28 юни 1878 г. - Създадена е Болградската гимназия
На тази дата в Болград, Бесарабия е основана първата българска гимназия от Възраждането — Болградската гимназия.
Идеята за основаване на българско приблизително учебно заведение в българските колонии в Бесарабия принадлежи на българофила украинец Юрий Венелин, който през 1832 година предлага в Болград да се открие Централно учебно заведение и Национален български музей. Проектът му получава развиване едвам през 1857 година, когато турският султан назначава за властник на Молдова княз Никола Богориди - българин от Котел.
През месец януари 1858 година българските първенци в Молдавия изпращат писмо с молба от името на 39 села и град Болград до княз Богориди за основаването на гимназията. С самодейността се ангажира персонално и Георги Раковски, който е другар на княза от детските си години и интензивно ходатайства пред него в интерес на тази идея. Болградската гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “ е учредена на 28 юни 1858 година с хрисовул (грамота) от княз Никола Богориди.
Училището е налично както за българските преселници, по този начин и за всички други искащи да учат там. Всички предмети се преподават на български и румънски език.
Гимназията е тържествено открита на 1 май 1859 година с първи и втори гимназиален клас. Александър Теодоров-Балан написа в една своя мемоарна книга за младите си години:
„ През устройственото повремие на Болградската гимназия нейният живот е текъл прекомерно умерено както в образователно, по този начин и в публично отношение. Тогава нейните учители са радили повече и книжевно, а нейната печатница е изкарала значими български издания. През следното повремие, от 1870 година до Руско-турската война, се чувствува все по-осезателно да тупти един шовинизъм, към този момент не организационен, само че политически, тласкав, без устойност.
Случи се да дойдат за обучение в гимназията неколцина юноши из България, следвали на сръбски стипендии в Белградски учебни заведения и напуснали заради някакви неприязни по отношение на тяхната българска националност: Димитър Йосифов от Прилеп, различен от Видин, а трети, Атанас Хитов от Сливен... Тяхното дохождане в Болград съответства и с учителството на Василь Стоянов. Разкази на тия юноши за видено и патено в сръбската столица и другаде или за претърпяно в техните родни места, занимаваха живо мозъците и въображението на локалните болградски възпитаници... Между нас затече една нова бликам: тя се насочваше към самообучение и българщина. “
След възобновяване на съветската власт в Южна Бесарабия през 1878 година в гимназията се ускоряват процесите на русификация.
Като предписание възпитаниците на гимназията постъпват да продължат образованието си във висше в най-близкия Императорски новорусийски университет.
През 2001 година се подписва протокол сред България и Украйна, според който преподаването в гимназията минава на български език.
Събития от датата
1098 година — Рицарите от Първия кръстоносен поход разрушават селджукския пълководец Карбука при Антиохия. 1243 година — Започва понтификата на папа Инокентий IV. 1519 година — Карл V е определен за император на Свещената Римска империя. 1635 година — Гваделупа става френска колония. 1838 година — Състои се коронацията на кралицата на Англия Виктория. 1858 година — В Болград, Бесарабия е основана първата българска гимназия от Възраждането — Болградската гимназия 1903 година — Провежда се Конгресът на ВМОРО (Одрински окръг) на Петрова равнища - „ Странджанското Оборище “ 1914 година — Австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата жена са убити в Сараево от сръбския националист Гаврило Принцип, което дава мотив за началото на Първата международна война. 1919 година — Подписан е Версайския контракт, който публично поставя завършек на Първата международна война. 1921 година — В кралството на сърби, хървати и словенци е призната Видовденската конституция. 1927 година — Създадена е самолетна компания Иберия със седалище в Мадрид, Испания. 1940 година — Румъния отстъпва Бесарабия (днешна Молдова) на Съветския съюз. 1942 година — Втора международна война: Нацистка Германия стартира стратегическа лятна атака против Съветския съюз, под кодовото име Операция Блау. 1948 година — Югославската комунистическа партия е изключена от Коминформбюро. 1956 година — В Познан (Полша) стартира антикомунистически протест, прочут като Познанският юни, който продължава 3 дни; сподавен е с присъединяване на 10 000 бойци и служители на реда, и 400 танка, при което умират над 60 души, стотици са ранени. 1967 година — Израел анексира източен Йерусалим. 1969 година — Стоунуолските протести в Ню Йорк бележат начало на актуалните гей-права движения; празник на ЛГБТ. 1989 година — По случай 600-годишнината от Битката при Косово поле сръбският политик Слободан Милошевич изнася речта на Газиместан на мястото на борбата. 1991 година — Съветът за икономическа взаимопомощ е разхлабен. 1992 година — Влиза в действие новата конституция на Естония. 1996 година — Влиза в действие новата Конституция на Украйна. 1997 година — Във втория мач сред Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд, Тайсън е дисквалифициран в третия рунд, тъй като отхапва парче от ухото на Холифийлд. 2005 година — Канада става третата страна в света, която легализира еднополовите бракове. 2006 година — Черна гора е призната за 192-ри член на Организация на обединените нации, според резолюция 60/264 на Общото заседание на Организация на обединените нации.
Родени
1476 година — Павел IV, римски папа († 1559 г.) 1491 година — Хенри VIII, крал на Англия († 1547 г.) 1577 година — Петер Паул Рубенс, фламандски художник († 1640 г.) 1712 година — Жан-Жак Русо, френски мъдрец от швейцарски генезис († 1778 г.) 1819 година — Карлота Гризи, италианска балерина († 1899 г.) 1824 година — Пол Брока, френски антрополог († 1880 г.) 1839 година — Васил Стоянов, български лингвист († 1910 г.) 1840 година — Димитър Горов, български търговец и бунтовник († 1881 г.) 1854 година — Иван Андонов, български бунтовник († 1937 г.) 1867 година — Луиджи Пирандело, италиански публицист, Нобелов лауреат през 1934 година († 1936 г.) 1873 година — Алексис Карел, френски и американски хирург, Нобелов лауреат през 1912 година († 1944 г.) 1883 година — Пиер Лавал, министър-председател на Франция († 1945 г.) 1885 година — Бертолд Фиртел, австрийски стихотворец, драматург и режисьор († 1953 г.) 1900 година — Леон Кручковски, полски публицист († 1962 г.) 1904 година — Зина Юрданова, българска художничка († 1998 г.) 1906 година — Мария Гьоперт-Майер, немска физичка, Нобелов лауреат († 1972 г.) 1908 година — Асен Пейков, български ваятел († 1973 г.) 1909 година — Ерик Амблър, британски публицист († 1998 г.) 1912 година — Серджу Челибидаке, румънски диригент († 1996 г.) 1914 година — Ариберт Хайм, немски офицер († 1992 г.) 1916 година — Георги Димчев, български бунтовник († 1980 г.) 1926 година — Мел Брукс, американски публицист, композитор и актьор 1927 година — Христо Контев, български ентомолог 1930 година — Итамар Франку, бразилски политик, 33-ти президент на Бразилия († 2011 г.) 1934 година — Петър Пенков, български артист († 1974 г.) 1940 година — Мухамад Юнус, бангладешки банкер и икономист, Нобелов лауреат за 2006 1941 година — Олга Борисова, българска национална певица 1943 година — Клоус-Олаф декор Клицинг, немски физик, Нобелов лауреат 1944 година — Георги Христакиев, български футболист 1944 година — Александар Ристич, босненски футболист 1945 година — Божидар Григоров, български футболист 1945 година — Тюркян Шорай, турска киноактриса 1946 година — Робърт Асприн, американски публицист († 2008 г.) 1948 година — Иван Забунов, български историк от Молдова 1948 година — Кати Бейтс, американска актриса 1953 година — Христо Харалампиев, български скулптор 1955 година — Хериберт Вебер, австрийски футболист 1957 година — Георги Първанов, президент на България 1959 година — Ламбрин Сотиров, български публицист и издател 1966 година — Джон Кюзак, американски актьор 1967 година — Николай Теллалов, български писател 1971 година — Фабиен Бартез, френски футболист 1973 година — Глория, българска фолк певица 1979 година — Тим Маккорд, американски музикант 1983 година — Георги Андонов, български футболист 1984 година — Рамазан Йозджан, австрийски футболист 1988 година — Николай Михайлов, български футболист 1996 година — Валентин Петков, български футболист
Починали
548 година — Теодора, византийска императрица (* ок. 500) 572 година — Албоин, крал на лангобардите (* преди 526) 683 година — Лъв II, римски папа (* неизв.) 767 година — Павел I, римски папа (* неизв.) 928 година — Лудвиг III Слепи, император на Свещената Римска империя (* ок. 880) 1175 година — Андрей I, популярен княз на Владимиро-Суздалското княжество (* ок. 111) 1385 година — Андроник IV Палеолог, византийски император (* 1348 г.) 1389 година — Мурад I, султан на Османската империя (* 1319 г./1326) 1598 година — Абрахам Ортелий, фламандски картограф (* 1527) 1757 година — София-Доротея декор Брауншвайг-Люнебург, кралица на Прусия (* ок. 1687) 1836 година — Джеймс Мадисън, 4-ти президент на Съединени американски щати (* 1751 г.) 1877 година — Йорданка Горова, българска революционерка (* 1956 г.) 1904 година — Никола Каранджулов, български бунтовник (* ок. 1880) 1906 година — Йованче Попантов, български бунтовник (* 1882) 1914 година — Франц Фердинанд, ерцхерцог на Австрия (* 1863 г.) 1921 година — Гьорче Петров, български бунтовник (* ок. 1865) 1922 година — Владимир Хлебников, съветски стихотворец (* 1885 г.) 1930 година — Борис Илиев, български бунтовник (* ок. 1882) 1942 година — Янка Купала, беларуски стихотворец (* 1882 г.) 1967 година — Оскар Мария Граф, немски публицист (* 1894 г.) 1977 година — Ганчо Краев, български писател-хуморист (* 1909 г.) 1981 година — Тери Фокс, канадски спортист с един крайник (* 1958 г. 1986 година — Васил Богданов Василев, областен шеф наМВР 1992 година — Михаил Тал, латвийски шахматист (* 1936 г.) 1993 година — Борис Христов, български оперен артист (* 1914 г.) 2000 година — Виторио Гасман, италиански артист и режисьор (* 1922 г.) 2001 година — Мортимър Адлър, американски мъдрец (* 1902 г.)
Празници
Видовден, православен набожен празник, а също по този начин национален празник в Западна България, Западните околности и Сърбия Полша — Ден в памет на работническия протест в Познан, 1956 г. Украйна — Ден на конституцията (1996 г.)
Източник: Уикипедия
Obekti,bg
Идеята за основаване на българско приблизително учебно заведение в българските колонии в Бесарабия принадлежи на българофила украинец Юрий Венелин, който през 1832 година предлага в Болград да се открие Централно учебно заведение и Национален български музей. Проектът му получава развиване едвам през 1857 година, когато турският султан назначава за властник на Молдова княз Никола Богориди - българин от Котел.
През месец януари 1858 година българските първенци в Молдавия изпращат писмо с молба от името на 39 села и град Болград до княз Богориди за основаването на гимназията. С самодейността се ангажира персонално и Георги Раковски, който е другар на княза от детските си години и интензивно ходатайства пред него в интерес на тази идея. Болградската гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “ е учредена на 28 юни 1858 година с хрисовул (грамота) от княз Никола Богориди.
Училището е налично както за българските преселници, по този начин и за всички други искащи да учат там. Всички предмети се преподават на български и румънски език.
Гимназията е тържествено открита на 1 май 1859 година с първи и втори гимназиален клас. Александър Теодоров-Балан написа в една своя мемоарна книга за младите си години:
„ През устройственото повремие на Болградската гимназия нейният живот е текъл прекомерно умерено както в образователно, по този начин и в публично отношение. Тогава нейните учители са радили повече и книжевно, а нейната печатница е изкарала значими български издания. През следното повремие, от 1870 година до Руско-турската война, се чувствува все по-осезателно да тупти един шовинизъм, към този момент не организационен, само че политически, тласкав, без устойност.
Случи се да дойдат за обучение в гимназията неколцина юноши из България, следвали на сръбски стипендии в Белградски учебни заведения и напуснали заради някакви неприязни по отношение на тяхната българска националност: Димитър Йосифов от Прилеп, различен от Видин, а трети, Атанас Хитов от Сливен... Тяхното дохождане в Болград съответства и с учителството на Василь Стоянов. Разкази на тия юноши за видено и патено в сръбската столица и другаде или за претърпяно в техните родни места, занимаваха живо мозъците и въображението на локалните болградски възпитаници... Между нас затече една нова бликам: тя се насочваше към самообучение и българщина. “
След възобновяване на съветската власт в Южна Бесарабия през 1878 година в гимназията се ускоряват процесите на русификация.
Като предписание възпитаниците на гимназията постъпват да продължат образованието си във висше в най-близкия Императорски новорусийски университет.
През 2001 година се подписва протокол сред България и Украйна, според който преподаването в гимназията минава на български език.
Събития от датата
1098 година — Рицарите от Първия кръстоносен поход разрушават селджукския пълководец Карбука при Антиохия. 1243 година — Започва понтификата на папа Инокентий IV. 1519 година — Карл V е определен за император на Свещената Римска империя. 1635 година — Гваделупа става френска колония. 1838 година — Състои се коронацията на кралицата на Англия Виктория. 1858 година — В Болград, Бесарабия е основана първата българска гимназия от Възраждането — Болградската гимназия 1903 година — Провежда се Конгресът на ВМОРО (Одрински окръг) на Петрова равнища - „ Странджанското Оборище “ 1914 година — Австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата жена са убити в Сараево от сръбския националист Гаврило Принцип, което дава мотив за началото на Първата международна война. 1919 година — Подписан е Версайския контракт, който публично поставя завършек на Първата международна война. 1921 година — В кралството на сърби, хървати и словенци е призната Видовденската конституция. 1927 година — Създадена е самолетна компания Иберия със седалище в Мадрид, Испания. 1940 година — Румъния отстъпва Бесарабия (днешна Молдова) на Съветския съюз. 1942 година — Втора международна война: Нацистка Германия стартира стратегическа лятна атака против Съветския съюз, под кодовото име Операция Блау. 1948 година — Югославската комунистическа партия е изключена от Коминформбюро. 1956 година — В Познан (Полша) стартира антикомунистически протест, прочут като Познанският юни, който продължава 3 дни; сподавен е с присъединяване на 10 000 бойци и служители на реда, и 400 танка, при което умират над 60 души, стотици са ранени. 1967 година — Израел анексира източен Йерусалим. 1969 година — Стоунуолските протести в Ню Йорк бележат начало на актуалните гей-права движения; празник на ЛГБТ. 1989 година — По случай 600-годишнината от Битката при Косово поле сръбският политик Слободан Милошевич изнася речта на Газиместан на мястото на борбата. 1991 година — Съветът за икономическа взаимопомощ е разхлабен. 1992 година — Влиза в действие новата конституция на Естония. 1996 година — Влиза в действие новата Конституция на Украйна. 1997 година — Във втория мач сред Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд, Тайсън е дисквалифициран в третия рунд, тъй като отхапва парче от ухото на Холифийлд. 2005 година — Канада става третата страна в света, която легализира еднополовите бракове. 2006 година — Черна гора е призната за 192-ри член на Организация на обединените нации, според резолюция 60/264 на Общото заседание на Организация на обединените нации.
Родени
1476 година — Павел IV, римски папа († 1559 г.) 1491 година — Хенри VIII, крал на Англия († 1547 г.) 1577 година — Петер Паул Рубенс, фламандски художник († 1640 г.) 1712 година — Жан-Жак Русо, френски мъдрец от швейцарски генезис († 1778 г.) 1819 година — Карлота Гризи, италианска балерина († 1899 г.) 1824 година — Пол Брока, френски антрополог († 1880 г.) 1839 година — Васил Стоянов, български лингвист († 1910 г.) 1840 година — Димитър Горов, български търговец и бунтовник († 1881 г.) 1854 година — Иван Андонов, български бунтовник († 1937 г.) 1867 година — Луиджи Пирандело, италиански публицист, Нобелов лауреат през 1934 година († 1936 г.) 1873 година — Алексис Карел, френски и американски хирург, Нобелов лауреат през 1912 година († 1944 г.) 1883 година — Пиер Лавал, министър-председател на Франция († 1945 г.) 1885 година — Бертолд Фиртел, австрийски стихотворец, драматург и режисьор († 1953 г.) 1900 година — Леон Кручковски, полски публицист († 1962 г.) 1904 година — Зина Юрданова, българска художничка († 1998 г.) 1906 година — Мария Гьоперт-Майер, немска физичка, Нобелов лауреат († 1972 г.) 1908 година — Асен Пейков, български ваятел († 1973 г.) 1909 година — Ерик Амблър, британски публицист († 1998 г.) 1912 година — Серджу Челибидаке, румънски диригент († 1996 г.) 1914 година — Ариберт Хайм, немски офицер († 1992 г.) 1916 година — Георги Димчев, български бунтовник († 1980 г.) 1926 година — Мел Брукс, американски публицист, композитор и актьор 1927 година — Христо Контев, български ентомолог 1930 година — Итамар Франку, бразилски политик, 33-ти президент на Бразилия († 2011 г.) 1934 година — Петър Пенков, български артист († 1974 г.) 1940 година — Мухамад Юнус, бангладешки банкер и икономист, Нобелов лауреат за 2006 1941 година — Олга Борисова, българска национална певица 1943 година — Клоус-Олаф декор Клицинг, немски физик, Нобелов лауреат 1944 година — Георги Христакиев, български футболист 1944 година — Александар Ристич, босненски футболист 1945 година — Божидар Григоров, български футболист 1945 година — Тюркян Шорай, турска киноактриса 1946 година — Робърт Асприн, американски публицист († 2008 г.) 1948 година — Иван Забунов, български историк от Молдова 1948 година — Кати Бейтс, американска актриса 1953 година — Христо Харалампиев, български скулптор 1955 година — Хериберт Вебер, австрийски футболист 1957 година — Георги Първанов, президент на България 1959 година — Ламбрин Сотиров, български публицист и издател 1966 година — Джон Кюзак, американски актьор 1967 година — Николай Теллалов, български писател 1971 година — Фабиен Бартез, френски футболист 1973 година — Глория, българска фолк певица 1979 година — Тим Маккорд, американски музикант 1983 година — Георги Андонов, български футболист 1984 година — Рамазан Йозджан, австрийски футболист 1988 година — Николай Михайлов, български футболист 1996 година — Валентин Петков, български футболист
Починали
548 година — Теодора, византийска императрица (* ок. 500) 572 година — Албоин, крал на лангобардите (* преди 526) 683 година — Лъв II, римски папа (* неизв.) 767 година — Павел I, римски папа (* неизв.) 928 година — Лудвиг III Слепи, император на Свещената Римска империя (* ок. 880) 1175 година — Андрей I, популярен княз на Владимиро-Суздалското княжество (* ок. 111) 1385 година — Андроник IV Палеолог, византийски император (* 1348 г.) 1389 година — Мурад I, султан на Османската империя (* 1319 г./1326) 1598 година — Абрахам Ортелий, фламандски картограф (* 1527) 1757 година — София-Доротея декор Брауншвайг-Люнебург, кралица на Прусия (* ок. 1687) 1836 година — Джеймс Мадисън, 4-ти президент на Съединени американски щати (* 1751 г.) 1877 година — Йорданка Горова, българска революционерка (* 1956 г.) 1904 година — Никола Каранджулов, български бунтовник (* ок. 1880) 1906 година — Йованче Попантов, български бунтовник (* 1882) 1914 година — Франц Фердинанд, ерцхерцог на Австрия (* 1863 г.) 1921 година — Гьорче Петров, български бунтовник (* ок. 1865) 1922 година — Владимир Хлебников, съветски стихотворец (* 1885 г.) 1930 година — Борис Илиев, български бунтовник (* ок. 1882) 1942 година — Янка Купала, беларуски стихотворец (* 1882 г.) 1967 година — Оскар Мария Граф, немски публицист (* 1894 г.) 1977 година — Ганчо Краев, български писател-хуморист (* 1909 г.) 1981 година — Тери Фокс, канадски спортист с един крайник (* 1958 г. 1986 година — Васил Богданов Василев, областен шеф наМВР 1992 година — Михаил Тал, латвийски шахматист (* 1936 г.) 1993 година — Борис Христов, български оперен артист (* 1914 г.) 2000 година — Виторио Гасман, италиански артист и режисьор (* 1922 г.) 2001 година — Мортимър Адлър, американски мъдрец (* 1902 г.)
Празници
Видовден, православен набожен празник, а също по този начин национален празник в Западна България, Западните околности и Сърбия Полша — Ден в памет на работническия протест в Познан, 1956 г. Украйна — Ден на конституцията (1996 г.)
Източник: Уикипедия
Obekti,bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ