Германия се готви да национализира жилища заради високите цени
Наемите в огромните градове на Германия се повишават стремглаво, до момента в който приходите си остават същите. Жилищният проблем, който от дълго време към този момент засегна и междинната класа, е новата обществена бомба в страната, написа " 24 часа ".
Преди седмица в Берлин, Мюнхен и Лайпциг по улиците излязоха над 55 000 души, които желаеха бързи решения на тази рецесия. В Берлин казусът със скока на наемите е най-остър – за последните няколко години те се подвигнаха с над 70%, а спрямо цените отпреди 10 години покачването е даже 200%.
Средно квадратен метър се отдава чартърен сред 7 и 20 евро, зависи от квартала. При покупка цените също са главозамайващи – в по-отдалечените квартали те също минаха 3000-4000 евро за кв. м. В центъра пък могат да минат даже 10 000 евро за кв. м.
Затова и се появи гражданска иницатива, която упорства да се прекратят спекулациите и да се лишават парцелите на огромни жилищни фондове, които закупуват от ден на ден жилищна повърхност и я отдават чартърен на галактически цени. Според изследванията 55% от берлинчани считат за добра концепцията да се национализират жилищата на фондове, които имат над 3000 imota в портфолиото си.
Държавата ще обезщети фондовете и ще отнеме жилищата над тази численост, с цел да ги дава на обществени цени. Това планува самодейността " Лудостта с наемите ". Според нея Берлин би трябвало да ръководи отнетите жилища, а компенсацията да е под формата на 20% като финансово влагане, а остатъкът да се изплати с заеми. Кредитът може да се подсигурява от страната.
Според калкулации става дума за 190 000 жилища. Общата им цена е двуцифрена милиардна сума. Според една от сметките при приблизително 50 кв. м за жилище и цена от 3000 евро на кв. м страната би трябвало да заплати 30 милиарда евро обезщетение на фондовете.
В момента сенатът в Берлин пресмята всички вероятни цени, които би трябвало да се покрият. Политици, в това число канцлерът Меркел, към този момент предизвестиха, че сходен ход ще задълбочи още повече жилищната рецесия.
" Трябва да работим дружно с вложителите и строителите, в противоположен случай ще ги уплашим и те ще спрат да строят жилища ", сподели Меркел. Очакват се и огромни юридически борби, в случай че самодейността в действителност се осъществя. Последната дума ще има конституционният съд.
Член 14 от конституцията обаче слага под отбрана собствеността. И то категорично. Въпреки това се позволява национализиране при доста строго избрани условия. Държавата може да прибегне до такава стъпка единствено в името на общото богатство. Например при неминуем градеж на пътища или водопроводи. Национализация може да се реализира единствено посредством закон или административен акт, който също почива на закон.
Всяка национализация се заплаща по пазарни цени. Цените би трябвало да не нарушават интереса на засегнатите лица, само че и да са по джоба на обществеността. Това значи, че цялостната отплата може в последна сметка да се избегне.
Член 15 от конституцията също планува опция за национализация – тя визира отчуждаването на земи, които да преминат към общинско или държавно ръководство. И в този случай се поставя отплата на засегнатите. Задължително е национализираната земя да се употребява единствено за публични потребности.
От национализация в Берлин биха потърпевши пет огромни жилищни фонда. Те имат жилища във всички квартали, само че най-често в райони, в които преди години са строени обществени жилища за хора с ниски приходи, или пък за избрани професионални групи като железничарите да вземем за пример. В България техен еквивалент са фондовите жилища.
Ако се стигне до национализация, това няма да има съществени последици за пазара, считат специалисти. Вероятно наемите няма да се повишават с такава скорост, само че осезаемо намаление няма да има. Причината – даже и комуналните жилища би трябвало въпреки всичко да съществуват на пазарния принцип и не могат да се субсидират от страната. Възможно е даже в дълготрайна вероятност те отново да нарастнат, тъй като компенсацията ще се заплаща с наемите от тях. За разлика от борсовите жилищни фондове обаче комуналните фондове не са задължени да работят с облага.
От 2017 година в Берлин настоящите наеми могат да се подвигат единствено с 2% годишно. Ако се направи рационализация на жилището, то повишението може да е 6%, само че не повече.
60% от комуналните жилища пък се дават на хора, притежаващи специфичен паспорт от обществените служби, което значи, че наемът се поема или доплаща от страната. Такива имат да вземем за пример инвалидите. Комуналните жилища обаче не спекулират със страничните разноски като вода, налози, боклук. Точно от тях печелят частните фондове, които завишават неведнъж цената на тези услуги, постоянно без да ги дават качествено.
Германската страна е задължена да дава жилищни услуги на налични цени. За задачата тя има два инструмента - подкрепяне на градежа на комунални жилища и основаване на комунални жилищни фондове.
В средата на 90-те години комуналните жилища в Берлин бяха 420 000. Тъй като градът бе във банкрут, управата ги разпродаде. Сделката бе скандална и за нея се писа месеци наред. 130 000 жилища бяха приватизирани. Социалните жилища също доста понижиха, защото всяка година изтичат изискванията за потреблението на стотици и наемодателите избират да не ги възобновяват.
86% от берлинчани живеят чартърен и по тази причина точно в столицата на Германия жилищният проблем може да докара до гражданска война.
Има ли опция?
Германия към този момент вкара инструмент, с който се пробва да овладее скока на наемите. “Спирачката за наеми” е преграда пред безпричинно повдигане на парите на наемателите. При излизане на старите наематели от едно жилище и влизането на нови цената на наема не може да скочи с повече от 10%. Тя обаче се оказа неефективна, защото има доста малки врати.
Другият инструмент е основаване на жилищни площи, предпазени от неоправдани ограничения за повишение на наема - да вземем за пример прекомерно първокласен ремонт, слагане на балкони или асансьор, съединяването на дребни жилища. Превръщането на жилища в офиси може да става единствено с позволение на локалната власт.
Преди седмица в Берлин, Мюнхен и Лайпциг по улиците излязоха над 55 000 души, които желаеха бързи решения на тази рецесия. В Берлин казусът със скока на наемите е най-остър – за последните няколко години те се подвигнаха с над 70%, а спрямо цените отпреди 10 години покачването е даже 200%.
Средно квадратен метър се отдава чартърен сред 7 и 20 евро, зависи от квартала. При покупка цените също са главозамайващи – в по-отдалечените квартали те също минаха 3000-4000 евро за кв. м. В центъра пък могат да минат даже 10 000 евро за кв. м.
Затова и се появи гражданска иницатива, която упорства да се прекратят спекулациите и да се лишават парцелите на огромни жилищни фондове, които закупуват от ден на ден жилищна повърхност и я отдават чартърен на галактически цени. Според изследванията 55% от берлинчани считат за добра концепцията да се национализират жилищата на фондове, които имат над 3000 imota в портфолиото си.
Държавата ще обезщети фондовете и ще отнеме жилищата над тази численост, с цел да ги дава на обществени цени. Това планува самодейността " Лудостта с наемите ". Според нея Берлин би трябвало да ръководи отнетите жилища, а компенсацията да е под формата на 20% като финансово влагане, а остатъкът да се изплати с заеми. Кредитът може да се подсигурява от страната.
Според калкулации става дума за 190 000 жилища. Общата им цена е двуцифрена милиардна сума. Според една от сметките при приблизително 50 кв. м за жилище и цена от 3000 евро на кв. м страната би трябвало да заплати 30 милиарда евро обезщетение на фондовете.
В момента сенатът в Берлин пресмята всички вероятни цени, които би трябвало да се покрият. Политици, в това число канцлерът Меркел, към този момент предизвестиха, че сходен ход ще задълбочи още повече жилищната рецесия.
" Трябва да работим дружно с вложителите и строителите, в противоположен случай ще ги уплашим и те ще спрат да строят жилища ", сподели Меркел. Очакват се и огромни юридически борби, в случай че самодейността в действителност се осъществя. Последната дума ще има конституционният съд.
Член 14 от конституцията обаче слага под отбрана собствеността. И то категорично. Въпреки това се позволява национализиране при доста строго избрани условия. Държавата може да прибегне до такава стъпка единствено в името на общото богатство. Например при неминуем градеж на пътища или водопроводи. Национализация може да се реализира единствено посредством закон или административен акт, който също почива на закон.
Всяка национализация се заплаща по пазарни цени. Цените би трябвало да не нарушават интереса на засегнатите лица, само че и да са по джоба на обществеността. Това значи, че цялостната отплата може в последна сметка да се избегне.
Член 15 от конституцията също планува опция за национализация – тя визира отчуждаването на земи, които да преминат към общинско или държавно ръководство. И в този случай се поставя отплата на засегнатите. Задължително е национализираната земя да се употребява единствено за публични потребности.
От национализация в Берлин биха потърпевши пет огромни жилищни фонда. Те имат жилища във всички квартали, само че най-често в райони, в които преди години са строени обществени жилища за хора с ниски приходи, или пък за избрани професионални групи като железничарите да вземем за пример. В България техен еквивалент са фондовите жилища.
Ако се стигне до национализация, това няма да има съществени последици за пазара, считат специалисти. Вероятно наемите няма да се повишават с такава скорост, само че осезаемо намаление няма да има. Причината – даже и комуналните жилища би трябвало въпреки всичко да съществуват на пазарния принцип и не могат да се субсидират от страната. Възможно е даже в дълготрайна вероятност те отново да нарастнат, тъй като компенсацията ще се заплаща с наемите от тях. За разлика от борсовите жилищни фондове обаче комуналните фондове не са задължени да работят с облага.
От 2017 година в Берлин настоящите наеми могат да се подвигат единствено с 2% годишно. Ако се направи рационализация на жилището, то повишението може да е 6%, само че не повече.
60% от комуналните жилища пък се дават на хора, притежаващи специфичен паспорт от обществените служби, което значи, че наемът се поема или доплаща от страната. Такива имат да вземем за пример инвалидите. Комуналните жилища обаче не спекулират със страничните разноски като вода, налози, боклук. Точно от тях печелят частните фондове, които завишават неведнъж цената на тези услуги, постоянно без да ги дават качествено.
Германската страна е задължена да дава жилищни услуги на налични цени. За задачата тя има два инструмента - подкрепяне на градежа на комунални жилища и основаване на комунални жилищни фондове.
В средата на 90-те години комуналните жилища в Берлин бяха 420 000. Тъй като градът бе във банкрут, управата ги разпродаде. Сделката бе скандална и за нея се писа месеци наред. 130 000 жилища бяха приватизирани. Социалните жилища също доста понижиха, защото всяка година изтичат изискванията за потреблението на стотици и наемодателите избират да не ги възобновяват.
86% от берлинчани живеят чартърен и по тази причина точно в столицата на Германия жилищният проблем може да докара до гражданска война.
Има ли опция?
Германия към този момент вкара инструмент, с който се пробва да овладее скока на наемите. “Спирачката за наеми” е преграда пред безпричинно повдигане на парите на наемателите. При излизане на старите наематели от едно жилище и влизането на нови цената на наема не може да скочи с повече от 10%. Тя обаче се оказа неефективна, защото има доста малки врати.
Другият инструмент е основаване на жилищни площи, предпазени от неоправдани ограничения за повишение на наема - да вземем за пример прекомерно първокласен ремонт, слагане на балкони или асансьор, съединяването на дребни жилища. Превръщането на жилища в офиси може да става единствено с позволение на локалната власт.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ