Пуши по половин кутия цигари на ден, но прави революция във футбола
На този ден през 1929-а година е роден най-хубавият вратар в историята на футбола – именитият Лев Иванович Яшин в Москва. По време на 20-годишната си сполучлива кариера Яшин получава прозвищата - „ Черната пантера “, „ Черния паяк “ и „ Черния октопод “ заради изключителната си игра под рамката на вратата с обичайна черна екипировка.
Яшин напълно трансформира ролята на вратарите във футбола, защото става първият пазач, който в същинския смисъл на думата ръководи тима в наказателното си поле и даже играе постоянно като либеро в отбрана. Във времената, в които позицията на вратаря се е считала за елементарна нужда, той има въздействие върху играта като всеки различен футболист по терена.
Яшин командваше отбраната си и притискаше нападателите на противника, което е обикновено за всички на този пост в този момент, само че тогава това е оригиналност.
Той е първият надзирател, който не е стоял просто на линията, а си разрешава прекомерно постоянно даже да излиза оттатък наказателното поле, с цел да праща по-дълги топки към своите съиграчи. Прякорът „ Черния паяк “ получава заради напълно черния си екип, който е запазена марка за неповторимия му имидж. Яшин страда от късогледство, но с внушителните си за това време 189 сантиметра той съумява да го компенсира с отлични рефлекси, сърце, скок, еластичност и всички превъзходни атлетически качества, гарнирани с голяма психическа мощ и стоманени нерви.
Заради нетипичното за тогава боксиране на топката настрана или над напречната греда, както и хвърлянето на топката сред краката на противници с ръка, той получава прозвището „ Черната пантера “. Акробатичните му умения в началото провокират повече удивление, в сравнение с самопризнание, а рецензиите стигат до такава степен, че даже бива именуван „ цирков актьор “ от някои критици.
Лев Яшин е прелъстителен, почитан и обичан от всички футболни почитатели по света. Той е дете на индустриални служащи и незабавно след началото на Втората международна война е заставен да стартира работа във фабрика за боеприпаси, въпреки да е едвам 12-годишен тогава.
Детството и младостта през военните години оставят дълбока следа в душата на Яшин и той разказва този си интервал като битка с тежката меланхолия. „ Тогава не усещах нищо с изключение на болежка и празнина. Имах нервни рецесии. Всички ме смятаха за елементарен клошар. Чаках с часове на опашка за самун с приятелите си и мечтаех да победим на фронта. Държах у себе си кубче захар като злато. По време на войната натрупахме опит, който не може да се натрупа на никое място другаде. Научихме се да работим без боязън и без обещания за по-добро на следващия ден. Когато започнах да игаря футбол, даже не мислех за победи и награди, а просто се любувах на обстоятелството, че може да играя “, спомня си Яшин за възпитанието по време на войната. До 18-годишна възраст работи във боен цех и играе за техния тим. След това минава в Динамо Москва, където минава цялата му 20-годишна кариера.
С този клуб той става първенец на Съюз на съветските социалистически републики три пъти и печели три пъти Купата на страната. Малцина обаче знаят, че Яшин има несполучлив дебют при динамовци. Той позволява смешен гол след безразсъден рикошет, а по-късно чака три години за нов късмет в първия тим на отбора от Москва.
Междувременно, колкото и обезверен да е тогава, той намира разтуха в това да пази вратата на хокейния тим на Динамо при своя футболен гуру Чернишов. В богатата си биография даже има купа на страната по хокей.
Лев Яшин играе на 4 Мондиала в интервала от 1958-а до 1970-а година и играе 78 пъти за националната селекция на Съветския съюз, което е впечатляваща цифра мачове за това време, защото тогава срещите са доста по-малко от днешните. Печели Европейското състезание през 1960-а година и е вицешампион на Стария континент четири години по-късно. Яшин може да се похвали с олимпийско злато от Игрите в Австралия и четвърти на Мондиал 1966.
Съюз на съветските социалистически републики победи на UEFA EURO 1960, а тогава идва оферта от Реал Мадрид, а предлагането от „ кралския клуб “ било необикновено. Яшин отхвърля.
Легендарният президент на испанския гранд – Сантиаго Бернабеу, се пробва да го докара в Мадрид, като му предлага празен чек, само че отговорът е явен: „ Не мога да си показва да пребивавам някъде отвън Русия “, акцентира вратарят.
„ Наистина съм подготвен да платя всяка сума за него. Дори това да значи да се разделя със фамилните диаманти или да задлъжнея. Но знам, че даже тази сума няма да е задоволителна, защото господин Яшин няма цена, както картините на великите майстори, които са в музея Прадо “, споделя пък Бернабеу тогава за съветския вратар.
В 12 мача на Световно състезание той не позволи гол в четири. От 400 общо срещи в кариерата си той резервира „ суха мрежа “ в 270, като е избавил 151 дузпи, което е най-вече в историята на футбола от един вратар. Любовта и пристрастеността на Яшин към футбола и родината му се потвърждават най-добре с това изявление:
„ Чувството след избавена дузпа е същото като това, когато Гагарин лети в космоса “.
Яшин е единственият вратар в историята на футбола, съумял да завоюва влиятелния приз „ Златна топка “. Това се случва през 1963-а година. Осем пъти е обявяван за най-хубав вратар в Европа, избиран е в идеалния тим на Световното състезание, а през 1998-а година е посочен от ФИФА за вратар на най-хубавия тим на XX-и век.
Популярността му е била задоволително огромна, тъй че детайлностите от персоналния му живот постоянно доближават до обществото. Бил е буен риболовец, ловджия, а също по този начин е и пушил доста цигари. На ден той е гасил повече от 12 цигари. Веднъж е запитан за тайната на неговите чудесни спасявания и той дава отговор: „ Номерът е да запалиш цигара преди мача, с цел да успокоиш нервите. След това би трябвало да отпиеш огромна глътка корав алкохол, с цел да отпуснеш мускулите “.
Славата изобщо не смущава Лев Яшин. Обичаше да оказва помощ на хората, които не разполагаха с нищо и прекарваше свободното си време на вилата със своите дъщери. Финалният му мач на стадион „ Ленин “ в Москва през 1971-а година е посетено от 100 хиляди души, а на него участват светила като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер, Боби Чарлтън, Еузебио и Пеле. От 1994-а година ФИФА присъжда премията „ Лев Яшин “ за най-хубав вратар на Световните шампионати. Това, че е върл пушач, не повлиява на играта му, само че се отрази на здравето му в по-късните години. Когато е на 50, той би трябвало да загуби единия си крайник, само че още веднъж не спря с никотиновите изделин. Яшин напуща този свят на 61-годишна възраст.
Яшин напълно трансформира ролята на вратарите във футбола, защото става първият пазач, който в същинския смисъл на думата ръководи тима в наказателното си поле и даже играе постоянно като либеро в отбрана. Във времената, в които позицията на вратаря се е считала за елементарна нужда, той има въздействие върху играта като всеки различен футболист по терена.
Яшин командваше отбраната си и притискаше нападателите на противника, което е обикновено за всички на този пост в този момент, само че тогава това е оригиналност.
Той е първият надзирател, който не е стоял просто на линията, а си разрешава прекомерно постоянно даже да излиза оттатък наказателното поле, с цел да праща по-дълги топки към своите съиграчи. Прякорът „ Черния паяк “ получава заради напълно черния си екип, който е запазена марка за неповторимия му имидж. Яшин страда от късогледство, но с внушителните си за това време 189 сантиметра той съумява да го компенсира с отлични рефлекси, сърце, скок, еластичност и всички превъзходни атлетически качества, гарнирани с голяма психическа мощ и стоманени нерви.
Заради нетипичното за тогава боксиране на топката настрана или над напречната греда, както и хвърлянето на топката сред краката на противници с ръка, той получава прозвището „ Черната пантера “. Акробатичните му умения в началото провокират повече удивление, в сравнение с самопризнание, а рецензиите стигат до такава степен, че даже бива именуван „ цирков актьор “ от някои критици.
Лев Яшин е прелъстителен, почитан и обичан от всички футболни почитатели по света. Той е дете на индустриални служащи и незабавно след началото на Втората международна война е заставен да стартира работа във фабрика за боеприпаси, въпреки да е едвам 12-годишен тогава.
Детството и младостта през военните години оставят дълбока следа в душата на Яшин и той разказва този си интервал като битка с тежката меланхолия. „ Тогава не усещах нищо с изключение на болежка и празнина. Имах нервни рецесии. Всички ме смятаха за елементарен клошар. Чаках с часове на опашка за самун с приятелите си и мечтаех да победим на фронта. Държах у себе си кубче захар като злато. По време на войната натрупахме опит, който не може да се натрупа на никое място другаде. Научихме се да работим без боязън и без обещания за по-добро на следващия ден. Когато започнах да игаря футбол, даже не мислех за победи и награди, а просто се любувах на обстоятелството, че може да играя “, спомня си Яшин за възпитанието по време на войната. До 18-годишна възраст работи във боен цех и играе за техния тим. След това минава в Динамо Москва, където минава цялата му 20-годишна кариера.
С този клуб той става първенец на Съюз на съветските социалистически републики три пъти и печели три пъти Купата на страната. Малцина обаче знаят, че Яшин има несполучлив дебют при динамовци. Той позволява смешен гол след безразсъден рикошет, а по-късно чака три години за нов късмет в първия тим на отбора от Москва.
Междувременно, колкото и обезверен да е тогава, той намира разтуха в това да пази вратата на хокейния тим на Динамо при своя футболен гуру Чернишов. В богатата си биография даже има купа на страната по хокей.
Лев Яшин играе на 4 Мондиала в интервала от 1958-а до 1970-а година и играе 78 пъти за националната селекция на Съветския съюз, което е впечатляваща цифра мачове за това време, защото тогава срещите са доста по-малко от днешните. Печели Европейското състезание през 1960-а година и е вицешампион на Стария континент четири години по-късно. Яшин може да се похвали с олимпийско злато от Игрите в Австралия и четвърти на Мондиал 1966.
Съюз на съветските социалистически републики победи на UEFA EURO 1960, а тогава идва оферта от Реал Мадрид, а предлагането от „ кралския клуб “ било необикновено. Яшин отхвърля.
Легендарният президент на испанския гранд – Сантиаго Бернабеу, се пробва да го докара в Мадрид, като му предлага празен чек, само че отговорът е явен: „ Не мога да си показва да пребивавам някъде отвън Русия “, акцентира вратарят.
„ Наистина съм подготвен да платя всяка сума за него. Дори това да значи да се разделя със фамилните диаманти или да задлъжнея. Но знам, че даже тази сума няма да е задоволителна, защото господин Яшин няма цена, както картините на великите майстори, които са в музея Прадо “, споделя пък Бернабеу тогава за съветския вратар.
В 12 мача на Световно състезание той не позволи гол в четири. От 400 общо срещи в кариерата си той резервира „ суха мрежа “ в 270, като е избавил 151 дузпи, което е най-вече в историята на футбола от един вратар. Любовта и пристрастеността на Яшин към футбола и родината му се потвърждават най-добре с това изявление:
„ Чувството след избавена дузпа е същото като това, когато Гагарин лети в космоса “.
Яшин е единственият вратар в историята на футбола, съумял да завоюва влиятелния приз „ Златна топка “. Това се случва през 1963-а година. Осем пъти е обявяван за най-хубав вратар в Европа, избиран е в идеалния тим на Световното състезание, а през 1998-а година е посочен от ФИФА за вратар на най-хубавия тим на XX-и век.
Популярността му е била задоволително огромна, тъй че детайлностите от персоналния му живот постоянно доближават до обществото. Бил е буен риболовец, ловджия, а също по този начин е и пушил доста цигари. На ден той е гасил повече от 12 цигари. Веднъж е запитан за тайната на неговите чудесни спасявания и той дава отговор: „ Номерът е да запалиш цигара преди мача, с цел да успокоиш нервите. След това би трябвало да отпиеш огромна глътка корав алкохол, с цел да отпуснеш мускулите “.
Славата изобщо не смущава Лев Яшин. Обичаше да оказва помощ на хората, които не разполагаха с нищо и прекарваше свободното си време на вилата със своите дъщери. Финалният му мач на стадион „ Ленин “ в Москва през 1971-а година е посетено от 100 хиляди души, а на него участват светила като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер, Боби Чарлтън, Еузебио и Пеле. От 1994-а година ФИФА присъжда премията „ Лев Яшин “ за най-хубав вратар на Световните шампионати. Това, че е върл пушач, не повлиява на играта му, само че се отрази на здравето му в по-късните години. Когато е на 50, той би трябвало да загуби единия си крайник, само че още веднъж не спря с никотиновите изделин. Яшин напуща този свят на 61-годишна възраст.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ