Намаляване на ДДС за храните е искане, около което се

Намаляване на Данък добавена стойност за храните е искане, към което се сплотяват производители и преработватели в хранително-вкусовата и питейната промишленост. Други проблеми, по които би трябвало бързо да се откри решение, са ограничения за изсветляване на бранша, ясни стандарти за произвеждане, политики за поддържане на българските първични материали и артикули. Ето предложенията, въпросите и рекомендациите на няколко браншови организации, които ще бъдат сложени на фокус по време на полемиката " Да! На българската храна " в понеделник:

Национален браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България /НБСХСБ/

Марияна Кукушева, ръководител на УС

1. На 3 май изтича срокът, в който Европейската комисия би трябвало да получи мнения от страните членки на Европейски Съюз по Плана за деяние при изключителни обстановки за храните. Те ще влязат в екшън проекта, който Европейска комисия готви за всевъзможни кризистни обстановки, свързани с доставката на хранителни първични материали, свободното придвижване на артикули и услуги в Европейски Съюз. Какво се прави по въпроса у нас? 

2. Данък добавена стойност на хляба би трябвало да е 0, а за останалите храни - не повече от 5%.

3. Всички публични поръчки в държавните институции да се осъществят с храни и първични материали, създадени в България. Така ще се насърчи вътрешното произвеждане и потреблението, ще се увеличи качеството на храните и суровините, ще се възпита усетът на потребителите да харесват и търсят българска храна.

Асоциация на месопреработвателите в България /АМБ/

Атанас Урджанов, ръководител

1. Да се понижи Данък добавена стойност на храните, както е в доста страни от Европейски Съюз. 

2. От години слагаме пред институциите въпроса, че няма тактика за месната промишленост. През 1999 година в тогавашното министерство на индустрията е създадена тактика за интервала 1999-2001. Анализирайки проблемите в бранш " Месна индустрия " за интервала 1995-1998 година са регистрирани следните проблеми:

- Спад в производството на месо заради понижаване броя на животните;

- Остаряло оборудване;

- Липса на финансови запаси, огромна задлъжнялост;

- Загуба на обичайните пазари;

- Намаление на вътрешното пазарно ползване.

23 години по-късно проблемите са същите, като изключим оборудването, което е модерно и отговоря на всички условия на Европейски Съюз. Но пък различен проблем е неналичието на фрагменти за промишлеността.

3. Независимо, че страната непрестанно субсидира отглеждането на животни, няма задоволително суровина за месната промишленост. Къде са животните, за които фермерите получават дотации? Някъде се губи връзката от фермата до месопреработвателите?

4. 92 са записаните кланици, съгласно регистъра на БАБХ. Всички кланици са вложили огромни вложения в инфраструктура, съоръжение, личен състав. Защо се позволяват кланични пунктове и кръвопролитие във фермите?

5. Има единствено една мярка 4.2 от ПРСР, по която месопреработвателите могат да получат финансиране за рационализация и съоръжение. Повечето предприятия от сектора са дребни и междинни предприятия и би трябвало да могат да аплайват и по други ограничения в министерство на стопанската система.

Асоциация на млекопреработвателите в България

Димитър Зоров, председател 

1. Светлата част на бизнеса желае ясни правила и ясни стандарти, с цел да имат предприятията идентични условия за работа. Това е значимо, с цел да има конкурентноспособност. 

2. Намаляване на Данък добавена стойност за храните, ставката да е сред 5 и 10%.

3. Спешно подкрепяне на отглеждането на животни - сега към 50% от млякото и млечните артикули не са български.

4. Нужно е да се създаде тенденция на развиване на бранша

Национална лозаро-винарска камара /НЛВК/

Йордан Чорбаджийски, ръководител на УС

1. Трябва незабавно да се одобри нов закон за виното и спиртните питиета

2. Нужно е създаването на тактика за справяне със сивия сектор 

3. Да бъде направена тактика за подкрепяне на гроздопроизводителите, с цел да спре изкореняването на лозя

Българска Асоциация на експортьорите на вино

Галина Нифору, ръководител

1. Създаване на винен маркетинг ръб, който да бъде  формиран  като публично-частно партньорство и да дефинира предпочитаните екпортни пазари

2. Да се сътвори идея за реклама и промоции на тези пазари и интензивно да се работи на тях, като се сложи цел – 20 % нарастване на износа за 3 години

3. Увеличение на междинната експортна цена до 4 евро на бутилка

Сдружение за съвременна търговия /СМТ/

Йордан Матеев, изпълнителен шеф

1. Прекратяване на порочните практики в законотворческия развой:

- липса на изчерпателен разбор и действителна професионална оценка на въздействието на предлаганите промени

- официално публично разискване и отбягване на действителен спор с всички наранени

- къси периоди за разискване на обилни законодателни промени

- липса на партньорско отношение към представители на бизнеса, които не се позволяват до работните групи в Народното събрание и изпълнителната власт

2. Закон за защита на конкуренцията - от него да се махнат текстовете за нелоялната конкуренция и нелоялните търговски практики при храните, чието място не е в този закон.

3. Даренията на храни - да се отстранен от Закона за Данък добавена стойност пречките пред дарението на храни с изтичащ период на валидност (включително условието за маркиране на дарените храни)

4. Закон за ръководство на агрохранителната верига - да отпадне възбраната за връщане на храни по веригата на доставки (например при неверно етикетиране), която принуждава търговците да изхвълят годна за консумация храна, която по закон даже не може да бъде дарена.

Национална асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/

Костадин Костадинов, ръководител на УС

1. Изготвяне на Закон за браншовите организации

2. Внасяне и показване в Европейски Съюз на Националния проект за възобновяване и резистентност на България, тъй като от него зависи възобновяване на цялата напоителна инфраструктура, което е главно значимо за земеделието

3. Подготвяне на справедлив Стратегически проект за развиването на българското земеделие и разпределението на европейските средства по линия на бъдещата Обща селскостопанска политика /ОСП/