Надпреварата между големите технологични компании да инвестират в изкуствен интелект

Надпреварата сред огромните софтуерни компании да влагат в изкуствен интелект основава " софтуерна безработица ", се обобщава в разбора на Българска телеграфна агенция. Изкуственият разсъдък е новата цифрова граница и от " Майкрософт " (Microsoft) до " Google " (Google), от " Амазон " (Amazon) до " Мета " (Meta), софтуерните колоси влагат милиарди в него. С това обаче рискът от по този начин наречената " софтуерна безработица " нараства, написа в разбора на организацията.   От стартирането си на 30 ноември предходната година " ЧатДжиПиТи " (ChatGPT), най-известният сега чатбот, който се базира на изкуствения разсъдък, се трансформира в самобитен феномен. Програмата е последният първообраз, основан от " ОупънЕйАй " (OpenAI), лаборатория за изследвания в Калифорния, която разпространява създаването на така наречен другарски ЕйАй (AI) и се основава на предходния изкуствен интелект на групата " ДжиПиТи-3 " (GPT-3). " ЧатДжиПиТи " е толкоз " вкусен ", че към този момент притегли погледа и финансирането на " Майкрософт " (Microsoft). Технологичният колос разгласи, че реализира " многогодишна и многомилиардна инвестиция " от 10 милиарда $ в " ОупънЕйАй ". Американската компания към този момент е вложила над 3 милиарда $ в " ОупънЕйАй ". Новото съглашение е явен сигнал за значимостта на изкуствения разсъдък за бъдещето на софтуерния колос в конкуренцията му с други огромни колоси в бранша като " Google " (Google), " Мета " (Meta) и " Епъл " (Apple). Съществените вложения на огромните софтуерни компании в изкуствения разсъдък излизат надалеч отвън рамките на настоящия интерес към " ЧатДжиПиТи " и са удостоверение, че въпреки и да не се планува в кратковременен проект цялостна подмяна на човешкия фактор, то машините ще са все по-интегрирани в живота и дейностите на хората. И този факт поражда не малко въпроси от етична позиция.  Автоматизацията се е трансформирала в приоритет във всички области: напредъкът минава през механизацията и малко на брой се замислят каква ще е ориста на чиновниците, които най-малко съгласно статистическите данни, икономическите  и научни прогнози ще изгубят работните си места. Роботиката скоро ще направи допустимо основаването на потомство от толкоз интелигентни машини, които ще могат да заменят освен тежкия труд, само че и " белите якички ". Така ще се сложи началото на феномен, който към този момент бе плануван от Джон Мейнард Кейнс – " софтуерна безработица " или загубата на работа, дължаща се на софтуерния преход. Тази смяна се отнася само за въвеждането на технологии, които разрешават да се понижи тежестта на труда на чиновниците и да се внедри автоматизация. Кейнс показва безпокойствие си от краткосрочната " некадърност за адаптиране ", която евентуално отразява и сегашния проблем с автоматизацията: неадекватността на институциите и на цялото общество да ръководи, провежда и следва темпа на техническа смяна, както и въздействието на нововъведенията върху чиновниците. Когато технологията отстрани  (както се е случвало в миналото) съответен тип работа или цяла категория чиновници, то те би трябвало да се приспособят към смяната, подобрявайки компетенциите си и намирайки си ново работно място. Този развой може да отнеме време. За по-оптимистично настроените анализатори става дума за преходна фаза, в края на която цялото общество ще се възползва от импортираните нововъведения, а стопанската система ще откри ново равновесие. Ако обаче е нужно повече време от едно десетилетие, с цел да се реализира това равновесие? Как това ще отрази на милиони работни места, които в най-скоро време ще бъдат съкратени? А в случай че след това технологията още веднъж се модифицира и чиновниците не могат да следват измененията? Трябва да се запитаме дали пропастта сред софтуерния прогрес и приспособяването на чиновниците може да бъде преодоляна или това е необратим развой, който в допълнение ще ускори неравенството.  Експертите не са на единно мнение и по въпроса дали хората в действителност би трябвало да знаят по какъв начин действа изкуственият разсъдък. Интуитивно способността да се следва логаритъма би трябвало да е по-силна от невъзможността това да се направи, написа " Економист ". Проучване на учени от Харвардския университет, Масачузетския софтуерен университет и Политехническия университет в Милано демонстрира, че прекомерно многото пояснения могат да се трансфорат в проблем. Служители в американската мултинационална компания " Тейпистри " (Tapestry), която има портфолио от първокласни марки, са получили достъп до модел за прогнозиране, който им споделя по какъв начин да разпределят складовите наличия в магазините. Някои употребяват модел, чиято логичност може да бъде интерпретирана, а други модел, който e по-скоро " черна кутия " (най-известният концептуален модел на потребителско поведение). Оказва се, че чиновниците са били по-склонни да пренебрегват модели, които могат да схванат, защото неправилно са били сигурни  в интуицията си. Те са били подготвени да одобряват решенията на модела, който не могат да схванат поради доверието им в опита на хората, които са го основали. Различните способи, по които хората реагират на други хора и на логаритми са обект на от ден на ден изследвания. В скорошен отчет Гизем Ялчън от Тексаския университет в Остин и съавтори преглеждат по какъв начин потребителите дават отговор друго на решения - одобрение на някого за заем или участие в кънтри клуб - когато те са направени от машина или човек. Според тях хората реагират по същия метод, когато са отхвърлени. Те не са толкоз позитивно настроени, когато са утвърдени от логаритъм, а не от различен човек. Причината за това? Хората се оправят добре, когато изясняват неподходящи решения, без значение кой ги взима. По-трудно за тях е обаче да припишат триумфа на кандидатурата си на личния си сексапил и качества, когато те са оценени от машина. Хората желаят да се възприятията специфични, а не да са сведени до точка с данни. Картината, която това изследване рисува, поражда смесени усеща. Тя е динамична, защото, както технологиите еволюират, по този начин това се случва и с човешките настройки. Едно нещо обаче е кристално ясно, регистрира " Економист ". Въздействието на " ЧатДжиПиТи " и други форми на изкуствен интелект ще зависи освен от това, което могат да създадат, само че и по какъв начин ще накарат да се усещат хората.