Над 50% от местата в държавните университети са празни.Системата на

Над 50% от местата в държавните университети са празни.

Системата на висшето обучение в България създава фрагменти,

от които пазарът не се нуждае, огромна част от приключилите се развиват на позиции, които изискват по-ниска подготовка, а университетите са полупразни.

Това са част от изводите в мнението на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)

по повод определянето на броя на одобряваните за образование студенти и докторанти в държавните висши учебни заведения и научните организации за образователната 2024/2025 година

В претекстовете си работодателската организация показва, че над 40% от висшистите у нас се осъществят на работни места, които изискват приблизително или по-ниско обучение.

Въпреки към момента високия %, въпреки всичко се следи усъвършенстване – през 2015 година несъответствието сред полученото обучение и заеманата позиция е било 53%.

От АИКБ акцентират, че тези позитивни промени се дължат най-много на нараствания на държавен план-прием (ДПП) за механически специалности.

Другата причина, съгласно разбора на работодателската организация, е смяната в подзаконовата

уредба, която даде повече средства за прехрана на студентите в това направление,

благоприятни условия за повече стипендии, включването им в листата на предпазените специалности и други
Друг проблем, съгласно АИКБ,
е, че системата „ създава “ доста фрагменти с подготовка, която не е търсена на пазара. От там приканват за единна държавна политика за банкет и реализация на висше образование с ясна цел да се реализира действително обвързване на образованието на фрагментите с потребностите на пазара.

Над половината от студентите в България учат в 8 посоки – Икономика “, „ Педагогика “,

„ Медицина “, „ Администрация и ръководство “, „ Педагогика на образованието “,

„ Комуникационна и компютърна техника “, „ Информатика и компютърни науки “ и „ Право “.

Има специалности, за които има огромен план-прием, само че процентът на осъществените висшисти на работни места, изискващи сходна подготовка, е толкоз дребен,
че не оправдава повишения банкет, настояват от АИКБ.
От Асоциацията приканват броят на откритите места за банкет да е не повече от 50% от броя на приключилите приблизително обучение същата година. Това би довело до по-голяма конкуренция сред кандидат-студентите, създаване на по-добри експерти и по-бързо прекосяване от обучение към работна среда.

Според данни на Национален статистически институт приключилите приблизително обучение през 2022 година са 5.5 хиляди възпитаници по-малко от миналата година. За сметка на това местата за кандидат-студенти в университетите се усилват.

През последните години броят на всички студенти в държавните университети запълва сред 43 и 53% от потенциала, заложен от Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА).

За 2023 година от НАОА са определили потенциал от 419 159 места за студенти,
от които единствено 42.9% са заети.
Това са с 11 500 места повече по отношение на 2021 година, когато 53% от потенциала е бил напълнен.

От АИКБ показват и терзания по отношение на степента на подготовка на завършващите, защото образованието им е  най-вече теоретично.

Според тях измененията от 2018 година в Закона за висшето обучение и подхванатите дейности от

страна на Министерство на образованието и науката (МОН) за подкрепяне на практическите стажове на студентите не е задоволително.

Те приканват за по-широко разпространение на член 95 от Закона за висшето обучение,

съгласно който страната може да покрие изцяло или отчасти разноските за образованието на студенти, които имат подписан контракт с шеф.

Този контракт би трябвало обезпечава стаж по съответната компетентност за интервала на образованието и работно място след сполучливо дипломиране.

Становището за нуждата от експерти с висше обучение по професионални

посоки е направено от АИКБ по покана на министъра на образованието проф. Галин Цоков.