Намериха Вовата с подвити и позеленели клепачи – паднал през

Намериха Вовата с подвити и позеленели клепачи – паднал през кафене „ Солирас ” – видели го две дами от „ Чистотата ” и не повярвали на очите си - колосален мъж, единствено мускули по него, даже на челото му - мускули. Проснал се, очите му били отворени и към Радомир гледали, клепачите му били надебелели като двете сестри Дона и Диди в пекарната.

- Този човек е тръгнал да умира - рекла една младоженка от чистотата. 

- Не е тръгнал, ами напряко е стигнал до умирането – открила другата жена, която към този момент се навела да пипне Вовата по мускулестото чело. То било още топло. Жената била майка на Васко, най-чалнатото в мозъка от трите ѝ деца, което плещело за Дамянка, внучката на Елена с треволяците. Затова тази младоженка сe досетила:

- Дай да го замъкнем при Елена, може да го спре откъм умирачката – предложила тя. Двете дами, не изключително високи, само че доста жилави – в Радомир в случай че не си жилест, те карат в болничното заведение в Перник и след две седмици към този момент сте се прегърнали с умирачката.

- Елено, виж го тоя. Знаем, че отряза сливите ти петровки, само че го избави от човечност, жено. Майка му единствено него има, въпреки и айдук.

Елена с треволяците не си дала труд да рече: " Вкарайте го вътре, под покрив " - въпреки че небето пощуряло. Шепи не - цели вагони сняг сипело от облаците си, с цел да има какво да ринат дамите пред кметството и една цигара като дами да не могат да пафнат.

Елена оставила Вовата прострян на улицата пред вратата на къщата си – още я смъдяло и дълбаело от тъга, че поразил всичките ѝ сливи. Разправят, че 23 разнообразни сорта била присадила. „ В ръцете я бива и в главата я бива тая жена. “ - сподели една от дамите от „ Чистотата “. „ Само да нямаше такива очи. Като че наследник ми кове ножове в тях. “

Вовата останал да лежи на улицата. Не излязла Елена, а това дребното като бяла въшка дете, дето се вее все единствено по улиците на Радомир или върви по баира да къса треволяк за баба си. Момиче, хубаво като дядо си на разположение, само че и в неговите очи някой ножове кове. На Васко гарван му е изпил мозъка, по тази причина все за нея дрънка, реши майка му.

Останалото нещо го видя с очите си. Това въшка дете дотича с едно тумбесто синьо шише. С палец и показалец отвори подутото око на Вовата, изля малко от тумбестото шише.

После и другото око отвори, но доста го разпъна, ще речеш, че желае да го извади от главата, и надигна шишето. Изсипа много, няма неистина и машинация, половин шише ливна и единствено до момента в който човек дръпне една цигара, Вовата почна да трепка с клепки, след това клепачите му станаха от зелени на жълти, от жълти на кафяви и от кафяви на най-обикновени клепачи като моите и твоите. След още една цигара Вовата се надигна и кресна:

- Не съм единствено аз сякъл сливите на оная идиотка. И Павелчо, и Федката, и Риж Димитър рязаха с мене. Даже аз минимум рязах, за какво единствено мене ослепихте...

- Повтори кои бяха другите – сподели детето.

- Като ти плесна един, от тебе ще остане локва пикня – сподели Вовата и съгласно двете булки от „ Чистотата “ не беше прав, щото оная, въшката, му настройки клепките, стегна ги като нови, ние сме очевидци дори и пред бог, рекоха те.

- Ако не ми кажеш кои бяха другите, ще ти ръся от това шише – сподели умерено детето и къде бръкна - никой не видя, само че измъкна едно фино, хем черно, хем дълго шише. – Половин капка и целият ще позеленееш.

Вовката надигна всичките си мускули – и на челото, и в юмруците. Махна да удари, само че най-после не удари никого.

Момичето плю – булките от „ Чистотата “ видяха и се прекръстиха. Те ходеха в черквата " Свети Йоан Рилски " и имаха вяра в дядо Боже Господи. Сега се помолиха слюнката да не уцели Вовата, само че Господ несъмнено беше на някое далечно място и стана тя каквато стана.

- Ще ме плюеш ли, куче! – ревна Вовката.

- Ще те храча – рече умерено детето. – Ако не легнеш да полежиш, до момента в който майката на Васко изпуши още две цигари, ще ослепееш. Предупредих те.

Двете дами още веднъж се помолиха на дядо Боже Господи, който въпреки и надалеч отсам, свърши добра работа. " Благодаря ти, Иван Рилски, само че най-вече на тебе, Боже! " - сподели майката на Васко. Никак не ѝ се искаше пред нея да се пролее кръв на това дете, което може от клепка, дебела колкото похлупак на тенджера, да направи клепка като твоята.

- Довиждане, лельо Валя – сподели детето и погледна с очи, в които ножът към този момент беше отрязал едно дебело парче. – Много поздрави от мене за Васьо.

- Добре – даде обещание дамата от " Чистотата ", само че никак не харесваше хлапето. Не е редно една кокоша курешка да командва човек, дето с изключение на мускул, има и кола Мерцедес S класа. Но пък ѝ стана прелестно, че курешката накара Вовата да се изпружи като мертек на улицата, напряко на снега.

Това беше. Точно това и нищо повече. Едната младоженка от „ Чистотата ” се кълнеше, че чула с огромните си уши всичко и вече ѝ станало ясно за какво Васко се увърта към това момиче. Тя и колежката ѝ единствено се спогледаха, когато след един ден навръх същото място - пред кафе „ Соларис ”, на връщане от доктора, който им даде хап против кашлица – двете попаднаха на Федката. И по него единствено мускули, и неговите клепки подути като крила на ярка, зелени, ще кажеш, че към този момент отвъд умирачката се е пренесъл индивидът. Млад, добре че има бог да го прибере, огромен айдук. Двама мъже го завлякоха от Тото-пункта до Елена. Елена отсякла: – „ Имам работа! “. Накрая това дребното излязло с тумбестото шише.

Още на същия ден, само че следобяд – единствено десетина минути преди турския сериал – пред " Соларис " намерили прострян Павко. И той мускулест като сом, и той крепък, и неговите клепки зелени, подути, а очите кръвясали. Майката на Павко пристигнала да се моли на Елена, а Елена, разправят, не си посочила даже чехъла на вратата. Въшката отишла с тумбестото шише.

Разправят, че трансферирали през зида на Елена – тъкмо зад портата - пари. Разправят, че докторът от Радомир два пъти ходил да я пита от какъв плевел вари това нещо за очите, само че Елена му рекла, че не знае. Виж ми окото!

- Как да не знаеш, бабо? – обадила се бялата въшка. – То аз знам, та ти.

Докторът се опулил и щял да глътне личната си брада – на козел мязал с нея, не стига че стар, ами брадата му по-дърта от него изглеждала.

Една камионетка спряла пред портата на Елена и Павко Хайдука със личните си мускули – видяла го майката на Васко и още три колежки от „ Чистотата ” – свалил четири наръча дръвчета в кашпи, то значи в огромни дървени кофи - но хубави, но гиздави, но кичести фиданки. После тоз разбойник платил по петнайсет лв. на Васко и неговите другарчета да пренесат кашпите в бараката на Елена.

- Ма ти чу ли какво сподели бялата въшка на Павко?- попитали колежите на Васковата майка.

- Май попита и той ли е сякъл сливите петровки на баба ѝ.

- Бялата гнида е рискова – отряза майката на Васко. – Баба ѝ я учи на лекарски мурафети от дребна. Целият им жанр по женска линия е анормален и мощно откачен.

- Васко се прибра и ръцете му не бяха ръце, а един голям мазол като футболна топка – толкоз доста кашпи превлякъл и ми вика – „ Мамо, боли ме мазола. Ще вървя Даме Дамянка да ме лекува. “ Обаче Даме Дамянка я нямало. Виж ми окото! Нямало я различен път. Момчето ми е пощуряло. Сигурно гнидата му е направила магия. Не може да диша ден, без да я види.
----------- ---------------- --------------
Детето го дръпна за ръка.

- Тате.

Мъжът, висок и тъничък, се сепна, попита – „ Какво? “

- Гладна съм – сподели то.

Мъжът измърмори:

- Когато изпиеш сълзите на някого, ще го обичаш цялостен живот… аз, простакът, ги изпих - мъжът бръкна в десния джоб на палтото, задълба в левия, след това постепенно прерови джобовете на панталона, не откри нищо, погали шапката на хлапето, опита да се усмихне и не се усмихна. – Майка ти ще се върне –каза той. – Изпих сълзите ѝ.

- Риж Димитър е богат – измърмори хлапето. – Но щом си изпил сълзите...

Мъжът нямаше шапка на главата си и снегът падаше напряко на косата му, гъста и кафява като разорана равнища.

- Тате, аз имам пари – баща ѝ не я чу. – Мама няма да се върне – сподели детето.

Лицето на мъжа изчезна. За момент като че нямаше лице, а единствено коса или кафява есен, въпреки че беше януари.

- Не се пердах, тате – сподели момичето. – Аз имам пари – то бързо смъкна ръкавицата си, бръкна в джоба на розовото яке и измъкна пачка банкноти. Каква ти пачка – бяха две банкноти от пет лв., свити на четири – може да бяха свити на пет или на шест, кой знае това дете по какъв начин ги беше свивало, с цел да се поберат в дребното джобче – това беше дрешка от магазина „ Втори късмет “, съвсем като нова, напряко нова, в случай че не броим, че дядо ѝ заши две копчета, които бяха по-светли от същинските. Като не броим, че баба Елена спря да вари кашата от дюлеви семки против кашлица, а отряза всички копчета и заши пет нови новенички. Така якето стана доста по-хубаво отпреди.

- Ела! – момичето, хвана огромния мъж за ръка и сподели: – Сега ще ти купа една пица, най-голямата в „ Соларис ” – На мене ще ми дадеш две залъчета, моят корем е колкото на червей, дори още по-малък.

- Не ми се яде – сподели бащата.

- Когото човек няма пари, мисли, че не му се яде, само че е гладен. Дядо споделя по този начин, а знаеш, че той не лъже. Хайде, аз ще те заведа.

Хлапето хвана мъжа за ръка и двамата потеглиха по тротоара, откъдето още никой не беше минавал. Нямаше пътека в пряспата. Мъжът, трансформирал се в сняг, и хлапето в най-прекрасното, дори по-хубаво от напълно ново яке, крачеха напред, към пролетта, която се опасяваше да приближи насам.

- Знаеш ли какво споделя баба за медикаментите? – попита момичето, само че бащата не знаеше. Сигурно по тази причина мълчеше.

Дъщеря му обаче не се разсърди. Тя не се сърдеше на никого. Дядо ѝ – може би най-умният човек на света - ѝ беше обадил, че от сръдня боли глава. Той да вземем за пример, в случай че се сърдел на баба ѝ – трябвало от дълго време да е скочил да се обеси, само че нали към този момент изпил сълзите ѝ, какво друго да прави - поставил завършек на сръдните. - Баба сподели, че човек не би трябвало да прави зло лекарство. Дори в случай че ненавижда хайдуците. Дори в случай че хайдуците са по-гадни от гъсеници.

- Какво?– измърмори мъжът, който гледаше улицата, а може би не я гледаше.

Къщите бяха ниски с избелели стени. Съвсем малко се забелязваше какъв брой са остарели, тъй като бяха завити с шалове от сняг.

- Ако човек прави неприятно на хората с лекарството, дето е сварил, ръката му ще изсъхне - изтърси момичето. Спря на място – снегът се бе натрупал до коленете му и се напъха в ботушите, само че детето не го видя. То смъкна ръкавиците си, дръпна мъжа за палтото, след това още веднъж го дръпна и още веднъж - доста мощно.

- Тате! Ръцете ми са изсъхнали.

Мъжът не я чу. Детето сви юмруци, обърна се към татко си и затича против него. Юмруците се забиха в дебелото палто, навръх мястото, където се намираше сърцето му.

- Сухи са, тате. Виж – то протегна длани напред, разпери пръсти, дълги и тънки като цветни моливи от кутията за седем лева; ниско изрязани, по-скоро изгризани, до самата кожа нокти.

- Нищо ти няма – сподели мъжът.

- Има ми тате.... аз... аз... – детето не можа да каже нищо. Захлипа.

- Да се обадим ли на мама, месечинке?

- Те отрязаха моята черешка... моята черешка предходната година роди за пръв път – сподели детето. - Черешите бяха огромни колкото лапите на кучето Гашо. По-големи... Никой не ги наби. Не им се скара. Аз... Пиеха в „ Соларис ” и аз... Аз сварих зло лекарство. То доста елементарно къкри... от змийско мляко. Клепките се подуват. И на тримата клепките се подуха. Заради черешката... Носех ѝ вода с кофа от реката.... Тате... – сняг и сълзи се омесиха по лицето на хлапето. То стартира да ги трие с ръце, само че му пристигна нещо и мислено и сподели – Виж по какъв начин изсъхнаха....

Мъжът се наведе, деликатно махна кашата от сняг и сълзи от лицето на детето.

- Малка си още, месечинке.

- Не съм дребна. Знаех, че ще им се подуят клепките. Те ми отрязаха черешката.

Мъжът мълчеше.

- Три часа я варих. Злата запарка. Не ослепяха.... сипах им от шишето с положителното лекарство. Сварих и положително лекарство. Заради Васко. „ Излекувай ги, Даме Дамянке. Човек е повече от една череша… “. Така сподели Васко.
Мъжът прегърна момичето, притисна го към гърдите си и безшумно и помърмори.

- Майка ти няма да се върне, месечинке.... Свари лекарство за мен.

Онези, които се интересуват какво се е случило с Елена билкарката, момичето Дамяна, Васко и другите хора, които живеят в тази история, могат да се върнат в разказите на З. Евтимова - от описа „ Отивай си “ през другите няколко описа до през днешния ден.