Чака ли ни криза с водата
На воден стрес в Европа са подложени 30% от популацията и 20% от територията. В международен мащаб възходящият дефицит на воден запас, заради климатичните промени и разхищението на вода, заплашва да принуди над 1 милиарда души да мигрират. Това съобщи ръководителят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, откривайки конференцията на високо ниво „ Интелигентно ползване на водни запаси и Синя дипломация “. Една от функционалностите на водните запаси е задоволяването потребностите на семействата, само че извънредно значимо е смисъла им за промишлеността, енергетиката и селското стопанство, акцентира той.
„ Постигането на стабилно и дейно ръководство на водите, наред с намаляването на засушаването и дефицита на вода, е допустимо единствено с използването на интегриран метод, съгласуван с новата климатична действителност на европейско и международно равнище. Този метод би трябвало да бъде съгласуван с националните специфики на всяка страна “, това съобщи заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева. По думите ѝ България поставя старания да отрази въздействието на промените на климата и да планува ограничения за акомодация и намаляване в интелигентното ръководство на водите на национално равнище, в това число ръководство на комплексите от значими язовири, проекти за ръководство на речните басейни, проекти за ръководство на риска от наводняване и други
Ключово за реализиране на задачите е обезпечаване на съответно финансиране на водния бранш освен за подсилване на напъните за реализиране на резистентност на водите, само че и за гарантиране на използването на съществуващото и идното да бъде признато съществено европейско законодателство, в това число директивата за питейни води, директивата за филтриране на отпадъчните води и директивата за предпочитаните субстанции, изясни Колева.
За президента на КНСБ Пламен Димитров достъпът до качествена питейна вода и канализация е всеобщо право. Публичните институции и всички заинтригувани страни са длъжни да обезпечават това право. „ България е една от страните, които имат съществени водни запаси, само че в това време загубите в мрежите са доста огромни “, разяснява още той и добави, че са нужни повече вложения.
„ Все повече осъзнаваме цената на водата в международен проект. Но към момента страните не поставят задоволително старания да работят за по-ефективно потребление на водата. С оферти от нас Син пакт желаеме и чакаме от Европейска комисия да направи водата самостоятелен стратегически приоритет за Европа “, сподели Пиетро Франческо де Лото, президент на Консултативната комисия за индустриални промени на ЕИСК.
Tvboutique. bg
Мини съдомиялна в три цвята особено за твоя дом
60% от водата не доближава до потребителите
Той показа и визията на ЕИСК във връзка с Синята договорка, в която се разказани 15 управителни правилото, които би трябвало да се осъществят посредством 21 ограничения. Сред тях са събиране на надеждни данни за настоящото положение и трендове на ниво Европейски Съюз във връзка с водоснабдяване и достъп до вода, задълбочени оценки на водната инфраструктура и водните запаси на всяка страна, въвеждане на тласъци за преход към кръгова водна стопанска система, въвеждане на критерии във всички фондове на Европейски Съюз за стабилно потребление на вода и други
Според изпълнителния шеф на Water Europe Дърк Крол би трябвало да се работи главно в три насоки, а точно: единно законодателство и политики във връзка с водата, обективно установяване на цената на водния запас и осъзнаването на обстоятелството, че светът е изправен пред водна рецесия.
„ Пет от десетте най-големи риска в международен мащаб са свързани с водата. Необходимо е трансгранично ръководство на водите. В света има над 200 споделени водосборни басейна, 150 от тях са в Европа, а 5 - в България. Нужна ни е добра обща регулаторна рамка, само че би трябвало да се работи и по национални политики по ръководство на водата “, съобщи Филип Бийтълстоун, шеф „ Сътрудничество и дипломация по водите “ на Международния институт по водите в Стокхолм. Той добави, че провокациите са свързани главно с осъществяването на тези политики и отчетността им.
