За първия български електромобил. И за още нещо
На обичайното техническо издание на Пловдивския панаир, което се състоя от 29 септември до 4 октомври тази година, бе показан българският електрически автомобил “G-ka ” – план на варненската научноизследователска компания ”Джи-ка 1 ” ЕООД. Той е машина от напълно нов вид, която освен не замърсява природата, само че и черпи силата си от вятъра.
Може и да не сте чули за него. Повечето родни медии има да извървят много дълъг път до прозрението на Ариана Хъфингтън, че “лошите вести към този момент не продават ” и да търсят положителната вест. Засега те към момента всеобщо робуват на модерния някъде от десетилетие насам народен негативизъм, който посреща с подигравка всяко сходно българско донкихотовско начинание. Така през последните години из интернет потънаха няколко следващи вести за няколко следващи “първи български електрическия автомобил ” на изобретатели от Стара Загора, Благоевград, Лом... може да има и още.
Не укривам, че имам по-специално отношение към тематиката за електрическите автомобили. Не единствено тъй като считам, че рационалното отношение към природата и богатствата й е наложително за актуалния човек, а и тъй като знам, че първият български електрически автомобил в действителност е доста по-стар и се е появил още в края на 60-те години. Просто един от основателите му е моят татко, инж. Евгени Танчев.
Тук баща е сниман пред църквата на Шипка някъде през 60-те, в ерата на електрическия автомобил. А самият той се назовава “Пионер-63 ” – онова смешно и симпатично малко возило най-горе. Всичко, което знам за него, са мемоари от разказите на татко ми и бележките на гърба на фотосите, написани с неговата ръка. Моделът е бил планиран и направен от екип инженери и конструктори на НИПКИЕМ към Балканкар, където работеше баща, и на Българска академия на науките. Дългата абревиатура се разшифрова като Научноизследователски и проекто-конструкторски институт за електро- и мотокари. И институтът, и Балканкар, и цялото българско каростроене към този момент са в небитието.
Действащият пример на “Пионер-63 ”също е показван на Пловдивския панаир – на ХХІІІ-то му техническо издание през есента на 1967 година Не знам дали е непокътнат някъде “в плът и кръв ”. Имам го на две фотоси – сам и до може би най-популярния в “народната ” република бензинов модел на руския “Москвич ”. Сигурно са го снимали пред панелния блок в ж. к. Бъкстон, където живеехме.
Ето и креативния екип, който го е основал. Ръководител на колектива: проф. инж. Благой Петков; заместник-ръководител: проф. инж. Георги Георгиев; виновен конструктор на каросерията: ст. н. с. ІІ ст. д. т. н. инж. Евгени Танчев, виновен конструктор на ръководещия мост: ст. н. с. инж. Петър Захариев, виновен конструктор на задвижващия мост: инж. Георги Достин, виновен конструктор на електроинсталацията: ас. Гъркова. Двигателят е планиран от колектив на НИПКИЕМ, а акумулаторите – от колектив на Българска академия на науките.
Не знам за какво преди време са спрели работата по плана. Вероятно някой потенциал на социалистическата планова стопанска система е постановил, че електрическият автомобил е недоходоносен и просто го е пратил в архива. Причините за сходно решение най-често са сложни и подмолни, а особено по тематиката с електрическите автомобили – най-вероятно и много сходни на тези, които убиват електрическата кола 30 години по-късно в Съединени американски щати.Днес, на 8 октомври, е рожденият ден на татко ми. Дължах му този текст, тъй като знам, че би се радвал на всеки нов български електрически автомобил. И с цел да му кажа, че се гордея с него. Че разбрах, въпреки и късно, по какъв начин, работейки непретенциозно върху ежедневните си каузи, той в действителност е изпреварвал времето си – същият татко, който смятах за ретрограден и деспотичен, и против чиито наставнически препоръки се бунтувах. За да му кажа, че извънредно ми липсва и че оттова – от по-доброто място, където е от 12 земни години – той продължава да ме възпитава и оформя като персона. Благодаря на Бог, че ме научи да го обичам и уважавам.
Може и да не сте чули за него. Повечето родни медии има да извървят много дълъг път до прозрението на Ариана Хъфингтън, че “лошите вести към този момент не продават ” и да търсят положителната вест. Засега те към момента всеобщо робуват на модерния някъде от десетилетие насам народен негативизъм, който посреща с подигравка всяко сходно българско донкихотовско начинание. Така през последните години из интернет потънаха няколко следващи вести за няколко следващи “първи български електрическия автомобил ” на изобретатели от Стара Загора, Благоевград, Лом... може да има и още.
Не укривам, че имам по-специално отношение към тематиката за електрическите автомобили. Не единствено тъй като считам, че рационалното отношение към природата и богатствата й е наложително за актуалния човек, а и тъй като знам, че първият български електрически автомобил в действителност е доста по-стар и се е появил още в края на 60-те години. Просто един от основателите му е моят татко, инж. Евгени Танчев.
Тук баща е сниман пред църквата на Шипка някъде през 60-те, в ерата на електрическия автомобил. А самият той се назовава “Пионер-63 ” – онова смешно и симпатично малко возило най-горе. Всичко, което знам за него, са мемоари от разказите на татко ми и бележките на гърба на фотосите, написани с неговата ръка. Моделът е бил планиран и направен от екип инженери и конструктори на НИПКИЕМ към Балканкар, където работеше баща, и на Българска академия на науките. Дългата абревиатура се разшифрова като Научноизследователски и проекто-конструкторски институт за електро- и мотокари. И институтът, и Балканкар, и цялото българско каростроене към този момент са в небитието.
Действащият пример на “Пионер-63 ”също е показван на Пловдивския панаир – на ХХІІІ-то му техническо издание през есента на 1967 година Не знам дали е непокътнат някъде “в плът и кръв ”. Имам го на две фотоси – сам и до може би най-популярния в “народната ” република бензинов модел на руския “Москвич ”. Сигурно са го снимали пред панелния блок в ж. к. Бъкстон, където живеехме.
Ето и креативния екип, който го е основал. Ръководител на колектива: проф. инж. Благой Петков; заместник-ръководител: проф. инж. Георги Георгиев; виновен конструктор на каросерията: ст. н. с. ІІ ст. д. т. н. инж. Евгени Танчев, виновен конструктор на ръководещия мост: ст. н. с. инж. Петър Захариев, виновен конструктор на задвижващия мост: инж. Георги Достин, виновен конструктор на електроинсталацията: ас. Гъркова. Двигателят е планиран от колектив на НИПКИЕМ, а акумулаторите – от колектив на Българска академия на науките.
Не знам за какво преди време са спрели работата по плана. Вероятно някой потенциал на социалистическата планова стопанска система е постановил, че електрическият автомобил е недоходоносен и просто го е пратил в архива. Причините за сходно решение най-често са сложни и подмолни, а особено по тематиката с електрическите автомобили – най-вероятно и много сходни на тези, които убиват електрическата кола 30 години по-късно в Съединени американски щати.Днес, на 8 октомври, е рожденият ден на татко ми. Дължах му този текст, тъй като знам, че би се радвал на всеки нов български електрически автомобил. И с цел да му кажа, че се гордея с него. Че разбрах, въпреки и късно, по какъв начин, работейки непретенциозно върху ежедневните си каузи, той в действителност е изпреварвал времето си – същият татко, който смятах за ретрограден и деспотичен, и против чиито наставнически препоръки се бунтувах. За да му кажа, че извънредно ми липсва и че оттова – от по-доброто място, където е от 12 земни години – той продължава да ме възпитава и оформя като персона. Благодаря на Бог, че ме научи да го обичам и уважавам.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ