Накъдето и да погледнеш, все е зелено. Природата показва нрава

Накъдето и да погледнеш, все е зелено. Природата демонстрира нрава си и те изпитва. Очаква от теб и ти да покажеш темперамент и да си заслужиш мястото измежду даденостите ѝ. И мирише на зелено. Път към сетивата ти обаче си проправя и мирисът на бабината манджа. Вече си сигурен, че ще се покажеш в цялостния си искра – гладен си. Колкото за домашно приготвената храна, толкоз и за тази златна среда, която не си очаквал да получиш – мозъкът и разсъдъкът ти са в цялостна естетика. Доволен си. Искаш и ти да допринесеш с нещо, искаш освен да опиташ от земята, само че и тя теб да усети. Ръцете ти са подготвени да се захванат с работа. Знаеш, че си заслужава, може би повече от всичко друго, на което в миналото си се отдавал. Той теб от дълго време те е навестил, само че в този момент и ти го откриваш – откриваш смисъла. Всичко придобива образ на пълностоен живот. Някак непосредствен до същността ти, до дивото, само че и същинското в теб, до чистото и несравнимото. Удовлетворен си. И всичко продължава да е по този начин зелено, по този начин вкусно, по този начин твое. Но и за всички.

Какво се случва, когато човек има потребност от тази картина, а тя е надалеч от града? Накъде поема? Най-точният отговор вероятно е: към селото – което и да е, само че да е българско. Най-верният обаче ще е: към себе си.

„ Какво се случва “ пое на път към живото „ аз “ на всеки от нас, с цел да стигне до забравените – селата, които живеят постоянно без хора, без грижа, без път към тях. А има кой да ги обича. В тяхната история навлязохме с хората, които са се посветили в това да я описват – с пътеписи, репортажи и излъчвания, с документалистика.

Жоро Хаджиев живее в Стара Загора, само че по-голямата част от времето си прекарва в обезлюдените или малко обитаеми села и махали. Опознал ги е добре, както споделя той – може би по-добре от всеки различен. Фотографира ги и написа за тях, най-много за тези, които са забити доста високо или доста надълбоко в планината. Прави го, тъй като има вяра, че би трябвало да помним – историята им, традициите и вярата, които те съхраняват. Смята, че всяко нещо се повтаря и точно от живота на село можем да научим по какъв начин да се оправим с трудностите, пред които занапред ще бъдем изправени. Селата носят поуката, от която имаме потребност. Те ни подаряват и със спокойствието, което желаем. Според фотографа и създател рубриката „ Пътешествия по време на карантина “ най-силно сме усетили нуждата от този покой по време на пандемията. Оттогава се вижда едно завръщане към българските села и нов опит да бъдат съживени. Възстановяват се къщи, поддържат се пътища и се възпитава отношение към природата.

За възкръсналите за нов живот села Жоро Хаджиев споделя в звуковия файл.



Съдбата на българското село е в нашите ръце и това е повече от ясно за всеки. И защото хората вършат мястото, хората на село се нуждаят от нещо доста просто, само че извънредно скъпо – от грижа. В това е уверена Радиана Божикова – репортерът, в чието сърце българско село живее, заобиколено от обич. Когато човек отвори душата си за онлайн дневника ѝ и тръгне в близост с нея, схваща, че Радиана се е посветила в това да споделя точно историите на хората, тъй като посредством тях можем да научим и за местата, които те населяват. Малки, китни, само че пусти и мъчно налични села, в които постоянно има по двама поданици. Има обаче и доста обичаи и просвета, които би трябвало да бъдат непокътнати и предадени. Има роман, който би трябвало да бъде чут, забелязан и най-много усетен. Според Радиана Божикова даже и двама да са на село, те съхраняват историята и бита на мнозина и са част от България, част, към която би трябвало да се подхожда с почитание и още веднъж – с грижа.


За смяната, която е значимо да настъпи в обезлюдените български села, Радиана Божикова също описа в звуковия файл.



И когато осъзнаеш, че всичко казано дотук е значително, отговорно и е належащо да се обговаря, ти идва „ Да хванеш гората “. Така, както вършат героите на Галя Щърбева. За тези към този момент към четири години, в които тя и екипът на телевизионното предаване обикалят селата и описват историите на съвременни хора, загърбили града и разкрили бъдещето си в селския живот, Галя е достигнала до няколко извода:


- в случай че при започване на село нова страница в своя живот са започвали най-вече чужденци и възрастни хора, то с днешна дата към този момент са млади българи, които упражняват интензивни и съществени професии;
- на село можеш да бъдеш все по този начин надълбоко навлязъл в света на технологиите, само че в същото време да водиш спокоен и здравословен живот;
- младите желаят и имат потребност да работят с ръцете си, с цел да се върнат към началото и концепцията на това самичък да създаваш и градиш живота, който искаш да имаш.

А селото от своя страна има потребност тъкмо от тях – от актуалните и дейни хора, които не желаят просто да употребяват всичко това, което то може да им даде, а да допринесат за обществения му живот.

В звуковия файл журналистката и продуцентка, създател на предаването „ Да хванеш гората “, споделя повече за вдъхновяващите младежи, преоткрили се на село.

Снимки – Таня Димова, Валери Леков, Радио Видин