Прощавай, Дяконе!
Доц. доктор Петър Ненков
Още от най-ранна възраст, дружно с майчиното мляко, българинът всмуква любовта към Апостола на Свободата и му издига дребен олтар в своето сърце.
За Левски дядо Вазов споделя, че е единственият от нашите първи революционери, който може да завоюва от всяко ново разчопляне на личността и делото му.
Колкото и необичайно да звучи, Апостолът на Свободата е нашето непрестанно самозареждане с морал, хрумвания, сила и воля. Затова, когато въображаемо застанем пред бесилото му, раздрано от вълчи писък и снежни вихри, подозрението бяга от душите ни.
Досущ като Христос, Левски понесе своя кръст и изкупи със страданията си греховете на цялостен един народ. Разликата е в това, че Спасителят възкръсна, с цел да му повярват, а след гибелта на Апостола възкръсна българинът, узрял да пролее кръвта си за свободата на своето поробено Отечество. Вазов назова това причестяване “пиянството на един народ ”, а Ботев самичък поведе своите 200 юнаци на пердах със стоглавата хидра на Османската империя.
Някои модерни историци се пробваха да потвърдят, че Левски не е писмовен човек като Раковски, Ботев и Каравелов. Да, в действителност той не оставя като тях богато литературно и публицистично завещание, тъй като е на първо място човек на делото, само че универсалните му, демократични възгледи от дълго време са му отредили най-видно място в националната памет и в българската история. Именно те накараха не какъв да е, а Каравелов да го назова " безподобния Апостол ", а синът на баба Тонка, Никола Обретенов, покъртен от мащабите на организаторската му активност, изрече най-точната поговорка за Левски: “Нему еднакъв различен нямаше! ”
Днес политическите упоритости ни разединяват, хвърлят ни в ялови борби, дерат публичната кожа. Мнозина считат, че истината е единствено техен монопол и не желаят да схванат, че няма единствено една истина.
Това, което някои политици желаят през днешния ден да ни кажат, Левски от дълго време ни го е споделил - и за демокрацията, и за републиката, и за свободата, и за равноправието, и за тези тъмни страни от живота, които ни разделят. Не някой различен, а точно той ни научи да не бъдем маса, а общество от свободни и равноправни персони. Левски ни завеща, че би трябвало да бъдем единни, както в търсенето на истината, по този начин и в сполетелите ни беди.
И тази година на 19 февруари българите ще се поклонят пред паметта на Апостола на Свободата и ще му изискат амнистия, че към момента не са изпълнили завета му за свята и чиста република.
Още от най-ранна възраст, дружно с майчиното мляко, българинът всмуква любовта към Апостола на Свободата и му издига дребен олтар в своето сърце.
За Левски дядо Вазов споделя, че е единственият от нашите първи революционери, който може да завоюва от всяко ново разчопляне на личността и делото му.
Колкото и необичайно да звучи, Апостолът на Свободата е нашето непрестанно самозареждане с морал, хрумвания, сила и воля. Затова, когато въображаемо застанем пред бесилото му, раздрано от вълчи писък и снежни вихри, подозрението бяга от душите ни.
Досущ като Христос, Левски понесе своя кръст и изкупи със страданията си греховете на цялостен един народ. Разликата е в това, че Спасителят възкръсна, с цел да му повярват, а след гибелта на Апостола възкръсна българинът, узрял да пролее кръвта си за свободата на своето поробено Отечество. Вазов назова това причестяване “пиянството на един народ ”, а Ботев самичък поведе своите 200 юнаци на пердах със стоглавата хидра на Османската империя.
Някои модерни историци се пробваха да потвърдят, че Левски не е писмовен човек като Раковски, Ботев и Каравелов. Да, в действителност той не оставя като тях богато литературно и публицистично завещание, тъй като е на първо място човек на делото, само че универсалните му, демократични възгледи от дълго време са му отредили най-видно място в националната памет и в българската история. Именно те накараха не какъв да е, а Каравелов да го назова " безподобния Апостол ", а синът на баба Тонка, Никола Обретенов, покъртен от мащабите на организаторската му активност, изрече най-точната поговорка за Левски: “Нему еднакъв различен нямаше! ”
Днес политическите упоритости ни разединяват, хвърлят ни в ялови борби, дерат публичната кожа. Мнозина считат, че истината е единствено техен монопол и не желаят да схванат, че няма единствено една истина.
Това, което някои политици желаят през днешния ден да ни кажат, Левски от дълго време ни го е споделил - и за демокрацията, и за републиката, и за свободата, и за равноправието, и за тези тъмни страни от живота, които ни разделят. Не някой различен, а точно той ни научи да не бъдем маса, а общество от свободни и равноправни персони. Левски ни завеща, че би трябвало да бъдем единни, както в търсенето на истината, по този начин и в сполетелите ни беди.
И тази година на 19 февруари българите ще се поклонят пред паметта на Апостола на Свободата и ще му изискат амнистия, че към момента не са изпълнили завета му за свята и чиста република.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ