Людмил Георгиев: Вдъхновението е за аматьори
На връх 11 май, празника на светите братя, равноапостоли и просветители Кирил и Методий, известният художник Людмил Георгиев открива първата си солова галерия в Пловдив с логото „ Вместо автопортрет “ – той ще покаже неповторимите си графики в изложба „ Капана “. Маестрото, за който изкуството на графиката към този момент три десетилетия е авторският му код за другарство с другите, се обръща към плочата, иглите, линия, мастилата, печатната преса. „ Людмил Георгиев е художникът, който през последните години натрупа толкоз важен и стойностен прогрес освен в графиката, а и изобщо в нереалното изкуство, че изцяло равностойно ще бъде показан в най-престижните събития на международната сцена. Това скоро ще се случи “, разяснява интернационалният куратор и арт дилър Стефан Стоянов, който работи с някои от най-елитните галерии и колекционери в Европа, Америка и Азия. Ето какво показа за „ Стандарт “ Людмил Георгиев, който още от 90-те взе участие в голям брой национални и районни графични експозиции, негови произведения са селектирани за изложения в Италия, Германия, Австрия, Полша, Сърбия, Македония и Япония, а соловите му гастроли са в Париж, Белград, Берлин, Франкфурт и други градове в България и чужбина. Той освен е притежател на разнообразни награди, само че през 2018 година основава първата по рода си у нас изложба за графично изкуства и на всеки две години провежда народен конкурс за типичен техники в жанра.
- Господин Георгиев, за какво ви назовават експериментатор в графиката?
- Не знам от къде идва този етикет. Може би от обстоятелството, че творбите ми са доста свободни, макар че работя с няколко типичен графични техники. Но в действителност много опитвам, с цел да видя резултата от най-различните ми търсения.
- Вярно ли е, че сте почнал кариерата си с произведения, цялостни със стъкло?
- Още от 90-те се занимавам с графика, постоянно съм се занимавал единствено с графика, представял съм единствено графика. Започнах да гравирам върху автомобилно стъкло след 2000 година – беше стадий от интервалите ми в графиката. Беше опит с впечатляващ резултат – когато автомобилното стъкло мине през пресата, се самоунищожава. Така всичките ми творби се трансфораха в уникати.
- Защо фразата „ Откакто се помня, все съм за пердах “ е измежду тези, с които описвате личността си?
- Защото в действителност откогато се помня, и родители, и родственици, и познати ми я повтаряха. Сега, като се замисля, съзнавам, че не съм от най-работливите и най-внимателните - и постоянно се колебая в това, което върша. Имам чувството, че постоянно съм за пердах, тъй като животът ме тегли доста мощно. Искам съвсем всичко от него – и по тази причина от време на време не реализирам нещата по разпоредбите.
- Какво е по-вредно за актьора – известността или парите?
- И двете са доста значими за него – всеки от нас желае ръкопляскания и пари.
- Как оценявате събитията в родната художествена реалност тук и в този момент?
- Не съм от умниците, които обстойно и нашироко - изключително когато на масата има вино, дискутират тази тематика и то в хейтърски жанр. Вече имам друга роля в арт средите с „ Графикарт “, галерията, която отворих преди две години, с състезанието за млади графици, който провеждам на републиканско равнище. Това към този момент ме задължава да се грижа за тази система, а не да я охулвам. Това е задачата ми - и не ми е вкусно да разясня. На всички е ясно, че има тресчици за дялане, че би трябвало да се наточи теслата и много да се дяла и да се моделира цялата тази система, само че бих си запазил хейтърството за нещо по-съществено.
- Мислите ли, че в България в действителност има прекомерно доста художници на глава от популацията?
- Може би това е най-често произнасяната фраза в обкръжението на сътрудници и другари – били сме доста за един никакъв пазар и за една номенклатура, която има номенклатурен усет и номенклатурни настройки. В Германия на 90 милиона са 4 хиляди публично регистрирани актьори, а в България са 3800 членове на СБХ – на 5 милиона страна. Статистиката доста добре приказва. Пространството за изява и за издръжка в България не е огромно. И в действителност май са повече...
- Вечният въпрос – повече труд или повече гений?
- Винаги съм твърдял, че от количеството рано или късно може да се извади качество, по тази причина залагам и на двете. Преди всичко е нужен артикул, а човек би трябвало да седне и да го сътвори. Талантът се дефинира отново конюнктурно, тъй че май трудът е водещ.
- Другата галактическа загадка – съществува ли вдъхновението или е мит?
- Вдъхновението е единствено за дилетантите и лаиците. Професионалистът няма потребност от него - когато има работа, задача, ангажимент, той просто сяда и твори.
- За какъв брой време сте нарисувал най-„ бързата “ си графика?
- Графиката е низ от софтуерни процеси. Може да направиш бързо подигравка, шарж, схема, само че графика бързо - просто не става.
- Кога е било най-трудно в занаята за вас?
- Периодът, в който се образовах, образовах, в който крадях, в който търсех личната си хармония и стилистика. Тогава имах огромни съмнения - какво върша, какво създавам. Дали то става или не става, макар че оценката се вижда в очите и реакциите на феновете. Най-добре човек може да се ориентира къде се намира и какво съставлява като занаятчия, когато се подреди на стената с други себеподобни. Тогава излиза наяве - даже не толкоз от оценката на изкуствоведа, рецензия или сътрудника. Стената най-точно споделя къде си ти, къде са другите, какво би трябвало да правиш и какво не би трябвало да правиш.
- Господин Георгиев, за какво ви назовават експериментатор в графиката?
- Не знам от къде идва този етикет. Може би от обстоятелството, че творбите ми са доста свободни, макар че работя с няколко типичен графични техники. Но в действителност много опитвам, с цел да видя резултата от най-различните ми търсения.
- Вярно ли е, че сте почнал кариерата си с произведения, цялостни със стъкло?
- Още от 90-те се занимавам с графика, постоянно съм се занимавал единствено с графика, представял съм единствено графика. Започнах да гравирам върху автомобилно стъкло след 2000 година – беше стадий от интервалите ми в графиката. Беше опит с впечатляващ резултат – когато автомобилното стъкло мине през пресата, се самоунищожава. Така всичките ми творби се трансфораха в уникати.
- Защо фразата „ Откакто се помня, все съм за пердах “ е измежду тези, с които описвате личността си?
- Защото в действителност откогато се помня, и родители, и родственици, и познати ми я повтаряха. Сега, като се замисля, съзнавам, че не съм от най-работливите и най-внимателните - и постоянно се колебая в това, което върша. Имам чувството, че постоянно съм за пердах, тъй като животът ме тегли доста мощно. Искам съвсем всичко от него – и по тази причина от време на време не реализирам нещата по разпоредбите.
- Какво е по-вредно за актьора – известността или парите?
- И двете са доста значими за него – всеки от нас желае ръкопляскания и пари.
- Как оценявате събитията в родната художествена реалност тук и в този момент?
- Не съм от умниците, които обстойно и нашироко - изключително когато на масата има вино, дискутират тази тематика и то в хейтърски жанр. Вече имам друга роля в арт средите с „ Графикарт “, галерията, която отворих преди две години, с състезанието за млади графици, който провеждам на републиканско равнище. Това към този момент ме задължава да се грижа за тази система, а не да я охулвам. Това е задачата ми - и не ми е вкусно да разясня. На всички е ясно, че има тресчици за дялане, че би трябвало да се наточи теслата и много да се дяла и да се моделира цялата тази система, само че бих си запазил хейтърството за нещо по-съществено.
- Мислите ли, че в България в действителност има прекомерно доста художници на глава от популацията?
- Може би това е най-често произнасяната фраза в обкръжението на сътрудници и другари – били сме доста за един никакъв пазар и за една номенклатура, която има номенклатурен усет и номенклатурни настройки. В Германия на 90 милиона са 4 хиляди публично регистрирани актьори, а в България са 3800 членове на СБХ – на 5 милиона страна. Статистиката доста добре приказва. Пространството за изява и за издръжка в България не е огромно. И в действителност май са повече...
- Вечният въпрос – повече труд или повече гений?
- Винаги съм твърдял, че от количеството рано или късно може да се извади качество, по тази причина залагам и на двете. Преди всичко е нужен артикул, а човек би трябвало да седне и да го сътвори. Талантът се дефинира отново конюнктурно, тъй че май трудът е водещ.
- Другата галактическа загадка – съществува ли вдъхновението или е мит?
- Вдъхновението е единствено за дилетантите и лаиците. Професионалистът няма потребност от него - когато има работа, задача, ангажимент, той просто сяда и твори.
- За какъв брой време сте нарисувал най-„ бързата “ си графика?
- Графиката е низ от софтуерни процеси. Може да направиш бързо подигравка, шарж, схема, само че графика бързо - просто не става.
- Кога е било най-трудно в занаята за вас?
- Периодът, в който се образовах, образовах, в който крадях, в който търсех личната си хармония и стилистика. Тогава имах огромни съмнения - какво върша, какво създавам. Дали то става или не става, макар че оценката се вижда в очите и реакциите на феновете. Най-добре човек може да се ориентира къде се намира и какво съставлява като занаятчия, когато се подреди на стената с други себеподобни. Тогава излиза наяве - даже не толкоз от оценката на изкуствоведа, рецензия или сътрудника. Стената най-точно споделя къде си ти, къде са другите, какво би трябвало да правиш и какво не би трябвало да правиш.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ