Паметник на жертвите на държавния произвол |
Напоследък общественото пространство е залято с информации за злоупотребите с власт на до неотдавна управлявалите в продължение на повече от десетилетие „ жители за европейско развиване на България ” и техните сътрудници във властта. Бял свят виждат най-много сведения за обири на големи публични средства. Тези данни няма по какъв начин да не изплашен жителите и да не провокират възмущението им. В общественото пространство се приказва – въпреки и не толкоз гръмогласно – и за различен тип провинения на някогашната власт: преследването на неуместни лица, оказали опозиция против противозаконните ù дейности. Този тип тормоз е не по-малко заслужен за наказание от директното материално облагодетелстване на властимащите и доближените до тях. За жал притискането и преследването на съперниците не е изобретение на до неотдавна управлявалите. Подлагането на репресии на представители на голям брой политически сили от страна на техните врагове, е много жилава „ традиция ”, която съпътства съвсем непрестанно политическия живот на съвременна България. Срамната процедура за потребление инструментите на властта за угнетяване на инакомислещите и смазване на всяка опозиция против диктата на мощните на деня, е една от главните аргументи за сериозно ниските равнища на доверие към държавната власт у нас, проявявано от популацията през съвсем целия следосвобожденски интервал. Смятам, че е пристигнало време на това позорно събитие да се постави край. Затова и си разрешавам да направя тук предложение за символното му опълчване, с вярата за неговото следващо действително премахване от нашия взаимен живот.
Предложението не е ново и под разнообразни форми е правено през годините след началото на демократичните промени в нашата страна. Става дума за отдаване респект и запазване паметта на дръзналите да се опълчат против формалната власт посредством създаване в центъра на столицата ни на паметник на жертвите от държавния произвол. Пострадалите от облеченото в „ законна ” форма институционално гонене са многочислени. Почти всички режими в модерната ни история са се саморазправяли грубо с посмелите да се възпротивят против своеволията им. Жестокото гонене на съперниците и съсипването на техните и на околните им ориси обаче не трябва да бъде забравяно. Днешните български жители следва да си спомняме с почитание и благодарност за тези наши сънародници, защото с образеца си те са съхранили за идните генерации непримирия дух на опозиция срещу безобразията на властта. Същевременно е добре да помним и насилниците на кръвните си братя и сестри, за не допуснем появяването на техни почитатели, подготвени да унижават и накърняват човешкото достолепие на днешните и бъдещите генерации българи. Създаването и слагането на видно място на сходен незабравим знак за делото на родните мъченици за правдата ще бъде и образно предизвестие към склонните още веднъж да потъпчат главните човешки права.
Правя това предложение неслучайно в актуалната предизборна обстановка, в която пристрастеностите са нажежени, а партийното опълчването е в кулминационната си точка. Смятам, че таман в този миг на яростни конфликти за преодоляване на политическата власт, е значимо да помислим за бъдещото си взаимно битие, уповавам се неизпълнено с ненавист и принуждение. Отварянето на спор за създаване на визирания монумент, таман когато борбата за държавната власт е в своя разцвет, би било израз на помъдряване на българските жители и подготвеност за взаимни дейности в името на общочовешките полезности и идеали (свобода, справедливост).Подкрепата за този план от страна на водещите политически сили би било индикативен акт за готовността им да се ангажират с отвод от потребление отсега нататък на държавната власт за разпра със своите съперници.
Евентуалната реализация на предлагания план би способствала за реализиране на няколко съответни благородни цели: 1) търсене на сведения и запазване на паметта за делото на хората, показали кураж да се възправят против всесилните властници; 2) отдаване на респект на тяхната всеотдайност в името на общото благо; 3) увековечаване на образецът им и проява на почитание към тяхната безконечна идея – да се търси отговорност на властниците за безобразията им и недопускане на такива занапред; 4) търсене на амнистия от наследниците на показалите гражданска героизъм наши сънародници; 5) смирение пред своите и непознатите жертви, отдали живота си в името на свободата и справедливия обществен ред на родината; 6) отвод от възмездие, само че не и от търсене на отговорност от отговорните за насаждането на ненавист сред сънародниците; 7) поощряване на съпротивата и образуване на непоносимост към беззаконието у днешните и бъдещите генерации българи.
Същевременно построяването на сходен монумент би било знак, че днешните български жители са задоволително зрели, с цел да пристъпят към национално помиряване към хуманистичните правила, в името на които техните предходници са понесли премеждия и нерядко са изгубили живота си. Подобно помиряване би имало и по-дълбока последица – подсилване на раздраната социална тъкан и превъзмогване на недоверието на всеки към всеки, което трови днешния ни обществен живот. То би построило убеденост, че съществува основа за идейно съгласие и единство към взаимно основани и осъществени инициативи в името на общото богатство.
След няколко дни ще се проведат следващите демократични избори за нов парламент в нашата страна. Каквито и да са резултатите от тях, пред новото ръководство на страната като съществена задача ще застане преизграждането на страната върху правилото за служене на жителите, а не на този за изразходване на богатствата от заемането на високи властови позиции. Ако бъдещото ръководство се заеме с преосноваване на прогнилите от безнравственост държавни институции върху идеала за честното служене на публичния интерес, то може да стартира тази си активност с един алегоричен акт – да оглави процеса по основаване на монумент на жертвите от държавния произвол.
Добрин Тодоров, учител по философия
Предложението не е ново и под разнообразни форми е правено през годините след началото на демократичните промени в нашата страна. Става дума за отдаване респект и запазване паметта на дръзналите да се опълчат против формалната власт посредством създаване в центъра на столицата ни на паметник на жертвите от държавния произвол. Пострадалите от облеченото в „ законна ” форма институционално гонене са многочислени. Почти всички режими в модерната ни история са се саморазправяли грубо с посмелите да се възпротивят против своеволията им. Жестокото гонене на съперниците и съсипването на техните и на околните им ориси обаче не трябва да бъде забравяно. Днешните български жители следва да си спомняме с почитание и благодарност за тези наши сънародници, защото с образеца си те са съхранили за идните генерации непримирия дух на опозиция срещу безобразията на властта. Същевременно е добре да помним и насилниците на кръвните си братя и сестри, за не допуснем появяването на техни почитатели, подготвени да унижават и накърняват човешкото достолепие на днешните и бъдещите генерации българи. Създаването и слагането на видно място на сходен незабравим знак за делото на родните мъченици за правдата ще бъде и образно предизвестие към склонните още веднъж да потъпчат главните човешки права.
Правя това предложение неслучайно в актуалната предизборна обстановка, в която пристрастеностите са нажежени, а партийното опълчването е в кулминационната си точка. Смятам, че таман в този миг на яростни конфликти за преодоляване на политическата власт, е значимо да помислим за бъдещото си взаимно битие, уповавам се неизпълнено с ненавист и принуждение. Отварянето на спор за създаване на визирания монумент, таман когато борбата за държавната власт е в своя разцвет, би било израз на помъдряване на българските жители и подготвеност за взаимни дейности в името на общочовешките полезности и идеали (свобода, справедливост).Подкрепата за този план от страна на водещите политически сили би било индикативен акт за готовността им да се ангажират с отвод от потребление отсега нататък на държавната власт за разпра със своите съперници.
Евентуалната реализация на предлагания план би способствала за реализиране на няколко съответни благородни цели: 1) търсене на сведения и запазване на паметта за делото на хората, показали кураж да се възправят против всесилните властници; 2) отдаване на респект на тяхната всеотдайност в името на общото благо; 3) увековечаване на образецът им и проява на почитание към тяхната безконечна идея – да се търси отговорност на властниците за безобразията им и недопускане на такива занапред; 4) търсене на амнистия от наследниците на показалите гражданска героизъм наши сънародници; 5) смирение пред своите и непознатите жертви, отдали живота си в името на свободата и справедливия обществен ред на родината; 6) отвод от възмездие, само че не и от търсене на отговорност от отговорните за насаждането на ненавист сред сънародниците; 7) поощряване на съпротивата и образуване на непоносимост към беззаконието у днешните и бъдещите генерации българи.
Същевременно построяването на сходен монумент би било знак, че днешните български жители са задоволително зрели, с цел да пристъпят към национално помиряване към хуманистичните правила, в името на които техните предходници са понесли премеждия и нерядко са изгубили живота си. Подобно помиряване би имало и по-дълбока последица – подсилване на раздраната социална тъкан и превъзмогване на недоверието на всеки към всеки, което трови днешния ни обществен живот. То би построило убеденост, че съществува основа за идейно съгласие и единство към взаимно основани и осъществени инициативи в името на общото богатство.
След няколко дни ще се проведат следващите демократични избори за нов парламент в нашата страна. Каквито и да са резултатите от тях, пред новото ръководство на страната като съществена задача ще застане преизграждането на страната върху правилото за служене на жителите, а не на този за изразходване на богатствата от заемането на високи властови позиции. Ако бъдещото ръководство се заеме с преосноваване на прогнилите от безнравственост държавни институции върху идеала за честното служене на публичния интерес, то може да стартира тази си активност с един алегоричен акт – да оглави процеса по основаване на монумент на жертвите от държавния произвол.
Добрин Тодоров, учител по философия
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ