Игра на „свържи точките” за пораснали момичета
Намерих го измежду мотивиращите цитати, споделен от някоя от откачалките, които последвам в пинтерест (там всички сме откачалки, това е едно от условията при регистрация). „ Всяко нещо, което в миналото се е случвало в живота ни, ни приготвя за миг, който към момента следва. ” Но не знаех дали да го причисля към мотивиращите или към тотално демотивиращите.
Дали по този начин е по-удобно? Да имаме вяра, че всичко се случва с причина и моментът на „ огромното признание ” занапред следва? Винаги, постоянно, постоянно следва. Това ли е методът да оправдаем всичките си неточности, прибързани решения, липса на храброст или самообладание – да ги представим като част от нечий (не нашият, схваща се) величествен план? Или е просто следващото нещо, което да ни невротизира във постоянно очакване на бъдещето?Всяко нещо, което в миналото се е случвало в живота ни, ни приготвя за миг, който към момента следва.И даже по този начин да е, даже и да е правилно, че за всичко си има причина и всяко събитие ни води към идващото, до каква степен е рационално да живеем с тази мисъл? Какво става, в случай че се окаже, че болките и неприятностите ни, грешките, триумфите в живота ни не са част от галактическия проект – това по някакъв метод обезсмисля ли ги?
Като дребна си играех на „ свържи точките ”. Върху тези картинки на принцеси в детските книжки за оцветяване. Като малко по-голяма обаче играта на „ свържи точките ” е нараснала мащаба си и е почнала да се трансформира в фикс идея. Любима ми е мисълта на Стив Джобс, да вземем за пример, че можеш да свържеш точките само гледайки обратно. Втренчването в предишното обаче при мен от дълго време е минало границите на здравословното.Да, изкушаващо е да поглеждаме обратно и да се замисляме какво би могло да стане, в случай че бяхме постъпили по различен метод и за какво сме постъпили точно по този начин, както сме. Изкушаващо е също да мислим, че сме част от нещо по-голямо и значимо, че имаме някаква предначертана орис, предопределена роля, някакво обезпечено място в света. Ако обаче не е по този начин, това по-малко специфични ли ни прави? По-малко специфични ли прави щастливите случайности в живота ни, които не е било писано да ни се случат, само че въпреки всичко са се случили, и ето ни в този момент тук където сме, тъй като са се случили? Не мога, несъмнено, да дам отговор на въпроса има ли орис или всичко е низ от случайности, само че мога да си отговоря на този въпрос: „ Ако няма орис, в случай че няма някаква кармична съдба, това трансформира ли отношението ми към хората, които са значими за мен и чувството за метода, по който се е развил животът ми до в този момент? ” Не.
Категорично не, тъй като със орис или без, нищо, което се случва, не е на вятъра, съизмерено с един човешки живот. На фона на безкрайната безпределно разширяваща се Вселена може би да, само че на фона на моите двайсет години, на фона на колкото и време да имам още, нищо не е ненужно, безсмислено, излишно, пък даже и да не ме е връхлетяло по неведоми съдбовни пътища.
Колкото до цитата първоначално, не мога да го потвърдя или отрека. Знам обаче едно: концепцията за предопределението е прекомерно тежък товар за раменете на бъдещето, а свързването на точките е по-скоро като изобразяване с пръчка в пясъка. Дадено ни е единствено едно непрестанно изплъзващо се настояще, по една секунда на всяка секунда... и това в действителност не е по никакъв начин малко.
Нели е влюбена в писменото слово и постоянно предозира с него под всякаква форма. Други неща, с които обича да прекалява отвън всевъзможни граници, включват, само че не се изчерпват с: шоколадови бонбони, торти, водене на качествени разногласия, задушевни диалози на мрачно, скиторене из улиците на града, целувки, меланхолични филми, дървено философстване, както и адреналинопораждащи преживявания от всевъзможен вид. „ Изтъкана от несъгласия ” е прекомерно умерено изложение на хаоса в главата й, само че подредеността по този начин или другояче в никакъв случай не я е привличала. Повече от нея можете да намерите в блоговете duringthecherryblossom.blogspot.com и thedailymad-ness.blogspot.com.
Дали по този начин е по-удобно? Да имаме вяра, че всичко се случва с причина и моментът на „ огромното признание ” занапред следва? Винаги, постоянно, постоянно следва. Това ли е методът да оправдаем всичките си неточности, прибързани решения, липса на храброст или самообладание – да ги представим като част от нечий (не нашият, схваща се) величествен план? Или е просто следващото нещо, което да ни невротизира във постоянно очакване на бъдещето?Всяко нещо, което в миналото се е случвало в живота ни, ни приготвя за миг, който към момента следва.И даже по този начин да е, даже и да е правилно, че за всичко си има причина и всяко събитие ни води към идващото, до каква степен е рационално да живеем с тази мисъл? Какво става, в случай че се окаже, че болките и неприятностите ни, грешките, триумфите в живота ни не са част от галактическия проект – това по някакъв метод обезсмисля ли ги?
Като дребна си играех на „ свържи точките ”. Върху тези картинки на принцеси в детските книжки за оцветяване. Като малко по-голяма обаче играта на „ свържи точките ” е нараснала мащаба си и е почнала да се трансформира в фикс идея. Любима ми е мисълта на Стив Джобс, да вземем за пример, че можеш да свържеш точките само гледайки обратно. Втренчването в предишното обаче при мен от дълго време е минало границите на здравословното.Да, изкушаващо е да поглеждаме обратно и да се замисляме какво би могло да стане, в случай че бяхме постъпили по различен метод и за какво сме постъпили точно по този начин, както сме. Изкушаващо е също да мислим, че сме част от нещо по-голямо и значимо, че имаме някаква предначертана орис, предопределена роля, някакво обезпечено място в света. Ако обаче не е по този начин, това по-малко специфични ли ни прави? По-малко специфични ли прави щастливите случайности в живота ни, които не е било писано да ни се случат, само че въпреки всичко са се случили, и ето ни в този момент тук където сме, тъй като са се случили? Не мога, несъмнено, да дам отговор на въпроса има ли орис или всичко е низ от случайности, само че мога да си отговоря на този въпрос: „ Ако няма орис, в случай че няма някаква кармична съдба, това трансформира ли отношението ми към хората, които са значими за мен и чувството за метода, по който се е развил животът ми до в този момент? ” Не.
Категорично не, тъй като със орис или без, нищо, което се случва, не е на вятъра, съизмерено с един човешки живот. На фона на безкрайната безпределно разширяваща се Вселена може би да, само че на фона на моите двайсет години, на фона на колкото и време да имам още, нищо не е ненужно, безсмислено, излишно, пък даже и да не ме е връхлетяло по неведоми съдбовни пътища.
Колкото до цитата първоначално, не мога да го потвърдя или отрека. Знам обаче едно: концепцията за предопределението е прекомерно тежък товар за раменете на бъдещето, а свързването на точките е по-скоро като изобразяване с пръчка в пясъка. Дадено ни е единствено едно непрестанно изплъзващо се настояще, по една секунда на всяка секунда... и това в действителност не е по никакъв начин малко.
Нели е влюбена в писменото слово и постоянно предозира с него под всякаква форма. Други неща, с които обича да прекалява отвън всевъзможни граници, включват, само че не се изчерпват с: шоколадови бонбони, торти, водене на качествени разногласия, задушевни диалози на мрачно, скиторене из улиците на града, целувки, меланхолични филми, дървено философстване, както и адреналинопораждащи преживявания от всевъзможен вид. „ Изтъкана от несъгласия ” е прекомерно умерено изложение на хаоса в главата й, само че подредеността по този начин или другояче в никакъв случай не я е привличала. Повече от нея можете да намерите в блоговете duringthecherryblossom.blogspot.com и thedailymad-ness.blogspot.com.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ