Над книгата Белият Бим Черното Ухо“ плачеха хора от няколко

Над книгата „ Белият Бим Черното Ухо “ плачеха хора от няколко генерации. Не по-малко трогателна беше кино акомодацията на творбата. Вячеслав Тихонов, който изигра основната роля в него, получи премията „ Ленин “, а самият филм беше номиниран за „ Оскар “.

А какво да кажем за изпълнителя на основната кучешка роля? Съдбата му не била доста щастлива.

Стив, прочут още като Стьопка

Режисьорът Станислав Ростоцки бързо решил, че ще режисира кино лентата. Но подготовката за фотосите по никакъв начин не била бърза. Отначало трябвало да чака Тихонов да приключи непряк план.

Тогава те уредили вносна лента от управляващите, която не изискваше ярка светлина от прожекторите за снимане. Ослепителната светлина тормози кучетата тъкмо толкоз, колкото фойерверките по празниците.

Но най-трудно си оставало решението кое куче да наемат за ролята на Бим. Шотландските сетери освен че не са най-разпространената порода, само че и кучето трябвало да бъде надарено! Най-накрая се намерил сетерът Стив, който филмовият екип фамилиарно наричал просто Стьопка.

Кучето било съобразително, имало отстъпчив темперамент и багаж от съществени „ кучешки знания “. Това му разрешило да бъде употребен във всички подиуми, без да се търсят четириноги дубльори. 

Вячеслав Тихонов си сложил актьорска задача: да се сприятели със Стьопка, тъй че кучето да гледа на него като на собственик. Актьорът почнал да храни кучето с лакомства. Но сетерът не бил сюрпризиран от това: целият снимачен екип се състезавали един с различен, с цел да глезят кучето.

Тогава Тихонов почнал да работи по друг метод: той почнал да извежда кучето на ежедневна разходка преди фотосите. Скоро Стьопка привикнал с мекия глас на артиста и като го чувал, самичък изтичвал да го посрещне.

Въпреки всеобщата обич, на кучето му липсвало същинския собственик, който го дал за фотосите в продължение на шест месеца.

Актьорското всекидневие

Екипът на кино лентата съжалил четириногия артист и се опитал да не го натоварва с работа. Репетициите се провеждали без присъединяване на Стьопка. Те се опитвали да снимат сцените с него изведнъж. Но от време на време, в името на достоверността на сцените било належащо да се работи много грубо.

Например в една от сцените Бийм тича след кола за спешна помощ, която води стопанина му. За да наподобява кучето разтревожено и тъжно, трябвало да го отделя от Тихонов за няколко дни.

Стьопка доста се зарадва на дълго чаканата поява на приятеля си след неговото неявяване, но… незабавно го откарала кола с мигащи светлини. Кучето било в действителност смутено.

Всички премеждия били възнаградени от триумфа на кино лентата: хората плакали на премиерата, възхищавали се на положителните герои и дълго време не можели да се отърват от враждебността към актьорите, които изиграли негативните герои.

Кучето сърце 

Всички се радвали на триумфа, като се изключи самия Стьопка. Стопанинът бил доста горделив с известния си любим, само че не показвал топли усеща към него. А кучето, в противен случай, доста обичало своя Човек и било доста смутено от раздялата.

След известно време стопанинът още веднъж предал кучесто за фотоси и откакто получи парите, отишъл да си гледа делата, без да си направи труда да посети снимачната площадка нито един път. Масло в огъня наляла и новата брачна половинка на притежателя, която не търпяла животни в къщата … Това се повторило доста пъти.

В последна сметка Стив бил предаден в подслон за кучета. Според една версия оттова го е взел Вячеслав Тихонов. Според друга – артистът желал да го направи, само че не съумял. По един или различен метод изтерзаното сърце на кучето спряло.

И в този миг наоколо имало доста хора, само че го нямало Този, който кучето чакало цялостен живот.