Донка Константинова – забравените пейзажи на една талантлива българка
Намирането на информация за Донка Константинова се оказа непостижимо сложна задача. Името й се среща единствено в публикации, свързани с живота на брат й Констнатин Константинов, а самата тя наподобява е потънала в давност.
Тази година се навършват 122 години от рождението на тази надарена, само че малко известна българска художничка. Донка Константинова е родена на 27 декември 1894 година в Сливен. Тя учи в Художествената академия в София и е ученичка на Мърквичка и Цено Тодоров, след това отпътува за Париж, а в края на 30-те и началото на 40-те живее и твори в Гърция. Тя е измежду основателките на Дружеството на самостоятелните художници. Прави взаимни изложения с Елисавета Консулова-Вазова, с Маша Узунова, със Султана Суруджон. Грижи се за брат си до края на живота му и двамата живеят самотно и отчуждено – ерудирани, странни и далечни от света в близост. След гибелта си завещават цялото си имущество на град Сливен.
Самота и дистанцираност има и в картините й – красиви пейзажи, някои от тях слънчеви и цветни, само че непроменяемо пусти или с една самотна фигура. Дори в картините от обичания й Париж или в тези с пейзажи от България, в които проличава въздействието на учителите й, царува тишина. Спокойни и леко тъжни – рисунките й спомен за далечно и забравено време.
Тази година се навършват 122 години от рождението на тази надарена, само че малко известна българска художничка. Донка Константинова е родена на 27 декември 1894 година в Сливен. Тя учи в Художествената академия в София и е ученичка на Мърквичка и Цено Тодоров, след това отпътува за Париж, а в края на 30-те и началото на 40-те живее и твори в Гърция. Тя е измежду основателките на Дружеството на самостоятелните художници. Прави взаимни изложения с Елисавета Консулова-Вазова, с Маша Узунова, със Султана Суруджон. Грижи се за брат си до края на живота му и двамата живеят самотно и отчуждено – ерудирани, странни и далечни от света в близост. След гибелта си завещават цялото си имущество на град Сливен.
Самота и дистанцираност има и в картините й – красиви пейзажи, някои от тях слънчеви и цветни, само че непроменяемо пусти или с една самотна фигура. Дори в картините от обичания й Париж или в тези с пейзажи от България, в които проличава въздействието на учителите й, царува тишина. Спокойни и леко тъжни – рисунките й спомен за далечно и забравено време.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ