Денят 23 ноември в българската история
На тази дата грубо е сподавен следващият опит на българите от Берковско, Пиротско и Белоградчишко да се надигнат против османската власт, откакто са разгромени в Чипровската клисура. Водачите на въстанието бягат към Влашко и Сръбско. Завършва визитата на Бил Клинтън в България - това е първото посещаване на настоящ американски президент у нас се състои през 1999 година.
2009 година
Йорданка Асенова Фандъкова поставя клетва за кмет на Столична община, с което става първата жена на този пост. По специалност тя е преподавател. Член е на Политическа партия ГЕРБ. За интервала 2005-2009 година е заместник-кмет на Столичната община. От 27 юли 2009 г става министър на образованието, младежта и науката. На 15 ноември 2009 година печели изборите за кмет на Столичната община.
Дават се български имена на голям брой географски обекти (н. Студена, н. Радуил, н. Устина), които се намират на Антарктическия полуостров.
1999 година
Приключва тридневното публично посещаване на президента на Съединени американски щати Бил Клинтън в България. Това е първата аудиенция на настоящ американски президент в страната. Клинтън се среща с президента Петър Стоянов, с премиера Иван Костов и с ръководителя на Народното събрание Йордан Соколов. Двамата с Петър Стоянов насочат послания към българския народ на протест пред храм-паметника " Св. Александър Невски ".
1944 година
Министерският съвет приема разпореждане, което планува да бъдат освобождавани от наказателно гонене военни, подсъдими по така наречен Народен съд, в случай че имат интензивно присъединяване във войната против Германия. Постановлението е по отчет на военния министър Дамян Велчев.
То е обнародвано на 1 декември 1944 година Целта му е да резервира от гонене най-малко част от кадровите военни, само че Българска работническа партия (к) се опълчва. От 4 до 7 декември тя провежда манифестации и демонстрации в цялата страна и на 8 декември постановлението е анулирано.
1944 година
Съюзът на българските писатели изключва 29 от своите членове за " фашистки прояви ". Сред тях са Богдан Филов (на снимката), Йордан Бадев, Борис Йоцов, Фани Попова-Мутафова, Димитър Шишманов, Димитър Талев, Йордан Стубел, Славчо Красински.
1935 година
Министерството на националното стопанство се разделя на Министерство на търговията, индустрията и труда и на Министерство на земеделието и държавните парцели.
1935 година
Започва активността си 53-тото държавно управление на Царство България с министър-председател Георги Кьосеиванов. Това е безпартиен длъжностен кабинет, който неведнъж е преустройван.
Георги Кьосеиванов е държавен деятел и посланик. Роден е на 19 януари 1884 година в Пещера. Завършва право в Париж през 1905 година, след което минава на дипломатическа работа. Работи в българските легации в Рим (1912 г.), Цариград (1913-1915 г.), Берн (1918-1920 г.), Берлин (1920 г.), Париж (1923-1924 г.), ръководещ българската легация в Букурещ (1924-1925 г.). От 1925 година до 1929 година е в Министерството на външните работи и изповеданията. През 1929-1931 година е български пълномощен министър в Белград. От 1932 година до 1934 година е български пълномощен министър в Белград. От декември 1934 година до април 1935 година е шеф на канцеларията на цар Борис III. След назначението на кабинета на А. Тошев (април 1935 г.) става министър на външните работи и изповеданията. От ноември същата година поема и министър-председателския пост, на който остава до февруари 1940 година През ноември същата година е изпратен за български пълномощен министър в Берн (Швейцария), на тази служба остава до 1 октомври 1944 година До гибелта си живее в Швейцария. Умира на 27 юли 1960 година
1931 година
Завършва конференция на Централния добруджански акционен комитет. По време на нея се стига до разединение и се оформят два комитета: първият - от групата на Петър Вичев, Иван Русев и Иван Томов, а вторият (комфракция) - от Иван Георгиев, Асен Панев, Димитър Ганев.
Централният добруджански акционен комитет е основан в края на ноември 1929 година в София. Той е учреден от група леви дейци отпред с доктор Петър Вичев, отстранени от съюза " Добруджа " на неговия 13-ти конгрес (от 8-10 ноември, Разград).
1921 година
Правителството учредява Комитет по проблемите на съветските бежанци в състав: митрополит Стефан Софийски (председател), Георги Цветинов (подпредседател - МВнРИ), Ст. Лавчиев (БЧК), Ст. Стоянов (МВРНЗ), Н. Христов (МФ) и отпуска 2 000 000 лева за издръжката на 3000 съветски деца.
Като резултат от Гражданската война в Русия, от 1919 година до края на 1923 година в България идват над 35 000 съветски бежанци. Настаняването им в страната става без съглашения и под натиска на Съглашенската комисия и на ОН. Съгласно клаузите на Ньойския контракт България е разоръжена и няма право да държи на територията си въоръжена мощ. Ето за какво бойците и офицерите от съветската войска официално са разоръжени и позволени в качеството им на “бежанци ” въз основата на особено споразумение, подписано сред българското и южноруското държавно управление. До средата на 1923 година емигрантите се устоят със средства от френското държавно управление и от съветски държавни финанси отпреди 1917 година, останали в чужбина. Под въздействие на Върховния комисариат по въпросите на бежанците към ОН в края на 1922 година в България се основава профилирана държавна институция, занимаваща се с проблемите на русите – Комитет за съветските бежанци, зависещ на Министерството на външните работи и изповеданията и със разбъркан българо-руски състав на чиновниците му. Българската страна заделя от бюджета си по към 11–12 000 000 лева годишно, което съставлява над 2/3 от всички суми, нужни за прехрана на нуждаещите се съветски емигранти. България се причислява към самодейностите на ОН за урегулирането на юридическия статут на съветските бежанци. На базата на Съглашението от 12 май 1926 година тя им издава Нансенови паспорти, осигуряващи им право на свободно излизане и влизане в приелата ги страна при съществуване на съответна постоянна виза. Парламентът утвърждава и признатата през октомври 1933 година Конвенция за интернационалния статут на съветските бежанци, регламентираща правата им на труд, обучение на родния език и други. На базата на специфични облекчения за приемането на българско гражданство до началото на 1940 година 5253 руси стават български жители. Същевременно е построена и мрежа от съветски публични организации. В края на 20-те години техният брой е 80, до 1944 година доближава над 100. Сред тези организации са Съюзът на съветските инвалиди, Руският Червен кръст, Дружеството за обезпечаване на висше обучение на съветските младежи зад граница и други.
1916 година
В хода на Първата международна война (1914-1918 г.) Първа софийска дивизия и 12-пехотна дивизия в състава на Дунавската войска минават Дунава и настъпват към Букурещ (5 декември по нов стил).
Успешните дейности на съдружниците в Карпатите и на 3-а българска войска в Добруджа основават условия за форсиране на река Дунав и нахлуване по Мунтенското оперативно направление. Дунавската войска получава задача да форсира реката при Свищов и като развие удара към Букурещ, да спомага за преодоляването на града. При форсирането армията, командвана от немския военачалник Кош, разполага с 217-а немска, Сборната и 1-ва пехотна софийска дивизия, Сборната конна дивизия и други елементи - общо 32 пехотни дружини и 66 артилерийски батареи. В полосата за форсиране съперникът разполага с 10 пехотни дружини и 11 артилерийски батареи. Форсирането стартира рано сутринта на 23 ноември от 217-а и Сборната пехотна дивизия. На същия ден те овладяват Зимнич. На другия ден е издигнат понтонен мост и до вечерта на 25 ноември на румънска територия са трансферирани ешелонните съединения, 12-а пехотна и турската 26-а пехотна дивизия. С тези войски армията реализира по-нататък своето нахлуване към Букурещ. Форсирането при Свищов се обезпечава с демонстративни дейности в регионите на Сомовит, Гиген и Оряхово.
1916 година
Поради спор с фелдмаршал Макензен, командващият Трета войска генерал-лейтенант Ст. Тошев е заменен с генерал-лейтенант Стефан Нерезов.
Стефан Нерезов е роден на 12 ноември 1867 година в Севлиево. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). Учи във военното учебно заведение в София и във Военната академия в Торино. След включването на България в Първата международна война е назначен за главнокомандващ 9-та пехотна Плевенска дивизия, която под негово управление става най-хубавата дивизия в българската войска. В края на войната Стефан Нерезов командва Първа войска. От 1919 година до 1920 година той е началник–щаб на Българската войска.
1877 година
На 23 ноември (11 ноември по остарял стил) в хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Западният отряд разрушава турската защита при село Правец и принуждава съперника да отстъпи към Орхание (Ботевград). За прекосяване на Балкана е избран Предният отряд (в който влиза и Българското опълчение) на военачалник Й. В. Гурко, за застраховане на фланговете са избрани Източният и Западният отряд.
От 31 октомври 1877 година за командващ на отряда е назначен военачалник Йосиф Гурко. Планът за нахлуване на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София е утвърден на 7 ноември 1877 година от император Александър II.
През 1877-1878 година се води война сред Русия и Турция, която довежда до освобождението на по-голямата част от българския народ от османско робство и до възобновяване на Българската страна. Тя е провокирана от подема на националноосвободителните придвижвания на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина през 1875-1878 година, с което стартира така наречен Източна рецесия, Старозагорското въстание 1875 година, Априлското въстание 1876 година в България) и необятното публично придвижване в тяхна поддръжка. Целта на Русия е да подкрепи революционното придвижване в устрема си да ускори своето въздействие на Балканите и да отстрани някои неподходящи за нея последствия от Кримската война (1853-1856 г.).
1837 година
Берковският мюдюрин (турски подуправител изравен отпред на подоколия, в която влизат огромен брой села) провежда нахлуване против въстаниците в Чипровската клисура и ги разгромява. Една група отпред с Кръстьо Нешин съумява да доближи до Сърбия, а Върбан Панов се насочва към Влашко, само че е хванат и обесен.
В годините 1834 година – 1837 година избухват Берковско–пиротските въстания. Те са протести на българското население от Северозападна България. Повод за този протест е неизпълнението на обещаната от Високата врата земеделска промяна. Подтик за въоръжена битка дава сполучливият протест на сръбския княз Милош Обренович, който през 1830 година съумява да откъсне някои области от Източна Сърбия и да ги сложи под своя власт. Това поражда вяра измежду популацията на Северозападна България, че посредством всеобщо въстание и с поддръжката на княз Милош ще може да издейства от османското държавно управление известни свободи.
Първи се надигат селяните от Берковско, Пиротско и Белоградчишко: в края на 1834 година и началото на 1835 година въстават 16 села. Поради огромните обещания на локалните османски първенци и отхвърли на сръбския княз да поддържа надигналите се селяни въстанието е прекратено.
Обстановката в този край обаче продължава да бъде напрегната. След като дадените обещания не са изпълнени, през май 1836 година въстанието още веднъж пламва, този път в Пиротско, Царибродско и Драгоманско, като най-масов темперамент придобива в Берковско. Начело на надигналите се там селяни застават локалните селски първенци, предвождани от Манчо Пунин, заради което и самото въстание получава популярност под името Манчова буна. Броят на въстаниците доближава няколко хиляди души. В края на 1836 година към берковските селяни се причислява и популацията на Пиротския край. Съвместните им дейности приключват с крах основно заради липса на въоръжение. Освен това въстаналите и този път не са подкрепени от княз Милош. Въпреки провалянето и на това въстание битката на българите от северозападните краища на страната не престава.
През 1837 година популацията на Берковско и Пиротско се подвига още веднъж. Една огромна група от въстаниците под управлението на В. Панов и Кр. Пешин се събира в Чипровския манастир и води стълкновение с османските войски. Съпротивата им обаче е сломена отново заради липса на въоръжение и неявяване на поддръжка от Сръбското княжество. Макар и безуспешни, Берковско-пиротските въстания изиграват огромна роля в националноосвободителната битка на българския народ.
1708 година
Православната черква анатемосва украинския хетман Иван Мазепа за това, че променя на Петър I.
Иван Степанович Мазепа (1644 – 1709 г.) е хетман на Украйна в интервала 1687-1708 година Израства и получава образование в полския кралски двор. От 1682 година до 1686 година е общоприет есаул. След като става хетман, се стреми да откъсне Украйна от Русия; води секрети договаряния с Швеция и Полша. По време на Северната война (1700-1721 г.) минава на страната на шведите (1708 г.) и след провалянето им в Полтавската борба (1709 г.) бяга дружно с Карл ХII-ти в Турция.
На тази дата са родени :
1942 година
Умира Тодор Кулев – български държавен деятел, правист. Той е роден в Габрово. Учи медицина в Санкт Петербург, право в Берн и Страсбург, Франция. Завръщайки се в България, работи като юрист в Търново. През 1911 година става доцент по наказателно право в СУ " Св. Климент Охридски ", пет години по-късно и професор. Тодор Кулев взе участие интензивно в основаването на Народния сговор и в подготовката на държавния прелом на 9 юни 1923 година След реализирането му се включва в Демократическия сговор. Председател е на ХХI-вото Обикновено национално заседание (1923–1926 г.). В държавното управление на Андрей Ляпчев (4 януари 1926 година – 15 май 1930 г.) е министър на правораздаването. Автор е на писания в региона на правосъдното дело: " Наказателно-правна вменяемост ", " Престъпността на малолетните ", " Правосъдие и администрация " и други.
1937 година
Роден е Радован Павловски – стихотворец. Роден е в Ниш. Следва право и лингвистика в София. Първата му стихосбирка - " Суша, женитба и преселение " (1961 г.), е посрещната добре от рецензията в Скопие. Следват: " Кораб " (1965), " Високо пладне " (1966), " Климат и лира " (1966 г.), " Страна на езера " (1969 г.), " Слънце, за което змията не знае " (1972 г.), " Пир " (1973 г.), " Зърна " (1975 г.), " Мълнии " (1977 г.), " Стража " (1980 г.), " Чума " (1984 г.), " Юношата, който спи по пладне " (1987 г.). Негови книги са преведени на над 30 езика.
На тази дата умират :
1926 година
Умира Марин Бъчеваров – първият български професор по астрономия. От 1893 година е професор по астрономия, ректор е на Софийския университет от 1895 година до 1896 година и от 1904 година до 1905 година, Марин Бъчеваров е създател на Метеорологичната станция (1887 г.) и на Астрономичната обсерватория (1894 г.) в София.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници :
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
2009 година
Йорданка Асенова Фандъкова поставя клетва за кмет на Столична община, с което става първата жена на този пост. По специалност тя е преподавател. Член е на Политическа партия ГЕРБ. За интервала 2005-2009 година е заместник-кмет на Столичната община. От 27 юли 2009 г става министър на образованието, младежта и науката. На 15 ноември 2009 година печели изборите за кмет на Столичната община.
Дават се български имена на голям брой географски обекти (н. Студена, н. Радуил, н. Устина), които се намират на Антарктическия полуостров.
1999 година
Приключва тридневното публично посещаване на президента на Съединени американски щати Бил Клинтън в България. Това е първата аудиенция на настоящ американски президент в страната. Клинтън се среща с президента Петър Стоянов, с премиера Иван Костов и с ръководителя на Народното събрание Йордан Соколов. Двамата с Петър Стоянов насочат послания към българския народ на протест пред храм-паметника " Св. Александър Невски ".
1944 година
Министерският съвет приема разпореждане, което планува да бъдат освобождавани от наказателно гонене военни, подсъдими по така наречен Народен съд, в случай че имат интензивно присъединяване във войната против Германия. Постановлението е по отчет на военния министър Дамян Велчев.
То е обнародвано на 1 декември 1944 година Целта му е да резервира от гонене най-малко част от кадровите военни, само че Българска работническа партия (к) се опълчва. От 4 до 7 декември тя провежда манифестации и демонстрации в цялата страна и на 8 декември постановлението е анулирано.
1944 година
Съюзът на българските писатели изключва 29 от своите членове за " фашистки прояви ". Сред тях са Богдан Филов (на снимката), Йордан Бадев, Борис Йоцов, Фани Попова-Мутафова, Димитър Шишманов, Димитър Талев, Йордан Стубел, Славчо Красински.
1935 година
Министерството на националното стопанство се разделя на Министерство на търговията, индустрията и труда и на Министерство на земеделието и държавните парцели.
1935 година
Започва активността си 53-тото държавно управление на Царство България с министър-председател Георги Кьосеиванов. Това е безпартиен длъжностен кабинет, който неведнъж е преустройван.
Георги Кьосеиванов е държавен деятел и посланик. Роден е на 19 януари 1884 година в Пещера. Завършва право в Париж през 1905 година, след което минава на дипломатическа работа. Работи в българските легации в Рим (1912 г.), Цариград (1913-1915 г.), Берн (1918-1920 г.), Берлин (1920 г.), Париж (1923-1924 г.), ръководещ българската легация в Букурещ (1924-1925 г.). От 1925 година до 1929 година е в Министерството на външните работи и изповеданията. През 1929-1931 година е български пълномощен министър в Белград. От 1932 година до 1934 година е български пълномощен министър в Белград. От декември 1934 година до април 1935 година е шеф на канцеларията на цар Борис III. След назначението на кабинета на А. Тошев (април 1935 г.) става министър на външните работи и изповеданията. От ноември същата година поема и министър-председателския пост, на който остава до февруари 1940 година През ноември същата година е изпратен за български пълномощен министър в Берн (Швейцария), на тази служба остава до 1 октомври 1944 година До гибелта си живее в Швейцария. Умира на 27 юли 1960 година
1931 година
Завършва конференция на Централния добруджански акционен комитет. По време на нея се стига до разединение и се оформят два комитета: първият - от групата на Петър Вичев, Иван Русев и Иван Томов, а вторият (комфракция) - от Иван Георгиев, Асен Панев, Димитър Ганев.
Централният добруджански акционен комитет е основан в края на ноември 1929 година в София. Той е учреден от група леви дейци отпред с доктор Петър Вичев, отстранени от съюза " Добруджа " на неговия 13-ти конгрес (от 8-10 ноември, Разград).
1921 година
Правителството учредява Комитет по проблемите на съветските бежанци в състав: митрополит Стефан Софийски (председател), Георги Цветинов (подпредседател - МВнРИ), Ст. Лавчиев (БЧК), Ст. Стоянов (МВРНЗ), Н. Христов (МФ) и отпуска 2 000 000 лева за издръжката на 3000 съветски деца.
Като резултат от Гражданската война в Русия, от 1919 година до края на 1923 година в България идват над 35 000 съветски бежанци. Настаняването им в страната става без съглашения и под натиска на Съглашенската комисия и на ОН. Съгласно клаузите на Ньойския контракт България е разоръжена и няма право да държи на територията си въоръжена мощ. Ето за какво бойците и офицерите от съветската войска официално са разоръжени и позволени в качеството им на “бежанци ” въз основата на особено споразумение, подписано сред българското и южноруското държавно управление. До средата на 1923 година емигрантите се устоят със средства от френското държавно управление и от съветски държавни финанси отпреди 1917 година, останали в чужбина. Под въздействие на Върховния комисариат по въпросите на бежанците към ОН в края на 1922 година в България се основава профилирана държавна институция, занимаваща се с проблемите на русите – Комитет за съветските бежанци, зависещ на Министерството на външните работи и изповеданията и със разбъркан българо-руски състав на чиновниците му. Българската страна заделя от бюджета си по към 11–12 000 000 лева годишно, което съставлява над 2/3 от всички суми, нужни за прехрана на нуждаещите се съветски емигранти. България се причислява към самодейностите на ОН за урегулирането на юридическия статут на съветските бежанци. На базата на Съглашението от 12 май 1926 година тя им издава Нансенови паспорти, осигуряващи им право на свободно излизане и влизане в приелата ги страна при съществуване на съответна постоянна виза. Парламентът утвърждава и признатата през октомври 1933 година Конвенция за интернационалния статут на съветските бежанци, регламентираща правата им на труд, обучение на родния език и други. На базата на специфични облекчения за приемането на българско гражданство до началото на 1940 година 5253 руси стават български жители. Същевременно е построена и мрежа от съветски публични организации. В края на 20-те години техният брой е 80, до 1944 година доближава над 100. Сред тези организации са Съюзът на съветските инвалиди, Руският Червен кръст, Дружеството за обезпечаване на висше обучение на съветските младежи зад граница и други.
1916 година
В хода на Първата международна война (1914-1918 г.) Първа софийска дивизия и 12-пехотна дивизия в състава на Дунавската войска минават Дунава и настъпват към Букурещ (5 декември по нов стил).
Успешните дейности на съдружниците в Карпатите и на 3-а българска войска в Добруджа основават условия за форсиране на река Дунав и нахлуване по Мунтенското оперативно направление. Дунавската войска получава задача да форсира реката при Свищов и като развие удара към Букурещ, да спомага за преодоляването на града. При форсирането армията, командвана от немския военачалник Кош, разполага с 217-а немска, Сборната и 1-ва пехотна софийска дивизия, Сборната конна дивизия и други елементи - общо 32 пехотни дружини и 66 артилерийски батареи. В полосата за форсиране съперникът разполага с 10 пехотни дружини и 11 артилерийски батареи. Форсирането стартира рано сутринта на 23 ноември от 217-а и Сборната пехотна дивизия. На същия ден те овладяват Зимнич. На другия ден е издигнат понтонен мост и до вечерта на 25 ноември на румънска територия са трансферирани ешелонните съединения, 12-а пехотна и турската 26-а пехотна дивизия. С тези войски армията реализира по-нататък своето нахлуване към Букурещ. Форсирането при Свищов се обезпечава с демонстративни дейности в регионите на Сомовит, Гиген и Оряхово.
1916 година
Поради спор с фелдмаршал Макензен, командващият Трета войска генерал-лейтенант Ст. Тошев е заменен с генерал-лейтенант Стефан Нерезов.
Стефан Нерезов е роден на 12 ноември 1867 година в Севлиево. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). Учи във военното учебно заведение в София и във Военната академия в Торино. След включването на България в Първата международна война е назначен за главнокомандващ 9-та пехотна Плевенска дивизия, която под негово управление става най-хубавата дивизия в българската войска. В края на войната Стефан Нерезов командва Първа войска. От 1919 година до 1920 година той е началник–щаб на Българската войска.
1877 година
На 23 ноември (11 ноември по остарял стил) в хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Западният отряд разрушава турската защита при село Правец и принуждава съперника да отстъпи към Орхание (Ботевград). За прекосяване на Балкана е избран Предният отряд (в който влиза и Българското опълчение) на военачалник Й. В. Гурко, за застраховане на фланговете са избрани Източният и Западният отряд.
От 31 октомври 1877 година за командващ на отряда е назначен военачалник Йосиф Гурко. Планът за нахлуване на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София е утвърден на 7 ноември 1877 година от император Александър II.
През 1877-1878 година се води война сред Русия и Турция, която довежда до освобождението на по-голямата част от българския народ от османско робство и до възобновяване на Българската страна. Тя е провокирана от подема на националноосвободителните придвижвания на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина през 1875-1878 година, с което стартира така наречен Източна рецесия, Старозагорското въстание 1875 година, Априлското въстание 1876 година в България) и необятното публично придвижване в тяхна поддръжка. Целта на Русия е да подкрепи революционното придвижване в устрема си да ускори своето въздействие на Балканите и да отстрани някои неподходящи за нея последствия от Кримската война (1853-1856 г.).
1837 година
Берковският мюдюрин (турски подуправител изравен отпред на подоколия, в която влизат огромен брой села) провежда нахлуване против въстаниците в Чипровската клисура и ги разгромява. Една група отпред с Кръстьо Нешин съумява да доближи до Сърбия, а Върбан Панов се насочва към Влашко, само че е хванат и обесен.
В годините 1834 година – 1837 година избухват Берковско–пиротските въстания. Те са протести на българското население от Северозападна България. Повод за този протест е неизпълнението на обещаната от Високата врата земеделска промяна. Подтик за въоръжена битка дава сполучливият протест на сръбския княз Милош Обренович, който през 1830 година съумява да откъсне някои области от Източна Сърбия и да ги сложи под своя власт. Това поражда вяра измежду популацията на Северозападна България, че посредством всеобщо въстание и с поддръжката на княз Милош ще може да издейства от османското държавно управление известни свободи.
Първи се надигат селяните от Берковско, Пиротско и Белоградчишко: в края на 1834 година и началото на 1835 година въстават 16 села. Поради огромните обещания на локалните османски първенци и отхвърли на сръбския княз да поддържа надигналите се селяни въстанието е прекратено.
Обстановката в този край обаче продължава да бъде напрегната. След като дадените обещания не са изпълнени, през май 1836 година въстанието още веднъж пламва, този път в Пиротско, Царибродско и Драгоманско, като най-масов темперамент придобива в Берковско. Начело на надигналите се там селяни застават локалните селски първенци, предвождани от Манчо Пунин, заради което и самото въстание получава популярност под името Манчова буна. Броят на въстаниците доближава няколко хиляди души. В края на 1836 година към берковските селяни се причислява и популацията на Пиротския край. Съвместните им дейности приключват с крах основно заради липса на въоръжение. Освен това въстаналите и този път не са подкрепени от княз Милош. Въпреки провалянето и на това въстание битката на българите от северозападните краища на страната не престава.
През 1837 година популацията на Берковско и Пиротско се подвига още веднъж. Една огромна група от въстаниците под управлението на В. Панов и Кр. Пешин се събира в Чипровския манастир и води стълкновение с османските войски. Съпротивата им обаче е сломена отново заради липса на въоръжение и неявяване на поддръжка от Сръбското княжество. Макар и безуспешни, Берковско-пиротските въстания изиграват огромна роля в националноосвободителната битка на българския народ.
1708 година
Православната черква анатемосва украинския хетман Иван Мазепа за това, че променя на Петър I.
Иван Степанович Мазепа (1644 – 1709 г.) е хетман на Украйна в интервала 1687-1708 година Израства и получава образование в полския кралски двор. От 1682 година до 1686 година е общоприет есаул. След като става хетман, се стреми да откъсне Украйна от Русия; води секрети договаряния с Швеция и Полша. По време на Северната война (1700-1721 г.) минава на страната на шведите (1708 г.) и след провалянето им в Полтавската борба (1709 г.) бяга дружно с Карл ХII-ти в Турция.
На тази дата са родени :
1942 година
Умира Тодор Кулев – български държавен деятел, правист. Той е роден в Габрово. Учи медицина в Санкт Петербург, право в Берн и Страсбург, Франция. Завръщайки се в България, работи като юрист в Търново. През 1911 година става доцент по наказателно право в СУ " Св. Климент Охридски ", пет години по-късно и професор. Тодор Кулев взе участие интензивно в основаването на Народния сговор и в подготовката на държавния прелом на 9 юни 1923 година След реализирането му се включва в Демократическия сговор. Председател е на ХХI-вото Обикновено национално заседание (1923–1926 г.). В държавното управление на Андрей Ляпчев (4 януари 1926 година – 15 май 1930 г.) е министър на правораздаването. Автор е на писания в региона на правосъдното дело: " Наказателно-правна вменяемост ", " Престъпността на малолетните ", " Правосъдие и администрация " и други.
1937 година
Роден е Радован Павловски – стихотворец. Роден е в Ниш. Следва право и лингвистика в София. Първата му стихосбирка - " Суша, женитба и преселение " (1961 г.), е посрещната добре от рецензията в Скопие. Следват: " Кораб " (1965), " Високо пладне " (1966), " Климат и лира " (1966 г.), " Страна на езера " (1969 г.), " Слънце, за което змията не знае " (1972 г.), " Пир " (1973 г.), " Зърна " (1975 г.), " Мълнии " (1977 г.), " Стража " (1980 г.), " Чума " (1984 г.), " Юношата, който спи по пладне " (1987 г.). Негови книги са преведени на над 30 езика.
На тази дата умират :
1926 година
Умира Марин Бъчеваров – първият български професор по астрономия. От 1893 година е професор по астрономия, ректор е на Софийския университет от 1895 година до 1896 година и от 1904 година до 1905 година, Марин Бъчеваров е създател на Метеорологичната станция (1887 г.) и на Астрономичната обсерватория (1894 г.) в София.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници :
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ