречен „ Буневашки език “ от 8 март 2021 година Да се потърси отвод от оповестяването на буневашкия акцент на хърватите за формален в Суботица, тъй като може да се схваща като част от политическия проект за раздробяване на идентичността на хърватската общественост на буневците във Войводина, т.е. като угнетяване на хърватската национална еднаквост Буневац.
11.На всички равнища в Сърбия, обществено и недвусмислено да бъде приет хърватския език като обособен и самостоятелен общоприет език, един от формалните езици на Европейския съюз в сходство с Декларацията на Комитета по хърватски общоприет език на Хърватската академия на науките и изкуствата от 11 октомври 2021 година В Сърбия, хърватският език подправено се показва като сръбски език, който е именуван единствено с хърватско име.
12. Отказ от присвояването на историческите достижения на културата от хърватска територия и хърватско литературно завещание, в това число по-старата хърватска литература (особено Дубровник), от културни и други институции на Република Сърбия.
13. Сърбия да признае експанзията против Хърватия, основно посредством възнаграждение на вредите, нанесени по време на войната против Хърватия, изключително върху културното завещание, с връщането на откраднатите културни полезности, като морално и материално опрощение към хърватите за осъществените по отношение на тях закононарушения.
14. Да бъдат посочени на Сърбия осъществяване на рекомендациите от Глазгоу за екологията, включително при производството на литий, причиняващо замърсяване на околната среда. Сърбия има повече от 10% от международните ресурси от литий и има намерение да го добива, като построи и фабрики за електрически акумулатори. Екологичните проблеми към Топлоелектрическа централа Колубара, би трябвало да бъдат също решени.
В умозаключение:
Напоследък се следят опити за втълпяване на възприятие на виновност измежду българското общество във връзка с наложеното несъгласие към Република Северна Македония за началото на преговорния развой по присъединение към Европейски Съюз. Каквито и причини да се привеждат в интерес на лобирането за евроинтеграцията на РСМ, в това число непрекъснато тиражираната лъжа, че България не признава македонската еднаквост и език, българските ръководещи, политици, учени, общественици, публицисти и неправителствени деятели би трябвало да имат поради, че това е битка за опазване БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ на българите. Прощаваме на всички съседи, които унищожиха, прогониха или асимилираха огромна част от българите в българските землища, останали след войните от 20 век на техните територии, само че в името на съществуването на самата България, не може да позволим това да се случва и пред очите ни.
Обичаме нашите братя и сестри от Република Северна Македония, само че имаме дълг към България и българския народ! Поклон пред родолюбците! /БГНЕС
---------
Детелин Димитров, външнополитически наблюдател
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ