Пловдивчани реставрират първата художествена изложба в Третото българско царство
Началото на Пловдивския панаир е сложено през 1891 година, когато държавното управление на Стефан Стамболов взема решение през идната година Пловдив да стане хазаин на огромно ревю. Целта му е да подтиква прохождащата промишленост на България и нейното селско стопанство, да сътвори интернационалните контакти на българските производители, да покаже на популацията към какво би трябвало да се стреми.
За да приготвят ревюто, пловдивчани имат разполагаем 10 месеца. За всичко - да изградят парк, да построят изложбени павилиони, да вдигнат модерни хотели за посетители от целия свят. И най-важното - да преобразят турското гробище (под източния скат на Бунарджика) в съвременен европейски търговско-промишлен „ музей навън “.
Паркът е основан по план на арх. Иван Несторов и е озеленен е от швейцареца Люсиен Шевалс - ландшафтен проектант и първи общински градинар на Пловдив след Освобождението, прочут с прякора си "Министърът на цветята ". Пространството е "насечено "от шест алеи, край които са инсталирани 80 електрически улични лампи и са засадени общо 264 дървета. Изградени са три изкуствени езера, водопад и два шадравана. Пред Павилиона на горите и риболова е "опънато " четвърто езеро, а пред една от атракциите - изкуствена пещера - пето.
Главен проектант на ревюто е различен швейцарец - Якуб Хайнрих Майер, който по-късно довършва строителството на Царския замък в Евксиноград и "произвежда " освен постройката на Българска академия на науките и Мавзолеят на Александър Батенберг в София, само че и десетки други архитектурни шедьоври из млада България. Като да вземем за пример... "малката Българска народна банка " в Пловдив. Казано накратко, по план на арх. Майер са издигнати 35 павилиона, два ресторанта, здания за потребностите на пожарната и полицията, постройки за животните, телеграфо-пощенска станция, фотографско ателие. Общата повърхност на експозицията е 80 000 кв. метра.
Единият от акцентите на ревюто е особено направеният паметник „ България - настойничка на земеделието и промишлеността “. А другият - персоналния подарък от австрийския император за сватбата на княз Фердинанд и принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска: елегантен шадраван, основан от италианския ваятел Арнолдо Дзоки и представляващ статуя на богинята на плодородието Деметра.
Официалното разкриване е на 15 август 1892 година - с огромен боен церемониал, в наличието на княз Фердинанд I, държавното управление и шефовете на всички дипломатически задачи в България.
Българските производители показват триумфи в копринарството, винарството, тютюнопроизводството, текстилната индустрия, производството на етерични масла, кожухарството, растениевъдството. За първи път в България е демонстрирано електрическо осветяване и телефонна връзка - със София, проведени са две огромни изложения - художествена и етнографска.
В задграничните павилиони мощно усещане вършат фонографът на Томас Едисън, въздушният балон на Йожен Годард, телефона, марионетките на Томас Холден, „ падащата железница” на софийския търговец Лудвиг Партел, оръжията на немската компания „ Круп “...
Общият брой на посетителите надвишава 160 хиляди. От целия свят...
Първото българско ревю съответствува с 10-годишния празник от учредяване на първата габровска фабрика за текстил - първа в новоосвободена България. Неин притежател е фабриканта Иван Калпазанов (1835-1889 г.), а на ревюто е показана от неговия шурей Васил Карагьозов. Павилионът, в който той разполага изделията си е направен по поръчка във Виена. И толкоз е впечатлил княз Фердинанд, че след закриване на ревюто той купува павилиона и го придвижва посред река Марица - на остров Мечкюр (Царския остров). След което връща жеста и подарява парка на пловдивчани. С единственото изискване да се грижат за него и да го пазят!
Изложението продължава 75 дни, в него вземат участие производители и търговци от 24 страни, а посетителите надвишават 162 000 души от целия свят.
Вчера (22 октомври) в Градската художествена изложба под тепетата бе открита изложбата „ Художественият отдел на Изложението – Пловдив 1892 година “. Експозицията възпроизвежда изложбата на Първото ревю, с която започва и проведеният живописен живот в млада България. Днес, както и през 1892 година, посетителите могат да видят картините на първомайсторите на актуалното ни изобразително изкуство - Антон Митов, Иван Мърквичка, Николай Павлович, Петко Клисуров, Константин Величков. Част от картините са оригинали, а тези, които са потънали в дебрите на времето, са "подменени " с копия.
Тогава са били изложени и едни от най-ярките платна в българската историческа живопис – картините „ Връщането на Самуиловите бойци “ на Емил Холарек (1867–1919) и „ Кланетата от Батак “ на Антони Пьотровски (1853–1924). Именно картината на Пьотровски, години по-късно, провокира гръмналия в медиите скандал „ Батак “ - става дума за научното проучване на проф. Улф Брунбауер и Мартина Балева. Според тях тази картина на полския художник е съдействала за митологизирането на „ Баташкото кръвопролитие “, което в действителност не е било толкоз кърваво и грубо.
За облекчение на младите генерации, посетителите ще могат да научат доста детайлности за промишленото ревю, художниците и творбите им непосредствено от смарт телефоните си - посредством генерирани за QR кодове. Освен това, галерийното пространство ще бъде обогатено с цифрова сценография, дело на студенти от пловдивската Академия за музикално танцово и изобразително изкуство. И най-после - посетителите ще бъдат въвлечени във образно пътешестване във времето, осъществено посредством прожекция на фрагменти от силуета на града, пресъздаден в платната от края на XIX век.
Изложбата е отворена до 20 декември и се реализира в партньорство с Националната художествена изложба, Софийската градска художествена изложба, Художествената изложба „ Борис Денев “ - Велико Търново, Художествената изложба в Казанлък, филиала на Националната библиотека в Пловдив „ Иван Вазов “ и Държавен списък - Пловдив.
За да приготвят ревюто, пловдивчани имат разполагаем 10 месеца. За всичко - да изградят парк, да построят изложбени павилиони, да вдигнат модерни хотели за посетители от целия свят. И най-важното - да преобразят турското гробище (под източния скат на Бунарджика) в съвременен европейски търговско-промишлен „ музей навън “.
Паркът е основан по план на арх. Иван Несторов и е озеленен е от швейцареца Люсиен Шевалс - ландшафтен проектант и първи общински градинар на Пловдив след Освобождението, прочут с прякора си "Министърът на цветята ". Пространството е "насечено "от шест алеи, край които са инсталирани 80 електрически улични лампи и са засадени общо 264 дървета. Изградени са три изкуствени езера, водопад и два шадравана. Пред Павилиона на горите и риболова е "опънато " четвърто езеро, а пред една от атракциите - изкуствена пещера - пето.
Главен проектант на ревюто е различен швейцарец - Якуб Хайнрих Майер, който по-късно довършва строителството на Царския замък в Евксиноград и "произвежда " освен постройката на Българска академия на науките и Мавзолеят на Александър Батенберг в София, само че и десетки други архитектурни шедьоври из млада България. Като да вземем за пример... "малката Българска народна банка " в Пловдив. Казано накратко, по план на арх. Майер са издигнати 35 павилиона, два ресторанта, здания за потребностите на пожарната и полицията, постройки за животните, телеграфо-пощенска станция, фотографско ателие. Общата повърхност на експозицията е 80 000 кв. метра.
Единият от акцентите на ревюто е особено направеният паметник „ България - настойничка на земеделието и промишлеността “. А другият - персоналния подарък от австрийския император за сватбата на княз Фердинанд и принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска: елегантен шадраван, основан от италианския ваятел Арнолдо Дзоки и представляващ статуя на богинята на плодородието Деметра.
Официалното разкриване е на 15 август 1892 година - с огромен боен церемониал, в наличието на княз Фердинанд I, държавното управление и шефовете на всички дипломатически задачи в България.
Българските производители показват триумфи в копринарството, винарството, тютюнопроизводството, текстилната индустрия, производството на етерични масла, кожухарството, растениевъдството. За първи път в България е демонстрирано електрическо осветяване и телефонна връзка - със София, проведени са две огромни изложения - художествена и етнографска.
В задграничните павилиони мощно усещане вършат фонографът на Томас Едисън, въздушният балон на Йожен Годард, телефона, марионетките на Томас Холден, „ падащата железница” на софийския търговец Лудвиг Партел, оръжията на немската компания „ Круп “...
Общият брой на посетителите надвишава 160 хиляди. От целия свят...
Първото българско ревю съответствува с 10-годишния празник от учредяване на първата габровска фабрика за текстил - първа в новоосвободена България. Неин притежател е фабриканта Иван Калпазанов (1835-1889 г.), а на ревюто е показана от неговия шурей Васил Карагьозов. Павилионът, в който той разполага изделията си е направен по поръчка във Виена. И толкоз е впечатлил княз Фердинанд, че след закриване на ревюто той купува павилиона и го придвижва посред река Марица - на остров Мечкюр (Царския остров). След което връща жеста и подарява парка на пловдивчани. С единственото изискване да се грижат за него и да го пазят!
Изложението продължава 75 дни, в него вземат участие производители и търговци от 24 страни, а посетителите надвишават 162 000 души от целия свят.
Вчера (22 октомври) в Градската художествена изложба под тепетата бе открита изложбата „ Художественият отдел на Изложението – Пловдив 1892 година “. Експозицията възпроизвежда изложбата на Първото ревю, с която започва и проведеният живописен живот в млада България. Днес, както и през 1892 година, посетителите могат да видят картините на първомайсторите на актуалното ни изобразително изкуство - Антон Митов, Иван Мърквичка, Николай Павлович, Петко Клисуров, Константин Величков. Част от картините са оригинали, а тези, които са потънали в дебрите на времето, са "подменени " с копия.
Тогава са били изложени и едни от най-ярките платна в българската историческа живопис – картините „ Връщането на Самуиловите бойци “ на Емил Холарек (1867–1919) и „ Кланетата от Батак “ на Антони Пьотровски (1853–1924). Именно картината на Пьотровски, години по-късно, провокира гръмналия в медиите скандал „ Батак “ - става дума за научното проучване на проф. Улф Брунбауер и Мартина Балева. Според тях тази картина на полския художник е съдействала за митологизирането на „ Баташкото кръвопролитие “, което в действителност не е било толкоз кърваво и грубо.
За облекчение на младите генерации, посетителите ще могат да научат доста детайлности за промишленото ревю, художниците и творбите им непосредствено от смарт телефоните си - посредством генерирани за QR кодове. Освен това, галерийното пространство ще бъде обогатено с цифрова сценография, дело на студенти от пловдивската Академия за музикално танцово и изобразително изкуство. И най-после - посетителите ще бъдат въвлечени във образно пътешестване във времето, осъществено посредством прожекция на фрагменти от силуета на града, пресъздаден в платната от края на XIX век.
Изложбата е отворена до 20 декември и се реализира в партньорство с Националната художествена изложба, Софийската градска художествена изложба, Художествената изложба „ Борис Денев “ - Велико Търново, Художествената изложба в Казанлък, филиала на Националната библиотека в Пловдив „ Иван Вазов “ и Държавен списък - Пловдив.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ