На този ден започва освобождението ни от османско робство
На този ден преди 141 години стартира освобождението ни от петвековното османско иго. Руският император Александър ІІ афишира война на Турция, след като правителството в Истанбул отхвърля Лондонския протокол на Великите сили с оферти за промени в Османската империя. В отговор на /24 април 1877 година, с публикуван в Кишинев Манифест на император Александър II, Русия афишира война на Високата врата.
За съдружници са привлечени Румъния, Сърбия и Черна гора. В състава на Въоръжените сили на Русия е Българското опълчение (12 Опълченски дружини) и финландска част (Лейбгвардейски Финландски Пехотен полк). На 27 юни, съветски елементи командвани от генерал-майор Михаил Драгомиров правят десант през река Дунав при Зимнич-Свищов.
Решаваща за сполучливия излаз на войната е борбата на връх Шипка. Победата на опълченците и съветските части осуетява проекта на османското командване за прекачване на Централната войска в Северна България и съединяването със Западната войска. С необикновен подвиг в боевете за Шипченския проход се отличава Шипченският отряд. В състава му е Българското опълчение. Решителна роля за отстояването му изиграва сполучливото командване на генерал-майор Николай Столетов и подкрепленията от елементи на Южния отряд с пълководец генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Задържането на прохода е решаващо за изхода на войната.
Превземането на Плевен е другата доста значима борба по пътя към спечелването на войната. Неуспешните офанзиви за превземане на града блокират настъплението на Руската войска. Към града са насочени поисканите от Румъния подкрепления. За задачата идва извиканият от Русия военачалник от инженерните войски Едуард Тотлебен. Под негово командване се правят обсадни дейности. Принуден от неналичието на снабдяване, на 210 декември Осман паша се пробва да пробие обсадата в региона при моста на река Вит. Претърпява проваляне и капитулира с цялата Западна войска. Плевен е високомерен.
Периодът на битката за превъзходство е с най-вече старания и жертви и за двете страни. Изчерпва съвсем всички благоприятни условия на Османската империя и нейните въоръжени сили за дейни дейности. Русия съумява да активизира количествено и качествено по-големи запаси за по-нататъшни настъпателни дейности.
Действуващата Руска войска, наброяваща 314 000 души, стартира нахлуване против доста отслабените османски сили. В началото на интервала решаващо значение има прекосяването на Стара планина при доста сложни зимни условия. Участват и българските доброволчески чети.
Заключителното съветско нахлуване е осъществено напълно и довежда до гръмотевичен погром на последната противникова мощ в Южна България, групировката на Сюлейман паша. На 16 януари е превзет Пловдив, а на 20 януари руските войски влизат в Одрин.
В началото на 1878 година действуващата съветска войска е на 20-ина км от Цариград. Победата е цялостна. Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати завладяването на османската столица. Под натиска на Великите сили на 31 януари Русия подписва с Османската империя Одринското помирение, с което се приключват бойните дейности.
На 3 март Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански контракт. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават цялостна самостоятелност. България се основава като автономно трибутарно княжество. Територии на Османската империя се поделят сред Великите сили.
Съгласно предварителните договорености сред Русия и Австро-Унгария, както и сред Русия и Англия, няколко месеца по-късно Великите сили се събират, с цел да оформят окончателния контракт по време на Берлинския конгрес. Берлинският договор от 13 юли 1878 сред Великите сили и Османската империя ревизира Санстефанския и при започване на 1879 е доказан с Цариградския договор между Русия и Османската империя.
За съдружници са привлечени Румъния, Сърбия и Черна гора. В състава на Въоръжените сили на Русия е Българското опълчение (12 Опълченски дружини) и финландска част (Лейбгвардейски Финландски Пехотен полк). На 27 юни, съветски елементи командвани от генерал-майор Михаил Драгомиров правят десант през река Дунав при Зимнич-Свищов.
Решаваща за сполучливия излаз на войната е борбата на връх Шипка. Победата на опълченците и съветските части осуетява проекта на османското командване за прекачване на Централната войска в Северна България и съединяването със Западната войска. С необикновен подвиг в боевете за Шипченския проход се отличава Шипченският отряд. В състава му е Българското опълчение. Решителна роля за отстояването му изиграва сполучливото командване на генерал-майор Николай Столетов и подкрепленията от елементи на Южния отряд с пълководец генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Задържането на прохода е решаващо за изхода на войната.
Превземането на Плевен е другата доста значима борба по пътя към спечелването на войната. Неуспешните офанзиви за превземане на града блокират настъплението на Руската войска. Към града са насочени поисканите от Румъния подкрепления. За задачата идва извиканият от Русия военачалник от инженерните войски Едуард Тотлебен. Под негово командване се правят обсадни дейности. Принуден от неналичието на снабдяване, на 210 декември Осман паша се пробва да пробие обсадата в региона при моста на река Вит. Претърпява проваляне и капитулира с цялата Западна войска. Плевен е високомерен.
Периодът на битката за превъзходство е с най-вече старания и жертви и за двете страни. Изчерпва съвсем всички благоприятни условия на Османската империя и нейните въоръжени сили за дейни дейности. Русия съумява да активизира количествено и качествено по-големи запаси за по-нататъшни настъпателни дейности.
Действуващата Руска войска, наброяваща 314 000 души, стартира нахлуване против доста отслабените османски сили. В началото на интервала решаващо значение има прекосяването на Стара планина при доста сложни зимни условия. Участват и българските доброволчески чети.
Заключителното съветско нахлуване е осъществено напълно и довежда до гръмотевичен погром на последната противникова мощ в Южна България, групировката на Сюлейман паша. На 16 януари е превзет Пловдив, а на 20 януари руските войски влизат в Одрин.
В началото на 1878 година действуващата съветска войска е на 20-ина км от Цариград. Победата е цялостна. Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати завладяването на османската столица. Под натиска на Великите сили на 31 януари Русия подписва с Османската империя Одринското помирение, с което се приключват бойните дейности.
На 3 март Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански контракт. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават цялостна самостоятелност. България се основава като автономно трибутарно княжество. Територии на Османската империя се поделят сред Великите сили.
Съгласно предварителните договорености сред Русия и Австро-Унгария, както и сред Русия и Англия, няколко месеца по-късно Великите сили се събират, с цел да оформят окончателния контракт по време на Берлинския конгрес. Берлинският договор от 13 юли 1878 сред Великите сили и Османската империя ревизира Санстефанския и при започване на 1879 е доказан с Цариградския договор между Русия и Османската империя.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ