9 неща, които не бива да казваме в разговор
На всички ни се е случвало – споделяме неща, които другите поясняват по непредвиден метод. И тези видимо незначителни моменти ни оставят с ужасното възприятие, че сме обидили някого.
То се завръща по-късно, часове откакто сме провели диалога. Погрешните изявления и спонтанното жестоко говорене, провокирани от страсти, нормално са неща, за които съжаляваме.
За да се избегнат, на индивида са нужни обществени умения – податливост да се слага на мястото на другия още преди да е почнал разговора с него, и дарба да резервираме успокоение, да овладяваме възприятията си.
Хората са комплицирани същества и надали би могло да се планува от кое тъкмо всеки обособен човек – сътрудник или лице, което не познаваме добре, би се засегнал. Но въпреки всичко има няколко постоянно срещани изявления, които интелигентните хора заобикалят. Кои са те? Списание Entrepreneur ги изброява. Например:
- “Изглеждаш уморен/а ”.
Мнозина го споделят не с неприятни планове и тъй като желаят да са потребни, в случай че могат някак, само че тази констатация най-често съумява да засегне индивида насреща, даже сама по себе си да е вярна. Заменете я с въпроса “Как си? ”, изказан с усмивка и последван от послание по име.
- “Боже, какъв брой извънредно доста си отслабнал/а! ”.
Макар за мнозина това да е комплимент, смисълът може да се пояснява двузначно и да се разчете като “Мисля, че си погрознял/а ”. Вместо това може просто да казвате “Изглеждаш добре ” или да не казвате нищо.
- “Ти си прекомерно добър/добра за това работно място/ за този човек ”.
Ако някой страда, поради провалена професионална или персонална връзка, по този метод не го успокоявате, тъй като посочвате, че първичният му персонален избор е бил неприятен. По-добре кажете “Те губят! ”.
- “Ти винаги… ”/ “Ти никога… ”.
Никой безусловно постоянно или безусловно в никакъв случай прави или не прави нещо. Хората не са същества в едно измерение, не опитвайте да ги дефинирате безусловно. Обикновено такова говорене ги протовкира да застават в отбранителна позиция. Ако имате проблем с тях, посочете какво е направил тъкмо другият човек, с цел да възникне казуса за вас. Може да се каже да вземем за пример “Изглежда ти правиш това постоянно ” или “Правиш това задоволително постоянно, с цел да се забележи ”.
- “Изглеждаш доста добре за възрастта си ”.
Няма потребност от “за възрастта си ”, даже индивидът насреща в действителност да наподобява необикновено, имайки поради на какъв брой години е. Върши работа и единствено “Изглеждаш много добре ”.
- “Както споделих по-рано… ”.
Всички забравяме всякакви неща понякога. Тази фраза е груба и демонстрира, че или надменно подчертавате, че сте били прави, с което автоматизирано обезценявате цената на правотата си и ставате несимпатични, или демонстрира неустановеност във вас самите – очевидно се чувствате недооценени, откакто го споменавате. Помислете по какъв начин може да изкажете това известие по по-приятен и забавен метод.
- “Успех! ”.
“Успех ти поисквам ” е деликатна фраза, която от време на време изненадващо за мнозина се пояснява неправилно, поради неволна, не задоволително въодушевена интонация на изричането или заради недобра мимика. Освен това, някои хора от време на време смятат, че щом им пожелаваме триумф, значи те ще имат потребност от подобен и не сме уверени в личните им сили. Може да замените изявлението с “Знам, че имаш каквото е нуждно, с цел да стане ” или “Знам, че можеш ”.
- “Всичко зависи от теб ”, или “Всичко, каквото поискаш ”.
Казвайки това, постоянно в действителност сме безразлични към тематиката, а мнението ни е значимо, щом индивидът насреща ни е попитал. Вместо това, започвайте с “Нямам доста изрично мнение, само че няколко неща ми се костват важни… ”.
- “Е, най-малко аз в никакъв случай не съм… ”.
Това е нападателен метод да пренасочите вниманието от вашата неточност към друга, най-вероятно остаряла и несвързана с сегашното неточност на различен човек, за която към този момент би трябвало да сте дали прошка. Вместо това кажете просто “Съжалявам ”. Това е най-хубавият метод да изведете полемиката към по-рационално, умерено състояние, в което може да измислите метод да се поправят нещата.
