Началото е по-скоро идилично - хора се разхождат по улиците

Началото е по-скоро идилично - хора се разхождат по улиците на Берлин, в едно южногерманско село гледат от прозорците си към оживения селски площад. 12 минути по-късно падат първите бомби - хвърлени от хиляди самолети над градове като Кьолн, Дрезден и Берлин.

Бомбардировките на съдружниците против нацистка Германия са тематика на най-новия филм на реномирания украински режисьор Сергей Лозница, наименуван " Въздушна война - естествената история на разрушенията ". Филмът е инсталиран от архивни материали от Втората международна война и е отдаден на контузиите, за които никой не приказва.

„ Войната във въздуха " демонстрира на моменти непоносими фрагменти /това е по-долу/: след нощна бомбардировка мъртви хора са останали да лежат един до различен по улицата измежду руините. Едно от телата е на дете, което е на не повече от две години. Облечено е с лека светла рокля, безжизненият му взор е насочен към небето.

" Свикнал съм да работя с сложен материал ", споделя Лозница. Но доста внимава да не отиде прекомерно надалеч, с цел да не шокира прекомерно публиката. Неговата цел е както той, по този начин и феновете да могат да застанат на избрана отдалеченост по отношение на показаните събития.

Разрушеният Дрезден в края на Втората международна войнаСнимка: akg-images/picture-alliance

Могат ли хората да се поучат от историята?

" Колкото повече си далечен във времето от това, което се вижда във кино лентата, толкоз по-малко те визира то персонално и е по-малко смущаващо в прочувствен проект. В този случай от време на време ни се отдава да създадем крачка обратно и да възприемем напълно рационално протичащото се. " Тази отдалеченост на собствен ред оказва помощ да се извлекат поучения от опита.

" Когато нещо не се разисква намерено и почтено, се трансформира в един тип фантом, който в избран миг се появява още веднъж и те преследва ", споделя Лозница. А това може да има съществени последици: " Историята следва избрани закони и е склонна да се повтаря ", уверен е режисьорът. " Точно когато избрани събития не се отразяват и проучват, когато от тях не се взимат поучения, се появява заплахата те да се повторят. "

Кой е Сергей Лозница?

58-годишният украински режисьор знае защо приказва - претърпял е задоволително исторически обрати. Израснал е в някогашния Съветски съюз и в края на 1990-те години вижда неговия разпад. Точно тогава сменя специалността си и от математик става режисьор.

В " Бабин Яр " Лозница се занимава с Холокоста в Украйна по време на немската окупацияСнимка: ATOMS & VOID

Междувременно Сергей Лозница е измежду най-известните европейски създатели на документални филми, със личен креативен метод. Тъй като в качеството си на режисьор той се възприема като чист наблюдаващ, постоянно получава упреци от страна на критиците. Допустимо ли е просто да поставиш камерата си на територията на някогашния концентрационен лагер Аушвиц и да снимаш радостните туристически групи, които си вършат там селфи? Във кино лентата си " Аустерлиц " от 2016 година Лозница прави тъкмо това, без да разяснява неуместните подиуми.

За кино лентата си за Бабин Яр от 2021 година Лозница изследва немски, съветски и украински архиви и инсталира лента, напомняща за дълго подценяваните и забравени зверства в Бабин Яр. През септември 1941 година единствено в границите на два дни край Киев немските нацисти, подпомагани от украински служители на реда, избиват 33 771 еврейски мъже, дами и деца. Това, че във кино лентата са показани и украинци, които приветстват идващите нацисти, се натъква на рецензия в родината на режисьора.

Лозница е снимал и игрални филми. Последният от тях е " Донбас "  от 2018 година, отдаден на войната, водена от 2014 година насам в Източна Украйна сред украинските въоръжени сили и проруските сепаратисти. Неговите герои са се отвърнали от обществото, към този момент не имат вяра на държавното управление, подправените вести са вездесъщи. След съветската инвазия творбата на Лозница наподобява ужасяващо пророческо.

Многократно награждаван: украинският режисор Сергей Лозница на фестивала в КанСнимка: Beata Zawrzel/NurPhoto/picture alliance

Руската инвазия в Украйна не изненадва Лозница

Сергей Лозница признава, че е очаквал новата война в Украйна. " Можех да я предвидя. По избран метод чаках ужаса на това, което се случва. "

Но той не би желал филмът му да се възприема единствено в подтекста на съветската експанзия в Украйна: " Знаехме, че такива неща се случват. Например в Сирия, като градовете бяха бомбардирани от въздуха, където беше атакувано цивилното население. По тази причина имах възприятието, че през днешния ден тематиката е по-релевантна от всеки път. "

Според режисьора в дъното на всичко е спорът на манталитетите. " Смятаме, че всички живеем в една и съща ера, само че това е илюзия. Някои хора още живеят в Каменната епоха, някои в Средновековието, някои в деветнайсети, а други в двайсет и първи век. За някои най-важното е да завладеят територии, за други висша полезност са самостоятелната независимост и интелектуалното разрастване. Проблемът е, че тези полезности не са в действителност съвместими. Конфликтът се ражда от това, че манталитетите са разнообразни ", споделя още режисьорът на " Въздушна война - естествената история на разрушенията " Сергей Лозница.

Вижте и нашата снимкова изложба: