Мерките срещу кризата у нас
Намаленото Данък добавена стойност за ресторантьорите и заведенията е отлична мярка. Не е прелестно за отрасловия финансов министър, само че удобството за данъчната администрация и “ситостта ” на фиска не са и не могат да бъдат цел сами по себе си. По никакъв мотив те не трябва да имат предимство пред потребностите и удобството на действителната стопанска система, създаваща богатствата за политическо разпределяне.
Където може да се смъкват налози надолу - да се смъкват. Нетно по този начин се понижава бремето върху “производителите ” на стойност, захранващите “потребителите ” на такава - бенефициентите от бюджетното преразпределяне.
Няма никакво значение дали има диференцирана ставка за едни или други сектори - значимото е общата данъчно-осигурителна тежест да понижава. Ако може за всички поотделно - за всички. Ако не - където може. Книги, медикаменти, храни - резултатът върху икономическия развой би бил само потребен.
Парадоксално, само че така наречен “косвени ” налози в действителност имат резултат на “преки ” такива. Всеки от нас има стеснен запас, да речем, за книги на месец. Ако той е приблизително 30лв., намаляването на Данък добавена стойност не значи по-ниска цена на книгата, тъй като ние имаме закрепена сума и сме склонни да я дадем по този начин или другояче, а значи повече пари у издателите за вложения, работни места и облаги, т.е. тласъци за съответния отрасъл. Обратно, в случай че Данък добавена стойност е високо - цените не се “вдигат ”, тъй като и кешовите наличия на потребителите са същите, а просто ще има по-малко запас за изброените действия нагоре. Именно завръщането на изгледите за облаги и смисъл от вложенията ще вдигнат на крайници бизнеса и ще ни извадят от рецесията.
Днес ограниченията (60/40) са за сметка на облагите, където въобще има такива, и целят да задържат служащия и приходите му.
След отварянето на стопанската система , час по-скоро, значимото е гъвкаво разноските на фирмите да намалеят, съгласно със спада в приходите им, включително и възнагражденията на чиновниците. Плащането на същите заплати при стагниращи доходи значи: удължение на безработицата, изострянето и хронифицирането ѝ. Респективно и голям брой корпоративни банкрути. А същото по този начин и апетит на страната за още и още запас от моментно работещите, с цел да може да се “изпълняват ” стратегиите за претовареност. Очевидно затворен пъклен кръг, водещ единствено надолу. По-ниските цени пък ще доведат до действително по-високи хонорари за служащите, което ще компенсира моментния удар.
При стесняване на стопанската система следва да се понижава и бремето на страната, която харчи постоянно по политическо убеждение, т.е. чисто води до похабяване на стойност.
Хазната също би трябвало да реже разноски, а не непременно да тегли дълг, т.е. да употребява вътрешни и външни спестявания от частния бранш. Отбрана, администрация и ненужни щатове, неефективни финансови разноски - има доста “сланинка ” за обиране и то през днешния ден. Както всеки от нас е заставен да приоритизира разноските си в тези условия - по този начин и нашите “служители ” в държавната машина следва да го създадат. Завъртането на колелото и освобождението на частна самодейност ще влее кръв обособените браншове - и оттова ще пристигна подемът.
Най-грешното е в този момент да се пилеят нищожни спестявания за саниране, мостове и обществени градежи на микро равнище. Това единствено ще доубие секторите, които най-вече пострадаха от рецесията, отклонявайки оскъдните спестявания от тях - туризъм, услуги, развлечения, заведения и IT промишлеността. “Не ” на непроизводствени разноски - през днешния ден те са по-вредни отвсякога.
Ясно е, че дотациите са доста рисков инструмент - ще вземат от едни, с цел да дават на други, обърквайки още повече сигналите на пазара у нас и отлагайки възобновяване. Обратно, изчистването на системата от неверните вложения и връщането на доверието в прозрачността и прогнозируемостта на законовата и бизнес среда, са доста по-бърз и ефикасен метод за основаване на спестявания и опция за финансово струпване, вложения и оттова напредък.
Днес, пред лицето на икономическата рецесия, разбирането тези елементарни постулати имат по-голямо значение след като и да било.
Където може да се смъкват налози надолу - да се смъкват. Нетно по този начин се понижава бремето върху “производителите ” на стойност, захранващите “потребителите ” на такава - бенефициентите от бюджетното преразпределяне.
Няма никакво значение дали има диференцирана ставка за едни или други сектори - значимото е общата данъчно-осигурителна тежест да понижава. Ако може за всички поотделно - за всички. Ако не - където може. Книги, медикаменти, храни - резултатът върху икономическия развой би бил само потребен.
Парадоксално, само че така наречен “косвени ” налози в действителност имат резултат на “преки ” такива. Всеки от нас има стеснен запас, да речем, за книги на месец. Ако той е приблизително 30лв., намаляването на Данък добавена стойност не значи по-ниска цена на книгата, тъй като ние имаме закрепена сума и сме склонни да я дадем по този начин или другояче, а значи повече пари у издателите за вложения, работни места и облаги, т.е. тласъци за съответния отрасъл. Обратно, в случай че Данък добавена стойност е високо - цените не се “вдигат ”, тъй като и кешовите наличия на потребителите са същите, а просто ще има по-малко запас за изброените действия нагоре. Именно завръщането на изгледите за облаги и смисъл от вложенията ще вдигнат на крайници бизнеса и ще ни извадят от рецесията.
Днес ограниченията (60/40) са за сметка на облагите, където въобще има такива, и целят да задържат служащия и приходите му.
След отварянето на стопанската система , час по-скоро, значимото е гъвкаво разноските на фирмите да намалеят, съгласно със спада в приходите им, включително и възнагражденията на чиновниците. Плащането на същите заплати при стагниращи доходи значи: удължение на безработицата, изострянето и хронифицирането ѝ. Респективно и голям брой корпоративни банкрути. А същото по този начин и апетит на страната за още и още запас от моментно работещите, с цел да може да се “изпълняват ” стратегиите за претовареност. Очевидно затворен пъклен кръг, водещ единствено надолу. По-ниските цени пък ще доведат до действително по-високи хонорари за служащите, което ще компенсира моментния удар.
При стесняване на стопанската система следва да се понижава и бремето на страната, която харчи постоянно по политическо убеждение, т.е. чисто води до похабяване на стойност.
Хазната също би трябвало да реже разноски, а не непременно да тегли дълг, т.е. да употребява вътрешни и външни спестявания от частния бранш. Отбрана, администрация и ненужни щатове, неефективни финансови разноски - има доста “сланинка ” за обиране и то през днешния ден. Както всеки от нас е заставен да приоритизира разноските си в тези условия - по този начин и нашите “служители ” в държавната машина следва да го създадат. Завъртането на колелото и освобождението на частна самодейност ще влее кръв обособените браншове - и оттова ще пристигна подемът.
Най-грешното е в този момент да се пилеят нищожни спестявания за саниране, мостове и обществени градежи на микро равнище. Това единствено ще доубие секторите, които най-вече пострадаха от рецесията, отклонявайки оскъдните спестявания от тях - туризъм, услуги, развлечения, заведения и IT промишлеността. “Не ” на непроизводствени разноски - през днешния ден те са по-вредни отвсякога.
Ясно е, че дотациите са доста рисков инструмент - ще вземат от едни, с цел да дават на други, обърквайки още повече сигналите на пазара у нас и отлагайки възобновяване. Обратно, изчистването на системата от неверните вложения и връщането на доверието в прозрачността и прогнозируемостта на законовата и бизнес среда, са доста по-бърз и ефикасен метод за основаване на спестявания и опция за финансово струпване, вложения и оттова напредък.
Днес, пред лицето на икономическата рецесия, разбирането тези елементарни постулати имат по-голямо значение след като и да било.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ