Нападението на Русия над Украйна заварва Наталия в родния ѝ

Мъжът ми разказва ужасяващи неща за фронта в Украйна

Нападението на Русия над Украйна заварва Наталия в родния ѝ град Кривой Рог в Днепропетровска област. Съпругът ѝ по това време е на 56 години, водач на камион. Когато стартира войната той се намира в Полша. " Дойде си веднага, въпреки че можеше да остане там. Дойде си, тъй като знаеше, че освен ние, неговото семейство, само че и родината ни ще имаме потребност от отбрана. "

Наталия ми демонстрира фотография на брачна половинка ѝ - едър мъж с огромна бяла брада, двете му колена са увити с медицински превръзки. Едната е напоена с кръв. " Той в този момент е на фронтовата линия при Бахмут. Преди две седмици го раниха - руски танк стреля против колата, в която са били на фронта. Оцелял единствено той и негов другар. Всички останали 10 индивида са мъртви. "

" Много от младите не устоят. Едно момче полудя. "

Наталия бяга в България при започване на март 2022 година, само че през месец май 2023 се връща в Украйна, с цел да види брачна половинка си, откакто го раняват и той е пет дни в домакински отпуск. " Не можаха да извадят шрапнелите от гърба му, тъй като в болничното заведение, в която са го закарали, нямало експерт хирург, съумели са да оперират единствено двете му колена. Сега се върна на фронта непринудено. Той ми сподели следното: По-добре аз да отида да се удрям, тъй като към този момент имам семейство, деца, внуци. Трябва да дам късмет на младите момчета да имат фамилии някой ден. "

Думите на брачна половинка на Наталия за бойните дейности, преразказани от нея, граничат с отчаянието. " Съпругът ми ми описа, че нещата не са по никакъв начин добре. Много от младите не могат да устоят на ужаса да убиват всеки ден. Каза, че едно напълно младо момче е полудяло. Имало е сражение, в което са стреляли с часове против руснаците и все си мислели, че те ще правят отстъпка, само че на мястото на всеки погубен изниквал нов и нов, и нов техен боец. Момчето, за което споделя мъжът ми, не издържало. В един миг изскочило посред огневата линия, почнало да тича и да крещи, че е в компютърна игра. Не можали да го приберат навреме. Руснаците го простреляли. Съпругът ми споделя, че е доста мъчно да се издържи на ужасната панорама да настъпваш напред, да убиваш и след това да стъпваш върху труповете. Много младежи към него били с смутена душeвност, само че липсвали психиатри. От неговата част най-малко стотина индивида имали нужда от психиатрична помощ - треперели, привиждали им се неща, само че единствено петима били изпратени на доктор. А руснаците са безпощадни, споделя той. Като някакви зверове. Ако не могат да вземат нещо, го взривяват или залагат мини, с цел да не може никой да го употребява или да убият този, който го допре, изнасилват наред - жени, деца, възрастни хора, даже животни, споделя още мъжът ми. По думите му това не са хора, това са някакви зверове, чудовища, които желаят да разрушат и затрият освен страната ни, а всичко живо в нея. "

Съпругът на сестрата на Наталия е погубен на фронта. Майка ѝ и сестра ѝ живеят към момента в Кривой Рог. След взривяването на язовирната стена на " Нова Каховка " Наталия се свързва с тях. Разказват ѝ, че всички региони, наранени от наводненията, към този момент бедстват. " Ние сме пред екологична, икономическа и филантропична злополука. Всички домашни животни - прасета, кокошки, кози, крави са мъртви. Сестра ми и майка ми ми споделиха, че телата им към този момент се разлагат. Не могат да ги намерят в тинята и голямата вода, с цел да ги погребат. Посевите са наводнени, даже и да ги спасят, след това няма да има с какво да ги поливат. Казаха ми, че доставят вода единствено за пиянство, само че нямат за миене и къпане. Всички фабрики са спрели работа, тъй като им е потребност вода. Сестра ми работеше в един от заводите на половин заплата, само че все беше нещо. Сега няма и това да получава. Казват ми още, че магазините са празни, доставките са спрели, цените порастват с всеки ден. Хората са гладни, започнаха обири от апетит. Цялата наранена част от Украйна я чака ужасяващ апетит. А тези изроди не стопират да стрелят по градовете ни. Ракети и дронове летят непрекъснато. "

След като брачният партньор ѝ се е върнал на фронта, Наталия отива и до Киев, където живее фамилията на щерка ѝ. " Бях там три дни и не съм мигнала. Апартаментът им е на седми етаж. Първата нощ таман заспивах и пред прозореца избухна огромна светлина от ракета, стана като ден. Седнах в леглото и виждам ужасена как след тази лети последваща, и последваща, след това дронове. Седях вцепенена, даже не можех да мръдна, макар че противовъздушната паника виеше да тичаме към убежищата. Не помръднах. "

" Представям си по какъв начин сме построили голяма бетонна стена с Русия "

Наталия се връща преди броени дни в България. Докато ми споделя плаче безшумно, без нервност. Питам я по какъв начин съумява да живее с всички тези мисли и картини в съзнанието ѝ. " Не е елементарно. Единственото, което ме крепи, е мисълта, че макар всички беди, несгоди, смут, въпреки всичко ще прогоним агресора от страната ни. Моля се всеки ден Украйна да получава нужната ѝ помощ от Европа и Съединени американски щати, тъй като без нея няма да успеем. Моля се мъжът ми да оживее, с цел да прегърне мен, децата ни и внуците ни още веднъж. Моля се за тези момчета, които би трябвало някой ден да прегърнат своите към момента неродени деца. Представям си по какъв начин някой ден Украйна няма да води война, ще си е върнала заграбеното, ще е възстановила разрушенията. Представям си как сме построили голяма бетонна стена сред нас и най-ужасния комшия на света - Русия. "

***
Вижте и това видео от нашия списък: